Огледало на табута – това е едно определение за 10-ти ноември 1989 г. Преди тази дата е било табу да се критикува соца, доктрината за превъзхоството му и упадъка на западната култура, а да не говорим пък за критика към лидерите на БКП. Сега се намираме в другия край на махалото – има нетъпимост към каквото и да е позитивно отношение към който и да е аспект от периода.
Всичко това виждаме много ясно с протеста днес по време на конференцията посветена на Людмила Живкова. Той беше породен от невидимия страх, че някак обявената за научна дискусия ще реабилитира комунизма и престъпленията му. Да си призная, свързвам Живкова единствено с асамблеята „Знаме на мира“ и комплекс „Камбаните“. Това е било едно прекрасно начинание, което непременно трябва да възобновим. Ако някой смята, че има тъмна страна на работата й, нека направи контра-конференция и да образова хора като мен отраснали в т.н. „преход“.
Говоренето по темата обаче придобива единствено крайни измерения. Разбираемо е, че всяка нова система изградена върху прахта на старата да изпитва нужда от контрол над търлкуването на историята. Имаме нужда да утвърдим пред себе си правотата на пътя, който сме поели и го правим с едностранчиви и лесни за смилане изказвания за всичко свързно със старата посока. В противен случай някой може да посмее да се усъмни в аксиомите на сегашния режим, което пък съвсем да провали крехкия процес на взимане на решения.
Забравяме обаче, че всичко това се е правило и от самите комунисти навремето. Наричаме го соц-пропаганда, защото сега го смятаме за лошо, но на практика не се различава от рекламите за евро-избори, субсидии, startup компании и политически партии. Просто последните са „новата линия“ и следователно определено не са пропаганда, а „информационни кампании“. Термините определят възприятието, а одобрените теми на дискусия – интерпретацията. Забравяме, че едностранчивостта на диалог по която и да е тема – особено историческа – носи единствено вреди.
Затова смятам, че протестиращите на конференцията днес повече са пречили, отколко да са помагали на историческата ни памет. Не можем да разглеждаме никоя личност или събитие от миналото единствено в черно и бяло. Живкова не прави изключение и е време да спрем с глупостите и анти-комунистическата параноя. Твърдението, че нещо хубаво се е случило „по онова време“ не трябва да бъде табу, а тема на диалог между различни гледни точки. Иначе ще си повтаряме старите лозунги в нов аранжимент.
„Сега се намираме в другия край на махалото – има нетъпимост към каквото и да е позитивно отношение към който и да е аспект от периода.“
„Говоренето по темата обаче придобива единствено крайни измерения. “
При условие, че огромна част от хората тънат в носталгия по онова време и го хвалят колко е било хубаво, че и самия премиер ни обясняваше колко много било направено тогава, подобни твърдения базирани на протеста на шепа хора са меко казано неоснователни.
Дядо и изби хиляди хора в концлагерите, много бяха убити при опит да прекосят границата на големия концлагер наречен НРБ, а ти говориш за някаква асамблея знаме на МИРА представи си. Ами като е за мира защо не се откаже от дядо си, който си е чист убиец, и от откраднатото наследство, а обяснява, колко бил направил за България. Това „по времето на комунизма имаше и хубави, и лоши работи“, за мен е шизофрения. Все едно да те заробят, и като ти подхвърлят залък, да не умреш от глад, ти да обясняваш колко са добри господарите ти. И да не забравяме, че „хубавите“ комунисти, 90 година ни завещаха държава пред фалит. Сега вместо да мислим как да ги вкараме в затвора, ние обясняваме колко хубави неща са направили.
@eldred – Всяко изказване, което дори загатва, че не може само да мразим комунизма и да изразяваме постоянно ненавистта си от него, бива стигматизирано. Това прави темата табу. Типичен пример е коментарът на Светослав.
@Светослав Бацоев – Няма съмнение, че има много престъпления на режима. Доколко Живкова е била пряка виновничка за това е исторически въпрос, който може да се реши точно на такива конференции. Колкото е можела косвено да влияе на събитията – също.
Не поставям под съмнение това, че управлението на България от онова време трябва да бъде осъдено от историята. Казвам, че не можем да слагаме тезата толкова едностранчиво. Аналогично комунистите са хулели „буржоазния режим“ преди тях изтребил десетки хиляди и обрекъл държавата на гибел. Същата реторика е използвана и от нацистите, фашистите, от десните в Гърция в момента, от комунистите в Китай и прочие. Ако имаме претенции да сме тръгнали по различен път от тези режими, трябва да имаме по-широк кръгозор. Например, ако трябваше да осъждаме всеки, на който дядо му е сътрудничил на комунистите по онова време, то половината държава трябва да се заточи някъде. Не е ли така?
Кои са тези десетки хиляди избити и кой е обрекъл държавата на гибел? От 1934 до 1941 година България е на първо място на Балканите и на 6-то в европа по икономически растеж. Убитите от режима партизани са 3055. Част от тях са осъдени от цар Борис 3 на смърт, тъй като, въоръжени от чужда държава, СССР, са се опитвали да направят държавен преврат, и за съжаление са успели, последиците от което плащаме и днес. Помежду другото все още има живи убийци от тях.
„Всяко изказване, което дори загатва, че не може само да мразим комунизма и да изразяваме постоянно ненавистта си от него, бива стигматизирано. “
Това просто не е вярно. Положителните изказвания за комунизма се приемат много добре сред голяма част от хората, от политиците, от медиите. Всъщност в момента критикуването на сегашното положение и непрекъснатото оплакване колко е зле и в каква бедност живеят българите е много по крайно и едностранчиво от критикуването на комунизма.
@Боян Юруков: „…исторически въпрос, който може да се реши точно на такива конференции“. А дали е така? На конференции с нелеп надслов като „Културното отваряне на България към Европа“?
И заглавието, и участниците някак си предопределят решението. Впрочем, и двете биха изглеждали по същия начин и преди 30 години.
Един спомен от „културното възраждане“ на Людмила Живкова: http://www.youtube.com/watch?v=kjEHu2N33DY
каква историческа памет, какви 5 лв – събрали се роднини и приятели на помен-възхвала, платен най-вероятно с университетски пари. Дъщеря ѝ? Светлин Русев? Левчев? Ма направо духа на Тато събудете, да питате него за обективна оценка.
@Светослав Бацоев – Въпрос на интерпретация казах. За комунистите властта преди тях е нацистка и споделя вината за нацистките престъпления. Освен тях обаче има още доста репресирани.
@eldred – Несъмнено има много интерпретации и най-често зависят възрастовата група. Не заради друго, а защото т.н. преход ги е хванал в различен период от живота им. Тези между 30 и 40 най не понасят комунизма и всякаква добра дума за него, защото виждат конспирация на старите лидери, които са унищожили държавата под пердето на демокрацията и са пряко виновни за провалените им младини.
Мнението на тези между 40 и 60 се различават в зависимост на това колко са успели да направят по-онова време. Дали са взели висше, дали са си запазили работата след промените или дали са имали смелостта да започнат бизнес. При тези над 60-те зависи основно дали са били репресирани или не. В зависимост от това мнението им е в двете крайности.
„Въпрос на интерпретация“ – това ми звучи малко като стария лозунг на bTV че истината била въпрос на гледна точка. Истината не е въпрос на гледна точка, а на факти и логически заключения. Комунистите провъзгласяваха за „фашист“ всеки, който беше против тях. Нищо, че в България никога не е имало фашистка партия.
@Спас Колев – от това, което знам, е мит, че 10 ноември е някаква особена повратна точка. Истината е, че 10-15 години по-рано са започнали събития и промени в отношението ни с другите страни, които са повлияли много на промените след това и ситуацията ни в момента. Затова трябва да говорим за тези неща и да ги разберем по-добре.
@Мартин – Това е много яка песен. Не я бях чувал.
@градинко – Благодаря ти за нагледния пример за предишния ми коментар.
@Светослав Бацоев – Това е философски въпрос вече. Истината е строго субективно понятие. Асанж престъпник или революционер е? А бин Ладен? А Ернесто Гевара? Маккарти е обявявал всеки за комунист през 50-те. У нас сега всеки правил каквото и да е свързано с държавата „по онова време“ се обявява за „върл комунист“ и противник на демокрацията. Къде във всичко това е обективната истина?
@Светослав Бацоев – Впрочем относно убитите партизани – дори да изключим политическите затворници и предположим, че цифрата ти е вярна, нека направим малко сметки.
Населението на България тогава е 6.3 милиона [1]. Значи един на всеки 1252 души е убит партизанин. В Сирия към този момент живеят 22.5 милиона души [2]. Средно преценките за убитите от опозицията са 18000 [3] или един на всеки 1250. Различно време, различни режими, но виждаш какво става в Сирия сега. Можем да направим паралели с мащабите на преследване.
Съдя и едните, и другите. Не одобрявам обаче преференциалното тълкуване на историята без да се поглеждат всички аспекти и гледни точки.
Драги Уруков,
Не е необходимо да сравняваш Сирия с партизани! Просто се радвай че не си бил роден по време на комунизма защото едва ли би имал възможността както сега да пътуваш извън България до Бруксел тогава!
Един въпрос само Людмила Живкова ако не беше дъщеря би ли постигнала нещо като твоите “ камбани“ ?.
А и още нещо , тя никога не е била учен. Тя само е минала през БАН, за да й залепят етикета, че се е занимавала с научна работа. А да се изучава научно делото й са бабини деветини.
Същинската й роля беше на принцеса.
На жена с власт, на която всичко е позволено. На 33 години баща й я прави министър на културата, на 34 – член на Политбюро на ЦК на БКП и народен представител. Това става в държава, в която средната възраст на членовете на Политбюро – върховният орган на управление, е около 70 години. За млад по върховете на властта по онова време минава Стоян Михайлов, направен секретар на ЦК на БКП на 50 години.
И в това управление на старци Тодор Живков посади дъщеря си. Толкова нахално издигане във властта по пряка роднинска линия дотогава Живков не е демонстрирал. С този акт затвърди образа на своя режим като роднинско шуробаджанашки.
За всеки от семейството беше помислено. Например зетят Иван Славков Батето имаше в някакъв момент 6-7 поста едновременно – шеф на БНТ, председател на БОК, шеф на Съюза на филателистите и нумизматите, шеф на списание „Българско фото”, шеф на Клуба на младата художествено-творческа интелигенция, зам.-шеф на тогавашната Евровизия на соцстраните и др.
Людмила много я обичаха художниците, защото раздаде куп държавни поръчки за стенописи, скулптури, наля пари за годишни изложби, биеналета, триеналета, откупки и т. н. На фона на простаците във властта и старческата им възраст, за художниците тя беше манна небесна.
Сега научна конференция ще чопли езотеричните й глупости и увлечението й по източните учения, които тя странно съчетаваше с комунистическата идеология, като член на най-висшия партиен орган. Ето един цитат от словото й при откриване на асамблеята „Знаме на мира”, типичен за нея:
“И нека щастието да бъдеш вечно нов, когато твориш, бъде най-красивото достояние, бъде най-скъпоценното богатство, бъде най-прекрасната дреха, която ще блести върху вас в звънтящия трепет на седемладната хармония на Вечността.”
Противно на баща си, тя сама си пише речите и докладите. Впрочем, такива словоблудства не са били в състояние да измислят нито отдел „Култура” на ЦК на БКП, нито протокола на Министерство на културата.
По онова време българите са живели в някаква гротеска. И досега обаче някои не могат да го разберат като теб Уруков с твоят постинг тук!
Момчета , въобще не се и опитвате да схванете какво се опитва да каже Юруков ( не Уруков ) . И вашите изказвания са абсолютно потвърждение на тезата му . Вие гледате на перода крайно и едностранчиво . Обявявате огромна част от българите за малоумни зомбита ( далече по-глупави от вас самите ) само защото си спомнят добрите моменти , които са имали по онова време . Хубавият живот е въпрос на лично усещане и не можете да отнемате правото на всеки да дава собствената си оценка за историята след като е бил част от нея ( а вие явно не сте ) . Всъщност ще ми е много интересно да разбера , какво мислите за сегашните времена .
@Анатоли Миланов: Добре схващам какво иска да каже, проблемът е, че го прави с грешни аргументи.
Тежкият проблем на съвременната българска историческа наука е именно, че се занимава твърде много със „собствени оценки“, а не с факти – един оценява, че е неестетично прабългарите да са родствени с турците, друг – че не е красиво Ивайло да е селянин и т.н.
И Историческият факултет на СУ вместо да се противопоставя на тази тенденция постепенно сам затъва в нея. Ако се заровиш в литературата, ще видиш, че малкото смислени съвременни анализи на българската история през 20 век са написани без участието на университетите и БАН, което е големият скандал в случая.
Та така – нямам нищо против някой да изказва публично личната оценка за майка си, но не смятам за редно с това да се ангажира най-големият обществен университет в страната.
@Анатоли Миланов
Ако гледаме на тезата едностранно защо Комунизмът с цялото му “ културно“ наследство е оценен от Европейският парламент като тоталитарен режим използващ “ залъгалки“ като камбани на мира ,а всъстност се въоражава срещу империалистическите врагове от запад и США?
Каква е стойността на културното наследство тогава? Плакати и помпозни лозунги? Ителегенция затворена в Белене? Учени изгонени извън пределите на България?
Ако смятате да считате Людмила и нейното творчество ( прочетете по горе ,или пък поне един доклад) като някой от когото да се учете или следвате, пожелавам ви успех в животът!
„Уруков“ или Юруков не пречи на фактите и тезите който изложих по горе да са валидни! Не съм редовен читател тук и нямам желанието да съм.
Предпочитам Иво Инджев,Иван Бедров!
Весел ден!
@Спас Колев – Фактите са един и същи. Решението кои да се споменат и как да се интерпретират е различно. В историята е трудно да се работи с абсолютни понятия и идеята е, че има единствено и само абсолютни факти е глупава. Това, което историците предимно работят е сведения на съвременици, ръкописи и хипотези базирани на различни артефакти. Колкото по-назад вървим в историята, толкова по-лесно е да се изкривяват тези хипотези и интерпретации. Колкото по-близко сме до нашето време пък, толкова спомените на хората минават през призмата на съвремието и медийният популизъм. Няма нищо по-пластично от човешките спомени и интерпретации. Психологията го е показала ясно.
@Станислав Стоилов – залъгващ се като си мислиш, че и в наши дни не е различно. Наистина няма репресии, но от културна, пропагандна и идеологическа гледна точка всичко си е същото. Само мелодията е друга. Интерпретацията на историята се прави отново през призмата на сегашния режим и сегашните приоритети.
Ами няма как да е различно след като никога не е имало декомунизация. Парите си останаха в комунистите. Сега наследниците им са най-богатите капиталисти, някой от тях са и в управлението. А тъй като гледам нагласите на хората, декомунизация няма и да има.
Юруков ,
нека сравняваме периодите които са съпотставими като между Костов, Жан,Тройна Коалиция,Станишев и Герб.
Между тях се вижда всичко това което описваш и тук си прав всеки разглежда преди под лупата на своят преоритет но в никакъв случай не важи за мен разделянето което правиш че е уж е едно и също по време на тоталиризма и след това като разглеждаш периодът като едно цяло!Всъщност какво се случва по време на афишираното като „бляскаво за българската култура“ време между 1975-та и 1981-ва? В началото на приписвания на екстравагантната дъщеря на диктатора „златен период“ не кой да е, а новоназначеният министър на външните работи Петър Младенов прави публично поразяващото си откритие, че „западните ни партньори съзнателно ни тласкат към уреждани от тях изложби за старото изкуство по нашите земи, за да ни отклонят по-късно от достиженията на социализма“. В началото на 1980-те години пък Четвъртият конгрес на българската култура постановява, че „дружбата със съветските народи е крайъгълен камък в културното развитие на НРБ“.
Особено трагични са финансовите резултати от изтеклите през широките пръсти на диктаторската щерка и одобрявани от баща ѝ харчове за екстравагантни, а в много случаи налудничави „мероприятия“ по света за „популяризиране на социалистическата култура на Запад“. Те са непосилни и дори пагубни за намиращата се вече в перманентна криза соц-икономика.
По данни на проф. Евгения Калинова от Софийския университет, само за шестте години управление на „принцесата“ бюджетът за култура на НРБ е набъбнал три пъти. Според разследванията по делата за повсеместните „отклонения“ на огромните валутни средства, отпуснати за честването по света на 1300-та годишнината на България, едва една трета от тях са изхарчени по предназначение, а останалото е задигнато от придворната свита на „принцесата“.
Раздяла с комунистическото минало? Точно обратното!
Мнозина българи изпитват носталгия по времето преди 1989-та
„Имам спомени и наблюдения за Людмила Живкова и нейните дела от времето на специализацията ми в София през 1976-1977 година. Тогава ми направи силно впечатление, че тя се опитваше да копира външността и маниерите на британската кралица Елизабет Втора. Държеше и някакви „езотерични“ речи на някакви културни конгреси“, спомня си историкът проф. Щефан Трьобст от университета в Лайпциг. Той казва, че сега е абсолютно невъзможно в Германия да бъде честван например деец на нацистката култура и пропаганда.
Германският историк е на мнение, че в образа на „принцесата“ прозира сериозно раздвоение. От една страна, роднинската и властова позиция на Живкова ѝ дава възможност да води нетипична културна политика за сталинистката епоха, която представлява. Подобно своеволие не би могло да се случи в „правоверното“ комунистическо ръководство на ГДР. От друга страна, трескавите инициативи и харчове на „принцесата“ с нищо не спомагат за придаването на по-човешки вид на диктатурата, която тя и баща ѝ ръководят. „Да, тя беше като двуликия Янус“, обобщава ученият.
Проф. Трьобст вижда и съществени разлики в хода и посоката на процеса на декомунизация в България и Източна Германия. „Ние работим много интензивно над историята и преодоляването на комунистическото минало в бившата ГДР – неща, които се различават доста от носталгията по комунизма. В България виждам, че нещата се развиват в обратна посока. Дори българските ми колеги – политолози и историци – проявяват носталгия към комунистическите времена, особено към 70-те години на миналия век, когато Людмила Живкова е давала много пари на БАН, университетите и културните институции.“
Случи се промяна на думи, промяна на лица, но това, което трябва да се случи е промяна на дела. И тази промяна зависи от нас малко повече отколкото подозираме: http://mapto-on.blogspot.co.uk/2012/10/blog-post_21.html
Още една интересна гледна точка:
http://sandolino.blogspot.de/2012/10/blog-post.html
На мен лично ми звучи убедително 😉
Поздравления на автора за поредната чудесна статия. Вярно е, че истината е субективна, ако не беше, нямаше да го има този спор. Защото какво е истината освен селекция и тълкуване на факти. А щом имаме тълкуване, следователно имаме и отправна гледна точка. Ако променим гледната си точка се променя и истината.
За пореден път Боян демонстрира здрав разум и дълбочина на мисълта. В днешно време това е рядкост, хората предпочитат да сложат етикет на всичко и да анатемосат всички останали, които не споделят техните възгледи. Накратко – не мислят. Дали ги мързи или просто не могат – това е друг въпрос.
Интересна дискусия, и макар малко късно да я забелязвам, ще се включа – за да стане по-пълна картината на фактите, а оттам – и на истината.
* 10 ноември 1989 Е повратна точка. Само месец преди това, свободните събрания бяха забранени. И бяха разгонвани с милиция, която биеше хората пред очите на другите (справка: разгонването на Екогласност в градинката пред „Кристал“).
Да, това не е поврат, предизвикан само от гражданите, а вътрешнопартиен преврат. Но такъв нямаше да има ако нямаше граждански натиск. Трябва ли да припомням че 23 години след падането на Берлинската стена в Европа има държава като Белорусия? Или Сърбия (до някое време)? Или дори Русия?
Можехме да сме като тях – ако нямаше граждански натиск, а само вътрешнопратиен преврат.
* Никакъв спор няма какъв е Осама бин Ладен: всеки човек, който осъзнато и целенасочено е ръководил/нареждал/осъществявал избиването на мирни, невъоръжени хора, е престъпник.
В този смисъл Асанж не е престъпник (дали е революционер е друг въпрос)
* Пропаганда има и днес, абсолютно безспорно.
Но ГОЛЯМАТА разлика е че днес можеш открито да се противопоставиш на пропагандата, както и да пропагандираш друго. През комунизма такова не беше възможно без да бъде сериозно наказано със смърт (първите няколко десетилетия) или затвор (с изключение на последните няколко години, но пък тогава цената беше да станеш жертва на уволение от работа, арести, претърсвания и изселвания).