Добър въпрос, уважаеми „стари“ медии

Днес в. Труд и Веселин Стойнев зададоха въпроса „А може ли без нас, „старите“ медии?“. Това е много добър въпрос. Отговорът му започва от факта, че вече самите „стари“ медии започват да се питат. Форумите, блоговете, социалните и независимите интернет медии завладяват все повече новинарското пространство. Аудиторията, доверието и одобрението към вестници като Труд спада бързо с покачването на броя и образоваността на интернет потребителите. Притесненията на господин Стойнев са напълно основателни.

Може би по-точният въпрос е дали т.н. аудитория се чуди има ли нужда от „старите медии“. Ако си зададат този въпрос, последните биха се разровили в причините блоговете и социалните мрежи да станат толкова ефективни средства за информиране. В текста си, Веселин Стойнев посочва, че вестници като Труд имат специализиран състав, ресорни журналисти, контакти, редактори и прочие. Логичният извод е, че без тази структура не може да се получи качествен медиен продукт.

Проблемът с тази сентенция е, че не е съвсем вярна. Наистина, свободата всеки да пише каквото си иска води до много некачествени статии – и като теми, и като аргументи, и като граматика. Гледайки обаче страниците точно на вестник Труд, не смятам, че можем да го вземем като коректив в този контекст. От друга страна обаче, възможността всеки да дава мнението си, да събира експерти, да концентрира доверието на читателите и да посочва проблемите независимо от редактори, рекламодатели и собственици на медии създава среда, в която се търси истината. Ресорните журналисти не гарантират качество. Професионалният журналист не е непременно добър такъв. Това, че към една фирма работят журналисти, редактори и печатари не я прави честна, обективна и надеждна медия.

Без какво не можем…

Отговорът е, че имаме нужда от „старите“ медии. Имаме нужда от професионални журналисти, които си вършат работата независимо от това коя новина е скандална, коя е важна и кой плаща карето до статите им. Имаме нужда от журналисти, които ще задават правилните въпроси на правилните хора когато не е удобно. Имаме нужда от разследвания и анализи с реални факти и неудобни истини, а не копирани дословно новини от интернет и прес-съобщения на партии.

Въпросът на този етап е дали традиционните медии могат без нас. Не говоря за блогърите, защото някаква класова менталност създава усещането, че това е някакво съсловие. Ще могат ли медиите да осъзнаят, че аудиторията им е медия сама по себе си? Не е организирана, няма офис или редактор. Хаотична е и не е винаги надеждна, но в хаоса се пораждат вълни, инициативи и истини, които диктуват събитията. В този хаос има точки събиращи доверие и влияние, които са колкото важни, толкова и преходни. Блоговете и социалните медии не са „нетрадиционни медии“, които се борят със „старите“ за вниманието на аудиторията – те са аудиторията.

Медийното пространство вече не е еднолинеен поток на информация и вестниците и телевизиите вече не са „информиращите“ (1). В тази среда виждаме все повече професионални журналисти, които взаимстват новини, източници и цели текстове от мрежата. Не си признават и не дават признание, защото всичко в мрежата е свободно – следователно безплатно и анонимно. Зараждането на гражданската журналистика у нас поднася екзистенциални проблеми на вестници като Труд. В това медийно пространство има два ресурса – рекламни приходи и достъп до информация. „Новите“ медии изглежда се оправят без или с минимална реклама. Сега излиза, че могат да получат същият достъп до големите на деня наравно с професионалните журналисти.

Алтернатива или заместител

Тази идея стряска. Разбираемо е, защо оплакват основателите на Politikat.net, че са били „превзети“ от премиера в онова интервю. Истината обаче е, че за този час и половина те зададоха много повече смислени въпроси от почти всички интервюта на медиите с Борисов. При това не включваме ефекта и критиката в другите им проекти и блогове. Достъпът до политици и информация отдавна не е привилегия. Доверието на читателите – също.

Имаме нужда от „старя“ тип медии. Не се борим срещу тях, не искаме и не можем да ги заменим. Искаме да заменим тези медии. Искаме тези журналисти да започнат да си вършат работата. Нямам нищо против като отворя Труд да чета стари новини, но нека поне да са поднесени с добър анализ, разследване и всички гледни точки. Искам да получавам нещо от вас – прозрение, различен поглед над събитията или новините пречупени през опита на обрулен от политическите ветрове журналист. На коя страница от днешния Труд мога да намеря това?

Допълнение

Поправям се. Ето една такава статия от вчерашния Труд. На Иван Бедров. Видях я първо в блога му. Verbum sap.

19 коментара

  1. Pingback: Nadin Vaneva
  2. Съгласен съм с аргументите от материала, но това изречение „…вестниците и телевизиите вече не са “информиращите”, според мен не е реалистично. Почти съм сигурен, че поне 70% от населението не знае какво е блог…

  3. @Михаил – може наистина да съм се изхвърлил малко с това заключение, но замисли се каква част от населението на българия е в мрежата и какъв процент от хората под 40 годишна възраст получават информацията си пак от там.

  4. @Боян Юруков – Гледах някъде, че за групата 16 до 24 години, процентът ползващи нет е 47%. Но вече колко се информират от там е въпрос на друго проучване… Както и да е, задълбавам в подробности 🙂

  5. @Михаил – за мен е показателен, че блогърите се отказахме от дефинициите кой какъв е, но журналистите подеха тази тема. Може би както говорихме в Twitter цял ден наистина се притесняват за спадащото си качесто. Може би се чувстват застрашени или просто не искат да ги сравняват със средно-статистическия блогър. Не знам. Факт е, че в статията, която цитирам, прозират комплекси. Това е моето мнение.

  6. Смятам, че би трябвало да сме от едната страна. Нещо повече, от страната на хората. Наистина е просто.
    И деленето…пъпкуването…и пр. нисши дейности не са от полза нито за журналистите, нито за блогърите.
    Нещо повече, доста български журналисти са активни в социалните мрежи. И това им дава възможност в коментарите да застъпват повече гледни точки.
    Наистина кризата значи и възможност, възможност журналисти и блогъри да работят заедно. Поне аз никога не съм имала проблем и това, уверявам ви, е интересно за аудиторията.
    Да, блогърите имат повече свобода, журналистите – повече задължения, за проверка на достоверността на информациите, представяне на повече гледни точки. Това обаче не ни прави конкуренти.
    Винаги съм вярвала, че гледната точка на блогърите е важна. Независимо колко българи знаят какво е блог…

  7. Бояне, прочетох този умопомрачителен пасаж – „Затова в интернет „тесните специалисти“ са отминавани от „неразбиращите“. И това е вторият голям проблем – интернет медията не е универсална медия с публичен дневен ред „за всички“. А и по същността си интернет не предполага всеобхватна и структурирана публичност.“

    и повече не ми е нужно, защото се върхан 25 години назад, когато ми се обясняваше за загниващия капшитализъм, и как той нямало как да измести всеобхватния и непобедим комунизъм..

    ТруП и 24гафа и „вся осталная сволач“ умират – няма ги 350 000 тиражи отпреди 15 години… и всеки драпа да запази мухлясалата коричка хляб още някой друг месец..

  8. Pingback: alphadesigner
  9. @Боян Юруков – Съгласен съм напълно, че прозира някаква комплексираност. Което е иронично, когато автора на статията говори за професионализъм и умения…

    @Ирен Филева – Това, което казвате е общо взето вярно. Традиционните медии и новите такива, имат сравнително различна аудитория, така че за конкуренция едва ли може да става дума… Може би, спортно съперничество 🙂 Със сигурност е стимулиращо и за двете страни и повишава качеството. Първото ми мнение беше по-скоро леко цинично, но е факт, че действително хората (или поне някаква част от тях) имат избор от къде да се информират. Колкото повече гледни точки, толкова по-добре.

  10. @Ирен Филева – напълно съм съгласен. Писах в twitter по-рано, че блогърите отдавна се отказахме да тълкуваме кой какъв и какво е. Нещата се преплитат и средата се изменя. Причината да напиша статията е, че изглежда някои твои колеги се чувстват на пиедестал в ролята си на журналисти – като радетели на истинноста, информираността и на професионалната етика. В същото време точно тези им качества се поставят под съмнение от читателите. Та от този педестал те се чувстват длъжни да изтъкнат, че сравняването на блогърите с журналистите е вредно за всички, защото един вид сваляло общото ниво на писане. Струва ми се, че има заблуда, че блоговете се пишат, за да се правим на журналисти. Нищо общо с реалността. Не мисля, че в 1000 думи ще ги светна по този въпрос, но и не очаквам да прочетат написаното.

    @Andrey – да, заради такива изказвания твърдя, че журналисти като него са на мнение, че мрежата е нещо опасно и застрашава работата и аудиторията им. Все едно блогърите сме някаква митична мрежа от нелегални печатници, а социалните мрежи – сюрия циганчета, които им крадат и късат вестниците. Подобни сравнения се забелязват. Явор Дачков писа подобни неща преди няколко часа.

    @Михаил – ако го конфронтираме на тази тема ще каже, че това е лично мнение и няма нужда да е професионален и обективен. Някак не им хващам логиката в този смисъл.

  11. Започнах статията с още една идея и забравих да я добавя линка. Определено гледайте The Newsroom. Разглежда медийната и политическа среда в щатите, но показва много добре какви са премеждията при отразяване на новини и разследвания в един новинарски екип. Драматизирано, вкарали са лични истории, но дилемите са истински. Засичат много добре фрагменти от неща, които съм говорил с родни журналисти като гонене на рейтинги, избиране на аспекти от историите и филтъра на редакторите. Първите три епизода са на торенти. Не знам дали го дават по HBO в Българя.

  12. Струва ми се, че прекалено много ги щадиш. Истината е, че зададен по този начин, въпросът има един единствен отговор – може и още как. И не само може, ами и трябва, защото адекватността на тези медии се топи буквално с дни. Въпросът за „професионализма“ е чиста проба зле прикрит сляп елитизъм. Няма никаква логика в твърдението, че една неефективна структура като печатна редакция е единственото необходимо условие за добра журналистика.

    Една интересна аналогия ми идва наум (от собствения ми опит) – в началото на века много се спореше дали дигиталната фотография има бъдеще. Изписаха се безкрайни есета за „душата на филма“, за многобройните предимства на сребърния халогенид и как някакви нули и единици просто не могат да произведат одухотворен художествен продукт. Аргументът за професионализъм беше експлоатиран със същата сила, най-мрачните прогнози бяха, че светът ще се напълни с аматьори, които тотално ще затрият фотографията и като изкуство, и като занаят.

    Знаем как свърши тая история, преди месец и последният производител на филмова лента затвори токсичните си лаборатории и с това сложи точка на спорът. Сега професионалистите владеещи тънкостите на престижната технология за „проявяване“ на филми не могат да практикуват дори и вкъщи. Лошото е, че колкото и да предупреждаваш подобни хора, че идва катастрофа, толкова повече се разпалва мазохистичната им страст да се изживяват като знаещи. Тя историята на Касандра не е от вчера. 🙂

  13. Деветдесет процента от населението не знае как се прави информиран избор. Причината не е, че са захлупени в кирилицата и рупат парцалистика расла и пасла в СУ. Животът им няма качества като свобода и социална справедливост. Заслугата е на старите медии. Бедров и Икономедия биват задушавани от безразличие Всеки Път!

  14. @Бояне, дори да дават сериала, който Гардиан помете от първа страница заради полетите в небесата на идеализма, фокуса на бг тв зрител е сравним с този на пеперуда.Не очакваме промяна скоро.

  15. Pingback: Добър въпрос, уважаеми “стари” медии | СВОБОДНО СЛОВО

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.