Благодаря за снимката на Ръководство за Употреба на София

Проблемът с кучетата в София е налице. Тук и сега. Генезисът е в хората, които са изоставяли домашните си любимци. Вина имат институциите, че не санкционират и регулират този проблем. Като резултат има все повече озверели глутници и изпохапани хора. Вина за последното имат и тези, които хранят кучета и котки заради „Ох, горкото животинче!“

Както всеки проблем, и този е многопластов. Лесно можем да изтребим всички кучета, както правят във Варшава през последната година. Това обаче не е нито морално, нито представлява дългосрочно решение. От друга гледна точка не можем да оставим кучетата намира. Последното реално е предложението на природозащитниците изхождайки от тезата, че кучетата за нищо не са виновни и хората като цяло едва ли не си заслужаваме мъчителната смърт, защото първи сме ги изоставили. Истината е по средата.

Проблемът с глутниците е както административен, така и екологичен. От една страна, когато се изисква налагането на големи глоби, маркиране и регистриране на домашните любимци, любителите на кучета скачат, че това е полицейщина. От друга обаче като се търси решение на уличните кучета, същите се обръщат и казват, че няма никакъв контрол. Според мен трябва да има няколко мерки. Първо – строг контрол над регистрацията на всички домашни любимци. Стана ясно, че имало регистър, но не се използвал, защото щял да се претовари (!). Толкова добре е направен значи (казвам го най-отговорно като програмист с опит в подобни системи) и някой си е „усвоил едни пари“. Ако някой държи животно представляващо риск за околните без съответната регистрация, то това животно да се отнема и човека да се глобява със съответната сума за отглеждането му в следващите 3 години. През това време да се дава за осиновяване. Втората стъпка е маркирането с микрочипове на всички домашни кучета. Така ако някое бъде изоставено ще може лесно да се открие кой е собственика. Третата стъпка е незабавната евтаназия на всички кучета, които са нападнали човек. Трябва ясно да поставим приоритетите си и дори да приемем, че кучетата не са виновни за агресивността си, то тя е налице. В тези случаи обаче трябва да има и разследване за това как стопаните са се грижили за животните и да има санкции. Последната мярка е хайки за глутници и елиминиране поне на водачите. Когато кучетата са в глутници целта им е единствено лов. Това може да са други малки животни или хора. Това е белег за подивяване и отстраняването на алфа мъжкия може да разбие глутницата.

Благодаря за снимките на Георги Кожухаров@Дневник и Събина.

Екологичният проблем обаче често се забравя. Колкото и да бетонираме земята, да отклоняваме реките и да изсичаме горите, градовете ни все пак имат някаква форма на екосистема. Тя се върти около действията на хората, боклуците, които изхвърляме, топлината, която загубват сградите и инфраструктурата, която използваме. В нея процъфтяват мишки, гарвани, хлебарки, гълъби и подивели домашни любимци. Много от тях възприемаме за напаст и това се дължи на разрушеното еко-равновесие. Когато гълъбите, например, нямат естествен враг, те се множат като мишки. Същото важи и за кучетата. Колкото и да са мили на някои хора, в един момент те се превръщат в напаст, която за жалост сами сме си създали. Ако подходи чисто научно по въпроса, ще трябва да ги приравним към хлебарките със съответните мерки. Това обаче не се нрави на много, защото са им близки на сърцето.

Основният проблем, който виждам в диалогът по темата е, че защитниците на кучетата казват какво не искат да се прави. Не се говори толкова какво трябва да се направи. Дневник направи анкета дали последните трябва да се извинят и единият отговор е „Не, общината и министър Найденов трябва да си свършат работата.“ А в какво се състои работата им? Писах горе, че трябва контрол над собствениците, но когато се предлагат конкретни ограничения, същите защитници се възпротивяват.

От друга страна общините и държавата си траят и се надяват да няма толкова брутални жертви, че медиите да гръмнат. Не искат да вземат радикални решения и си разклатят постовете. В същото време най-удачната възможност е да се финансират вече съществуващите еко-организации и те да поемат контрола над тези кучета. Това вече се прави в доста държави и работи – слагаме парите там, където е проблемът и където могат да го решат. За да няма спекулации, еко-организациите може да си отворят бюджетите и да покажат ясно всички финанси. Естествено, така ще е трудно както за приятелите на отделни управници и за някои НПО-та да „усвоят тука едни пари“.

Да оставим кучетата намира вече го пробвахме. Явно не действа. Трябва компромисно решение, но поради големият мащаб на проблема, това решение трябва да е радикално. В него трябва да участват както общините, така и самите природозащитници организации. Сега кръгът е затворен – всички са лоши, горките кучета си ръфат деца и пенсионери, властта си измива ръцете и нищо не се решава.