Няма цензура, само редакционна политика

© dapd.de

Днес немският посланик в България Матиас Хьопфнер публикува писмо към редакторите на в. Монитор. В него той остро критикува цензурирането на критиката му към свободата на медиите у нас. Казвам „цензуриране“, защото са премахнати цели пасажи в крайния текст и смисълът на отговорите е бил променен. Още повече, че от Монитор са съгласували с посолството версия на статията различаваща се с публикуваната във вестника. По думите на посланика:

Имам разбиране, че поради ограниченото място някои въпроси от интервюто е трябвало да отпаднат. Версията, в която в края на краищата интервюто бе поместено, не бе обаче съгласувана в тази форма, и представлява смислово изопачаване, което не мога да приема.

Нека да ви припомня само кой е собственик на Монитор – „Нова българска медийна група“ на Ирена Кръстева. Не се учудваме, че редакционната им политика – модерният темин за цензурата – включва избягване на темата за свобода на медиите. Всички призиви на международни и местни организации за прозрачност на собствеността, морална орговорност на материалите и плурализъм са насочени точно към медии като Монитор. Точно заради липсата на критичност, заради поръчковите статии и очевидната самоцензура България е толкова надолу в класацията за медийна свобода.

Не си мислете обаче, че немският посланник не е свикнал на такова „орязване“ и затова се възмущава публично. И в Германия държавата и местните правителства се радват на медиен комфорт. Редакцията на статиите обаче става съгласувано или журналистът губи тъй ценения достъп до политиците. Медиите знаят за какво трябва да говорят и гледат да предстаят „добрите новини“. Немците, които осъзнават, че не получават всички факти и критична гледна точка се бунтуват, но на повечето не им пука, защото е трудно да се мисли по сложните проблеми. Германия обаче е в топ 20 по медийна свобода, а ние сме на 78-мо. Разликата в плурализма и качеството на медиите е сериозна и това, че „и ония не са светци“ не е извинене.

Работа на посланниците е да критикуват и насочват местните политики спрямо интересите на собствените си държави. Това е целта на писмото – да даде пример за глупава цензура на една важна тема, защото Германия има интерес у нас медиите да са силни и свободни. Тук не говорим обаче за манипулация на общественото мнение – за това има нужда от умело изкривяване на фактите и изместване на диалога. В случая имаме просто нескопосано информационно затъмнение – избягва се темата на всяка цена сякаш това ще накара хората да не мислят за нея. Е, не се получава очевидно.

Към края на писмото си г-н Хьопфнер цитира Оруел: „Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят.“ Свободни ли са медиите у нас да го направят? Какво не искаме да чуем?

12 коментара

  1. @Събина – просто нов термин, който се превежда „ние сме организация с търговска цел, която има интереси и тези интереси определят какво ще се пуска и кой ще критикуваме“. Това отношение към новините опаковано в „редакционна политика“ изглежда по-малко цинично и така не противоречи с плурализма.

    Смешна история.

    Никой не казва, че медиите могат да бъдат изцяло независими, открити и обективни. Добре ще е обаче да се знае кой какви интереси защитава и с какви цели. Сега това е публична тайна. Не съм сигурен дали изкарвайки всичко на светло ще промени нещо. Липсва доверие в медиите, защото не правят журнализъм, а PR. Как осветляването на собствениците им ще промени редакционната политика и написаното? Не казвам, че не трябва, просто не съм сигурен за ефекта.

  2. Pingback: Yanko Tsvetkov
  3. Всичките критики от европейската комисия важат за Нова българска медийна група, но не смятам, че се отнасят само за техните медии. 🙂

  4. @ssk – В никакъв случай не важат само за тях, но БМГ са едни от онези, които бият барабанчето и водят отиващата на майната си журналистика.

  5. На мен ми е странно, как понякога, държавната телевизия е по-критично настроена към правителството, от частните медии (не че са много критични де, ама частните прекаляват със слагачеството).

  6. @Данаил Рабаджийски – На БНТ им е гарантирано финансирането по закон. „Частните“ медии има нужда да се подмазват, за да получат пари от реклама от фирми близки до властта и да печелят апетитни поръчки.

  7. Pingback: Asen Hristov
  8. Често има ли медия която не налага цензура в България ?
    Това са частни фирми които защитават и се облаготелстват от интереси на кой ли не.
    Всичко върви по йерархията като крайната цел са приходи.
    Най-добрия начин за добиване на информация е използването на максимално повече източници, просто защото интересите навсякъде са различни и понякога това е достатъчно за да разбереш къде всъщност има истина в това което се казва. За съжаление това е изключително времеотнемащо …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.