* 10 ноември 1989 Е повратна точка. Само месец преди това, свободните събрания бяха забранени. И бяха разгонвани с милиция, която биеше хората пред очите на другите (справка: разгонването на Екогласност в градинката пред „Кристал“).
Да, това не е поврат, предизвикан само от гражданите, а вътрешнопартиен преврат. Но такъв нямаше да има ако нямаше граждански натиск. Трябва ли да припомням че 23 години след падането на Берлинската стена в Европа има държава като Белорусия? Или Сърбия (до някое време)? Или дори Русия?
Можехме да сме като тях – ако нямаше граждански натиск, а само вътрешнопратиен преврат.

* Никакъв спор няма какъв е Осама бин Ладен: всеки човек, който осъзнато и целенасочено е ръководил/нареждал/осъществявал избиването на мирни, невъоръжени хора, е престъпник.
В този смисъл Асанж не е престъпник (дали е революционер е друг въпрос)

* Пропаганда има и днес, абсолютно безспорно.
Но ГОЛЯМАТА разлика е че днес можеш открито да се противопоставиш на пропагандата, както и да пропагандираш друго. През комунизма такова не беше възможно без да бъде сериозно наказано със смърт (първите няколко десетилетия) или затвор (с изключение на последните няколко години, но пък тогава цената беше да станеш жертва на уволение от работа, арести, претърсвания и изселвания).

нека сравняваме периодите които са съпотставими като между Костов, Жан,Тройна Коалиция,Станишев и Герб.
Между тях се вижда всичко това което описваш и тук си прав всеки разглежда преди под лупата на своят преоритет но в никакъв случай не важи за мен разделянето което правиш че е уж е едно и също по време на тоталиризма и след това като разглеждаш периодът като едно цяло!Всъщност какво се случва по време на афишираното като „бляскаво за българската култура“ време между 1975-та и 1981-ва? В началото на приписвания на екстравагантната дъщеря на диктатора „златен период“ не кой да е, а новоназначеният министър на външните работи Петър Младенов прави публично поразяващото си откритие, че „западните ни партньори съзнателно ни тласкат към уреждани от тях изложби за старото изкуство по нашите земи, за да ни отклонят по-късно от достиженията на социализма“. В началото на 1980-те години пък Четвъртият конгрес на българската култура постановява, че „дружбата със съветските народи е крайъгълен камък в културното развитие на НРБ“.
Особено трагични са финансовите резултати от изтеклите през широките пръсти на диктаторската щерка и одобрявани от баща ѝ харчове за екстравагантни, а в много случаи налудничави „мероприятия“ по света за „популяризиране на социалистическата култура на Запад“. Те са непосилни и дори пагубни за намиращата се вече в перманентна криза соц-икономика.
По данни на проф. Евгения Калинова от Софийския университет, само за шестте години управление на „принцесата“ бюджетът за култура на НРБ е набъбнал три пъти. Според разследванията по делата за повсеместните „отклонения“ на огромните валутни средства, отпуснати за честването по света на 1300-та годишнината на България, едва една трета от тях са изхарчени по предназначение, а останалото е задигнато от придворната свита на „принцесата“.
Раздяла с комунистическото минало? Точно обратното!
Мнозина българи изпитват носталгия по времето преди 1989-та
„Имам спомени и наблюдения за Людмила Живкова и нейните дела от времето на специализацията ми в София през 1976-1977 година. Тогава ми направи силно впечатление, че тя се опитваше да копира външността и маниерите на британската кралица Елизабет Втора. Държеше и някакви „езотерични“ речи на някакви културни конгреси“, спомня си историкът проф. Щефан Трьобст от университета в Лайпциг. Той казва, че сега е абсолютно невъзможно в Германия да бъде честван например деец на нацистката култура и пропаганда.
Германският историк е на мнение, че в образа на „принцесата“ прозира сериозно раздвоение. От една страна, роднинската и властова позиция на Живкова ѝ дава възможност да води нетипична културна политика за сталинистката епоха, която представлява. Подобно своеволие не би могло да се случи в „правоверното“ комунистическо ръководство на ГДР. От друга страна, трескавите инициативи и харчове на „принцесата“ с нищо не спомагат за придаването на по-човешки вид на диктатурата, която тя и баща ѝ ръководят. „Да, тя беше като двуликия Янус“, обобщава ученият.
Проф. Трьобст вижда и съществени разлики в хода и посоката на процеса на декомунизация в България и Източна Германия. „Ние работим много интензивно над историята и преодоляването на комунистическото минало в бившата ГДР – неща, които се различават доста от носталгията по комунизма. В България виждам, че нещата се развиват в обратна посока. Дори българските ми колеги – политолози и историци – проявяват носталгия към комунистическите времена, особено към 70-те години на миналия век, когато Людмила Живкова е давала много пари на БАН, университетите и културните институции.“

@Станислав Стоилов – залъгващ се като си мислиш, че и в наши дни не е различно. Наистина няма репресии, но от културна, пропагандна и идеологическа гледна точка всичко си е същото. Само мелодията е друга. Интерпретацията на историята се прави отново през призмата на сегашния режим и сегашните приоритети.

Тежкият проблем на съвременната българска историческа наука е именно, че се занимава твърде много със „собствени оценки“, а не с факти – един оценява, че е неестетично прабългарите да са родствени с турците, друг – че не е красиво Ивайло да е селянин и т.н.

И Историческият факултет на СУ вместо да се противопоставя на тази тенденция постепенно сам затъва в нея. Ако се заровиш в литературата, ще видиш, че малкото смислени съвременни анализи на българската история през 20 век са написани без участието на университетите и БАН, което е големият скандал в случая.

Та така – нямам нищо против някой да изказва публично личната оценка за майка си, но не смятам за редно с това да се ангажира най-големият обществен университет в страната.

Населението на България тогава е 6.3 милиона [1]. Значи един на всеки 1252 души е убит партизанин. В Сирия към този момент живеят 22.5 милиона души [2]. Средно преценките за убитите от опозицията са 18000 [3] или един на всеки 1250. Различно време, различни режими, но виждаш какво става в Сирия сега. Можем да направим паралели с мащабите на преследване.

Съдя и едните, и другите. Не одобрявам обаче преференциалното тълкуване на историята без да се поглеждат всички аспекти и гледни точки.

@Мартин – Това е много яка песен. Не я бях чувал.

@градинко – Благодаря ти за нагледния пример за предишния ми коментар.

@eldred – Несъмнено има много интерпретации и най-често зависят възрастовата група. Не заради друго, а защото т.н. преход ги е хванал в различен период от живота им. Тези между 30 и 40 най не понасят комунизма и всякаква добра дума за него, защото виждат конспирация на старите лидери, които са унищожили държавата под пердето на демокрацията и са пряко виновни за провалените им младини.

Мнението на тези между 40 и 60 се различават в зависимост на това колко са успели да направят по-онова време. Дали са взели висше, дали са си запазили работата след промените или дали са имали смелостта да започнат бизнес. При тези над 60-те зависи основно дали са били репресирани или не. В зависимост от това мнението им е в двете крайности.

И заглавието, и участниците някак си предопределят решението. Впрочем, и двете биха изглеждали по същия начин и преди 30 години.

@Светослав Бацоев – Няма съмнение, че има много престъпления на режима. Доколко Живкова е била пряка виновничка за това е исторически въпрос, който може да се реши точно на такива конференции. Колкото е можела косвено да влияе на събитията – също.

Не поставям под съмнение това, че управлението на България от онова време трябва да бъде осъдено от историята. Казвам, че не можем да слагаме тезата толкова едностранчиво. Аналогично комунистите са хулели „буржоазния режим“ преди тях изтребил десетки хиляди и обрекъл държавата на гибел. Същата реторика е използвана и от нацистите, фашистите, от десните в Гърция в момента, от комунистите в Китай и прочие. Ако имаме претенции да сме тръгнали по различен път от тези режими, трябва да имаме по-широк кръгозор. Например, ако трябваше да осъждаме всеки, на който дядо му е сътрудничил на комунистите по онова време, то половината държава трябва да се заточи някъде. Не е ли така?