Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…
Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.
А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?
Как трябва да бъде?
За целта трябва да се отворят данните и на фирмите в България. И сега те би трябвало да са публични, но можем да стигнем до тях единствено през търсачката на Търговския регистър. Вместо това, трябва да може всеки от нас да си свали тази част от базата данни, която е публична (без лични данни, подписи и прочие) и да може лесно да ги анализа. Възможностите са повече от невероятни. Може да се изгради цялостна мрежа от свързани фирми, да се търсят партньорства, модели и инвестиционни практики. Всеки от нас може да стане разследващ журналист и да помага на НАП и прокуратурата. Това е силата на отворените данни и за тази прозрачност се подписа настоящия кабинет преди 4 месеца.
Изненада! Това вече е възможно.
Ако отворите страницата на регистъра в част „Интеграция„, ще видите, че може да получите всичко. Дори има схема на данните. Има една подробност – струва 30000 лева. Информацията е публична, но според тарифата им, за да я получим трябва да се бръкнем дълбоко. По света има много примери за такива платени услуги и ефектът често е, че реално се блокира достъпа до обществена информация, докато в същото време печалбата от таксата не е кой знае каква. Затова реших да попитам Агенцията по вписванията до колко е ефективна тази такса. Днес получих отговорът, който може да прочетете по-долу. Парадокса беше, че трябваше да платя 30 ст., за да получа обществено достъпна информация за това кой плаща крупни суми за пълен достъп, но както и да е. Ситуацията е следната:
4 юридически лица са платили по 30000 лева за цялата им база данни, а една фирма се е абонирала за обновления. Не питах кои, защото това съвсем не очаквам да ми кажат. Това е от самото създаване на регистъра преди 4 години. Разходите по поддръжката на всички регистри и всички системи на агенцията от 2008-ма насам възлизат на 850000 лв.
Агенцията по вписванията има нужда от много сървъри, сложна инфраструктура и бази данни. Несъмнено сайта им е доста натоварен и поддържането му струва много пари на данъкоплатците. Въпросът ми обаче е следния – няма ли да се улесни работата както на сайта им, така и на администраторите, ако данните бъдат пуснати свободно в отворен и машинно-четим формат? Така ще се появят множество услуги, които ще предлагат различни видове анализ на данните. Няма да е трудно и да се направи по-добра търсачка. Към момента 4 фирми имат пълен достъп до информацията. Струва ли налагането на толкова голяма такса или каквато и да е такса, за да се блокира практически достъпа до толкова важен ресурс?
Бюрокрацията, Санчо…
Знам, че ще ми кажете, че искам много. Само преди 9 месеца бяха приети промени, които има вероятност да блокират съвсем достъпа до регистъра. Идеята ми обаче съвсем не е неосъществима. Една от първите задачи на електронното правителство, както писах миналата седмица, е да свърже всички регистри и да ги направи достъпни. Имам информация, че в самата Агенция по вписванията се дърпат и не искат интеграция, но това ще стане. На второ място, кабинета е подписал участието си в международното Партньорство за отворено управление. В рамките му, трябва да заявим до края на март конкретни задачи и данни, които ще бъдат не само публично достъпни, но и предоставени с структуриран формат, за който все говоря. Оставянето на тази безумна такса при наличие на почти готова web service интеграция противоречи с всички принципи на отвореното управление и публичността. Както съм казвал преди, затрудненият достъп до големи масиви с обществена информация е само илюзия за публичност.
Положителното тук е, че има хора, които разбират нуждата от промяна и истинска прозрачност. Има ги и в кабинета. Надявам се, че ще надвием Агенцията по вписванията и най-малкото ще направим Търговския регистър публичен. Приложенията оставам на вашата изобретателност.
Документи
Заявление за достъп до информация, решение от за предоставяне на достъп от Агенцията по вписванията и самата информация, която получих днес
Други отворени данни
Отворени данни на парламента
Отворени данни на безследно изчезналите в България
Отворени данни на ражданията в България
Отворени данни за сътрудниците на ДС – проект в изпълнение
Отворени данни на всички обществени поръчки – свалени са данните и ги анализирам; скоро ще ги пусна.
Не разпадане, а прегрупиране на сивата държава
Интересно ми е само могат ли фирмите платили такса за получаване на информация от търговският регистър да я разпространяват свободно или са длъжни да я пазят? Защото ако няма ограничения може по примера на груповата търговия да се съберем на бързо 1000 човека, да се абонираме и да си ползваме всичко 🙂
@x_lunatic – Въпросните фирми правят бизнес с въпросната информация, като я продават. Дакси и т.н. Имат си и лоби в парламента за да не им умре бизнеса
@x_lunatic – точно и на мен това ми хрумна, но после се сетих това, което ediot каза – че те търгуват с тази информация. Има доста, които се опитват да я вземат през сайта – с хакване на capcha-та. Миналия април говорех и с депутати, и с хора от агенцията по вписванията. Никой не можа да ми отговори защо е тази capcha там и защо се плаща въпросната такса. Това ще е за следващото ми искане за публична информация. Не съм сигурен дори дали са законни всички тези такси, както и тази да ми искат 30 ст. за достъп до обществена информация.
поправи ме, ако греша, но не беше ли именно Маргарита Попова, която каза, че ако зависи от нея търговския регистър няма да бъде със свободен достъп…
@yradunchev – ако не се лъжа – да. Миналата работа на сегашната правосъдна обаче ми дава надежда, че нещата ще се променят. Още повече, че това с отварянето на данните може и да се получи на централно ниво.
Впрочем намерих и това от края на 2010 като причини защо достъпа до ТР е станал платен:
доводите са ясни. още когато беше създаден регистъра разни хора неколкократно обърнаха внимание, че е малко прекалено да се дава свободен достъп до копия от документите за самоличност на хората и образци от подписа им, според мен съзнателно беше направено така, за да може в последствие да се използват именно тези доводи за затварянето на информацията. за мен обаче е недопустимо под такъв предлог да се затваря цялата информация. името на фирмата било оставено публично достъпно… смешно е това, при положение, че важната информация – кои са собствениците, какви дялове имат – е удобно скрита. а трябва да е явна и общодостъпна без да се излагат на показ личните данни на лицата – освен трите им имена. каквото и да си говорим съществената информация от търговския регистър няма да я направят свободно достъпна никога.
Пичове и в момента всичко е достъпно, само трябва да се плати на Дакси
@yradunchev – точно тези уверения получих и от Емил Радев, когато внесе промяната за затваряне на регистъра. Ясно е, че такава е била целта и затова сега тия от регистъра толкова се дърпат и блокират интеграцията с другите регистри. Последното ми го казаха пък тия, които се занимават с електронното правителство в кабинета. Натиск трябва, иначе няма да стане.
@ediot – А защо трябва? Това би трябвало да е публична информация. Все едно да се каже, че парковете са достъпни до всички, но на входовете да събират такса, а за влезеш безплатно да трябва да прескачаш огради, високи треви и храсти. Същото е.
Пропуснах да пиша в статията, а Христо ми напомни – отговорът на искането ми за публични данни дойде два месеца по-късно. Месец след като им го пратих, след няколко напомняния ме информираха, че не съм го подписал. Пратих го подписано в същия ден и после още един месец чаках за отговор. Като минаха първите 10 дни по закон ги оставих на мира – все пак бяха празници, а и бяха заети с проблемите с вписването. Като мина месец обаче почнах пак да напомням и настоявам и имаше резултат.
Напълно съм съгласен, че Публичните данни трябва да са Отворени данни. Вместо мен, вместо кепча, трябва да има web-api през което да могат да се правят елементарните справки, коя фирма, какъв статус има, кои са управителите и, какъв е булстата и и т.н.
Преди година говорих с един от разработчиците на ТР и той се оправда за кепчата, че това е било скритно изискване от заданието. Не ми се вярва обаче в заданието да е описан това идиотско поведение, че когато превключиш справката от юридическо лице, към физическо и кепчата се променя. другата глупост е, че кепчата е сложена най-отгоре, за разлика от стандартите.
Не по-добро е положението и с регистъра с ДДС регистрираните фирми. Вярно няма кепча, но няма и web-api. Може обаче да се абонирате и да получавате пълния регистър на е-мейл ежеседмично в CSV файл ;
https://inetdec.nra.bg/pls/pub/home.html#/goto%3Ahome.listServices?ServiceCategory=103%2Ccommon
@MilenG – Това с ДДС-то е интересно. Ще се пробвам да го отворя. 🙂
Днес има решение за промени в ТР, но се отнася до наказанията, ако някой не е подал цялата информация, както и други неуредици. Не се говори за достъпа до регистъра:
Хубави работи се опитвате да постигнете драги господа, и искрено ви адмирирам за това. Но моето скромно мнение е, че тази информация ще си остане скрита от нас – обикновените граждани. Просто има хора, които не желаят това да се случи, и явно притежават достатъчно сила и власт за да го постигнат. Все ще измислят нещо да замажат очите на повечето, пък и в днешната криза, кой се интересува от ТР? Повечето хора се чудят как да свържат двата края, изобщо не ги вълнува какво се случва в държавата…
Те фирмите платили 30к лв са ясни – основните доставчици на платени системи със закони Сиела, Апис и сие…
Аз проучвах въпроса малко – ТР подава информация по XML спецификакция и фирмите платили за базата, си я дърпат по отделни XML заявки с парола до ТР сървър. Т.е не ти дават 100гб db файл 🙂
Относно свободната база – дори companieshouse.org.uk не предоставя цялата информация без пари 🙂
@Милен – Интерфейса съм го виждал. SOAP базиран е, въпреки, че спецификацията на web service-а не е пълната или поне е само примерна. Структурата на данните обаче си я има там.
Работата е там, че най-малкото когато става дума за non-profit или изследвания, ТР не трябва да иска пари. Ако това го няма, поне не трябва да затрудняват толкова много справките в сегашния сайт. От това, което са ми казвали за разработката на портала на ТР, за изискванията на Агенцията по вписванията и факта, че само 4 фирми са си платили за данните, си правя извода, че усложнението е направено нарочно.
Вероятно и затова се дърпат толкова от интеграцията на регистрацията в администрацията – за да трябва дори институциите да си плащат за системите. Смехотворно е държавата да е похарчила милиони за ТР, а след това всяко министерство да плаща на Сиела и Апис за да има нормален достъп до данните.
@Боян Юруков – От тази гледна точка да. Наистина е странно държавата да притежава нещо и да плаща на търговци, за да го ползва 🙂 Но това е все пак е решение на ръководствот она конкретната институция. Аз не мисля, че ако шефа на АПИ примерно поиска интегриран достъп до ТР, АВ ще му откажат с мотива „ми купете си го“.
@Милен – не е нужно да му отказват – това е уловката. И на нас не отказват достъп реално, но инструмента за достъп – сайта – е толкова нескопосан, че практически се блокира работата. Така, за да си свърши работата който и да е, трябва да си плати. Има голяма разлика между публикувани данни и отворени използваеми данни. Първите са само илюзия за прозрачност и публичност.
Ето още един пример – влез в сайта на министерски съвет или парламента и се опитай да направиш справка за всички изказвания на даден министър от 2009-та насам. Просто списък с изказванията му, нищо повече. Пробвал съм – ще ти отнеме поне 5-6 часа. Тогава какво от това, че са пуснали стенограмите, като почти никой не ги чете и не мога да ги оползотворява.
Уволнили са шефката на Агенцията по вписванията. Като аргументи се дават раздадените бонуси, но и наказателна процедура на ЕК заради работата й. Дали някъде там няма и нещо за непрозрачната работа и неизползваемите за обикновени хора регистри?
ЕК започнала наказателна процедура срещу България заради неуредиците в Агенцията по вписванията
Интересно ми е само могат ли фирмите платили такса за получаване на информация от търговският регистър да я разпространяват свободно или са длъжни да я пазят?
Смехотворно е държавата да е похарчила милиони за ТР
@Bankrolls free – ооо, има и по-лошо – базата данни, която имат и продават се води тяхна собственост. Това практически означава, че теоретично могат да ме съдят, ако създам подобен продукт, защото има подобна информация. Вече са го правили. Сега може да имам такъв проблем заради отворените данни на съдебните актовете (пак публична собственост), които отворих с Пейо преди седмица.
@Deluxe – може, може. Дигитализирането на десетки хиляди документи е доста скъпо. Номерът е да не се губят тези пари като ние ги плащаме, а после някой друг продава информацията.
„..Това практически означава, че теоретично могат да ме съдят, ако създам подобен продукт“ – Това някъде законово написано ли е?
Ето тук има такива индикации:
Аз работя с някаква програма за счетоводство. И когато пиша ЕИК на някаква фирма в програмата, автоматична се попълнат всичките дани на фирмата. От къде те можат да имат достъп до тези дани ако не е отворено?
Дори от най-новите фирми програмата може да получа даните.
Извенете ако не пиша ясен или грешен, аз съм холандец и все още уча езика.
@Арян – Програмата, която използвате купува достъп до данните на Търговския регистър. Струва 30000 лв. и получават всичко заедно с обновяванията. Така получават данните и ги препродават чрез софтуерът си. Това правят само 3-4 фирми в България. Всички останали трябва да купуваме софтуер от тях, за да имаме нормален достъп до същата информация. Дори държавата им плаща милиони, защото самите институции не могат да ползват регистъра.
@Боян Юруков – Вече има продукт, който автоматично тегли през CAPTCHA-та. Проблемът е, че не може да се идентифицира специфично лице чрез търсачката в ТР без да се знае ЕГН-то. Единствено по три имена.
Опитахме с дати на раждане да се четат с OCR, но не всички документи на фирми съдържат учредители или дати.
А като се замисля дори това е само част от проблема. Има друга активна база данни (регистър) БУЛСТАТ, който се използва за НПО, държавни органи, инвестиционии разни формации.. Не помня какво точно от http://www.bcnl.org/ ми казаха. И това се продава по същата схема. 5000лв за цялата база и вече за обновленията отделно.
За проверка на ДДС номер има това: http://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/checkVatService.wsdl
а дали има нещо подобно за проверка на ЕИК?
От къде ги измислихте тия 30000 лв? Цената е законово регламентирана на 100 (сто) кинта за година.
Статията е написана преди 3 години. Именно защото няколко души занимаващи се с тези неща разнищихме как стоят нещата и каква е сумата, сега тази цена падна до 100 лв.
Темата е стара, но все пак да питам дали знаете за варианти за програмен достъп до регистъра. И не мога да разбера каква е разликата между Регистър Булстар и Търговски регистър. Има два отделни сайта за двете неща и по-интересното е, че Булстат Регистър е платен (няма captcha), а brra.bg има безплатни справки, но с captcha.
Иначе в момента това за 100 лв. не го предоставят, защото „имало реални линкове към документи в базата и трябвало да преработят софтуер – ще стане до края на 2016-та, и има само вариант за 40ст. на справка“.
Интересна тема на дискусия , въпреки всичко днес е 2020г и нещата стоят по същият начин. Докато например, ако искаш да направиш справка в английския търговски регистър – нещата са много прости.
Все пак явно Дакси, Apis и други имат лобита и печелят от това, но има и опция капчата да се хакне и да се източват данните, за да бъдат прозрачни.
Някой все пак опитвал ли е? Виждал че Биволъ има подобно търсене?
Всъщност, докато директният достъп е все още не е лесен, таксите паднаха и много по-лесно може да се направи интеграцията, който има нужда. Просто вече не трудно, тъй като всичко се пуска в отворен формат като архивни файлове в портала за отворени данни на кабинета. Бивол използват именно онези данни за търсачката си.