Едно от нещата, за които съжалявам, е че в България почти липсва наследственост. Не говоря за имоти или последователност, а за родова памет, архиви и традиции. Бурните времена у нас, войните, смяната на режими, изселването и урбанизацията са унищожили връзката на повечето от нас с предците ни. Завиждам на бринтанците, например, че пазят документи на рода си от няколко-стотин години. За жалост това у нас се е изгубило както при родове, така и в държавата. При всички промени дори в институциите са се изгубили много документи и сведения за историята ни. Затова е изключително ценно, когато попаднем на такива.

В понеделник научих, че при разчистване на консулството ни в Бон, което ще бъде затворено до месец, са били открити три папки. Съдържанието е много ценно – документи от 1941 година на тогавашното Царско Генерално Консулство, Българо-Немското Дружество и Българското Национално Студентско Дружество „Отечество“. Нямах никаква представа, че което и да е от тези въобще е съществувало. Консулството е било във Франкфурт и по всяка вероятност е просъществувало до войната. Културното дружество (Deutsch-Bulgarische Gesellschaft) е било първо в Берлин и после във Франкфурт. Според различни източници е съществувало или между 1917-71, или между 1929-66. В книгата на Герхард Подскалски „Jahrbücher für Geschichte Osteuropas“ има описание на историята на дружеството. Интересното е, че и сега съществува организация със същото име, но в близкия Дармщадт и основана през 1977-ма година.

Три документа от откритите папки

Накрая, документите свидетелстват за студентско дружество в техническият университет в Дармщадт, където съм завършил и аз. Горе ще видите документи свидетелстващи, че на 19 февруари 1941 г. то е било закрито заради събитията около войната. На 6-ти май е открито отново и преместено във Франкфурт. Третият документ е поздравителна телеграма от Цар Борис към въпросното студентско дружество от 28 май 1941 г.

В трите документа, които имам, се споменават няколко имена на студенти от онова време, но за жалост не успях да намеря сигурни данни кои са. За един имам съмнения, че е бил преподавател в МЕИ-то и основател на Политехническия музей в София. Интересно е, че генералният консул във Франкфурт е бил немец на име Алфред Тевез. Това е основателя на автомобилните заводи АТЕ, които сега са известни с джантите и спирачките си. На негово име е било наименувано училище и е получил медал за заслугите си към града Франкфурт.

По-интересна личност е Димитър Попов (Dimiter Popoff; 1896-1989 г.). Бил е нотариус във Франкфурт, вицеконсул на България и председател на дружеството между 1931 и 1956 г. През 1951 г. е написал книгата „България гледа на запад!“ (Bulgarien blickt westwärts!). Успях да намеря снимки на човек със същото име на посещение на музея на Георги Димитров в Дрезден през същата година, но не съм сигурен дали е той (третия от ляво надясно).

В документите проличава нещо още по-интересно. Попов е бил изключително съвестен и след затварянето на консулството и прекратяване на дейността на дружеството е предал архивите на съхранение в Института за градска история във Франкфурт (Institut für Stadtgeschichte). По някаква причина само три папки, от които са трите документа, които ви показах, са били запазени и прехвърляни от консулство в консулство през последните 70 години. Според картотеката на Института, там се пазят 22 кашона с документи на Царското Генерално Консулство и 41 кашона с документи на Българо-Немското Дружество. Тези архиви включват официална кореспонденция с нацистка Германия, с българските власти до, по време и след войната, с официални лица и организации, с български студенти и фирми. Според мен те са безценни за историята ни – по-специално за отношенията с Германия и българската общност там.

Вече има изпратено запитване да бъдат разгледани тези документи. Идеята е да бъдат дигитализирани и пуснати свободно в мрежата, както предоставям документите в тази статия. Ще бъдат описани с допълнителна информация – дати, лица, места, къде са открити и къде са пазени. За целта обаче ще трябват хора и време. От моя страна пък може да се опитам да разбра какво се пази в TU Darmstadt за студентското дружество преди век. Българската държава от там нататък трябва да реши дали да изиска тези архиви и да ги пренесе в България. Мисля си, че ще са изключително полезни за преоткриване на период от историята ни изкривен от пропаганда и противоречиви мнения.

Заглавната снимка е на български студенти в Алтенбург, Германия. Не намерих снимки на българи в Дармщадт, но в архива на Изгубената България ще откриете други такива от Германия.