За мен лично причината е проста и може да бъде описана с феномена „развален телефон“ (игнорирайки възможни целенасочени манипулации по пътя). С други думи, необходими са лично забъркване и много разследваща и анализираща работа, за да бъде разкрита ситуацията в някаква дълбочина, която би посочила решението. Например бърза с проверка може да се установи, че като дете Кони не е бил кой знае колко по-различен от милиони други деца в Африка. В същото време челните места в списъка от престъпници са заети от други подобни на него милитаристи, които най-вероятно просто не са получили шанса да се прочуят като толкова кръвожадни, въпреки че по всяка вероятност имат потенциала за това. Макар и ужасни, тези хора за мен са много малко повече от продукт на средата си. Това, което трябва да се промени е средата, за да не се появяват повече толкова жестоки продукти. За да стане това, трябва личен ангажимент на място. Както се пее в песента „Ако до всяко добро същество застане поне още едно…“

Не знам дали сте чували за Уилиям Юри. Той е един от най-известните съвременни автори, които работят по разрешаването на различни конфликти по света. Той обяснява опита си много по-добре от мен тук: http://www.ted.com/talks/lang/bg/william_ury.html

Наистина Кони не е в Уганда и това се казва ясно в клипа и в сайта. Това не означава, че не създава проблеми и не трябва да има последствия. Става пределно ясно, че силите му са намалени и че 30-те хиляди деца са общо за последните 20 години.

Най-важното обаче е, че дават да се разбере, че целта не е милионите поддръжници да хванат Кони сами. Тя е да се наблюдава подкрепата и обучението на щатите към местните власти, които да хванат Кони. Целта е да има натиск, за да не се мине номера и да спрат преди да го хванат.

Казва се изрично, че той не е единственият, че престъпленията му са стари и че Уганда се възстановява. Призивът обаче е да вкараме този човек в затвора. Това е упражнение по гражданска активност целяща справедливост. Ако успее, че имаме пример, на който да стъпим, за да се справим със сегашните warlords.

„Добронамерени“ и „хуманитарни“ кампании като тази, често са със съвсем други цели. А на тази и личи и от далече.

В името на „доброто“ имам чувството, че информационното общество се дава да бъде манипулирано във всяка подходяща посока, което е страшно. Не участвай в това.

Работата е там, че лентичките и плакатите сами по себе си не правят нищо. Нито филмът, харесванията и споделянията. Те са инструмент за обществено внимание и влияние върху управляващите. Това е един начин да се организират хората и да се упражни натиск за решение на проблема.

Как предлагаш ги трябва да постъпим, за да го заловим? Тази конкретна кампания най-вече на американците, но преля отдавна границите им. Как могат те да повлияят най-добре на техните политици? Не трябва ли и ние да изискаме повече действия от ЕС и нашите външни политици? Как да го сторим? Как ще ни обърнат внимание, когато никой не знае за проблема, когато никой не се интересува от него и когато доверието към тях и партията им не зависи от въпросният казус?