Изгубено парченце история – архивите на българско консулство в нацистка Германия

Едно от нещата, за които съжалявам, е че в България почти липсва наследственост. Не говоря за имоти или последователност, а за родова памет, архиви и традиции. Бурните времена у нас, войните, смяната на режими, изселването и урбанизацията са унищожили връзката на повечето от нас с предците ни. Завиждам на бринтанците, например, че пазят документи на рода си от няколко-стотин години. За жалост това у нас се е изгубило както при родове, така и в държавата. При всички промени дори в институциите са се изгубили много документи и сведения за историята ни. Затова е изключително ценно, когато попаднем на такива.

В понеделник научих, че при разчистване на консулството ни в Бон, което ще бъде затворено до месец, са били открити три папки. Съдържанието е много ценно – документи от 1941 година на тогавашното Царско Генерално Консулство, Българо-Немското Дружество и Българското Национално Студентско Дружество „Отечество“. Нямах никаква представа, че което и да е от тези въобще е съществувало. Консулството е било във Франкфурт и по всяка вероятност е просъществувало до войната. Културното дружество (Deutsch-Bulgarische Gesellschaft) е било първо в Берлин и после във Франкфурт. Според различни източници е съществувало или между 1917-71, или между 1929-66. В книгата на Герхард Подскалски „Jahrbücher für Geschichte Osteuropas“ има описание на историята на дружеството. Интересното е, че и сега съществува организация със същото име, но в близкия Дармщадт и основана през 1977-ма година.

Три документа от откритите папки

Накрая, документите свидетелстват за студентско дружество в техническият университет в Дармщадт, където съм завършил и аз. Горе ще видите документи свидетелстващи, че на 19 февруари 1941 г. то е било закрито заради събитията около войната. На 6-ти май е открито отново и преместено във Франкфурт. Третият документ е поздравителна телеграма от Цар Борис към въпросното студентско дружество от 28 май 1941 г.

В трите документа, които имам, се споменават няколко имена на студенти от онова време, но за жалост не успях да намеря сигурни данни кои са. За един имам съмнения, че е бил преподавател в МЕИ-то и основател на Политехническия музей в София. Интересно е, че генералният консул във Франкфурт е бил немец на име Алфред Тевез. Това е основателя на автомобилните заводи АТЕ, които сега са известни с джантите и спирачките си. На негово име е било наименувано училище и е получил медал за заслугите си към града Франкфурт.

По-интересна личност е Димитър Попов (Dimiter Popoff; 1896-1989 г.). Бил е нотариус във Франкфурт, вицеконсул на България и председател на дружеството между 1931 и 1956 г. През 1951 г. е написал книгата „България гледа на запад!“ (Bulgarien blickt westwärts!). Успях да намеря снимки на човек със същото име на посещение на музея на Георги Димитров в Дрезден през същата година, но не съм сигурен дали е той (третия от ляво надясно).

В документите проличава нещо още по-интересно. Попов е бил изключително съвестен и след затварянето на консулството и прекратяване на дейността на дружеството е предал архивите на съхранение в Института за градска история във Франкфурт (Institut für Stadtgeschichte). По някаква причина само три папки, от които са трите документа, които ви показах, са били запазени и прехвърляни от консулство в консулство през последните 70 години. Според картотеката на Института, там се пазят 22 кашона с документи на Царското Генерално Консулство и 41 кашона с документи на Българо-Немското Дружество. Тези архиви включват официална кореспонденция с нацистка Германия, с българските власти до, по време и след войната, с официални лица и организации, с български студенти и фирми. Според мен те са безценни за историята ни – по-специално за отношенията с Германия и българската общност там.

Вече има изпратено запитване да бъдат разгледани тези документи. Идеята е да бъдат дигитализирани и пуснати свободно в мрежата, както предоставям документите в тази статия. Ще бъдат описани с допълнителна информация – дати, лица, места, къде са открити и къде са пазени. За целта обаче ще трябват хора и време. От моя страна пък може да се опитам да разбра какво се пази в TU Darmstadt за студентското дружество преди век. Българската държава от там нататък трябва да реши дали да изиска тези архиви и да ги пренесе в България. Мисля си, че ще са изключително полезни за преоткриване на период от историята ни изкривен от пропаганда и противоречиви мнения.

Заглавната снимка е на български студенти в Алтенбург, Германия. Не намерих снимки на българи в Дармщадт, но в архива на Изгубената България ще откриете други такива от Германия.

25 коментара

  1. На тази страница ще намерите повече информация за Техническия Университет в Дармщадт по времето на нацизма:
    Technische Hochschule Darmstadt und Nationalsozialismus

  2. Като е станало дума за атрибута на Германия от 33 – 45, аз лични предпочитам „нац.-социалистическа Германия”… 😉

  3. @Милен Радев – находката е на служителите на консулството в Бон. Сега сканират останалите документи от папките, които са намерили. Аз само се опитах да открия още информация освен това, което ми пратиха.

    Технически „национал-социализъм“ е по-точен термин, но „нацизъм“ е приет като заместител в разговорната реч. Затова го използвам.

  4. В сайта на немското посолство в България са отбелязани важни моменти от отношенията на двете страни:

    – 1909 – генерал-майор Никифоров става първият извънреден пратеник в Германия
    – 1914 – от общо 3000 български студенти 580 следват в Германия. За сравнение, миналата година само в Германия са били около 8000
    – 1915 – съдава се културно дружество в Мюнхен
    – 1916 – в Берлин е регистрирано Германско-българско дружество
    – 1924 – в София е основано „Сдружение на бившите български студенти в Германия“. Това е един вид предшественик на сдружението Тук-Там

    Интересно, но не се споменава нищо за допълнителни консулства, но създаденото през 1916 дружество вероятно е това, за което говоря в статията и което през февруари 1938 се прехвърля във Франкфурт.

  5. На този адрес има информация и от по-рано:
    – 1879 – В Мюнхен е основано Българското студентско дружество „Шипка“. Ето тук ще намерите сегашната организация-наследник.
    – 1879-1899 – Повече от 100 българи следват в Лайпциг медицина, филологически науки, история и др.

  6. Като отявлен противник на политкоректността се опитвам при всяка възможност – текстова и речева – и на български, и на германски да ползвам термина в тази му форма – „нац.-социалистически“.

    Правя го в противовес на очевидно манипулативно наложилите се за да се маскира родствената връзка на онзи режим със социализма „Nazi“, „нацизъм“ и пр.
    🙂

  7. Мисля, че председателя на Студентското дружество в Дармщадт през 1941-ва – Стефан Рабов – в последствие оновава катедрата по Автоматична телефония и Сигнална техника в техническия в София. Доколото разбирам е написал първите учебници по темата у нас и е име в научния свят.

  8. Поздравления и на ЕГ „Пловдив“ за всички ученици които е изпратила в чужбина:)

  9. Благодаря за поздравленията. Страшно много сме и личи по alumni-то. За жалост това във Frankfurt така и не тръгна.

  10. Pingback: alphadesigner
  11. Прекрасно! За съжаление държавата ни май не се интересува толкова, колкото отделни нейни граждани. мене също много ме боли от липсата на историческа и родова памет. Зная доста неща за рода си , но не разполагам с документи.
    Аз също доста съм търсила архивни документи, във връзка с работа. Така научих, че голяма част от документите ни са заминали за СССР след 1944г. Не зная да са се върнали. Нямаше и микофилми от тях.
    За съжаление.

  12. @Нели Алексиева – Истината е, че ние трябва да си я търсим и да гоним архивите. Държавата е инструмент – не инициатор на промените. Можем да ги натискаме да действат и да взимат мерки, но не трябва да очакваме да свършат работата вместо нас. Хората открили архивите и които действат сега, за да видят бял свят, не са го направили заради заповед и дори разрешение отгоре – правят го, защото са българи и им пука.

  13. Драги Бояне, поздравления за интересната находка и благодарност за статията. Дано изскочат още много забутани тук и там документи.

  14. Pingback: .. | inkscar's

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.