Преди седмица писах в Twitter, че днес трябва да излезе план на кабинета за открито управление. Той се изготвя във връзка с Партньорството за открито управление, за който пиша в последните месеци и цели да отвори повече информация от институциите за обществото. Идеята на тези данни е да помогне на журналисти, графични дизайнери и ентусиасти да търсят проблеми, корупция, възможности за подобрение, напредък, неочаквани изводи и дори бизнес ниши в огромните масиви от данни генерирани от държавния апарат. Тези данни по подразбиране са публични и сега, но са полезни единствено и тогава, когато са лесно достъпни, добре описани и структурирани, свободни за промяна и с добро качество.

Оказа се, че планът е бил пуснат на сайта още на 11-ти, но никой не го е забелязал. Заедно с него има и прес съобщение, че представител на кабинета ще участва днес на срещата на OGP в Бразилия и ще говори за нашия план. Може да го свалите в PDF версия по-долу.

Добрите новини

Планът започва с увод за целите на откритото управление и изброява нещата, които са свършени вече. Споменават се мерките за публичност на изготвянето на бюджета, стенограмите и решенията на кабинета, развитието на електронното правителство, регистрите, порталът Strategy.bg и този за обществените поръчки. Сред тях е намерил място и гражданският проект OpenParliament.net на Института за развитие на публичната среда. Този сайт в момента представлява блог, но съвсем скоро ще комбинира на данните на парламент, които отворих през декември заедно с такива от търговския регистър и сметната палата. Така ще дава добра представа кой какво прави сред управляващите ни. В плана са включени също законът за достъп до публични данни и свързването на касовите апарати.

Има няколко положителни точки, които се заявяват в плана. Четири от тях са сред предложенията, които изпратих на кабинета – изготвяне на единни отворени стандарти за електронни системи услуги, публикуване на подробна бюджетна информация, прозрачност и отчетност на здравните заведения и по-голяма ефективност на законът за достъп до обществени данни. Включени са и доста законодателни мерки свързани с подземните богатства, работата с НПО-та и отчетността на фирмите. За всички тях ще бъдат изготвени стратегии и конкретни регистри с публична информация. Конкретизирани са мерки свързани с електронното управление, които не бяхме виждали по-рано.

Открито управление или отворени данни

Това разграничение е много важно. Отворено управление означава прозрачност и отчетност, но не непременно отворени данни. Открито управление имаме и сега до известна степен – публикуват се стенограми, тонове документи, статистика, има доста публични регистри и сравнително добър закон за достъп до обществени данни. Това е откритото управление – предоставяне на някаква информация. Но за да е полезна тази информация на гражданите, тя трябва да е отворена. Това означава, че вместо да имаме достъп до тонове документи в свободен текст, анализите трябва да са в единен структуриран формат. Вместо статистика за работата на МВР и НАП, трябва да получаваме сурови данни, които сами да анализираме. Вместо разпокъсани регистри с почти неизползваем интерфейс допълнително блокиран с captcha (анти-спам), трябва да имаме интегрирани, свободни за сваляне и пълни данни. Едва тогава публичната информация на откритото управление става отворена. За подробен поглед над разминаването между OpenGov и OpenData препоръчвам труда на Харлан Юу и Дейвид Робинсън. Говорих с тях във Варшава миналата година и описват доста добре разликите и генезиса на проблема.

Пример, който илюстрира това, е Народното Събрание. На сайта им ще намерите може би най-добрите отворени данни предоставени от институциите ни. Въпреки това, дори те чисто технически не стават за работа. Затова се наложи да ги изчистя, смеся и трансформирам. Ще откриете поправените данни на тази страница. Съвсем скоро на OpenParliament.net ще заработи визуализация на тези и други данни. Тогава чак информацията публикувана от парламента ще стане истински полезна – когато обикновените хора имат интуитивен инструмент за анализ на работата на избраниците си. Гигабайтите стенограми в свободен текст, таблици с гласуване и законопроекти не помагат много.

„Може би“ добра новина

Говоря уклончиво, защото планът има два сериозни недостатъка. Първия е, че е изготвен на базата на неформални разговори със заинтересовани лица. Това е добър подход за придобиване на начална представа, но практически липсва публичният процес на консултации, който се забелязваше в други държави. Струва ми се, че повечето от участвалите във въпросните неформални разговори сме учудени, че това е крайният вариант и няма да подлежи на обсъждане.

Вторият недостатък е, че липсва конкретика. Макар това да е все пак просто план, много напомня на стратегията за електронно управление. Тя съдържаше много добри решения и идеи, повечето от тях обаче останаха на хартия. В прес-съобщението на кабинета се споменава, че в рамките на месец ще бъде изготвен списък с конкретни задачи. Те ще се базират на въпросния план и ще ни позволят да следим ангажиментите на управляващите в рамките на инициативата OGP. Остават обаче няколко важни въпроса:

Надявам се, че след днешната среща в Бразилия ще получим повече информация и планът за открито управление няма да бъде подритнат от медиите като поредната политическа клюка. Качествените журналисти ще спечелят най-много от тези данни, защото ще се натъкнат на златна мина от новини и поглед над нещата. Според разбирането им при отразяването на тематиката ще разпознаете едните от другите.

Може да погледнете целия документ на плана тук или на сайта на кабинета.