В петък Google съобщи в блога си, че ще започнат да показват по-назад в резултатите сайтове, за които имат подадени (основателни) сигнали за нарушаване на авторски права. Това означава, че при съмнения за пиратство практически ще премахват сайтове от търсачката си, защото реално никой не гледа след трета страница. Такъв подход вече се използва в YouTube и се сочи за нещо повече от отстъпка към едрите правоносители. Google отдава големи надежди на собствените си услуги за разпространение на съдържание като Google Play и с такива стъпки се опитва да увеличи пазара им за сметка на свободно достъпното съдържание.

Да се прегледа и оцени риска на толкова много клипове и сайтове е непосилна задача. За целта се използват сложни алгоритми и система на доверие спрямо правоносителите. Това доверие означава, че всеки може да подаде сигнал за нарушени права и алгоритмите на Google ще блокират дори при най-малкото съмнение. Тази система обаче не предвижда санкции към тези, които злоупотребяват със сигналите. А фрапантни случаи не липсват – записи от Марс и от експерименти се свалят редовно от официалната YouTube страница на NASA заради подадени сигнали от малки телевизии за крадено съдържание.

Вчера получих подобно съобщение – че са засекли копирано съдържание в мой клип. Става въпрос за превода ми на кампания срещу резистентна туберкулоза (XDR-TB). Преди близо 4 години попаднах на лекция на TED Talks, която предупреждаваше за зараждаща се епидемия от туберкулоза издържлива на почти всички ваксини и лекарства. На сайта търсеха помощ с преводи на различни езици и направих споменатия клип, за което дори ми благодариха в блога си. Сега YouTube казва, че вероятно нарушавам права на TEDTalk, че няма да ме блокират още, но ще ме следят.

Макар клипът ми да е гледан едва 1200 пъти, все пак е опит да помогна с нещо. Истината е, че много такива биват сваляни за по-малко – клипове от протести, пропорционални видеа на социални теми, уличаващи записи, предавания с гафове на политици или изказвания на активисти. Никой алгоритъм не е перфектен поради простата причина, че се правят от хора със своите презумпции и субективни недостатъци. Това е видно както при блокирането на съдържание, така и във финансовата сфера, където за минути се губят стотици милиони евро заради бъгове. Няма душа в машината и тъй като процесите са умопомрачително сложни, няма кой да забележи грешка и да натисне голямото червено копче „Стоп“, както се изразява Кевин Славин.

Разликата с финансовите пазари обаче е, че там загубите и рисковете са измерими. При т.н. любителско съдържание това не е така. Дори да успееш да отблокираш клип свален заради предполагаеми или реални нарушения, сериозно ще се замислиш дали да качиш повече каквото и да е. Работата е там, че винаги всичко е било ремикс на нещо друго. Всяка песен, клип, предаване, изказване или мнение е взаимствано от други и това прави соченето на пръсти кой какво е откраднал още по-абсурдно. Макар правоносителите и лобистите да обещават, че няма да пречат на свободното творчество, в действителност се случва точно това.

Междувременно проблемът с XDR-TB продължава. До 2010 г. 58 държави са съобщили за заболели. През януари т.г. Индия е потвърдила случай на абсолютно резистентна туберкулоза. Ако цитирах тези цифри във видео докато от телевизор наблизо се чуваха новините на БТВ или някоя песен, записът щеше да бъде свален. Автоматична система щеше да изчисли, че съм крал съдържание и да ме блокира с презумпцията, че евентуално бих накарал някой да не си купи даден продукт. Дефектът става ефект.

*: Ghost in the machine – термин наложен от Гилбърт Райл и използван от Артур Костлър разискващ мястото и разделението на съзнание и тяло, както и пътя на човечеството към саморазрушение. Леко модифицираният термин „ghost in the shell“ се използва от аниме sci-fi филми, за да опише философска дилема в бъдещето, за това дали има душа във вече развия изкуствен интелект, как да се докаже такава и какви лични права има. (CC) Wikipedia