Между редовете на ACTA

В първата си статия за ACTA преди дни направих няколко грешки в аргументите си. Заради чувството, че съм пропуснал нещо, писах в събота за вредата от сензациите и неподкрепените аргументи, а вчера проследих дискусията зародила се из блогове и медии.

В търсенето на повече информация по темата и в опит да се поправя, мисля, че събрах някои солидни факти и изводи, които други блогъри и анализатори са извадили наяве. Първо ще отбележа текста на Eneya, която обобщава пълния анализ на La Quadrature. Ето няколко точки от ACTA, които лично на мен ми направиха впечатление:

  • Член 27.4 предвижда притежателите на права и патенти да получават лични данни на потребители без съдийско решение. Въпреки, че това е условно, текстът може лесно да бъде допълнен на по-късен етап или да се използва като база за натиск над местните власти
  • Член 23.4 предвижда криминално преследване за съучастници или подбудители на нарушаване на запазени права, както и на членове от ACTA. Това може лесно да се приложи както към доставчици на интернет, така и към хора, които споделят линкове водещи към пиратско съдържание или поддържат софтуер с отворен код.
  • Член 27.2 предвижда прилагане на ограничения спрямо мрежи за масово разпространение, чрез които може би се разпространяват пиратски материали. Тази широка дефиниция ще обхваща торент мрежи, но е възможно да засегне блог платформи, социални сайтове, Wikipedia и специализирани p2p мрежи като Skype.
  • Един прекрасен анализ беше пуснат снощи от Ars Technica – Докато Anonymous протестира, интернет се дави в неточни анти-ACTA аргументи (оригинал на английски). Това е задължително четиво! Обсъжда някои от най-честите грешки (които и аз направих) и се съсредоточава върху съществените проблеми на ACTA. Спестява дори спекулациите, но показва къде възможностите за свободна интерпретация могат да навредят на обикновените граждани.

    Eneya добави и един много важен за България аргумент – „на основание чл. 5. ал. 4 от Конституцията ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ Това практически оборва внушението на Министерството на транспорта от вчера, че промени в законодателството ни няма да има. Прави са, че такива технически не са нужни, просто защото след ратифицирането ACTA ще надделява, независимо какво е приел избраните от нас народни представители. Макар в споразумението да се правят препратки към местните закони, то може да бъде основа за солиден натиск към втвърдяване на политиката на малки държави като България към нарушители на патенти и авторски права.

    Днес по обяд министър Трайков повтори тезата на ведомството си, но после добави, че ще има обществен дебат при ратификацията и евентуални промени в законодателството. Това само по себе си е противоречие. Забележително е твърдението им, че съгласуване на българско ниво до сега не е било нужно, поради горната им теза. Все пак обаче са отделили време да се допитат до Българската асоциация на музикалните продуценти и са получили тяхното одобрение. Каква страна са били те в обсъжданията и как са съгласували договора с други министерства се надявам да чуем през следващите дни.

    Други аргументи в подкрепа на ACTA, които се циркулират, са описани в документ на Европейската Комисия наречен 10-те мита за ACTA. Пуснах линк към тях в предишните статии, но вчера La Quadrature отговори с контра-аргументи, които оборват тези на Комисията с цитати от финалния документ.

    Във връзка с ACTA трябва да прочетете и статията на Пейо – Разделното време на ACTA, както и Оригинален начин да станеш за резил на Комитата, който днес участва в сутрешните блокове по БНТ и БТВ.


    Други статии от по темата за ACTA

    Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

    Министри спрямо продуценти за ACTAсравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

    ACTA – илюзията за решениепреглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

    ACTA и нарастващата вълна на недоволствообзор на дискусии и аргументи, които се появиха в медии и блогове през двата почивни дни

    ACTA или как се обират човешки правапървата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

    38 коментара

    1. Pingback: Atanas Filyanov
    2. Пич линкът към оборващите аргументи всъщност е към списъкът на ЕК, т.е. втория линк липсва.

    3. А, пропуснах да отбележа, че прочетох статията на Ars Technica тази сутрин във влака, но Eneya го пусна в коментарите в предишната ми статия.

    4. Свиркай си…
      (ама гледай да е авторско:)

      Защо ли?
      Защото целта на всички тези напъни е съвсем различна от декларираната.

      И така аз съм решил проблема си – ще авторствам под лиценз Right ot Copy в инициативата „народно творчество“. Ако има желаещи от всички сфери на културата и техниката (пф какво ехо от миналото – ужас) включвайте се! Със качеств, ако трябва и на офлайн соц. мрежа ще изкараме, ама пак ще заобиколим „актовете“. И най-важното не си продавайте (творчеството де).

      Ааа целта ли? Ами тя е да ни тестват доколко дълбоко могат да стигнат в това да ни казват какво да мислим, без да хабят пари за реклама, а със закончета.

      P.S. и както виждате вече ще се търсим по IP 😉

    5. Аз се захванах да го превеждам текста, че познай колко души ще го прочетат така или ще кликнат линковете.

    6. Pingback: ACTA – противоречия | Кутията за всичко
    7. Н.П. Аз смятам обаче, че е крайно време вместо просто да преразказваме и да обясняваме, да се наочим към някаква активна дейност и да се търси сметка, да се настоява за отворена и публична дискусия. Отворено писмо евентуално, спуснато до медиите, настояване за оттегляне на България от споразумението и пр.

    8. @Апостол Апостолов – доста местни парламенти няма нужда да го ратифицират. Когато обаче нашия го ратифицира, вече ще е много късно. Все едно адвокатът ти да представя доказателства и да убеждава съда, чак след като вече са те осъдили и затворили.

      @Eneya – имам няколко идеи в тази насока, но ще ти пиша довечера, че днес ще е леш на работа. Хрумна ми преди малко и да направим една иконографика от последната статия на Нели с историята на ACTA.

    9. Да бе, извинявам се, това пък е егати простотията.
      Първо, това може да се тълкува като клевета?
      Второ, кои са тия големи корпорации?
      Трето ЗАЩО изобщо ни подбуждат споменатите корпорации?
      Четвърто как ни подбуждат?
      Пето, Нели Огнянова „младеж“ ли е, „така наречен блогър“ ли е или „не знае срещу какво протестира“? (Коментирам нея, макар че тя не е единствената), просто защото ужасно много ме кефи подхода й по темата, огромната й начетеност и фактът, че е социално активна).
      Шесто… той изобщо чел ли е споразумението, защото с Трайков вече няколко пъти изказват твърдения, които стабилно се разминават с документа (и тук даже не говорим за моите параноични тълкувания, а директни пасажи в най0буквалния им вид)?
      Седмо, не се ли изложи достатъчно предния път с темата с „Читанка“, че пак си отваря устата неподготвен?

    10. Pingback: ACTA и Явор Колев | Кутията за всичко
    11. @Eneya – Абсолютно е така. Некомпетентен е и не му обръщахме внимание много до сега, просто защото беше смешен. Сега обаче минава границите. Напомня ми на ония черния ФБР агент от „Хакери“

    12. Pingback: Delian Delchev
    13. Pingback: ACTA и Явор Колев
    14. Pingback: ACTA – противоречия
    15. Pingback: Малкото камъче на ACTA под колелото на големия свят.
    16. Ето полезни въпроси и отговори относно ACTA, заедно с цитати и препратки към точните части от документа, които ще създадат проблем:

      Безценен списък с аргументи в борбата срещу ACTA!

    17. Pingback: ACTA – илюзията за решение | Свободно слово

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.