Преди няколко седмици България блокира ратификацията на ACTA и писах, че още нищо не е свършило – просто скриваме проблема от погледа на медиите, за да се намали напрежението. Седмица по-рано предупредих, че управляващите може за няколко дни тихомълком да я прокарат в парламента.
Днес научаваме, че Борисов неохотоно е признал за размразяване на ACTA и че ще внесе ратификацията в парламента. Обещал е обаче, че няма да я приемaт депутатите му. Настрана от притеснителната увереност, че законодателният орган ще последва послушно нарежданията на изпълнителната власт, тези действия са нелогични. Ако наистина той и групата на ГЕРБ са уверени във вредата на ACTA и поне наистина искат да изпълнят волята на народа, то кабинета може просто да се отегли от споразумението. Такава възможност е предвидена в него и според написаното, технически не е представлява кой знае каква трудност.
Разбира се, заемането на позиция „анти-ACTA“ би поставила кабинета в особена позиция. Всички групи лобиращи от името на правоносителите ще нададат вой как България е пиратска държава, как у нас цари беззаконие и своеволие на интернет хакери. Това е най-силният инструмент за дипломация на САЩ – включване в отрицателни спосъци, остри нападки и доклади. А каквото и да си говорим, всичко във външната им политика цели отваряне на пазари и защита на компаниите им, независимо от средствата и вредите. Швеция имаше неутрална позиция спрямо The Pirate Bay, но видяхме колко бързо щатите ги поставиха на мястото им.
Когато говорим за ACTA и другите подобни споразумения, голямата бележка под линия е винаги една и съща – финансови интереси и влияние. Дори да не си го признават изцяло, представители на този и предишния ни кабинет са обещали на лобисти и американски дипломати, че ще подпишат споразумение затрашаващо пряко свободното творчество и косвено – свободата на изразяване. Толкова просто е. Сега трябва да се намери галантен начин да се измъкнем от тази ситуация. Вместо това изглежда се взима лесния път – да пуснат споразумението и да стискат палци.
Доста блогъри казахме преди месец, че нищо не е свършило и днес имаме сигнал, че сме били прави. Ще ни трябват не само още протести, но и събуждане на журналистите, за които тази история е вече прашасла и скучна – също като стар случай на изнасилване или проточило се корупционно дело. Трябва ни последователност и настойчивост, за да покажем, че тези неща няма да минат без бой.
В същото време, не трябва да забравяме, че ACTA е само една птица от ято лешояди. Има още много мерки, закони и проекти, които носят съшите рискове. Някои от тях вече са приети – като мерките за следене в Испания, Великобритания и Полша. Други се разработват полу тайно от Европейската Комисия – като системата за глобално следене INDECT (тук и тук при Бого). За нея ще пиша по-късно. Голямата картинка е плашеща и анти-утопичните предсказания от филмите за глобално следене далеч вече не са технически неизпълними в нашата реалност.
Още по темата е писала Нели.
Допълнение:
Малко след като пуснах статията, @iapostolov цитира приблизително в Twitter разговора в пленарна зала:
Курумбашев попита Борисов: За да се приключи с темата, ще внесете ли ратификацията в парламента, за да бъде отхвърлена?
Борисов отговори: Да, ще внесем ратификацията в парламента и аз ще посъветвам ПГ на ГЕРБ да гласува против нея. За да се спрат спекулациите и да стане ясно, че няма да допуснем да се приеме, нещо, което е обществено неприемливо.
По думите му, Борисов искал веднъж за винаги България да отхвърли ACTA. Ето още от Дневник и Dir.bg. От една страна наистина е добре да мине сега през парламента – когато още ни са пресни спомените от протестите и ясната позиция на обществото. От друга обаче все още не ми е ясно защо просто не можем да оттеглим подписа си. Също така не съм съгласен, че не трябва да поставим проблема отново пред медиите и общетвото. Нужен ни е достатъчен натиск и минимален риск депутатите да гласуват „За“ на първото и единствено четене нужно за ратификация.
Има проблем с авторското право и той не е от вчера, а още когато се появява като право защитаващо монопола и печалбата на предприемача. Върху интелектуалният продукт се пренасят отношения и правила характерни за материалните вещи. И днес ще чуете от наглед интелигентни хора да сравняват един патент или стихотворение с портокал на сергията, който може да бъде откраднат и изяден. И проблема се задълбочава, защото икономиката става все по интелигентна и информационна,а обема на генерираната и консумирана информация расте. Докато в един кюп се слагат информация и материя, решение на проблема няма да бъде намерено, а опитите за ограничаване и контрол на информацията ще са правило, а не изключение. Така че не само нищо не е свършило, а тепърва се започва.
@Питащият – проблем е и възприятието как трябва да се разпространяват тези неща. От какво трябва да се печели. Бизнес моделът на цялата звукозаписна и филмова индустрия е сгрешен. Учуден съм колко са силни, че да си поръчват такива закони и споразумения и то на глобално ниво. Усилията нужни за нещо такова са главозамайващи и абсолютно ненужни.
Нищо не е свършило, разбира се… Отварям скоба. И то не случайно. В ШЗО офицерите ме учеха: не разчитай на яките, на бабаитите. Те за нищо не стават. Те са страхливи и старателни послушковци. Сериозната работа се върши от ниски, слаби, хилави мъже.
Разбирате защо отворих скобата, нали?…
До сега не съм прочел някой от защитниците на АСТА да обясни защо когато подписа на дадена държава под споразумението се оттегли, то престава да действа след 180 дни. За мен единственото разумно обяснение е, че половин година е необходима на печелещите от АСТА да исползват всички лостове на влияние върху тази „неразумна“, „безотговорна“ и „незащитаваща“ авторските права държава.
И като говорим за вълка:
Мнозинството отказа да задължи кабинета да оттегли подписа си от АСТА