Няма да започвам отново темата за блогъри/журналисти, защото е безсмислена. Искам да ви покажа един tweet, който ми направи впечатление в последната седмица:
Това е официалният канал на HBO България, а споменатият сериал е The Newsroom и се излъчва от месец. В него се разказва за богат популярен водещ на новинарско предаване в най-гледаното време. След редица премеждия в живота си, той решава да се върне към истинската журналистика – да информира, да показва фактите, а не псевдо-експерти, шокиращи, но безсмислени кадри и сълзливи истории. Резултатът е потресаващ. Всеки епизод разглежда истинска новинарска история от последните няколко години и как медиите в щатите е трябвало да я представят с фактите, които са им били известни и ресурсите, които са били на разположение. Макар да развива междуличностни истории, любовни връзки и скандали, ключът към всеки епизод е изборът, който журналистите правят ежедневно – коя история да види бял свят, как да бъде показана, какъв риск да бъде поет и какви са приоритетите на медията.
…
Вчера написах кратка статия за блога на Open Government Partnership. Накратко, това е инициатива започната от САЩ и Бразилия, в която България участва и която цели открито управление чрез достъпни данни за работата му. В статията разглеждам усилията на правителството в тази насока и отбелязвам недостатъци в плана им за действие. Завърших текста със следното твърдение:
Прогресивни журналисти и активни граждани ще подсигурят, че този план няма да е еднократно усилие, а началото на продължителен процес.
Откакто изпратих текста не ми излиза от ума колко условности има в това изречение. Няма ли липсата на качествена журналистика и заинтересованост у медиите да потъпче едва покълналите опити за истинска прозрачност в институциите? Не забравяйте, че процесът е двустранен и изисква постоянен граждански контрол. Сред описаните рискове в Стратегията за електронно управление може да открием и липсата на ангажираност от страна на обществото и в това число на медиите. Именно това трябва да гарантира напредъка на реформите, въвеждането на електронни услуги и изпълнение на стратегията като цяло.
В този контект мисля, че изказването на една частна компания като HBO е напълно в реда си – имаме нужда от журналисти като тези в The Newsroom. Имаме нужда от лидери в медиите като Чарли Скинър, който казва колко му се е искало вечер да гледа истински ангажиращи и информиращи новини докато в един момент не осъзнал, че сам управлява новинарско предаване и всичко зависи точно от него. Медиите са частни компании, но в същото време имат журналистически дълг. Този дълг е наистина труден за дефиниране и според мен не се изчерпва с простото „хората имат право да знаят“. Рейтингът печели от това да буташ микрофон в кървавото лице на жертвите, да скандализираш обществото със сензационни, но безпочвени изказвания и да цитираш дословно нападки на политици. Обществото обаче не получава нищо от това освен една медийна дъвка, която се върти по всички канали. А когато четвъртата власт не си върши работата, това е също толкова опасно, колкото полицията, съда и чиновниците да нехаят.
Сред всяко съсловие има както гнили ябълки, така и качествени професионалисти. Журналистите не са изключение. С цинизмът, така типичен за нас българите, сме склонни да отпишем всички медии и работещите в тях. Знам, че има не малко, които пишат добре и се старят максимално предвид възможностите. Знам го, защото съм имал контакт с такива. Въпросът ми обаче е друг – ще мога ли накой ден да гледам истински ангажиращи и информиращи новини? Дали последното изречение в онази статия е реалистично?
„Нюзрум“ е страхотен сериал и е наистина задължителен за всеки, който се занимава с публично писане. Но мисля, че от него става ясно, че некачествената журналистика не е запазена марка на България. Той е създаден от един човек, който много силно се е разгневил срещу американската некачествена журналистика и тамошните медийни манипулации, които са в пъти по-мощни и подмолни от родните. Аз предлагам да спрем да се взираме в некачествената, а да четем качествената журналистика.
@Елена Кодинова – това, което наричаме „журналя“ и „чалга журналистика“ в никакъв случай не е български патент. Изпитваме едно странно желание да сме специални – през ’90 мислихме, че сме по-добри и по-умни от всички, а сега сме на другия край на махалото – че у нас е най-зле и че народа ни (но не и ние самите) сме най-зле от всички.
Да спрем да обръщаме внимание на некачествената журналистика според мен не е достатъчно. Тя е лесна за изготвяне и смилане, доходна и удобна на власт имащите. Затова и се разпространява много по-лесно от качествената. Според мен решението е, че трябва да се изобличи. Протестите срещи БТВ бяха добро начало, но и те се маргинализираха до степен в която нищо конструктивно не излезе.
Когато Бедров излезе от Икономедия му предложих да върне формата на Булеварда (който така липсва на всички блогъри) и да го доразвие с нещо подобно на The Listening Post по Al Jazeera. Там обръщат прожектора към медиите и как отразвяват историите на деня. Споделят мнението на местни блогъри и експерти и накрая показват алтернативни и иновативни начини за привличане на вниманието към определени проблеми. AYP в Pressclub.bg показаха, че с минимални средстава може да се започне критично интернет телевизионно предаване.
Кухнята на отразяването е прекалено вътрешнозаводски проблем, за да интересува обществото. А и за да я проумееш, се изисква определена подготовка. Знам, че не ти се вярва и мислиш, че всеки може да бъде журналист, ама именно тази вяра създаде чалга-журналистиката – на ти тва микрофонче и това компютърче, хайде, пиши. Видя, че не е толкова лесно да се интервюира политик – особено популист! – и когато си отстрани ти се струва, че можеш да го направиш по-добре, но когато се изправиш очи в очи и резултатът ти трябва да е публичен и множество очи са вперени в теб, нещата са различни.
Аз чета блогове с огромен интерес, подсказват ми гледни точки, но това не е журналистика. Защото в нея освен мнения и коментари има и факти, доказателства, разследване, натрупвания, бекграунд, информация, информатори, умение да се работи с бази данни и документи и много други неща. Тв формат за блогъри може да се направи в интернет, там му е мястото. Но вече започва да става клише това „тъпите журналя“, щото сред тях има доста читави хора, които правят всичко по силите си. Получава се едно предубеждение също като при лекарите, с което не съм съгласна. А протестите срещу бТВ бяха комични. Това е частна фирма, как ще протестираш срещу работата на частна фирма, само защото отразява новините не така, както на теб ти се иска? Ми не я гледай, защо държиш да си й в ефира, след като я обявяваш за некомпетентна? Няма сила на света, която да ме накара да гледам телевизията на партия „Атака“, защото е ксенофобска и пропаганда, но няма да протестирам срещу нея, макар че имам повече основание – тя се издържа с държавната субсидия, в която участват и моите данъци. Но както виждаме – никой от радетелите за качествена журналистика не протестира срещу нея. Или пък срещу СКАТ.
@Елена Кодинова – точно затова накрая говоря, че има истински журналисти, които си вършат работата. Не смятам, че всеки може да е журналист и не смятам, че блоговете изместват журналистиката. В предишната ми статия по темата говорих за това.
Не съм съгласен обаче, че протестите срещу БТВ бяха комичини. Голяма част от това недоволство беше насочено и към медии като 24 часа и Труд. Протестираше се не срещу частни фирми и техните интереси, а срещу претенцията за обективност, независимост и качествена журналистика. Точно това не виждаме като краен резултат в много случаи.
Съгласен съм, че отразяването на новини е сложен процес, че е (неизменно) идеализиран в споменатия сериал и че не всеки може да го прави или разбере. Аз мога да си вадя изводи на базата на резултата, а той най-често е плачевен. Когато застанеш в редакцията, печатницата или зад оператора нещата вероятно изглеждат различно, но признай си наистина – колко пъти си въртяла очи отваряйки вестник или гледайки новините?
Това е крайният резултат, който ние осъждаме. Като при всеки експертен процес, създаването му е сложно и очевидно не е за всеки. Това не означава, че не можем да посочваме грешките, интересите и лъжите. Наистина има качествени журналисти в медиите и съм го повтарял многократно. Аналогично обаче има добри специалисти в съдебната власт, но това не означава, че в поредният доклад на ЕК не ни съсипаха по тази точка.
Дискусията ви е по-добра и ценна, отколкото самия пост /не че е лош Бояне, но дискусията ме ангажира наистина повече/. За малко да ви взема коментарите и да ги постна някъде заедно с няколко мои мисли по темата…, ама няма да злоупотребявам с интелектуалната ви собственост:-)
@Борис Луканов – а, тук всичко е CC, както винаги 🙂 Иначе често дискусиите са също толкова важни колкото и статиите. Това, което Елена казва е вярно, но винаги има обратна страна на плазмения екран.
Къде си виждал обратна страна на плазмен екран:-))? /това в кръга на шегата:-))/
@Boris Loukanov – разглобявал съм всъщност такъв телевизор 🙂
Впрочем вижте какво Йордан Радунчев пусна преди малко в Twitter:
Fox News Banned From Canada – Law Forbids Lying On Broadcast News
А относно качествената журналистика, ето селекцията на 24 часа за днес (от @lazarov):
https://twitter.com/lazarov/status/227797366126813185
През крачола ми е, честно. Ако искаш ангажиращи новини, смени канала. Този продукт, за който говориш съществува. Не на бг, но бг има други проблеми. Първият се казва Библиотеки. Преди батковината да почне да наднича в пъстрите полета на демокрацията, трябва да върне грамотността като национална стратегия. Кога последно си чул бг, от който да не ти се додрайфа?!
page one е книга и документарен филм, обърни им специално внимание, особено в частта сътрудничество между големите печатни медии и WikiLeaks.
The Newsroom е тв сериал, както първата творба на Арон Сорокин – чудесна. Тогава никой не рипна Ех да имахме такъв президент.
Тук http://www.youtube.com/watch?v=JLct9jNrFuo
@in2h20 – къде го виждаш този продукт по други канали? По чужди телевизии ли само? Каква роля имат те в политическия и медийния живот в Бъглгария въобще?
Въпроси около грамотността на националната стратегия за електронно управление (ако конкретно нея визираш в коментара си) почти няма. Разгледал съм я няколко пръти в този блог – и плана, и стратегията, и обсъжданията около нея. Написана е добре и същественият проблем тук е не мерките и технологиите, а бездействието по тях.
Говориш, че в БГ има други проблеми – да, има. Не смятам обаче, че може да ги разделяме и решаваме по отделно. Политиката, съда и бизнеса ни са в такова състояние до голяма степен поради липсата на критични, разследващи и информиращи медии. По същия начин можем да завъртим изречението и да кажем, че заради неефективният и корумпиран съд бизнеса, политиците и медиите правят каквото си искат. Системите са свързани и не можеш да казваш, че едното няма значение, защото другите проблеми са налице.
Благодаря за линка към Page One наистина изглежда интересно и ще го погледна в близките дни.
За жалост новини, които избягват комерсиалната цел рядко се забелязват. Дори и заглавията им винаги „крещят“ прочети ми дори и да са просташки написани. Ценностите отдавна са загубени а чистият поглед рядко се прокрадва тук-там. Има много хора, които умеят да пишат и да представят реалностите, но невинаги им се дава трибуна
Ето статията ми в OGP, за която говоря в горния текст:
BULGARIA SHOWS PROGRESS ON OPEN GOVERNANCE COMMITMENTS