Въпрос на гледна точка и контекст

Причината да направя тези два колажа са многобройните коментари из форуми, новинарски статии и социални мрежи. Някои от тях са и под статията ми за преброяването. Всички сме ги чели – геноцид срещу българите, насочена политика да ни унищожат, как всичко се сгромолясва, как всеки трябва да се оправя вече сам и трябва да напуснем потъващия кораб. Знам, че едва ли съм правилния човек да изтъква това като грешен начин на мислене, но смятам, че на всички ни е омръзнало от тези изблици на негативизъм. Всеки има своя интерпретация.



9 коментара

  1. Както казах – въпрос на гледна точка. Познавам и доста млади активни хора, които не биха се съгласили с теб.

  2. @Емил А. Георгиев – да, съгласен съм – и аз разбирам защо мислят така, но определено не съм съгласен с тях. Ясно е как са се е стигнало до този начин на мислене, но не ги оправдавам, че не се отърсват от него и продължават да винят другите за всичко.

  3. Ооооо, оправдания, демагогия и позитивизъм колкото искаш. Кораба потъва, не потъва; ще се спасим, няма да се спасим. Има обаче и чиста математика, а тя, както знаем, е език универсален. Хайде да ни се пооправят показателите, измерими с математически похвати и после да си говорим за хора с черни очила и розови очила. На мен от последната криза ми пострадаха разходите за книги, кино, театър и посещения на музеи и сега се чувствам като човек с дилема… – спя, ям, работя или работя, ям, спя. За да не ме обявите в негативизъм, няма да спомена тоалетната, но все пак тя си остава във веригата и без да го има изкуството 🙁

  4. @Пепо – „Познавам само една свобода и тя е тази на мисълта“ Екзюпери. Умовете, които са затворени, не са свободни.

    @Богомил Ветров – Не знам дали си чел статията ми, в която говоря за черните очила, но надали съм единствения стигнал до тази метафора. Никой не говори, че нещата не са трудно. Неслучайно написах, че може би не съм човека, който трябва да говори за тези неща, защото в момента съм в Германия. Имам доста добра работа, но като се върна, каквато е крайната ми цел, всички индикации сочат, че и в България ще имам добра работа. В този смисъл не трябва да имаме илюзии, че България е добре – напротив – в някои отношения върви назад от години. Но е факт и че докато се самолинучваме и самосъжаляваме, други народи намират вътрешна сила да надмогнат проблемите и да се издигнат нагоре. Мислим си, че е национална черта да се дърпаме надолу в казана на дявола, всеки проклина другия за това и после отива сам да го направи. Дайте да спрем тази менталност. Това става с пример. И пак към розовите/черните очила – никой не ни кара да пренебрегваме негативното в ежедневието си, но наистина има много демагогия и оплаквания. Не малко от тях са основателни, но защо никой не обръща внимание на хубавото? Толкова ли сме депресирани всички? Еми дайте да вкарват хуманитарни пратки валериан!

  5. Казват,че надеждата умира последна,обаче аз имам чувството,че моята е котка има 8 живота-ту умира,ту се съживява.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.