В България се правят промени само при наличието на скандал. Последният голям такъв е за бонусите в държавната администрация. Спекулациите на партийни опоненти и медии фокусираха изцяло общественото внимание върху контраста на големите бонуси на някои и ниските заплати на останалите. Преди малко кабинетът е решил, че всички бонуси взети от държавни служители трябва да бъдат върнати.
Нека започнем с това, че бонуси трябва да има. Това е модел възприет отдавна от бизнеса за стимулиране и привличане на служители. Всички сме наясно, че държавната администрация е повече от непривлекателно място за работа. Липсата на реформаторски дух при обикновените чиновници, огромната администрация, непрозрачните конкурси и протекционизмът спират много можещи и знаещи хора. Да не говорим, че не биват допускани идеалисти със западно образование, които просто искат да променят нещата към по-добро.
Бонусите в тази среда са не само нужни, но и задължителни. Заплатите често са доста ниски и дори като изключим съпътстващия риск от корупция, често не са достатъчни за нормално изпълнение на задълженията. При по-високите етажи големите бонуси също са важни. Съгласен съм със здравия министър, че човек отговарящ за милиарди левове има доста сериозен стрес на плещите си. Аналогично изпълнителните директори получават също такива финансови стимули.
Има обаче едно изключително важно условие – прозрачност. Това е коренът на целия скандал, който всички медии услужливо пропускат. Трябва да има прозрачност не само за бюджетите и раздадените бонуси във всяка институция, но и за работата, финансовите резултати и изпълнените проекти. Трябва във всеки един момент да знаем като граждани колко точно е бюджета на една агенция, за какво се харчи, какво е купено с тях и какви заплати се дават. Няма нужда, а и не може да се изкарва фиша за заплата на всеки служител – достатъчно е да се покаже перото за заплати на всички. За ръководните кадри – директори, министри, кметове, депутати – трябва всичко да е видимо.
Когато имаме тази информация, ще може да я сравним с постигнатите резултати, общественото мнение за институцията и заявените цели. Ще може да измерим обективно дали, както твърди Виолета Николова, е свършена „достойна за уважение работа“ или са се задълбочили проблемите на една затворена бюрократична машина, от която печелят най-вече няколко частни фирми.
Всичко това е напълно възможно и първата фаза е да се отворят бюджетите. В разговорите ми с г-жа Бъчварова – шефката на кабинета Борисов – тя го посочи като основна цел на България в Партньорството за отворено управление. Трябва всяка институция да предоставя редовно отворени данни за бюджетите, постъпленията и разходите си. Такива проекти има много по-света, най-известния от които е OpenSpending. В Полша имат специален портал, а в Лондон дори са направили състезание за анализ на данните от бюджета им. Пътят е постлан – трябва само държавната машина да се разскърца и да пусне данните.
Аз съм напълно за бонусите в администрацията. Връщането им – каквато беше последната идея – е не само популистки ход, но е и опасен за стабилността на институциите. По всяка вероятност стимулите не трябва да бъдат толкова големи, но нито вие, нито аз знаем точно кой, кога, колко пари е получи и какво е свършил. В момента покрай целия шум и нападки, обществото успява да разбере единствено, че някой е взел десетки хиляди лева. Полемиката е, че виждате ли – вие не сте взели, значи и онези не трябва да вземат. Този реваншизъм е пагубен, защото създава норми вредни за обществото без да се вниква в нещата.
В случаят с бонусите сме свидетели на хаос – политически, медиен, управленски, на отговорност и на действия. Решенията, които се взимат, целят бързото, а не трайното справяне с корена на проблема. А той е точно липсата на прозрачност и отговорност. Ако в следващите дни никой не излезе и не насочи диалога в тази посока, до седмица-две всичко ще бъде потулено до следващия голям скандал. Проблемът ще е все още там, а злоупотребяващите просто ще се научат как да се крият по-добре.
Дали ние – обществото – ще можем да надвикаме медиите и политиците, за да поставим реалния проблем на масата?
Не разпадане, а прегрупиране на сивата държава
Трудно. Дали обществото е готово да приеме позицията ти?
В обществото аз и ти сме малцинство.
@TAfricanski – не мисля, че е така. Просто всички си мислим, че сме сами и никой не иска да чуе. Най-вече обаче не знаем как да повлияем за някаква промяна. Протестите са доста неефективна форма, а политиците очевидно не чуват.
Средната заплата на държавните служители не е никак малка спрямо заплатите в България. България е може би единствената страна е Европа където заплатите в общественият сектор са по-големи от тези в частният сектор.
Друг е въпросът кой, как и по какви критерии оценява чиновниците и решава какви бонуси да получават. Защото най-големи бонуси от известните досега е взела шефката на агенцията по вписванията 73 000 лв. а всеки който си е имал работа с тази агенция миналата година знае какъв кошмар е да работиш с нея. Да не говорим, че ЕК е заплашила да глоби България заради нейната „добра работа“.
@Кирил Кирилов – Бонусите и заплатите в момента се раздават и увеличават по субективна преценка. От това, което са ми разказвали хора от администрацията – всичко зависи от коя партия си, кой познаваш и с кой се движиш. Иначе наистина на някои не са ниски заплатите – просто има доста големи амплитуди и необясними разлики. А за частния сектор – предвид колко много сива икономика има, въобще не можем да си правим изводи.
Svejo: подкрепям (beer)
Пропускате няколко важни момента:
1) Размерът на допълнителното материално стимулиране.
Изключително лошо впечатление прави ежемесечно дмс в размер на 2,67 пъти работната заплата (1500лв рз ; 4000лв дмс) особено когато си начисляваш сам дмс-то, което пък води до второто
2)Когато сам си определяш възнаграждението се предполага, че парите са си твои. Но от чужди пари да си вземеш колкото не те е срам, си е безочие. Отговорността за допълнителното възнаграждение трябва да поема началникът (всеки има началник).
3) Вече обясних че бонуси не трябва да има. Допълнителни възнаграждения се дават при реализирани икономии и допълнителни печалби. И това се решава в края на отчетния период. За добре свършена работа се получава заплата! За недобре свършена се реже от заплатата.
4) Когато говорим за основна заплата и допълнително възнаграждение, нека не забравяме разликата между ориз с мръвка и мръвки с ориз. Допълнението е по-малко от редовната заплата. Иначе заплатата е допълнение към него.
И понеже погледнах връзката поставена от Кирил Кирилов, искам да уточня, че данните показани там са неверни. Моята брутна заплата е ~ 600лв. Аз съм учител с над 10 години педагогически стаж. Би трябвало да съм в средата. А в jobs.bg може да намерите обява за учителско място в София с ~500 лв основна заплата. Това е далече от 760 лв
Бонусите и в държавните учреждения и в частните фирми са задължителни – така се стимулира персонала да работи по-добре, но освен прозрачност при даването на бонуси и награди, те трябва да се дават и за заслуги, за добре свършена работа и т.н.
Освен прозрачността, трябва да се запитаме и за кои техни действия са получили бонусите.
@ivo_isa не съм съгласен, че изобщо трябва да се премахнат бонусите, а да се реже от заплати ми е малко соц., който не си върши работата изхвърча, а който проявява инициативност, предоставя добри решения, намали дадени разходи – трябва да бъде награден.
Има разлика между свършена работа и добре свършена работа.
Та за заключение – нека има бонуси, но да се знае колко и защо.
@ivo_isa – 1) това с 2-3 пъти бонуса отгоре почти го няма и точно за тези случаи Борисов каза вчера да се върнат бонусите. Не знам дали някой забеляза, че става дума за една дузина хора, а не всички в администрацията. Все пак реакцията му беше неправилна.
2) Неправилно е, но законът го позволява. Защо все след дъжд качулка сме ние – като влезе закона и всичко живо се разпищява, че бил нечестен. Трябва да гледаме по-внимателно.
3) Това е управленско решение. Умерените бонуси свързани с реалната работа винаги помагат за повишаване на ефективността. Трябва обаче да има система и прозрачност. Всички споменати бонуси са от спестени пари или преизпълнение на планираните приходи. Пише си го в закона.
4) Това не винаги е така. Много зависи от типа работа и как се договориш. Понякога променливата част е същата като заплатата с идеята, че при много добри резултати ще скочи яко нагоре.
5) За заплатите не знам. Сигурен съм, че зависи от региона и това колко са свестни директорите. Училищата май сами си оправят вече бюджетите и въпрос на привлечени спонсори и добро управление е да дават по-големи заплати.
@Денис Александров – прозрачността се изразява в това да е ясно какво е свършено – не само колко е изхарчено.
@Денис Александров – Рязането от заплата е предупреждение за уволнение, а една работа, ако не е добре свършена, не свършена изобщо.
Искаш ли да дойда да ти налепя плочки в банята, без да си свърша добре работата?
@Боян Юруков – Точно и аз за това говоря – нека да има бонуси, но като награда за работа, която е свършена по по-добър начин, а не защото са „висяли“ по кабинетите.
@ivo_isa – Позволи ми да не се съглася с примера, човек, който ще ми лепи плочките не го взимам на заплата, наемам го за точно определена работа и ако не я свърши няма да получи и пари (не по-малко, а никакви). По аналог и всички в ДА, които не си вършат работата, не би следвало да получават пари, но…
и пак за плочките, ако пък ги направи изключително добре и съвестно, защо да не му дам нещо отгоре.
Включително и аз, който не съм на заплата, съм получавал бонуси от мои клиенти за работа от която са доволни, за приключване преди сроковете и т.н.
@Боян Юруков – писах го на друго място, но има отношение към разсъжденията ти 1) и 2):
<>
В края на краищата трябва да решим обществото ни ще се различава ли животинските общности, където са валидни само правото на силния и случайността (законът за естествения подбор). Ще покажем ли съпричастие към по-слабите, ще се грижим ли да получат своето право на живот. Или с приказките за човечност и основни човешки права си правим само проветрение и ще приспиваме съвестта си.
@Боян Юруков – писах го на друго място, но има отношение към разсъжденията ти 1) и 2): между знаците липсва това:
…идеята за „решенията на премиера като законово основание“ поражда основателни тревоги. Най-малко заради променливостта им. Пък и така ще стигнем до „Премиерът-Слънце“, „Бащицата“и „Вседържецът“.
Аз предпочитам друго решение – промяна на закона. Не трябва да е възможно някой да се самонаграждава или да си определя сам заплата и привилегии. Особено когато си раздават обществени средства. Това се отнася и за депутатите.
Не знаех, че ще изчезне 🙁
@ivo_isa – В нашата фирма ако два пъти не ти увеличат заплатата, пиши се уволнен.
@Денис Александров – А откъде знаеш, че не са си свършили работата? Трябва ли цялата администрация да е перфектна, за да кажеш, че всеки отделен чиновник се справя добре? Защото това практически не може да стане. Отделни хора може да дадат много и да направя много в правилната посока. Те заслужават големи бонуси. За да ги отличим от тия дето си седят на бюрата, трябва да имаме прозрачност и отчетност за работата им.
@ivo_isa – тук можем да говорим за измерими неща, а не просто за съпричастност. Свършената работа е нещо измеримо и трябва да се награждава. Това е,
@Денис Александров – Може и да не се съгласяваш, но примерът е правилен. Защото наемането на работник на заплата се различава от работата на ишлеме и норма само в едно:
Когато се работи на ишлеме и норма се заплаща само крайния резултат. Ако наемеш работник на надница плащаш не само резултата, а и възможността да ползваш труда му в определен период (работното време) Част от заплащането е за отделеното от него време, независимо дали си му създал работа или не. Така, че за добре свършената възложена работа се дава пълна заплата.
А съвестно изпълнената работа е добре свършена според възможностите 😉
@Боян Юруков – Съпричастността може да се измери количествено с брой работни места, минимална защитена от закона работна заплата, с достъпно здравеопазване и образование. Все неща изхвърлени или занемарени от политици и работодатели.
@Боян Юруков – Изцяло съм съгласен с теб, визирам точно хората на ръководни постове, които трябва да следят дали машината работи и които трябва да оптимизират работата.
@ivo_isa – Става въпрос за различни сфери на дейност – производство, администрация, услуги. Няма начин да се нормира един административен служител (да направи днес 16 акта за нарушения например)
И понеже по-горе става въпрос за учители и учителски заплати ще дам за пример един сценарий с училище.
Даден учител е много съвестен, преподава добре материала, дава нужните насоки и стимулира учениците.
В резултат на това голяма част от учениците биват приемани в по-добри гимназии или имат високи оценки за университетите.
Директора на това училище вижда това и дава бонуси на този учител да продължава да преподава по този начин (в противен случай, дори и да е идеалист, учителят ще загуби интерес и ще преподава само това, което е предписано)
Другите учители започват да се старят повече за да получат и те бонуси.
Поради високите резултати все повече родители желаят техните деца да учат именно в това училище.
Пак поради добри резултати от МО дават бонус на директора или по-голям бюджет.
В МО са доволни и съответния служител, който отговаря за даденото училище получава бонус.
Изводът: с няколко дадени на място бонуси обществото получава едно по-добро училище.
Сценарият е малко утопичен за България, но защо да не е така, защо всеки трябва да си казва аз получавам толкова и толкова и да си давам зор и да не си давам.
@Денис Александров – Сценарият наистина ти е утопичен и то не само за България 🙂
1) Няма такава система за финансиране на обществено училище никъде
2) Представи си същия учител преподаващ в две различни паралелки от един клас на едно училище. Сравнявайки резултатите, може и да си помислиш, че са двама различни учители.
3) Резултатите на учениците, както и тяхното желание за учене са следствие не само на усилията на учителя. Семейна среда, учебни програми, масмедии и цялото общество влияят значително. Понастоящем не в същата посока, която е избрал учителя. Началната фаза на всяко обучение и възпитание е подражание. Огледай се наоколо! Какви са примерите които виждат децата?
Но тази тема е много обемна и не ѝ е тук мястото.
@ivo_isa – Съгласен съм, че е много утопичен сценарии и не съм взел много субективни фактори предвид – примера бе с цел да се илюстрира един принцип, а именно, че с подходящо раздадени бонуси и стимули, може да се увеличи производителността и качеството на всеки един продукт или услуга.
@Денис Александров – Принципно не мога да се съглася с теб.
Залагаш на егоизма като двигател на прогреса, но той само увеличава отчуждаването на хората и води обществото към самоизяждане.
Аз съм на друго мнение. Да се възпитава с личен пример алтруизъм.
Най-накрая едно мнение с което да се сългася на 100%. Прозрачността е в основата на всичко, нямаме ли прозрачност има спекулации, слухове и какво ли още не.
Истинския проблем е че има липса на информация, това е което трябва да се промени, да изкараме администрацията на светло.
Това е правилната и разумна позиция, споделям я напълно, но за жалост все още повечето хора на са готови за такъв тип мислене. Нормалната управленска реакция би била да се инициира дискусия, да се вземе решение и да се прилага занапред. Позицията и на управлящи, и на опозиция, а и на журналистите търси повече скандалното и жълтото, отколкото балансирано уреждане на интересите занапред.