Прочем Прошков ми прати мейл с покана за разговор в някакъв софийски бар. Мисля, че беше масово съобщение тип спам и това ми направи малко лошо впечатление. Показва обаче, че наистина говори с хората и това е хубаво. Друг е въпросът дали се вслушва. Добавих го във фейса и ще му пиша тия дни.

@стир – трябва, нали 🙂 Само за министър не са ме готвили до сега 🙂 Трябва ли да започна да обещавам разни работи от сега или първо да отричам, че ще ставам и че всъщност не искам, докато не излезе новината, че има остра нужда, че нямам избор и за общото благо ще взема поста?

Трети пример, който е по-малко политически натоварен са Зелените, но по ред причини аз смятам, че те са по-неподготвени да бъдат алтернатива.

Също например Прошко Прошков (http://proshkov.eu/) за мен е страхотен пример за това как един човек с работата си в Лозенец се доказа като кадърен кмет. Може би конкретните му постижения през първия мандат са предмет на друга дискусия, но това, че помогна водната кула да стане галерия и че пусна пилотно тестване на нова техника за почистването на улиците са две много големи достижения. По-важното е, че в неговата работа основна техника е среща с хората по места през целия му мандат.

Разбира се, можеш да кажеш, че съм пристрастен, но аз определено се гордея с пристрастността си към интелигентни хора, които нямат история нито на доносници, нито на организирана престъпност.

Бяло и черно няма, но можем ли да разграничаваме нюанси или сме просто синдром на това, което проучването PISA констатира – неспособност за аналитично и критично мислене? Тук съм описал защо мисленето „всички са маскари“ обслужва само пост.-комунистическата олигархия: http://mapto-on.blogspot.com/2008/07/blog-post_27.html

Разказа на Надето ме шокира, отново

Та, защо да си губя младостта, шанса да имам семейство и да дефинирам себе си като щастлив човек, щото Бойко искал да ме връща..в бг
Откога Бойко има връзка с мен
Дето пише жената по горе, тук съм щото построеното преди мен ми харесва
Споделям мислите и действията на хората, дето са го построили с моите мисли и действия. Искам да продължи да съществува и става все по-добре, аз и тия около мен. Мислим и действаме позитивно и с всяка крачка, виждаме резултат. Спя спокойно, усмихвам се като отворя очи и не ми се налага да се боря за всичко, с всички и срещу всекиго
Борисов е палячо и смешник, ако мисли че щастието ми има пресечна точка с неговото. Нека рупа..трябват и такива, явно има и такива

@Надето – коментарът беше задържан за одобрение. Преди малко го освободих.

Що се отнася до ценностната система – това е основното, което ни пречи да мръднем напред. Обезверени сме, не уважаваме нищо и никой. Не само като група и общество – всеки индивидуално. И то не само защото трудно можем да намерим модел на подражание в наши дни (тези от миналото са неприложими), но и защото се поддаваме на общата депресия и негативни послания за всичко и всички. Така не вярваме, че може да има добра инициатива, мисъл, човек и прочие.

@за Ники – Не съм съгласен с теб. Има предостатъчно хора, които са се върнали и са се реализирали добре. Има и такива, които са избягналия отново. Ето един такъв пример:
http://www.webcafe.bg/id_909016539_Kak_shte_ni_varne_Boyko_Borisov_ot_chujbina?
Не можеш да генерализираш лошото, както не можеш да генерализираш и позитивите за това да се живее в България. В много статии тук съм го казвал – всеки си има приоритети. Мисля, че всички сме наясно, че ако човек се върне, то това не са парите. За някои семейството е по-голям приоритет, но точно безхаберието на институциите гони много хора и финанси – не парите, не инфраструктурата.

@Мартин – не, не са. Не непременно. Покажи ми някой в България, който да не е престъпник. Има ли някой, който да не е укривал данъци, да не е давал подкуп или нещо такова? Определено и Борисов, и Първанов, и Петков са се занимавали със тъмни сделки и интереси, но можеш ли обективно да кажеш какви? И ако започнем да изключваме всички, които са си имали вземане-даване със силовите структури, кой ще остане да управлява? Истината е, че до преди 10-тина години единствения начин да правиш бизнес е да минеш през тях. За жалост сега изглежда, че нещата се връщат натам – не лично заради Борисов, а заради общата атмосфера на безнаказаност и поумняването на престъпността. Вече минават към маниерите на европейските си колеги и корупцията и рекета започва да прилича много на това, което процъфтява в Германия и целия ЕС – законен, международен и подкрепен с лобизъм.

Пет правителства захващаха инициативи за сортиране, прибиране, омайване на емиграцията. На база на опита, можем спокойно да кажем че не правителство ще върне таланта.

Достатъчно е сутрин да си отвориш пощата и прочетеш съобщение от родителя си, пенсионер..примерно, за лекарства които й трябват..или как се е редила осем часа да си плати сметките…или как са настанили екс затворници до оградата й, за да забравиш мигновено всяка идея за бг.

Пет часа.
Това е рекорда ми – аз пътувам веднъж всеки десет години – преди да почна да се оглеждам назад за самолета. Кипва ми сопола от тарикати, с таксита. От боклуци и миризми. От негативни изкази. От вестникарски заглавия. От сервиране в студени чинии, след като си чакал 45 м…от преструвки, че има закон. От кенефи.

Не е достатъчно да се направят закони. Не е достатъчно да се осигурят ресурсно и структурно. Не е достатъчно хората да познават правата си. Някой трябва от време на време да вижда бъдеще, да се усеща че се развива, че другите около са тръгнали нанякъде..че идеите не са от днес до пладне.

Нека си представим, че Бойко върне емиграцията от Испания. Че и тези от Португалия отпътуват, заедно с тези в Гърция – идват хората, посъбрали малко пари, почват да търсят работа. Отварят малки дюкянчета. А нощем сънуват какво пропускат децата им, щото не са в европейско училище, щото няма училищна библиотека..щото отвън гърми чалга и улиците не са почиствани, откакто са родени.

Затварят очи и виждат камиончета със служителя, дето забърсва автобусните спирки със сапун, лъска пътните знаци и подменя разписанието. И служителите от „Паркове“, дето сменят цветята в алеите всеки сезон и косят трева.

Родината, брат, няма нищо общо с това „там дето се чувстваш добре“.
Тя е ред в паспорта ти. Днес празнуваме и един от последните, дето отговаряше с „да“ на Ще умреш ли за страната си.

Говорим практично и рационално за реализация: за мечтата да имаш семейство и си щастлив, за кариера и развитие, за среда в която всичките ти сетива са изострени и стимулирани. Ники, ти си адски късметлия, щото нямаш ограниченията на родителите ти. Имаш Европа.