Ровех се из снимките на телефона ми онзи ден и намерих няколко интересни, които пускам тук. Някои вече съм ги добавял в Twitter.
В Kaufhof във Франкфурт може да се намерят две български вина – „Цар Самуил“ и „Ничия земя“. Когато отидох да ги купя като подарък, първото беше свършило, а второто беше сложено в секцията за гръцки вина. Попитах защо и ми казаха, че някой клиент го е сложил там погрешка. Не стана ясно обаче защо всичките 6 бутилки бяха подредени там.
Тези два образа видях в метрото във Франкфурт. Когато пуснах снимката в Twitter, един от първите коментари беше, че виждате ли – немците са много отворени като мислене и това никога не можеш да го видиш в България. В действителност – нещо, което не се вижда на тази снимка – тези двамата правеха реклама на един кабелен оператор и носеха големи сърца с логото му.
Кофти спомен от задръстванията на самолетния трафик през декември. Това е едно от многото „палаткови лагери“ на летище Франкфурт към края на миналата година. Когато го снимах беше празен, тъй като хората се разхождат през деня, а и кризата вече минаваше.
Най-накрая си взех книжка на стоте обекта. Сетих се в Смолян като ходих на планетариума, но нямаха. Тази я взех от църквата в Добърско, която определено ви препоръчвам да видите.
Това може да се види на летище София точно след като минете проверката. Въпреки, че във фейса отбелязаха, че е крадена, това все пак е добър опит за информиране на обществеността за проблема. Казвам опит, защото май няма много успех. Поне не съм чул за сайта и за кампанията, а и не познавам някой да ги знае. Скоро ще пиша за нея по-подробно. Ето го сайта им тук.
Това е реклама на новите електронни услуги за гражданите в Германия. В последните години доста развиха електронното правителство – издаване на документи, подаване на декларации, вадене на свидетелства и прочие. От догодина подаването на данъчни декларации ще става изцяло през интернет. Дори разпратиха на всички писмо с бланка за последната им хартиена декларация и указания как да го правят вече online.
Винаги на път за Германия взимам големи количества сирене и кашкавал. Нашето си е наше. Това тук обаче го избрах изключително и само заради опаковката. Не знам какво е на вкус – не съм го пробвал, но чисто графично просто ме шашна. Производителят очевидно е имал достатъчна визия да плати на добър графичен дизайнер да направи опаковката, а не както тези на останалите – все едно деца са правили апликации с крави и хълмчета. Страшно ми хареса използването на шрифта, соц-нотката и цветовата гама. Не съм маниак-графичен дизайнер, но след толкова време прекарано в нета, тези неща се забелязват.
Това е спирката, която често използвам сутрин, за да отида на работа. Снимах я през Декември, когато в Германия падна доста сняг – нещо нетипично точно за нашия регион.
Стена на къща в Банско.
Това е снимано в Банско около Нова Година. Стори ми се смешно какво пише на надписа (на снимката вляво) и това, което бяха окичили, надраскали и заковали на портата до него. Видях един остър разрив между това, което всъщност се прави и това, което пишем като правила или в случая – на камък.
Котка, която снимах пак в Добърско. Седеше си кротко в двора на църквата и се препичаше на слънце.
По-големи размери на снимките може да намерите на страницата ми във Flickr.
Авариите покрай обилния сняг
освен че има як дизайн, кашкавала е чудесен на вкус. при това всеки път за разлика от останалите.
@момчил – точно на това се надявам. Прекалено често мандрите не могат да поддържат стандарт, което е понякога по-лошо от това да им е по принцип кофти сиренето. Така съвсем не знаеш какво купуваш. Това тук поне на пипане и на консистенция изглежда доста добре.
Много ми е интересно кой им е правил дизайна на опаковката.
… а киселото им мляко е размазващо. Още с първата лъжичка в съзнанието ти изплува стъклено бурканче с алуминиева капачка. Уникално.
Не съм го пробвал, но ще поправя тази грешка следващия път. Сайтът им не е много добър, но е ок.
Аз пък веднъж го опитах тоз кашкавал, беше доста зле и неузрял… 🙂
Явно си зависи… 🙂
@Michel – ще го отворя тия дни. Пише си, че е отлежал, но ще видим. В такива случаи от изключителна важност е постоянството и ако намеря производител, който го съблюдава – ще му стана постоянен клиент дори да е малко по-скъпо.
Кашкавалът е приятен, на консистенция по-скоро като пресен (по-мек и влажен), но на аромат е зрял. Не е толкова солен, колкото повечето по-зрели кашкавали, което за мен е супер.
Киселото им мляко е супер на вкус всички останало, макар че е с добавка на сухо мляко (на опаковката са го формулирали като „обогатено с млечни протеини“:)
Овчето им сирене също е чудесно, макар и една идея по-солено, отколкото би ми се искало (но традиционно солено за бг сирене).
Единствено не съм харесвал прясното им биволско сирене, което горчеше – индикатор, че във ферментацията са участвали не само тия бактерии, които е трябвало. Често срещан дефект е на пресните безсолни сирена, но на пазара на графа има една леля с огромна изрусена коса, която тия сирена ги докарва идеални всеки път:)
Мене лично малко ме дразни, че дори за малки разфасофки – 200 гр – сиренето им е в пластмасови кутии. Не е никак еко.
@градинко – на мен точно меко ми харесва, защото като го сложиш на грил и се топи. Немското е твърдо и сухо и изгаря като сирене. Взел съм едно биволско, но не знам дали е на тях. А за малките опаковки – мисля, че тази горе е идеална за случая – хартия и малко найлон вътре. Не им трябва повече. Млякото вече наистина ме убедихте да го пробвам.
Овчето им сирене е може би най-доброто на пазара ни в момента. За пластмасовите опаковки – съгласен с Градинко.
@Emil A. Georgiev – е, повечето малки, които виждам са вакумирани в найлон. Май само саламурените са в пластмасови.
Svejo: (thumb up) (thumb up) (thumb up) (thumb up) (thumb up)
Ето снимка на киселото им мляко (via ju@twitter):