ПС. Точно с последния си коментар си ужасно прав, и това също ме провокира много, защото когато се изкаже такова обществено мнение, то изисква отпор, в който отпор се заклеймяват хора, които не бива да се осъждат. Те не го заслужават. Между другото, покрай парадите се появиха подобни статии и от хомосексуалисти (поне една съм чел със сигурност), в която се казва – стига, спрете, искаме просто да ни оставите на мира. Всеки човек има право на спокойствието, което е успял да намери, без постоянно да бъде тикан в прожекторите.

Според мен грешката в мисленето ти е, че възприемаш всички гейове като копия на Азис. Всъщност е точно обратното, но картинката, която ни представят във филмите не помага много. Това е и причината повечето хора да не могат да възприемат идеята, че един от всеки 20 негови приятели е обратен, но не си признава заради предразсъдъците в обществото. Чувал съм за българи, които са се местили в големите градове в Германия, точно за да избягат от тези предразсъдъци и да бъдат себе си (големите градове, защото в малките е съвсем друго).

Тези, които – както казваш ти – изкарват „онова дето го правят в спалнята“ извън нея, са шоумени, които вървят по линията на общественото недоволство и извратеното ни медийно желание да ни дразнят от екрана. Това, че двама мъже се държат за ръка по улицата няма нищо лошо – проблем на останалите е, че първото нещо, което изниква в ума им е как тези двамата го правят.

Всеки има правото да прави каквото си иска без да го е страх от предразстъдъци, унизение и преследване и стига да не пречи на останалите. Квалификацията „пречи“ е доста общо понятие и точно това дискутираме тук. На някои им пречи да виждат черни по улицата. В Близкия Изток и пречи да виждат лицата на чуждите жени. У нас явно ни пречи да знаем и да виждаме, че има обратни.

Но вие го изкарвате извън спалнята и казвате, че е ОК. Аз не съм съгласен. Аз имам право да кажа, че нещо, което вие правите, не е ОК. Без да оспорвам правото ви да го правите. (Тук някои мои приятели правят безумни физиономии – ама как така, нали имам „свобода“!)

Тук съгласни ли сте? Ако се самонаранявате, аз не се съгласявам. Дори да е в спалнята ви. Мога ли да ви спра – не мога. Но когато излезете на парад, или срещу министър, който е казал „това е абсурдно, да се самонараняваш“, аз какво – нямам право да избера такъв министър?

Тук нещата са изведени далеч извън спалнята, и няма да постигнем съгласие върху това. Имате право да сте каквито си искате ВИЕ, но нямате право да ме карате МЕН да ПРИЕМА за нормално състояние това.

Мисля, че достатъчно пространно обясних къде грешите

Да си про или контра в случая е лично решение и засяга само индивида, който изразява мнението. Рашидов, като индивид, има пълното право да бъде против гей секса, което на езика на логиката означава, че не желае да го практикува, нищо повече Той обаче не може да бъде против моето право да практикувам гей секс, просто защото не му влиза в работата. И сега като завършим цялото уравнение – Рашидов е министър на всички българи и в качеството си на министър няма свободата на обобщения, породени от предразсъдъци, изказани срещу група хора, към която не принадлежи.

Колкото до нормите в обществото – ами сексът не е обществена дейност, та да го подлагаш на нормативна оценка. Ттова, което винаги ме е изумявало в диспутите про и контра гей секс е, че самият секс се третира като че ли е обществено мероприятие, което трябва да се проведе на площада, от всички участници в обществото. Невероятен абсурд! Независимо дали на някой му харесва или не, ние съществуваме и никой няма право да ни заклеймява, особено когато не става въпрос за конкретни случаи, а за стереотипни обощения.

Тъй като лозунгите на парадите и изобщо на гей лобитата, вкл. това, което видяхме, срещу Рашидов, са общи, те не протестират срещу конкретно проявление на анти-гей. Всички са анти-гей, които кажат нещо срещу тях. Аз в този случай говоря конкретно за сексуалните отношения.

От там нататък е просто – в обществото има норми. Ако вие казвате, че в нормите може да се вкл. гей секс – това е ОК. Имате право. Но аз също имам право да кажа – не е ОК. От там произтича противоречието – и съответно министърът, който сме избрали, има право да има позиция по това противоречие.

И аз го подкрепям, ако това е позицията му. И се възмущавам, когато вие кажете, че подобна позиция е va banque всичко човешко, нормално, европейско, 21-вековно и тем подобни.
___

Другите теми са по-сложни. Не може да ги решим с няколко коментара. Те предполагат и по-задълбочени разбирания и стъпвания върху определени презумпции, за които трябва да се съгласим, преди да ги разискваме.

Ако смяташ, че гей секса е нещо лошо, значи направо ще се отвратиш от това, което някои нормални двойки правят в спалнята. Примери виждаме доста в политиката в щатите, където изтичат снимки и създават скандали. Това в никакъв случай не е ограничено явление, защото има цяла индустрия базирана на онова, което простичко наричаме „експериментиране във връзката“.

Тези неща обаче се считат ако не за нормални, то поне за твърде лични, за да им се меси някой на хората. Защо при обратните да не е така? Защо фокуса ти е върху това как правят секс, а не, че изпитват привързаност. Един основен аргумент на ЛГТБ обществото е, че в много отношения обратните връзки са много по-здрави от доста семейства. Няма начин да не познаваш семейства, в които има не само психически, но и физически тормоз. Това, че правят нормален секс, прави ли ги добри членове на обществото и по-добри родители?

Що се отнася до мнението на министъра – да, права си, че избираме хората на властта по характера и разбиранията им. В една демокрация обаче властта винаги е компромис между желанията на 30% от гражданите, и всички останали. След като бъде избран, един политик трябва да следва разбиранията си що се отнася до нюансите на това, какво трябва да бъде направено, а не да тръгва срещу толерантността и човешкият морал.

„„Всеки има право на мнение“ и това е така. Един министър обаче няма“

Напротив. Има. Затова е министър – да дава мнение. Ако искате – не го избирайте. Избирайте само хора, които подкрепят вашата позиция, та нали това е най-важното в обществото за вас – да бъдат подкрепени парадите. Сигурен съм, че ще се съгласите.

Не виждам защо въобще трябва да има реакция за нечие изказване в лично качество. Думите са престъпления в един друг филм, при нас цената на свободата е в правото на всеки да говори свободно, без значение дали ни харесва, дали е идиот, расист, сексист или какво ли още не.