Това интервю беше публикувано в днещния брой на в. Дума. Данните, които съм отворил с други opendata ентусиасти, ще намерите на тази страница. Погледнете също блога на OKFN-BG и предишните ми статии по темата.

Горе виждате графика, която използвах в статията си за блога на OpenGovPartnership и показва ражданията в България в периода януари-юли т.г. Тук ще намерите данните и сравнение с минали години в съотношение с населението на областите.

Как ви хрумна идеята за отворените данни?

Концепцията за отворените данни съществува отдавна. Запознах се с нея преди две години покрай други мои проекти и видях потенциала й.

Българското правителство се присъедини към инициативата „Партньорство за открито управление“. Вие обаче правите разлика между „открито управление“ и „отворени данни“.

Отворени данни са всяка информация, която се предоставя свободно, структурирано, редовно и качествено. Това означава, че всеки може да намери сурови данни за работата на публична или частна организация, да ги използва свободно и да разчита на точността им. Откритото управление, от друга страна, е предпоставка за публичност на взети решения, разходи, обществени поръчки и прочие. Тази прозрачност обаче не гарантира непременно последващ контрол. И сега имаме открито управление – стенограмите са публични, някои разходи, регистри и обществени поръчки. Един активен гражданин или журналист обаче не може да получи поглед над всички неща.

Откритото управление е начин на работа на една администрация и комуникация с обществото. Отворените данни са инструмент, който позволява да проверим дали тази комуникация е искрена и да открием нови възможности за работа.

Каква е ползата за обществото, за обикновения човек от отворените данни?

Еврокомисар Нели Круз каза, че информацията е новият петрол. По подобие на него обаче данните са само ресурс, който трябва да се разработи. Грешка на много проекти за отваряне на данни е, че не се популяризират и използват от гражданите.
Истината е, че обикновеният човек в наши дни не е достатъчно технически грамотен, за да свързва, анализира и обработва такива данни. За целта журналисти и opendata-ентусиасти могат да създадат инструменти, които да помогнат да се вникне в огромни и сложни масиви от информация. The Guardian е светило в тази област – на сайта му можем например да намерим карта на Лондон на енергията, която се използва за отопление на частни и правителствени сгради по региони. Така лесно може да се види енергийната ефективност и как работят различни мерки за повишаването й. Аналогично в Канада има няколко карти, на които всеки може да намери нарушенията на хигиената в любимите си ресторанти и да сравни кулинарната оценка в други сайтове. Това действа дисциплиниращо за ресторантите и помага за ограничаване на случаите на хранителни натравяния. Трети пример са множеството сайтове за анализ на бюджетите и бюджетните разходи по света. С тяхна помощ могат да се открият проблеми с публичността и неефективни харчове.

Виждате ли връзка между отворените данни и растежа, конкурентоспособността?

Данните имат потенциала да разкрият бизнес ниши – примерно в сферата на услугите, полезните изкопаеми или анализа на информация за бизнеса. Когато са пълни и се използват правилно, те помагат на свободния пазар и така – на растежа. Това обаче може да е и нож с две отриета. В Индия, например, тази повишена прозрачност е била от полза предимно за многонационалните корпорации и технически развитите фирми. С тяхна помощ те са успели да надделеят над местния бизнес с познания за локалната култура и навици. Отворените данни водят със себе си стандартизация, която помага за растежа, но за да помогне и на конкурентоспособността, трябва да има инвестиции в техническа грамотност и в инструменти за оползотворяване на този ресурс.

Какво е вашето обяснение за съпротивата на институциите за „отваряне“ на данните?

Има два вида съпротива – пасивна и активна. Активна съпротива срещаме в онези институции, които търгуват с информация. Пример за това е Агенцията по вписванията, където множество регистри са практически заключени и са толкова неизползвами във вида, в който ги предоставят, че държавата се налага да плаща милиони за частен софтуер, през който да гледа същата информация, за която вече сме платили с данъците си.

Пасивна съпротива срещаме при полицията, обласните управи и министерствата. Публикуването на отворени данни изисква разбиране защо са нужни те и усилие за поддържането им. Това е много трудно, когато в работата на самите чиновници принципите на отвореност не са залегнали и използването на този тип информация не се насърчава.

Вие живеете от дълги години в Германия и може да сравните ситуацията там и в България по отношение на отворените данни. Какъв е вашият коментар?

В световен мащаб има подем на отворените данни едва в последните две-три години. Великобритания дръпна много напред през това време и начинът на мислене на управниците им е пример за цяла Европа. Германия е близко до България в това отношение – има много разпокъсани ресурси и липсва единна цялостна стратегия. Силната местна власт в Германия обаче позволява да се създават изключително добри проекти за отворени данни, които за жалост не виждаме в България. У нас почти всичко е централизирано и без заповед от София всички се притесняват да направят каквото и да било.

Очевидно институциите нямат интерес да ни „допускат“ до тайните си. Кой според вас трябва да се заеме с „отварянето“ на данните?

Институциите искат да отворят данните си, но само някои. Често става дума за информация, която искат да се види, от която ще проличат успехите им или пък такава, която ще покаже привидна публичност, но на практика няма да помогне за истинска прозрачност. Публикуването на хиляди документи в свободен текст не е прозрачност, защото никой няма да седне да ги чете. Затова например искаме да получим идексирани и подредени стенограмите на парламента. И сега ги получаваме, но е практически невъзможно да се изкарат всички изказвания на даден депутат по дадена тема. В системите на парламента има възможност да се публикуват стенограмите като отворени данни, но вече година това не се случва.

Освен вас има ли други ентусиасти, които работят в тази насока?

Ентусиасти има много – включително в рамките на институциите. Говорил съм както с хора в кабинета, така и с чиновници „в окопите“, които искат да използват и публикуват отворена информация. Откритото управление не е просто услуга за гражданите – това е принцип на работа и на реформи в самата администрация. Отворените данни помагат както за по-добра хоризонтална и вертикална видимост в работата на администрацията, така и за по-добра сигурност на оперативните и защитените данни. Всичко това се вижда от хора в държавния апарат и има желание за промяна. Не липсва дори воля от горните етажи. Това, което липсва и спира развитието обаче, е обща визия за легалните и техническите аспекти, липсва ефективен натиск към отделните институции нещата да се случат. Така отворените данни остават просто „нещо, което „би било хубаво да имаме“.

Кои данни вече са отворени и къде могат да се намерят.

Учудващо много информация е публична, но за жалост е трудна за обработка. НАП, НСИ и финансовото министерство публикуват редовно таблици с отчети и анализи. Често намираме подобни отчети и в други институции. Има регистри като търговския или кадастъра, където можем да намерим доста информация, макар да е трудно да се търси. Подобен е и случаят с актовете на съдебната система, с административния регистър и бюлетините на МВР. Навсякъде е проблем качеството – няма яснота как се поддържат, каква информация липсва и кой гарантира качеството на наличните данни.

Кои са данните, които предстои да отваряте?

В момента работя конкретно по данните за бюджетните плащания. Отворил съм тези на финансовото министерство и търся начин да отворя плащанията за всички второстепенни бюджетни разпоредители. Паралелно отварям данните за обществените поръчки и административния регистър.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата ви по отварянето на данни?

Най-голямото предизвикателство си остава използването на данните. За мен техническата част е лесна, проблем обаче остават качеството, поддържането и оползотворяването на информацията. Често данните трябва да се свалят и проверяват на ръка (пример за това е регистърът на ражданията). В някои регистри има сериозни въпроси около точността и пълнотата на данните (пример – актовете на съдебната система, където много документи не са качени или са нечетими). Най-вече обаче цялата тази информация трябва да влезе в употреба – от журналисти, графични дизайнери, блогъри и ентусиасти. Трябва да се изготвят интерактивни приложения, инфографики, да се вадят изводи, да се поставят в различен контекст и да се комбинират с други данни. За да се стимулира този процес, има нужда от семинари и състезания. Такива се организират в други държави и помагат не само да се създадат полезни приложения, но и да се осъществи контакт между разработчици, дизайнери и журналисти. Точно тези контакти помагат да се създадат истински приложения, полезни както за обикновения човек, така и за самите политици и чиновници.

Дали съм оптимист? Защо не? Проблемите ни с прозрачността не са уникални за България, но трябва да намерим наш начин да ги решим. Има достатъчно хора, които искат да действат в тази насока, и реално няма значение кой е на власт – просто трябва да натискаме достатъчно дълго и на правилните места, за да се случат нещата. В никакъв случай няма да е лесно и в никакъв случай напредъкът няма е линеен. За да има устойчив успех, трябва първо да накараме обществото да разбере какво в действителност е открито управление, защо отворените данни са полезни и как то да разпознава кога политиците използват псевдопрозрачността за свои цели.