Електронното правителство не може да бъде открито с лентичка

Една голяма грешка, която допускаме като говорим за електронното правителство е, че си мислим, че ще бъде готово в определен момент. Преди няколко дни Борисов спомена, че ще е готово след 7 месеца. Това няма да стане по две прости причини – първо, че в различните институции системите далеч не са готови и второ – електронното правителство не е „нещо“, което се прави – то е процес.

Затова не може да говорим за откриване на електронното правителство. Журналистите много биха искали да видят това – един компютър с отворена web страница, лентичка и Борисов, който я срязва. Истината е, че навлизането на дигиталните технологии в една администрация винаги става постепенно. У нас обаче първите крачки се правят едва сега въпреки всички приказки и пари, които е изляха през последните 10 години.

Както писах в серията ми статии от 2010-та за Стратегията за електронно управление, един от основните проблеми на електронното управление е свързаността между институциите. През годините всяко ведомство си е поръчвало и развивало различни информационни системи и стандарти. Да ги свържем означава, да си пуснем стара видеокасета в DVD плейър.

Именно това се посочва от кабинета сега като причина за забавянето. Днес имах разговор с хора от кабинета във връзка с отворените данни и засегнахме точно тази тема. Срокът от 7 месеца не е за цялото електронно правителство, а за важните основи – свързването на информационните услуги. Когато регистрите и основните системи се свържат – нещо, което е крайно нужно и желано както от гражданите и бизнеса, така и от самите чиновници – може да се надгражда с интегрирани услуги. Това е сложна дума, която простичко означава, че с няколко клика ще свършвате работа колкото като обикаляте 30 институции, гишета и опашки. Целта е самите те да си говорят ефективно помежду си, а не да вършим тази работа вместо тях.

В момента летя с България Ер към Франкфурт и от корицата на списанието ме гледа министър Московски. В интервюто споменава за три големи проекта, по които се говори. Първият е свързването на въпросните дигитални регистри, за който разказах по-рано. Вторият е за пълната идентификация на граждани с електронни подписи, а третата е интернет свързаността на общини и села. Използването на интернет услуги с електронен подпис наистина е полезно и цената е приемлива, стига нещата да стават наистина по-лесно, надеждно, бързо и евтино в дългосрочен план. Важно е обаче и самата администрация да работи с електронни подписи и документи. Въпреки, че се хвалят, че министерствата са въвели такива системи за документооборот, доколкото знам, на местно ниво нещата съвсем не са така. Липсата на обучение на повечето чиновници не само за електронните подписи, но и за електронното управление като цяло може да саботира целият процес. Ако чиновниците не знаят как да боравят със системите или им нямат доверие (както при всичко ново), това ще се пренесе и върху обикновените граждани, както и ще компрометира надеждността на цялата информация.

Добрата новина обаче е, че има яснота по проблемите. Знае се как да се оправят и кои институциите се противопоставят на реформите и електронното управление. Ясно е, че eGov няма да „стане“ за 7 месеца, но се надявам, че ще видим издигнати няколко основни стълба от него. Има и сериозна заявка за развитие на отворените данни у нас и то ще върви донякъде паралелно с това на електронното управление.

Интуицията ни на българи диктува, че и тук ще похарчат пари и ще изкарат „нещо“. Има индикации обаче, че може би няма да сме прави или поне не напълно. В случая имаме ясна представа какво трябва да се свърши, какви са стъпките (т.н. milestones), кой трябва да го направи и какви са сроковете. Нашата задача е да ръчкаме на правилните места, за да се случат нещата.

9 коментара

  1. Pingback: Електронно правителство | Родопчани
  2. Следващия път като си говориш с тях за отворени данни може да си направиш един експеримент: Питай ги между другото какво става с бюджета на МВР и кога той ще стане публичен. Защото без тази стъпка не знам за какъв преход си говорим и кой глупак би си мислил, че той е започнал.

  3. @Мартин – точно за бюджетите говорихме. Бяха запознати с Open Budget и какво правят. Имай в предвид обаче, че част от харчовете са секретни. Може да има злоупотреби в тях, но са си оперативна тайна. Надявам се поне основните неща да пуснат.

  4. Гледах по bTV за електронното правителство на Естония и се чудех дали и след 100 години ще имаме нещо подобно в България…

  5. Може и то доста бързо. За целта обаче трябва да има разбиране и политическа воля, а за тези вече може би трябват 100 години. Декларирането на стратегии и цели не значат нищо щом самите чиновници се смеят на заявеното от политиците. Те знаят най-добре какво липсва и какво не работи, но или не ги питат, или като ги питат нямат уменията да направят нещо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.