Дискриминация в определения

Вежди Рашидов. Знаете историята – излезе негово интервю в списание Биограф, в него беше включен коментар даден преди 10 години. Последва буря в социалните медии, отворено писмо за оставката му (сега вече свалено), обяснение пред Дневник и официална позиция на министерството.

Първото, което ми направи впечатление е мощната реакция, която видяхме както във Facebook, така и в блогосферата. Преобладаваха призивите за оставка. Всичко това ми напомни за онзи нашумял плакат за липсата на активни граждани у нас. След като се разбра, че журналистите не са походили съвсем етично с интервюто, нещата сякаш утихнаха. Истината е, че подобни изказвания трябва да се порицават. Затова и си мисля, че министъра заслужава колажи като този, който направих вчера за следващите ме в Twitter и виждате по-долу. Не трябва да забравяме обаче, че всеки от нас има такива в миналото си. Сигурен съм, че ако прегледате старите статии на блога ми, ще намерите нещо, което днес бих се учудил, че съм написал. Това мисля, че важи за всички. В анкетите в мрежата относно изказването на Рашидов имаше възможен отговор „Всеки има право на мнение“ и това е така. Един министър обаче няма и поне реакцията на институцията беше правилна и навременна. Видяхме, че не си заровиха главата в земята и се извиниха порядъчно. Не смятам, че с това се изчерпва всичко – Вежди Рашидов трябва да покаже на дела, че не дискриминира спрямо сексуална ориентация. Това може да стане като подкрепи открито следващия парад на ЛГТБ, като говори за проблемите им или поне открие изложба на художници с такава ориентация. Нека го наречем един вид „обществено полезен труд“.

Смятам обаче, че думите на Морган Фриймън за това как може да се реши проблема с расизма в щатите, са най-точни – да се спре с определенията. Нека спрем да наричаме едните лесбийки, другите гейове и тези думи да се използват като обида в пленарна зала, медии и прочие. Не говоря за създаване на „положителен език“, както във филма 1984, а за изместване на възприятието на хората, че това е нещо лошо. Сега отвсякъде чуваме точно това и неизменно презумпцията се налага. Точно затова в Германия в края на 2011-та държавата започна кампания срещу дискриминацията. Лозунгът й е, че никой не може да бъде поставян в едно чекмедже – било то възрастни, мюсюлмани или лесбийки. Всеки ден минавам на път към работа покрай плакати като този, който виждате тук.

Преди месец покрай Lipsva ме попитаха дали медийното внимание към безследно изчезналите помага на случаите. Да, но при едно много важно условие – да не се гони сензация или скандал. Смятам, че същото важи и в случаите на дискриминация – важно е да се говори за проблемите, но не по този начин и не като поставяме всички в тяхното си чекмедже. Така по-скоро пречим отколкото да променяме нечии предразсъдъци.

В тази връзка на всеки би било е полезно да посети изложбата на макети, за която писах преди два дни. Там ще покажат аспекти от толерантността, която не забелязваме и приемаме за даденост. Концентрирайки се върху скандалите, а не положителните примери не помага на никого.

17 коментара

  1. Всеки има право на мнение но когато си на такъв отговорен пост носиш отговорност и за всичко което си казал. В крайна сметка човек трябва да има доблестта да понесе последствията от миналото си. Г-н министъра съвсем не реагира на интервюто така както беше редно. Ако проследиш развитието на темата в Дневник ще видиш, че преди кризисното ПР съобщение Вежди е направил друго съвсем не толкова покайващо и меко. Като всичко в тази страна на шема се противопоставя много медийна подкрепа и всичко е по старому.

  2. @Крис – Първата му реакция наистина не беше много адекватна, но ПР съобщението беше добре премерено. Точно затова говоря за реални действия, които сега трябва да предприеме. Мачовската среда, която имаме в политиката ни трябва да се промени и това е добър повод това да стане.

  3. Хубаво мнение – и моето от вчера е подобно. Аз не мисля, че един коментар може да бъде дискриминация, обаче – дискриминацията трябва да включва съзнателни действия във вреда (или в полза) на определена група + някакъв негативен резултат от тях. Да преследваме хората за мнението им е ужасно отклонение от принципите на едно свободно общество.

    Не виждам защо въобще трябва да има реакция за нечие изказване в лично качество. Думите са престъпления в един друг филм, при нас цената на свободата е в правото на всеки да говори свободно, без значение дали ни харесва, дали е идиот, расист, сексист или какво ли още не.

  4. @Itilon – всеки има право на мнение, нали? Работата е там, че официалните лица са представители на обществото. Когато говорим за общество, не можем да говорим за лично мнение. Ако Рашидов казваше тези неща като художник, както и е направил, това е едно. Сега обаче е министър и въпреки, че мнението е било казано в определен контекст и време, политическият и социален ефект е налице. Затова трябва да има последствия. Може би няма толкова логика в личен аспект, но когато говорим за доверие, маси от хора и социални проблеми, не винаги има такава.

  5. Изхождам от позицията, че гей секс е „нещо лошо“. Не го искам за себе си, не го искам за децата си, не го препоръчвам на обществото си. Ако ме пита – обществото ми – ще си го кажа – казвам, не. Другите въпроси са по-завъртяни, но това, струва ми се, е основното.

    „„Всеки има право на мнение“ и това е така. Един министър обаче няма“

    Напротив. Има. Затова е министър – да дава мнение. Ако искате – не го избирайте. Избирайте само хора, които подкрепят вашата позиция, та нали това е най-важното в обществото за вас – да бъдат подкрепени парадите. Сигурен съм, че ще се съгласите.

  6. @стир – не съм съгласен по две точки.

    Ако смяташ, че гей секса е нещо лошо, значи направо ще се отвратиш от това, което някои нормални двойки правят в спалнята. Примери виждаме доста в политиката в щатите, където изтичат снимки и създават скандали. Това в никакъв случай не е ограничено явление, защото има цяла индустрия базирана на онова, което простичко наричаме „експериментиране във връзката“.

    Тези неща обаче се считат ако не за нормални, то поне за твърде лични, за да им се меси някой на хората. Защо при обратните да не е така? Защо фокуса ти е върху това как правят секс, а не, че изпитват привързаност. Един основен аргумент на ЛГТБ обществото е, че в много отношения обратните връзки са много по-здрави от доста семейства. Няма начин да не познаваш семейства, в които има не само психически, но и физически тормоз. Това, че правят нормален секс, прави ли ги добри членове на обществото и по-добри родители?

    Що се отнася до мнението на министъра – да, права си, че избираме хората на властта по характера и разбиранията им. В една демокрация обаче властта винаги е компромис между желанията на 30% от гражданите, и всички останали. След като бъде избран, един политик трябва да следва разбиранията си що се отнася до нюансите на това, какво трябва да бъде направено, а не да тръгва срещу толерантността и човешкият морал.

  7. Ако не искаш децата ти да правят нещо, това е просто въпрос на възпитание. Аз не искам децата ми да са мормони и ще ги възпитавам подобаващо. Ако обаче решат да бъдат едни или други, моето разбиране е да ги подкрепя. Ако това творите деца да са обратни е в разрез на твоите разбирания за морал и общество, най-вероятно резултата ще е изключително комплексирани и подтиснати хора с таен живот. Такива около нас има много – между 3 и 5% са обратни, а единици излизат на светло. Ти си направи сметката.

  8. Прав си донякъде, но не напълно. Аз говоря за секс между мъж и мъж, примерно. Не го приемам.

    Тъй като лозунгите на парадите и изобщо на гей лобитата, вкл. това, което видяхме, срещу Рашидов, са общи, те не протестират срещу конкретно проявление на анти-гей. Всички са анти-гей, които кажат нещо срещу тях. Аз в този случай говоря конкретно за сексуалните отношения.

    От там нататък е просто – в обществото има норми. Ако вие казвате, че в нормите може да се вкл. гей секс – това е ОК. Имате право. Но аз също имам право да кажа – не е ОК. От там произтича противоречието – и съответно министърът, който сме избрали, има право да има позиция по това противоречие.

    И аз го подкрепям, ако това е позицията му. И се възмущавам, когато вие кажете, че подобна позиция е va banque всичко човешко, нормално, европейско, 21-вековно и тем подобни.
    ___

    Другите теми са по-сложни. Не може да ги решим с няколко коментара. Те предполагат и по-задълбочени разбирания и стъпвания върху определени презумпции, за които трябва да се съгласим, преди да ги разискваме.

  9. @стир

    Да си про или контра в случая е лично решение и засяга само индивида, който изразява мнението. Рашидов, като индивид, има пълното право да бъде против гей секса, което на езика на логиката означава, че не желае да го практикува, нищо повече Той обаче не може да бъде против моето право да практикувам гей секс, просто защото не му влиза в работата. И сега като завършим цялото уравнение – Рашидов е министър на всички българи и в качеството си на министър няма свободата на обобщения, породени от предразсъдъци, изказани срещу група хора, към която не принадлежи.

    Колкото до нормите в обществото – ами сексът не е обществена дейност, та да го подлагаш на нормативна оценка. Ттова, което винаги ме е изумявало в диспутите про и контра гей секс е, че самият секс се третира като че ли е обществено мероприятие, което трябва да се проведе на площада, от всички участници в обществото. Невероятен абсурд! Независимо дали на някой му харесва или не, ние съществуваме и никой няма право да ни заклеймява, особено когато не става въпрос за конкретни случаи, а за стереотипни обощения.

  10. Съгласен съм с мнението на alphadesigner. Това какво се случва в спалните на някои хора си е тяхна работа. Никой не му пука, а и не трябва да има значение, дали някой друг е против или не.

  11. Приятели, прочетете какво казвам. Съгласен съм с вас. Стига да остане във спалнята ви.

    Но вие го изкарвате извън спалнята и казвате, че е ОК. Аз не съм съгласен. Аз имам право да кажа, че нещо, което вие правите, не е ОК. Без да оспорвам правото ви да го правите. (Тук някои мои приятели правят безумни физиономии – ама как така, нали имам „свобода“!)

    Тук съгласни ли сте? Ако се самонаранявате, аз не се съгласявам. Дори да е в спалнята ви. Мога ли да ви спра – не мога. Но когато излезете на парад, или срещу министър, който е казал „това е абсурдно, да се самонараняваш“, аз какво – нямам право да избера такъв министър?

    Тук нещата са изведени далеч извън спалнята, и няма да постигнем съгласие върху това. Имате право да сте каквито си искате ВИЕ, но нямате право да ме карате МЕН да ПРИЕМА за нормално състояние това.

    Мисля, че достатъчно пространно обясних къде грешите

  12. Извинявам се за назидателния тон. Съжалявам, ако съм обидил някого – желая наистина най-доброто за всички. Просто не мога да се съглася с вас.

  13. @stir – Разбира се, че всеки има право на мнение, но по същия начин и ние имаме право да не сме съгласни и да кажем защо.

    Според мен грешката в мисленето ти е, че възприемаш всички гейове като копия на Азис. Всъщност е точно обратното, но картинката, която ни представят във филмите не помага много. Това е и причината повечето хора да не могат да възприемат идеята, че един от всеки 20 негови приятели е обратен, но не си признава заради предразсъдъците в обществото. Чувал съм за българи, които са се местили в големите градове в Германия, точно за да избягат от тези предразсъдъци и да бъдат себе си (големите градове, защото в малките е съвсем друго).

    Тези, които – както казваш ти – изкарват „онова дето го правят в спалнята“ извън нея, са шоумени, които вървят по линията на общественото недоволство и извратеното ни медийно желание да ни дразнят от екрана. Това, че двама мъже се държат за ръка по улицата няма нищо лошо – проблем на останалите е, че първото нещо, което изниква в ума им е как тези двамата го правят.

    Всеки има правото да прави каквото си иска без да го е страх от предразстъдъци, унизение и преследване и стига да не пречи на останалите. Квалификацията „пречи“ е доста общо понятие и точно това дискутираме тук. На някои им пречи да виждат черни по улицата. В Близкия Изток и пречи да виждат лицата на чуждите жени. У нас явно ни пречи да знаем и да виждаме, че има обратни.

  14. Прав си… не искам да ги осъждам. И аз имам приятели гейове, и не правя такова разграничение, на ниво достойнство и вс. права, които и останалите имаме – т.е. пр. между хора и обратни. Още повече, че е ясно, че всички грешим , т.е. в известен смисъл може да се каже, че всички сме обратни в определени избори/области в живота ни. Но не е нужно да бъдем!

    ПС. Точно с последния си коментар си ужасно прав, и това също ме провокира много, защото когато се изкаже такова обществено мнение, то изисква отпор, в който отпор се заклеймяват хора, които не бива да се осъждат. Те не го заслужават. Между другото, покрай парадите се появиха подобни статии и от хомосексуалисти (поне една съм чел със сигурност), в която се казва – стига, спрете, искаме просто да ни оставите на мира. Всеки човек има право на спокойствието, което е успял да намери, без постоянно да бъде тикан в прожекторите.

  15. @De – Уф да бе, знам, че е книга. Аз съм гледал само филма. Ай ще ме изядете направо. 🙂 Във фейса ми го казаха 20 човека.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.