Летището и кампаниите не на място

Благодаря на Еленко за снимката

Когато говорим за „летището“, всички се сещаме за летище София. Днес ще си говорим за него и по-специално за две кампании, които ме накараха да се замисля… но не за това, което промотираха.

Първата е кампанията „По-добре информиран…“ на Комисията за борба с трафика на хора. Тя тече отдавна и ще я забележите на летището с плакати, листовки и други интересни начини да ангажират вниманието ви. Втората кампания е едно широко отразено събитие от преди седмица – „Да останем в България! На инат!“. Беше обявена като флашмоб, нестандартна провокация към младите българи и т.н.

Нека пропуснем факта, че флашмоб и „под патронажа на Московски“ не се побират в едно изречение. Това не беше точно флашмоб, но е похвално, че са се постарали. Това, към което ще ви обърна вниманието, е мястото. И двете инициативи, а и доста други, се случват на летището – последното място, което хората виждат напускайки България.

Да ги молиш на изхода

Вероятно знаете вица „Колко изхода има от кризата в България? – Два. Терминал 1 и Терминал 2„. Може да кимате с глава разбиращо или имате вяра в себе си и възможностите на хората около вас да създадат нещо. Независимо от това обаче, летището е предимно изход за България. Това не е мястото да убеждаваш хората, защото щом някой е там, значи най-вероятно нищо не може да го върне.

Да образоваш младите за рисковете на трафика на хора не трябва да става на границата. Ако следите историите в специалната рубрика на Дневник, ще разберете, че коренът на проблема е в икономическата ситуация, трудности в семейството, съмнителни предложения и несигурността у много момичета. По аналогичен начин, решението да заминеш в чужбина за работа или обучение отнема доста време. Надали някой ще те върне с лозунги докато държиш билета в едната ръка и влачиш претъпканите с луканка куфари с другата. Важно е да има информация за рисковете на заминаването и възможностите, ако някой остане. За да имат обаче някакъв ефект, трябва да са на точното място и пред правилната аудитория.

Е как тогава…

Никой да не е защитен от отвличане, експлоатация или трафик на хора. Истории като тази може се случат не само на „някои хора“, а на всеки. Въпреки това, определено има рискова група от млади мъже и жени от малки градове и села със затруднения във финансите. Включвам и мъжете, защото има доста проституиращи в западна Европа, а и нерядко биват експлоатирани по строежи и плантации. Информационните кампании трябва да бъдат насочени точно към тази рискова група. Такива, разбира се, се правят от НПО-та и Комисията и някои от тях ще намерите на сайта им. Според мен обаче трябва да се прави много повече в училищата и в бюрата по труда. Вместо да ги информират на летището, където те вече са жертви, но в никакъв случай не го осъзнават, по-добре е първо да се обучат заедно с приятелите им как да разпознават рисковете. Второ, трябва да се инвестира повече във временната заетост точно сред момичетата от малките градчета. Според специалисти веднъж влезли в местната или задграничната проституция, връщане назад почти няма.

Емигрирането и учението в чужбина е дълга и не по-малко сложна тема. Аз съм последният, който може да ви говори за това, но все пак като част от „целевата група“ на подобни кампании смятам, че има по-добри и действително работещи начини. Един от тях е „Кариера в България“ – форум за работа специално за българи с опит зад граница. Друг е информиране за възможностите за започване на нов бизнес и набиране на средства. Има прекрасни StartUp събития, лекции като тази, както и шансове за бързи пари за бързи идеи като тези фондове. Ситуацията далеч не е розова, но има възможности при наличие на идеи и желание. Третата стъпка е да спре да се заклеймява всичко в БГ като черно и кално (макар някои неща да са буквално такива) и да се идеализира всичко в „Европата“. Имаше една прекрасна статия в Капитал миналата седмица, която непременно трябва да прочетете – „Българският парадокс„. Тази странна форма масова депресия задълбочава проблема и медиите определено не помагат в тази насока.

Защо не става така?

Пак в Капитал ще намерите и анализа „Колко струва любовта на медиите„. Настрана от изкривяването на журналистическата етика и обективност, там става дума за „едни пари“. Това най-често са евро-фондове, които трябва да бъдат похарчени за информационни кампании. Пари, които трябва да се усвоят всякак. Във в. Сега писаха, че ни трябвало революция, ако искаме да усвоим всички фондове. Малко се говори обаче за ефективността на тези харчове. По същия начин, както е странно да рекламираш програми за развитие на селските региони в столичния ефир, така и кампаниите от типа на споменатите горе някак не са на място. Добре е да се усвояват средства, но когато нямат смисъл те само се наливат изкуствено в избрани фирми, надуват и изкривяват пазара, развалят конкурентноспособността и ни водят по същия път както Гърция. В същото време, младите подлъгани или сами решили да излязат през летище София въобще няма да забележат листовките, плакатите и танцуващите студенти.

14 коментара

  1. Pingback: Tuk-Tam
  2. @Боян Юруков – И какво му хареса на анализа? С какво минималната заплата в България пречи на икономическия подем?
    Кой може да живее с 270 лв. на месец? А да отглежда потомство?
    Тия олигофрени от ИПИ не могат да мислят, щото нямат с какво.

  3. @Боян Юруков – Рецесията става все по-вероятна и правителството трябва да вземе мерки за либерализация на пазара на труда, сочи анализ на ИПИ

  4. @ivo_isa – не съм съгласен с идеите им за либерализация, а ми харесват данните им. Посочват добре проблемите, но като цяло залагат на грешна според мен тактика за справяне с тях.

  5. Много се съмнявам, че данните са техни 🙂 А в случая не вярвам и да ти харесват. Предполагам, искаш да кажеш, че ги смяташ за верни.
    В България проблемите са с некоректни работодатели. Не плащат или плащат прекалено малко, изнудвайки хората. Липсващите възнаграждения влияят и на вътрешния пазар. Естествено не сме ние откривателите на „топлата вода“ –
    http://www.telegraph.co.uk/finance/commodities/9205869/Glencore-accused-of-child-labour-in-Democratic-Republic-of-Congo.html

  6. Коментарите под статията на „Капитал“ са потресаващи!

  7. @Николай Василев – Да, но и ужасно много. Няма изчитане. Дори и да има нещо смислено между тях, то е загубено завинаги. Забелязвам го и на други места.

  8. Много добре написана статия.

    Искам само да добавя няколко мои лични впечатления, в качеството си на „тук-тамовец“. В Б-я, често проблемите се решават твърде късно и само повърхностно а това води до много трайни и задълбочени проблеми. Забележете пародокса.

    Може да се говори на дълго и широко, да се анализира и да се предполага защо не предприемаме нужните стъпки на време и в правилното количество съответстващо на прблема пред нас, но това едва ли би ни помогнало.
    По-ефективно според мен би било, да усвоим самите ние, пък и да помогнем на нашите приатели и близки, способноста да реагираме, да деистваме, да сме активни граждани когато имаме причина за това.

    Пасивизмът води до депресия. В този ден и час, българското общество страда от депресия и най-лошото е че ЧАКА някой да го извади от нея. Много е трудно да се обясни на един обезверен, напатил си от лъжи и обещания народ, че всичко е в неговите ръце. Когато искаш промяна, тя трябва да започне от самият теб. Нещо малко, като например да помогнеш на възрастна жена да пресече улицата е промяната от която всички ние имаме нужда.

    С пожелания за повече „действане“ както казва майка ми и по-малко „чудене и хленчене“.

    Гери

  9. @Gerry – съгласен съм напълно. Тук ) се получи интересна дискусия за това дали трябва да се действа про-социално или да се гони личното облагодетелства. Като го описвам така отговорът е ясен, но и в думите на Алекс има резон. Проблемът обаче е, че за да се оправи нещо, трябва да има достатъчно хора, които да „бутат“ и вдъхновяват. Тънкостта е, че не трябва да го правим с тази цел, защото от една страна никога не знаем какво ще повлияе положително на другите и какво не. От друга обаче е неоспорим факт, че дори едно дребно действие може да промени много когато е в правилния момент с правилните хора. Затова просто трябва да работим по темата и да се опитваме. Идеалистично е – да, но май ни трябва повече от това.

  10. @Боян Юруков – Идеалистично? Не, не е идеалистично. Напълно възможно е! Българите не сме студен народ и това ни предразполага да търсим топлата връзка с ближния и да бъдем съпричасни един към друг. ПРОБЛЕМЪТ е в дефисита на доверие който царува. Доверие се печели трудно и се губи много лесно. Без да отварям политическа тема, само едно ще кажа, „Народ който е разединен и без доверие в самият себе си се оправлява и маниполира много по-лесно от колкото една единна нация“. Или казано на достъпен език „интереса клати феса“. А моят личен интерес в случея е измъкването на България от депресията българин по българин.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *