„О, неразумний и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език?… От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така, от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.“
Паисий Хилендарски, 1761

Днес потърсих значението на Будител. Според Wikipedia това е „човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух“. В онзи момент това е било важно, защото народът не е бил едно цяло. Не сме се чувствали българи. Днес честваме тези, които наричаме будители, защото са успели да ни напомнят кои сме, да ни обединят и поведат.

За жалост през десетилетията сме забравили отновно наученото. Днес България е в депресия. Не икономическа, а емоционална. Сигурен съм, че не малко от вас ще отговорят с готовност на възклицанието на Паисий като дадат примери за политиката, администрацията, работата и престъпността. Дори в отминалата предизборна кампания се залагаше силно на посланието „Срам ме е!“. По тази ли плоскост искаме да се движим? Помага ли ни тази психология? Интересно ми е как биха били приети съвременните будители. В училище учим как тогава са успели да обединят и поведат народа, как Левски е обикалял неуморно да организира комитети, а хъшовете са планирали атаки. Не учим обаче за оплюването и пренебрегването от страна на всички останали. Не учим толкова и за осмиването и предателството. Не го учим, защото е срамно, когато погледнем назад. Виждаме обаче същото и в наши дни – всеки лъч оптимизъм сякаш бива обявяван за предателство към стелещата се мараня на самосъжаление, жлъч и взаимно обвинение. Кои са днешните будители и как работят?

Такива днес има много. Млади са, действат, не се оплакват, работят, творят, често са тихи, но когато се налага надигат глас. Такива са организаторите на всякакви семинари за млади, инициативи за почистване или борба срещу определено политическо решение. Въобще всички, които обединяват, събират и създават диалог. Смея да твърдя, че такива са и „бояджиите“ на паметника в София. Този тип хора провокират и не се примиряват. Въпросът не е дали ги има днешните будители, а дали и как ще бъдат стъпкани от общото недоволство към разбуждането.

Нямам отговори и не мога да посочвам определени хора. Обичаме да обиждаме народа си на мързел и късогледство и май изпадам също в такива настроения. Хареса ми обаче текста, който министър Томислав Дончев пусна днес във Facebook. Искам да ви поздравя на днешния празник с него.

Самодоволна илюзия е, че веднъж събуден, българският народ винаги от тогава е с отворени очи. Сладкия и лепкав мрак на невежеството, овчедушието и покорството не са спирали да ни преследват, а и не са спирали да вземат своите жертви. Затова по важен е духът на будителите, волята да намериш болезнената алтернатива на свободата в един на пръв поглед уютен свят. И после, веднъж намерил пътя да поведеш другите по него. Днес ако и да не сме във вековен сън, често изпадаме в дрямка. Рядко гледаме на света с широко отворени, критични очи и днес не всички са готови за болката на събуждането от сладостта на съня.

Затова нека не проспиваме деня на будителите. Нека почетем имената и делото им, но нека поне днес да се сетим, че трябва да търсим будителите на днешния ден. Нека също си спомним, че мнозина от историческите личности, които осмислят днешния празник, са наричани от съвременниците си, „луди глави” и „авантюристи” и нехранимайковци.

Ако не всеки има волята да поеме трудния път да бъде будител, нека поне повече хора да имат силата да го последват.

Шрифта за цитата на Паисий е на Янко Цветков (alphadesigner).