Електронно управление с чиновнически дъх

Предполагам, че сте чули за затварянето на сайта i-kat.org. Минко Лазаров, който е създал сайта безвъзмездно само и само да се подобри работата на КАТ, го е спрял заради липсата на развитие. Според медиите, новото ръководство не вижда модернизирането на услугите и електронното управление като цел или приоритет и са спрели всякакви дейности по проекта. А идеи и потенциал е имало.

На този фон не мисля, че не е учудващо как доста други идеи не виждат бял свят. От самото начало на проекта Lipsva.com се опитвах да убедя МВР да направи своя платформа или да използва свободно моята. Всъщност, от тогава насам в повечето предавания по темата за изчезналите им показват регистъра и питат „Защо по дяволите нямате нещо такова?„. През май се срещнах с шефа на отдел Издирване и шефа на Криминална полиция и проведохме много интересен разговор. Споделих всичките си идеи и те харесаха повечето. Решихме да подпишем споразумение за сътрудничество. Текста на предложението ми ще намерите тук. Развитие по него до сега обаче няма.

Подобно на i-kat.org, Lipsva е платформа създадена без финансиране, без пряка помощ на институциите и на доброволни начала. Другото общо нещо е, че има нужда от официално сътрудничество, за да работи ефективно и да има актуална информация. Разликата е, че Lipsva успява да набере информация по алтернативни начини. Разбира се, все още получаваме обратна връзка от полицаи по отделни случаи и разбирателството ни с отдел Издирване е прекрасно. Като цяло обаче отношението на МВР като институция не се различава и спъва нещата.

Регистърът за безследно изчезнали не е единственото нещо, което им предложих. Както може би знаете, създадох Twitter акаунта @MIBulgaria. В него се пускат автоматично новините от почти всички РПУ-та в страната. В акаунта си пише, че е неофициален, но се оказа толкова полезен, че например британският посланик редовно превежда tweet-овете за британците живеещи у нас. Към този момент има над 7500 tweet-а и 600 последователи.

Напоследък пуснах още един проект, който се опитва да изведе информация за катастрофите в България. Там съм отворил всички налични данни, а Twitter обществото ми помага да поставя неясните адреси на тежките катастрофи на картата. Така получаваме картина на проблемите точки в столицата всекидневно. В тази връзка искам да благодаря на @countnazgul, @darcoto, @dibonsai, @kotakafelix, @d1wn, @Kando5, @deadlymonogamy, @zzdravkov, @bai_Dobri, @vmilchev, @lannnzz, @spasspasov, @maildaemonbg, @dimnikolov, @sin_chainik, @BGAutoSubmiter, @inedkov, @mlazarov, @didigk, @divini_bg, @ralchev, @doncho, @eeasss, @blacksnoopy, @literaturata, @kulov, @vndimitrova, @dika, @jordangeorgiev и @SuperCow за помощта.

Писал съм доста за електронното управление и отворените данни. Въвеждането им не е въпрос на харчете на милиони за софтуер или законови разпоредби. За да се случат нещата, трябва да има технократи на ключови позиции с идеи, разбиране и поглед към бъдещето. В такъв случай няма дори нужда да се харчат милиони, защото решения като i-kat.org и lipsva.com са вече налице. Още такива може да се създадат с минимални разходи при правилния подход. Разликата между България и Естония е в мисленето на бюрократите. Има такива, които да разбират нуждата от egov и opendata, но са достатъчни са само няколко силни на деня с назадничав начин на мислене, за да върнат нещата 50 години назад.

Ако сте сред тези 150000 потребители на i-kat.org и не ви се реди на опашки, моля изкажете недоволството си. Това може да направите с мейл, писмо или обаждане до Министерски съвет, МВР (не на 112) или КАТ. Контактите ще намерите на сайтовете им. 3-те лева такса пак са пари, но са нищо в сравнение със загубите за икономиката от стотиците човеко-часа дневно, които софиянци губят редейки се на опашки и то само за тези справки.

Допълнение:

В късния следобен МВР излезе с официално съобщение, че от 9 ноември ще предоставя спрените услуги директно на своя сайт. Съобщават още, че договорът с i-kat.org е бил прекратен от страна на Минко Лазаров преди почти два месеца.

17 коментара

  1. Pingback: Stefan Stoichev
  2. Pingback: Dilyan Krastev
  3. Pingback: Ivo
  4. Pingback: muiiio
  5. Не виждам защо се учудвате на реакцията на МВР. То в България, а и навсякъде по-света е така – безплатното не се цени. Виж , ако бяха похарчени едни 300 000 евро, за некачествена система – всички щаха да ръкопляскат (защото много комисионни са това). Мога цяла дисертация да напиша по темата.

  6. @Andrey – проблемът е, че за доста системи не се плаща нищо и пак не се използват. Най-често причината е, че чиновниците не знаят как, системите не са удобни или дават грешни резултати или просто защото моделът на данните или технологията е остарял и неизползваем с новите разпоредби и структура. Прав си, че безплатното не се цени, но не е само това – понякога на подобни проекти се гледа като заплаха – че ще навредят на нечий личен имидж или ще донесат със себе си твърде голяма прозрачност.

    Както писах днес в Twitter – не се иска усилие, за да се развали нещо хубаво. Достатъчно е да се бездейства и мълчи. Трябва усилие и мотивация, за да се подобри ситуацията и да се въвеждат нови неща. Усилията и мотивацията липсват.

  7. Pingback: От правителството, с любов… | BGикономика
  8. Според мен резултатите отговарят на действителността. Чиновниците съответстват на материалното и културното развитие на обществото.

    Проекти като твоите могат реално да бъдат от полза за обществото, ако се поддържат от институциите. Културата и материалното положение на народа и чиновниците (като част от народа) пречи това да се случи.

    Аз смятам, че един от двигателите реално да се променя обществото е бизнеса. Това което виждам е, че чиновниците не се променят от посещенията си на разни семинари и обучения. Промяната идва от бизнеса. На мен лично ми се наложи на няколко пъти да променям правила в работата на чиновници. Правя го, защото ми пречи на бизнеса. „Зора“ към чиновниците идва от три посоки: избиратели, бизнес и ЕС, като най-активната от тези 3 страни е бизнеса. Освен това, бизнеса променя и манталитета на избирателите.

    За съжаление обаче реалния бизнес в БГ е доста недоразвит, което пречи и чиновниците да променят.

    Проекти като тези, които прави Боян могат частично да пробият в някой сфери на управлението, но това ще е по-скоро благодарение на популярността му като блогър, и личните му качества да убеждава, отколкото на готовността на чиновниците да използват подобна технология.

    Когато бизнеса е конкурентен, когато той използва подобни технологии, тогава чиновниците сами ще търсят он-лайн решения на техните проблеми.

    Наскоро бях в едни държави от сев. Европа, където не можах да похарча нито една хартиена пара. Като се върнах тук, още на първата сладкарница в един софийски мол ми казаха, че карти не приемат. От друга страна в страните където бях, касовите апарати не бяха вързани с НАП, а тук са. Което означава, че не чиновниците правят environment-а, а обратното.

    Понеже се изразих много сложно, ще се опитам по-просто:

    Качественото Електронното правителство за България е като двигател от Ферари за трабантче. С голям ентусиазъм може и да стане, но не се знае дали ще успее да задвижи всички части на колата в една посока.

  9. @MilenG – Бизнесът гони печалба. Дори когато става дума за социална отговорност и подкрепа, то това е единствено с рекламна цел. Идеята за капитализма е, че печалбата и конкурентната среда избутват добрите решения напред. Каква е дефиницията на „добри решения“ обаче не е точно определено. За жалост сега в световен мащаб това не са устойчиви и отговорни стратегии, а хищнически такива. Някой би казал „еми такъв е света, в който живеем“ и ще е прав. Щеше да е прав, ако беше казал същото преди 30-40 години. Това не означава, че бизнесът като такъв влияе добре на промените.

    Бизнесът може да бута държавата към по-добро, ако има проницателни хора, които взимат социалната отговорност на сериозно. Проблемът с малките южни държави като нас обаче е, че всички се познават и всичко е вързано. Трябва съвсем да излезеш от системата, за да можеш да дърпаш конци в заплетеното кълбо без някой от тях да те затегли надолу за крака. В такъв случай обаче никой няма да ти даде възможност да направиш нещо – просто никой не знае какво правиш.

    Промяната трябва да дойде отвътре, но за целта трябва коренна промяна в мисленето на ръководните кадри, постоянство и политическа стабилност. Всеки един от трите фактори има нужда от останалите, за да просъществува, а това сме го нямали до сега.

  10. Аз „добро“ наричам това, което еволюцията запазва, а „лошо“ – това което отхвърля. Моите определения за „добро“ или „лошо“ не са вързани със нещо „социално“, или „приятно за хората“. Историята се пише от победителите, затова аз по дефиниция приемам, че победителите са „добри“.

    Може да сме много „социално отговорни“, но това има смисъл, само ако тази „социална отговорност“ ни даде предимство и нашия модел оцелее в бъдещето.

    Можеш ли да си представиш, къде би бил човек сега, ако не е бил „лаком“ да придобива повече, от колкото му трябва да живее? Според мен (а и според някои професори от Харвард http://www.barnesandnoble.com/w/driven-paul-r-lawrence/1101793386?ean=9780787963859 ) – на дърветата или в пещерите.

    Предпоследното ти изречение според мен не е вярно. Познавам някои „отговорни“ кадри от преди да станат такива. На някои от тях мисленето им е/беше добро и напредничаво. Ситуацията и обстановката в която попаднаха не им дава възможност да използват знанията и мисленето си. Някои от тях след няколко неуспешни опита се оттеглиха от ДА и правят нещо по-добро (частен бизнес). Други (вероятно) се корумпираха.

    В другите страни, където е имало исторически по-благоприятни условия за еволюция (на обществото), бизнеса е променил всичко, а не „ръководните кадри“. Имай предвид, че аз под „бизнес“ разбирам всички хора, които правят нещо (творят, работят, мислят) с цел да печелят, като предлагат на другите хора реални, полезни продукти или услуги.

    Електронното правителство не може да стане само по технологията „push“. Ако няма „pull“ нищо няма да стане. Трябва да има бизнес, хората да имат работа и да се ценят времето. Трябва някой да го поиска, при това да го поиска осъзнато, не защото го рекламират.

  11. @MilenG – темата е доста сложна. Доста съм спорил на тази тема с познати на маса. Мнението ми тръгва от там, че не вярвам в абсолютизирането на свободните пазари и идеята, че конкуренцията в тях води непременно до прогрес. Напредъка на икономиката на щатите в средата на миналия век се отдава на свободните пазари и духът на иновация. Свободния пазар обаче не помогна много на България и на някои държави от Латинска Америка през 90-те. Като погледнем контекста се вижда, че той има по-голямо значение от това, което ни е пред очите – свободния пазар. В щатите, например, е имало бум заради това, че Европа е в криза през първите две трети на 20 век.

    Еволюцията има прост пример, но сложни взаимодействия. Не можем да кажем, че нещо е добро или не без да го поставим в контекста на обществото. По тази логика мутрите бяха нещо добро през ’90, защото излязаха отгоре. Някои генетици твърдят, че в конфликтните региони на света се концентрират все повече гени на агресията във всяко следващо поколение и причината за това е изборът на жените на по-силни мъже, които да ги защитават. Това, че нещо е логично за индивида не означава, че е добре за вида или обществото като цяло. Аналогично при конкуренцията има практики, които дават предимство на една компания, но унищожават пазара като цяло.

    За pull/push съм напълно съгласен. Както и в България, така и в България има още много фирми, които не подават данъчни декларации по електронен път, въпреки, че могат и е лесно. За да се запази една услуга качествена, трябва да има търсене и очаквания към нея. Това се опитвам да създам и към отворените данни, но цинизма ни е също толкова голям, колкото и техническата неграмотност.

  12. Pingback: Elitsa Georgieva

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.