Все ни връщат и все нищо не се променя

Днес си спомних репликата на Борисов, че до 3 години връща българите от чужбина. Желанието му е похвално, но сами осъзнавате, че всички прочели съобщението извън България са се засмели задавено. А сигурно и не само те. Не става с думи и обещания. Лесно е да обвиняваме държавата за всичко, но истината е, че до сега България не е направила абсолютно нищо да върне емигрантите обратно. И по-лошото – не е направено нищо за студентите, при които шансовете са по-високи. За да не генерализирам с някаква колективна отговорност, трябва да уточня, че никое правителство до сега дори не е започнало да работи в тази насока.

Имаше няколко идеи за събиране на данни на заинтересовани за работа в БГ, които после да се дават на агенции. Тези бяха подети с ентусиазъм от студентските сдружения, данните бяха събрани и толкова. За сметка на това частни инициативи в тази насока – като форумът „Кариера в България. Защо не?“ – набират сила. Също така доста от услугите, предоставени от консулствата и посолствата, са под всякаква критика. Въпреки, че има доста ентусиасти, които си вършат работата съвестно и отговарят на въпроси, процедурите и общата структура е така направена, че да те спре на всяка крачка – както и в България, нали? Нещо фрапиращо се случва, когато семейство българи решат да си регистрират бебето като български гражданин. Чувал съм страшни истории и ситуацията не се подобрява.

За да бъда честен, има и някои хубави инициативи, които се забелязват. Едни от тях са безплатните и редовни консултации на социалното министерство за пенсионното и социално осигуряване в ЕС. Обясняват много подробно какви са правата ни и как да ги отстояваме пред (наравно с българските неуки и нагли) немски чиновници. За тези неща обаче се научава трудно – от уста на уста. Повечето неща – за законите, за изборите, за регламентите им – научаваме от слухове. Затова и предложих Външно да направи проста информационна система, в която всеки емигрант или студент в чужбина да се абонира за новини и региони, от които се интересува.

Въобще истината е, че „българите в чужбина“ е просто една политическа карта. Нищо повече. Не се осъзнава потенциалът, знанията, контактите, позициите в многонационалните компании, пък какво остава за емоционалният заряд, който е скътан. Няма стратегия как да се използва, къде е полезен, как да се подходи или кой да подходи. Агенцията за Българите в Чужбина е само административна функция, която много смятат за импотентна. Не знам дали е такава, но фактите са налице – не познавам никой в чужбина, който не само да е усетил помощта им, но и да знае какво прави тази агенция. Доста дори не знаят, че съществува. Това за мен е що-годе дефиницията на предното определение. И пак – това не означава, че хората там са некадърни – просто явно на никой не му пука.

В такъв случай, господин Премиер, аз питам – как ще се върнат въобще студентите от чужбина като 1. няма каквато и да е стратегия, 2. тези, които отговарят за тези неща, нехаят и 3. всеки ден ни се натяква, че сме в тежест на страната и посолствата ни? Да, разбирам – киберструктурни проекти. Да, те наистина са голям напредък, но да ви кажа – и Гърция има много магистрали. Дори прекалено много. Въпреки все още по-големите заплати, нямам никакво намерение да се местя там. В България емигрантите може да ги върне единствено и само възможността – да направят нещо, което тук не могат. Не заради пари, не заради ония бряст, на който са се катерили като деца – възможността да направят нещо. Запитайте се, един предприемач с достатъчно средства, международни контакти и опит, ако дойде в България и започне бизнес, колко време ще издържи преди бюрокрацията, администрацията и липсата на правен ред да го задушат? А замислете се – точно този тип хора правят ония 4% от БВП. Затова ви съветвам да се насочите към студентите – там е доста по-лесно. За да разберете обаче защо, все пак трябва да се вслушате какво все пак мислят тези, които ще връщате.

Това не е лична атака към тези, които сега са на власт. Писах същото и за тези преди тях, и тези преди това. Просто няма голяма разлика – все още я няма прозрачността, отговорността на институциите, реформите и въобще всички надежди свързани с младата кръв в управлението. Знам, че сега доста ще ми скочат, че виждаш ли – признавам провала на управлението. Не, тези определено направиха доста въпреки острата липса на качествени кадри и опит. Най-малкото признаха и започнаха работа по съществени проблеми. Не съм фен на демагогията и масовата депресия, която е обхванала всички българи – и в България и извън нея, но за да се решат проблемите, трябва да се говори. Сега това липсва. На всички нива.

Ето още текстове по темата:

25 коментара

  1. Започваме да си идваме на думата… 🙂
    С риск да ме обвиниш в „масовата депресия, която е обхванала всички българи„, не ти ли се струва, че преди да започне да „завръща“ когото и да било от където и да е, управляващият(те) [Да! Имеменно! Защото „държавата“ това са те. Не всички ние. Sorry.] би трябвало първо да се постарае(ят) да създаде(ат) ма-а-а-алко по-приемливи условия за предприемачество и съществуване на още ненапусналите?! Или поне да се постарае(ят) да не пречи(ат).
    Защото ми се струва, че не само аз се запитвам, един „вътрешен“ предприемач още „колко време ще издържи преди бюрокрацията, администрацията и липсата на правен ред да го задушат?„.
    Само че, преди горните бих класирал (в същия ред):
    – върховенството на закона;
    – законовата защита на частната собственост;
    – „икономическо“ законодателство, което защитава първо интересите на предприемачите и гражданите, и чак после – на „държавата“;
    – сатбилността на „икономическото“ законодателство (разбирай, без седмични изцепки „това ще вдигаме, онова ще сваляме… и ето ви още един разрешителен/регистрационен режим… и подобни.“);
    – електронната администрация (което е „с един куршум, два заека“: хем чувствително редуциране на раздутата администрация, хем улеснение на бизнеса и гражданите)…
    (И още има, ама спирам, че ще заприлича на политическа платформа.)
    Чудна работа… Уж си идваш в BG отвреме навреме… Недоумявам какво виждаш „отстрани/отвън“, че твърдиш: „…Не, тези определено направиха доста…“.
    Да. Доста направиха. За тотално следене на всички нива (ама без полза. За правораздаването де! За получената „чувствителна“ информация и употребата й не се наемам да съдя), за утвърждаване на „правилните“ назначени „бизнесмени“, за пълната победа на „правилните“ хора над закона, (дано изляза лош пророк, ама надали…) за енергийното заробване на (поне) три поколения българи… ‘Айде пак да се спра, не че няма още за изброяване.
    Най-малкото признаха…“ това, което и на децата беше вече ясно.
    „…и започнаха работа по съществени проблеми.“ …вЕрно ли? И по кои по-точно?
    По проблемът с безконтролния достъп на недобросъвестните разследващи журналисти до търговския регистър? 🙂
    Чудно защо аз виждам съвсем друго („отвътре“?!)…
    Сергей Брин, Лари Пейдж ,Бил Гейтс и Марк Цукърбърг могат само да дишат праха на Лъчезар Варнаджиев и Димитринка и Николай Петрови.
    При сравнение с последните аз съм не просто нискоефективен.
    Аз съм пълен бездарник, малоумник и некадърник. На такива като мен се дължи липсата на напредък в родината ни. Аз, и другите като мен, сме причината за кризата. И това, че си плащаме редовно данъците и осигуровките (по същество – също данъци!), че имаме „непрекъснати здравноосигурителни права (!?) (по същество – задължения)“, че не сме в „сивия“ (не дай, Боже, „черния“ 🙂 ) сектор, въобще не ни оправдава!
    Направо си се чудя, как въобще успях да включа това сложно устройство пред мен, да го свържа с интернеДа и даже да напиша толкова много букви с посредствените си интелектуални възможности!?
    [‘А сега познай, като видиш часа на това мнение, дали работя за местния пазар (въпреки IP-то) и какви са ми мислите по повод на „завръщането“ (пак въпреки IP-то). И дали се колебая да повярвам на лъжците, според които „Родината е там, където се чувстваш добре“ (този път, може би заради IP-то).]
    (И преди някой да се направи на Кенеди: „…ти…. Родината…“ и т.н…. Да! Считам, че съм направил. Ако не, поне съм се опит(в)ал. Няколко пъти. По принцип първо пробвам (няколко пъти!) и чак после „мрънкам“. 🙂 )

  2. Ок, Ники- Споко- Никой не е тръгнал да се връща. Половината от приятелите все още са в бг и разказват небивалици, които нощем се превръщат в кошмари. Като как ти искат нотариален акт за издаване на карта за градски транспорт във Варна.

    Пет правителства захващаха инициативи за сортиране, прибиране, омайване на емиграцията. На база на опита, можем спокойно да кажем че не правителство ще върне таланта.

    Достатъчно е сутрин да си отвориш пощата и прочетеш съобщение от родителя си, пенсионер..примерно, за лекарства които й трябват..или как се е редила осем часа да си плати сметките…или как са настанили екс затворници до оградата й, за да забравиш мигновено всяка идея за бг.

    Пет часа.
    Това е рекорда ми – аз пътувам веднъж всеки десет години – преди да почна да се оглеждам назад за самолета. Кипва ми сопола от тарикати, с таксита. От боклуци и миризми. От негативни изкази. От вестникарски заглавия. От сервиране в студени чинии, след като си чакал 45 м…от преструвки, че има закон. От кенефи.

    Не е достатъчно да се направят закони. Не е достатъчно да се осигурят ресурсно и структурно. Не е достатъчно хората да познават правата си. Някой трябва от време на време да вижда бъдеще, да се усеща че се развива, че другите около са тръгнали нанякъде..че идеите не са от днес до пладне.

    Нека си представим, че Бойко върне емиграцията от Испания. Че и тези от Португалия отпътуват, заедно с тези в Гърция – идват хората, посъбрали малко пари, почват да търсят работа. Отварят малки дюкянчета. А нощем сънуват какво пропускат децата им, щото не са в европейско училище, щото няма училищна библиотека..щото отвън гърми чалга и улиците не са почиствани, откакто са родени.

    Затварят очи и виждат камиончета със служителя, дето забърсва автобусните спирки със сапун, лъска пътните знаци и подменя разписанието. И служителите от „Паркове“, дето сменят цветята в алеите всеки сезон и косят трева.

    Родината, брат, няма нищо общо с това „там дето се чувстваш добре“.
    Тя е ред в паспорта ти. Днес празнуваме и един от последните, дето отговаряше с „да“ на Ще умреш ли за страната си.

    Говорим практично и рационално за реализация: за мечтата да имаш семейство и си щастлив, за кариера и развитие, за среда в която всичките ти сетива са изострени и стимулирани. Ники, ти си адски късметлия, щото нямаш ограниченията на родителите ти. Имаш Европа.

  3. Внимавайте да не ви обискират апартамента „по погрешка“!
    А сега сериозно: не е ли време да приемем, че държава не може да се управлява от прост човек, свързан със силови групировки и организирана престъпност, пък било това и България, където простотията и повърхността са на почит.
    Кога ли ще си дадем сметка, че за Борисов има доказателства, че е престъпник (http://mediapool.bg/show/?storyid=180241&srcpos=7, ), а такъв човек няма моралните право и умение да ни управлява? Точно както Румен Петков е престъпник и това се знаеше още от назначаването му, но целокупният български народ търпеливо изчака някой друг да му отстоява правата (http://bivol.bg/wlpetkovostavka.html).
    Изобщо, защо говорим тези неща, нима те не са нещо очевидно!

  4. Бояне, пишеш за завръщане на емигриралите. В дните около 24 май по повечето телевизионни програми имаше предавания с абитуриенти. Въпросите се въртяха все около това къде предпочитат да учат – у нас или в чужбина и защо. Голямата част от сериозните отговори бяха за учение навън. По същите причини, за които ти пишеше, когато те упрекваха, че си в Германия и от там ти е лесно. Част от тях казваха, че след това са готови да се върнат и работят в България.
    Наистина условията за учене тук са под всякаква критика. Вината е в преподавателите, които търгуват с висшето образование, вместо да дават знания. Преди България имаше добри специалисти, чиито дипломи не се признаваха на вън, но будеха изумление как с наличната скромна апаратура, постигаха невероятни успехи. Сега апаратура има, но няма специалисти. Почти всекидневно чуваме за лекарски грешки. За масовата неграмотност да не говорим. Главната вина е в родителите, които нехаят за децата си, но са готови да скочат, че държавата е виновна.
    Ценностната система на българина, рушена с десетилетия от предишния режим, за последните двадесет години рухна. Тия дни излезе една печална статистика „Духовен упадък, нихилизъм и непукизъм владеят младите”
    Внучката ми завършва тази година художествено училище „Св. Лука” – то е към Министерството на културата! На събирането в двора на училището, две двойки цигани, с тъпани и кларнети огласяха цялото пространство. На пръсти се брояха момичетата, облечени като за истински бал. Голяма част от момичетата наподобяваха контингента на Лъвов мост. Почти всички се тресяха в необуздан кючек. Същото се повтори и пред ресторант „Радисън”, не някоя квартална кръчма! Пред Народното събрание, върху жълтите павета, в обкръжение от луксозни автомобили, кършеха снага в кючек млади момичета и момчета. След вечерята в ресторанта внучката ми и приятелката й са се прибрали, защото повечето искали да ходят на чалга-дискотека. Това трябваше да бъде незабравимата им абитуриентска вечер.
    Изобщо не одобрявам това правителство. Единственото му положително нещо беше, че махна тройната коалиция. Но не може да му се вменява вина, за сегашното, наследено положение. Това, че търпим да ни управлява Байчо-мутра, когото всички познавахме, си е наша вина. Можем да ги упрекваме, че се плъзгат по ръба на нещата и както се захванаха да строят магистрали, ако се бяха хванали за реформите в образованието и здравеопазването, щяха да имат много по-голяма подкрепа. Сега бягат от отговорност и са готови за предсрочни избори. Това е бягство!!! Те се готвят да абдикират от властта, а тук се говори за връщане на емигриралите.
    Това е положението тук. Тези, които се спасяват навън, отиват на готово, да се възползват от изгражданото с десетилетия, прогресиращо общество. Така е по-лесно. Голяма част от останалите тук живеят по течението. Надеждата ми е в това, че не всички са се предали. Това не е депресия, а констатация.

  5. Бояне, опитах се дапусна коментар, но нещо не става. Ако после се появи два пъти, моля изтрий единия.

  6. @Huku – Мисля, че точно това писах горе – че на практика нищо не се е променило на микро ниво. Просто проблемите се прехвърлиха от едни в други сфери. Факт е, че в определени зони има подобрение (за което не се говори, защото не е интересно), но в много други става по-зле. Трябва да се отчете факта, че най-накрая признаха, че има реално криза и поне започнаха да работят по въпроса. До колко мерките им са били ефективни е друг въпрос, но поне избегнахме сценария на Гърция. За останалото си прав.

    @за Ники – Не съм съгласен с теб. Има предостатъчно хора, които са се върнали и са се реализирали добре. Има и такива, които са избягналия отново. Ето един такъв пример:
    http://www.webcafe.bg/id_909016539_Kak_shte_ni_varne_Boyko_Borisov_ot_chujbina?
    Не можеш да генерализираш лошото, както не можеш да генерализираш и позитивите за това да се живее в България. В много статии тук съм го казвал – всеки си има приоритети. Мисля, че всички сме наясно, че ако човек се върне, то това не са парите. За някои семейството е по-голям приоритет, но точно безхаберието на институциите гони много хора и финанси – не парите, не инфраструктурата.

    @Мартин – не, не са. Не непременно. Покажи ми някой в България, който да не е престъпник. Има ли някой, който да не е укривал данъци, да не е давал подкуп или нещо такова? Определено и Борисов, и Първанов, и Петков са се занимавали със тъмни сделки и интереси, но можеш ли обективно да кажеш какви? И ако започнем да изключваме всички, които са си имали вземане-даване със силовите структури, кой ще остане да управлява? Истината е, че до преди 10-тина години единствения начин да правиш бизнес е да минеш през тях. За жалост сега изглежда, че нещата се връщат натам – не лично заради Борисов, а заради общата атмосфера на безнаказаност и поумняването на престъпността. Вече минават към маниерите на европейските си колеги и корупцията и рекета започва да прилича много на това, което процъфтява в Германия и целия ЕС – законен, международен и подкрепен с лобизъм.

  7. @Надето – Съгласен съм единствено за ценностната система. Не, че останалите неща не са така, но не трябва да се чувстваме специални и да си мислим, че при нас е най-зле и това ни дърпа надолу. Истината е, че подобни проблеми ги има навсякъде в една или друга степен. Просто като се излезе навън виждаш някаква система, която макар и счупена по много точки, притежава едно важно качество – постоянство и предвидимост. Така дори да знаеш за някакъв бюрократичен проблем, каквито има много в Германия, пак ще можеш да разчиташ на това, че за други неща го няма. Точно тази предвидимост липсва в България.

    Що се отнася до ценностната система – това е основното, което ни пречи да мръднем напред. Обезверени сме, не уважаваме нищо и никой. Не само като група и общество – всеки индивидуално. И то не само защото трудно можем да намерим модел на подражание в наши дни (тези от миналото са неприложими), но и защото се поддаваме на общата депресия и негативни послания за всичко и всички. Така не вярваме, че може да има добра инициатива, мисъл, човек и прочие.

  8. Май тук всеки коментар стана по-дълъг от статията ми. Горко им на тези дето ще четат и отговарят по-нататък.

    @Надетокоментарът беше задържан за одобрение. Преди малко го освободих.

  9. Институциите не са безхаберни само в граници
    Нека спомена медицински сестри в Либия

    Разказа на Надето ме шокира, отново

    Та, защо да си губя младостта, шанса да имам семейство и да дефинирам себе си като щастлив човек, щото Бойко искал да ме връща..в бг
    Откога Бойко има връзка с мен
    Дето пише жената по горе, тук съм щото построеното преди мен ми харесва
    Споделям мислите и действията на хората, дето са го построили с моите мисли и действия. Искам да продължи да съществува и става все по-добре, аз и тия около мен. Мислим и действаме позитивно и с всяка крачка, виждаме резултат. Спя спокойно, усмихвам се като отворя очи и не ми се налага да се боря за всичко, с всички и срещу всекиго
    Борисов е палячо и смешник, ако мисли че щастието ми има пресечна точка с неговото. Нека рупа..трябват и такива, явно има и такива

  10. Бояне, очаквах да си по-добре информиран. Ето ти няколко примера, които съм си позволил да опиша по-подробно:
    http://mapto-on.blogspot.com/2009/04/blog-post_20.html
    http://mapto-on.blogspot.com/2009/01/blog-post_26.html

    Трети пример, който е по-малко политически натоварен са Зелените, но по ред причини аз смятам, че те са по-неподготвени да бъдат алтернатива.

    Също например Прошко Прошков (http://proshkov.eu/) за мен е страхотен пример за това как един човек с работата си в Лозенец се доказа като кадърен кмет. Може би конкретните му постижения през първия мандат са предмет на друга дискусия, но това, че помогна водната кула да стане галерия и че пусна пилотно тестване на нова техника за почистването на улиците са две много големи достижения. По-важното е, че в неговата работа основна техника е среща с хората по места през целия му мандат.

    Разбира се, можеш да кажеш, че съм пристрастен, но аз определено се гордея с пристрастността си към интелигентни хора, които нямат история нито на доносници, нито на организирана престъпност.

    Бяло и черно няма, но можем ли да разграничаваме нюанси или сме просто синдром на това, което проучването PISA констатира – неспособност за аналитично и критично мислене? Тук съм описал защо мисленето „всички са маскари“ обслужва само пост.-комунистическата олигархия: http://mapto-on.blogspot.com/2008/07/blog-post_27.html

  11. „Определено и Борисов, и Първанов, и Петков са се занимавали със тъмни сделки и интереси, но можеш ли обективно да кажеш какви?“
    Това, че основните медии в България се подлагат на настоящите управляващи не значи, че в страната няма качествена разследваща журналистика: http://www.bivol.bg/index.php?option=com_flexicontent&view=items&id=748:fabrikata
    Щеше да е добре поне „активните хора“ да са информирани за това кой как работи: http://www.bivol.bg/index.php?option=com_flexicontent&view=items&id=748:fabrikata

  12. Pingback: Ivaylo
  13. Трябва теб да те направят министър на българите в чужбина – министър от дистанция – хух, каква яка идея, а?

  14. @Мартин – Сега, не ми цитирай Бивол – ясно е, че факсовете са оригинални и са написани от посланници, но е и вярно, че те са подвалстни на същите илюзии, медийни кампании и доносничества като всички нас. Дори повече. Това са свидетелства, а не оперативни факти. Както казах – няма хора, които да не са се занимавали с нещо противозаконно в България през 90-те. Това не изключва управляващите (тези и предишните) и не ги оправдава. Определено имат лични интерес – някои повече, други по-малко и за тези неща ще си понесат отговорността. Не те наричам пристрастен не защото симатизираш на СДС, а защото признаваш нарушенията на едните, а не и на другите.

    Прочем Прошков ми прати мейл с покана за разговор в някакъв софийски бар. Мисля, че беше масово съобщение тип спам и това ми направи малко лошо впечатление. Показва обаче, че наистина говори с хората и това е хубаво. Друг е въпросът дали се вслушва. Добавих го във фейса и ще му пиша тия дни.

    @стир – трябва, нали 🙂 Само за министър не са ме готвили до сега 🙂 Трябва ли да започна да обещавам разни работи от сега или първо да отричам, че ще ставам и че всъщност не искам, докато не излезе новината, че има остра нужда, че нямам избор и за общото благо ще взема поста?

  15. @стир – Поздравления за идеята, стир, само да не е „почетен“, че тези длъжности са само показни. Тя, администрацията така или иначе расте, що ли пък и една такава длъжност да не му прикачат 😉 официално.
    Бояне, можеш да не се пънеш. Тия номера са много изтъркани, иначе оценявам чувството ти за хумор :). Иначе, така и така идват пак избори и пак ще бъдеш център за информация. Ей затова искам мажоритарни избори 🙂

  16. @Надето – 🙂 може и почетен – ‘убав съм и ще ме показват нляво-надясно и като ме корумпира „властта“, ще ме сложат на аптетитен пост. 🙂 Не мога да възприемам идеята за публичен пост с друго освен с хумор. Поне не в близките 10-20 години.

  17. „Това са свидетелства, а не оперативни факти.“
    Не съм сигурен каква е целта на играта ти на думи и затова рискувам да отговоря на грешния въпрос.
    За мен са факти, че Борисов е бил съдружник в Тео Интернационал, както и е факт, че малко след изтеглянето му по политически причини, фабриката е затворена заради нелегално производство.
    А това, че прокуратурата няма как да иска (моя статия от 2006 по въпроса: http://mapto-on.blogspot.com/2008/07/blog-post.html) да направи връзката между двата факта не означава, че всеки интелигентен човек не може да я направи за себе си и при липсата на функциониращи „вътрешен ред и сигурност“ да отсъди за себе си.

  18. @Мартин – Изречението ми е препратка къум универсалното правило в правото, че не е важно какво всички знаят като обществена тайна, а какво можеш да докажеш в съда като престъпление. Останалото е за народа като морален съдник, но виждаме колко малко го играем такъв.

  19. Едва ли точно този (носещ пряка лична отговорност за блокирането на реформите в МВР) може да ни върне: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/06/07/1102165_pravosudie_pri_koeto_vseki_e_vinoven/
    И не само това. Всъщност статистиката показва, че при него тенденцията е и последните хора с разум да искат да напуснат:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.