Интернет и протеста на крайностите

След като написах първата си статия срещу ACTA, обсъдих подробно рисковете от маргинализиране на мненията по споразумението. Тезата ми беше, че крайните изказвания вредят повече на една такава кауза, отколкото да й помагат. Що се отнася до споразумението, това са мненията, че то ще ни прати директно в някаква анти-утопия, докато в действителност, ACTA по-скоро е стъпало в тази насока.

Този тип крайни позиции зачеркват всякакви положителни аспекти. Вярно е, че в този си вид ACTA определено не може да бъде приет и „корекциите„, които министри и депутати ни обещават, далеч няма да са достатъчни дори да бяха възможни. Важно е обаче да има интрумент за борба срещу фалшивите лекарства, например. Забележете, че тук не говоря за generic лекарствата, а за онези пълни с тебешир, оцветители и витамин C, които заливат пазара в Азия, Южна Америка, а вече и Европа. От такива медикаменти и хранителни добавки се печели страшно много за сметка на здравето на хората. Затова основната цел заложена в ACTA е важна и това не трябва да се забравя.

Проблемът с това и ред предишни споразумения е, че биват „отвлечени“ от лобистки групи, които умело вмъкват мрежу редовете собствени текстове. Така важни и полезни мерки стават заложници на големи корпорации. Видяхме това в почти секретното договаряне на ACTA и винаги трябва да го посочваме. Вина в тази игра на интереси обаче носи и общественото недоволство точно заради крайността на тезите. Една такава теза забелязах днес – че всеки закон включващ спиране на сайт, цели цензура и терор върху свободата на словото.

Аз много уважавам сайта Бивол и им свалям шапка за цялата информация, която са изнесли. Похвално е, че насочват вниманието върху проектозакони и решения на парламента. Понякога обаче позицията им е крайна. В случая става дума за новия закон за хазарта и предвидената възможност да се блокират сайтове за покер и залагания, които не са регистрирани в България. Законът е достъпен в мрежата от октомври насам, а на 2-ри февруари беше приет в пленарна зала.

Прочетох внимателно промените и наистина става дума за блокиране на сайтове. Условието обаче е да предлагат хазартни услуги, а целта е такива фирми да се лицензират и плащат данъци у нас. Дори да не сте съгласни, че това е нужно, все пак ще признаете, че не тук не става дума за блокиране на право на изразяване, а на търговска услуга. Това евентуално може да се разглежда като началото на механизъм за по-широка цензура, но според мен в строго определени случаи трябва да има модерация на институционално ниво. Такива случаи са хазарта, детската порнография и продаването на медикаменти online.

Отрязани са скоростта, новото съдържание, изборът на клиента и иновациите.

Разбирам донякъде логиката на Бивол – ако подадем дори пръст на цензурната машина, те ще ни захапят цялата ръка. Трябва обаче да има баланс – както в мерките, които институциите предприемат, така и в борбата, която водим за неутралност и свобода на мрежата. Скачането „на нож“ всеки път когато се спомене думата „филтриране“ не само отблъскват информираните граждани, както писах преди, но в даден момент ще притъпят възприятията на всички останали. Така когато наистина излезе опасност – като SOPA или ранните варианти на ACTA – обществото ще остане глухо за предупрежденията за кражба на гражданските ни права.

Ако всичко това ви напомня на баснята за лъжливото овчарче – не сте прави, защото най-често има вълк, макар и не винаги толкова голям. Постоянно трябва да следим и показваме проблемите в законите и държанието на политиците ни. При закона за хазарта депутатите е трябвало да се усетят, че това е чувствителна тема, да я подложат на дебат или поне да се аргументират. Затова трябва да се вглеждаме във всеки техен текст и изказване. Може, например, да следите законопроектите в Twitter или да се абонирате за последните по мейл. Така ще хващаме подобни спорни предложения още когато влязат, а не чак когато биват приети, както стана сега и с ГМО промените.

Карикатурата е на The Inquisitr.

21 коментара

  1. „За съжаление този видеоклип не е налице в Германия, защото може да съдържа музика, за която GEMA не е предоставила съответните права.
    Съжаляваме за това.“
    Явно не те дразни достатъчно безсмислеността ограничението, което ти налагат.
    Мислех, че сме се разбрали, че интернет не е нещо, което може да бъде ограничено от старата идея за държавна граница. Знаеш колко 20ти век е държавната граница.
    И докато детското порно е нещо, което е достатъчно общественоопасно, за да си струва държавите да се борят заедно срещу него, не така стоят нещата с хазарта.
    Освен това, като цяло всички държави се борят срещу детското порно, тоест някаква мярка срещу него не е 20-ти век, но контролът на хазартни сайтове е точно ограничаване на свободния пазар. Не е с нищо по-различно от простотията на GEMA, нито е по-различно от това, че много сериали не могат да бъдат гледани в България, заради което човек или не ги гледа, или ги пиратства.
    С което отиваме на следващия въпрос – колко време ще ти отнеме да стриймнеш безплатно „Depeche Mode – Personal Jesus“, въпреки глупостите на GEMA? А да изтеглиш пиратско MP3?
    Тоест мерките са нецелесъобразни, ограничаващи свободата на пазара и практически вр’ата у п’оле.
    И всичко се прави за едни пари. Разбирам колко много България иска да събира пари от данъци за залагания в интернет, ама не това е начинът. Сайтовете не са цигари и Ваньо Танов да прати митницата на Дунав мост в явно нарушение на Договора за ЕС няма да спре контрабандата на сайтове.
    Проблемът има решение и то не е блокирането на 3-4-5 важни големи сайта, които са точно тези 3-4-5 важни големи сайта, които имат шанс да решат да си плащат данъците и да са чисти пред закона.

  2. Pingback: Ново 20
  3. Недочитам и бързам за лекарствата 🙂
    Първо мисля и сега има достатъчно стройна регулация за лекарствата, разрешения, изследвания и т.н. Преди да почне да се продава дадено лекарство това се разрешава от комисия. Всяка продажба на не-сертифицирано лекарство би трябвало и в момента да се преследва. Относно хранителните добавки – всеки може да внася тебешир в капсули и да ги продава като хранителна добавка предполагам, стига тебешира да е чист и да не е повече 0.5 грама дневни. Защото, за хранителните добавки изрично е забранено да се твърди каквото и да е действие на лекарство – че лекува нещо и т.н. Разбира се предполагам, че на хранителната добавка трябва да пише че вътре има тебешир. Мисля и в момента регулацията е достатъчно добра и там. Това, че можеш да си поръчаш виагра онлайн е повече проблем на митниците, а не на АКТА.

  4. Значи, искам да кажа две неща… Първо, и ти се вързваш на „благородните цели“ – борба с фалшиви лекарства, детска порнография и т.н. Само че тези неща и сега са криминализирани – едно лекарство „със съдържание на тебешир“ е опасно или най-малкото е измама и си е подсъдно и по сегашните закони. Същата е и ситуацията с детската порнография. Също и с „пиратството“ на интелектуални продукти. Те обаче са само повод да се въведат тотално неадекватни мерки, които противоречат на всички действащи нормални държавни конституции, както и изобщо на елементарното право. Все едно да тръгнеш да се бориш с хулиганството по улиците (похвална цел) като разрешиш на всеки да отстрелва на място с автомат заподозрените хулигани. Да ме извиняват, ама от къде се взе изведнъж частно обвинение и частно правораздаване? „Правоносителите“ сами са си и разследващ орган, и съд, и изпълняващи присъди?! При това, забележи, за чужда сметка – някой друг е длъжен да им върши работата, да издирва „заподозрените“ и да ги наказва, като обира всички разходи и негативи от това. Набива се на очи и факта, че по никакъв начин „правоносителите“ не считат за нужно да доказват, че правата им са нарушени. Или че изобщо имат някакви права. И не знам защо всички са се вторачили само в „Холивуд“, RIAA и другите подобни бастуни. Защо? В ACTA по никакъв начин не е казано, че само те са „правоносители“. Ето ти казус – ти пишеш на блога си, че ГЕРБ са идиоти. ГЕРБ обаче има „права“ върху името ГЕРБ. Изисква и получава от доставчика ти на интернет името ти и домашния адрес. После 30-ина въоръжени нахлуват вътре и намират бутилка ракия без бандерол и айде – престъпник си. Или Саудитска Арабия решава, че има правата върху целия текст на Корана. Салман Рушди се изказал кофти за него – нарушава права, издирва се, наказва се… Някакъв журналист в Дания нарушил „правото“ на Мохамед да не бъде рисуван – също. Къде изобщо пише, че преследванията ще бъдат само с търговска цел (за пропуснати финансови изгоди)?

  5. Винаги така се почва, първо с хазартни сайтове, после порно сайтове, докато някой реши да филтрират и неприятните за тях политически коментари и сайтове. Законът за хазарта е опасен прецедент и „Биволь“ са го написали пределно ясно.

  6. Аз имам един прост принцип когато си съставям мнение за даден закон. Първо гледам какви са възможностите за злоупотреба с разпоредбите на този закон, защото знам, че има ли възможности за злоупотреба винаги ще се намери някой да я използва.

  7. Нещо се обърках – според теб как може да се „филтрира“ даден сайт без тотално следене на трафика в интернет? Хайде да видим какво може да се направи за да се спре сайта хазарт.юруков.нет:

    –Органите ти пращат съобщение че сайта ти е забранен в Булгаристан – ти им отговаряш БХ – според юрисдикцията на моята държава не е забранен за какво да ви филтрирам? И се почва:

    – Блокиране по DNS. Всички доставчици биват задължени да блокират заявките. Потребителя си сменя доставчика на DNS услуга и пак го достъпва. За да не се случи Доставчика трябва да ограничи DNS заявки само до своите сървъри*. Ти си регистрираш и друго DNS име и хайде отначало… или:

    – Блокиране по IP адрес. Доставчиците са задължени да блокират. Потребителя си слага „прокси“ в браузъра. Доставчика забранява всички известни прокси списъци*(и ги актуализира по препоръка на Органите може би?). Потребителя си пуска VPN – доставчика трябва да блокира и VPN трафика*. Потребителя си пуска „лукче“ (ееее-да то TOR си е почти VPN всъщност) – доставчика трябва и него да филтрира някакси*. Потребителя си инсталира пакет от VSAT оператор – хайде да гледаме на всеки на къде му е насочена сателитната чиния и да му изискваме лиценз*. Или просто си слагаш още едно IP на сайта и хайде отначало… (Да не споменаваме какво ще се случи ако вземеш ново IP, върнеш това IP и то бъде отстъпено на друг човек – как ще му потръгне бизнеса а?)

    По този път се опитва блокиране на пиратския залив в някои страни… Дали и колко е успешен? Но да си представим че сме успяли да блокираме сайта…

    УРА! Но …
    Потребителя има е-поща – може да изпрати заявка до специализиран сървър и да му се върне съдържанието на дадена страница като писмо. Доставчика трябва да инспектира и блокира писма от е-пощата*. Направихме го…

    УРА! Но …
    Има и други канали за комуникация през които може да залага дори през посредник – (позабравеното) IRC, instant messaging (скайп, ICQ, AIM, jabber…) доставчика трябва да блокира и тях*.

    Да не стигаме до крайни въпроси от рода на: Пощенските гълъби колко голяма флашка могат да пренесат и дали Органите не трябва да започнат отглеждане на соколи? Ами стеганографията?

    (*)
    Та казваш да се филтрират хазартните сайтове без тотално наблюдение и контрол на трафика… Как го виждаш да се реализира това филтриране? С какви ресурси? С каква техника се филтрират гигабити? С какви пари? А за какво протестираш срещу ACTA?!

    Ето и моят поглед за решение на проблема:
    Решението не е в ограничаване а в конкурентен пазар и контрол на паричния поток на прехода тъмен/светъл бизнес: Ако Законодателя направи закон който да слага разумни данъци в/у печалбата срещу сертификат от лицензиран хазартен оператор., клиентите сами ще започнат да търсят сертификат от оператора на хазартна игра. Разбира се винаги ще има хора които ще въртят едни парив в сивия сектор но тях ги е имало и преди, има ги сега и ще ги има в бъдеще и тези пари така или иначе не ги виждат Органите(само предполагат колко и какви са) – въпроса е масовия оборот по разумен начин да се регламентира и хората сами да тръгнат по него. Образно казано – да се прокопае корито на реката а не да се опитва да се спира с бентове – водата ще се вдигне до едно ниво и все ще избие от някъде защото където е текло пак ще си тече.
    Детската порнография не е никак малък проблем. ДА ТАКА Е! Но докато има оставени деца без надзор от родителите, училището, държавата… Докато няма комуникация с тях, ангажираност, внимание… Ако детето има нужда да говори с някой, да изчиства мирогледа си, а педофила е този насреща който му обръща внимание, каквито и мерки да налагаш за контрол те ще бъдат обречени.
    Същото се отнася и до наркоманията – децата/хората/ се хвърлят натам за да избягат от действителността или да са в крак с нея според това което виждат с техните очи.

  8. @TAfricanski – Съгласен съм, че мрежата не познава граници, но за жалост в момента боравим с местно законодателство. Прав си, че и сега изброените от мен опасности са незаконни, но почти липсват инструменти да бъдат спрени. В случая с хазарта, има добра причина казината да се лицензират и да плащат данъци. Преминаването им в мрежата заобикаля местните закони и въпреки, че е похвално, че използват новите технологии, липсват почти всякакви гаранции и защита за потребителите.

    Също така в никакъв случай не трябва да бъркаш закона за хазарта с ACTA. Знам много добре рисковете от последния и от повече от почти 3 седмици ги разпространявам и дискутирам. Съгласен съм, че това, което се нарича интернет пиратство е нещо нормално и че филтрирането му води до опасни последствия. Не правя връзка обаче между спирането на търговски сайтове за хазарт и блокирането на торент сайтове.

    @mdam, @Павел – и фалшивите стоки са нелегални, но има групи, които ги пренасят с тонове през граница. Една от началните идеи на ACTA е да даде инструменти за трансгранично преследване на тези групи. Прав си и че фалшивите лекарства са незаконни, но защо си мислиш, че минават през процедурата за одобрение – те просто заливат мрежата, както и фалшивият алкохол, например. По същия начин, този вид престъпления попадат в множество различни юристдикции и почти липсват инструменти за спирането им. Тези части от ACTA са нужни, но за жалост основна част от споразумението е токсичен боклук.

    @Кирил Кирилов – Ако не искаме каквато и да е форма на контрол от страна на управлението, то трябва да измислим сами начин да го упражняваме. Anon, например, прави от време на време акции и срещу darknet сайтове, които разпространяват детска порнография. Мисля, че преди няколко месеца изкараха личните данни на потребителите. Тези практики трябва да се разширят, за да покажем, че интернет културата няма да позволи опасностите, които идват с голямата свобода.

  9. „Една от началните идеи на ACTA е да даде инструменти за трансгранично преследване на тези групи.“ Интерпол за какво е? Не може да имаш огромен репресивен апарат (стотици национални полицейски служби), стотици съдебни системи, международни мрежи за сътрудничество и т.н. и да кажеш – ами те не ни устройват, искаме си паралелна система която да прави каквото на нас и отърва. А, и да не забравим – за ваша сметка.

  10. @Павел – Части от ACTA предвиждат по-добро сътрудничество между въпросните служби в борбата с фалшификациите. Точно защото има стотици служби и юрисдикции, преследването на много трансгранични престъпления е изключително сложно. Жалкото в случая е, че толкова усилия се хвърля върху защитата на авторските права, а изглежда доста по-малко се прави в съдействието срещу трафика на хора, например.

  11. @Боян Юруков – Не говоря да няма каквато и да е форма на контрол от страна на управлението а законите така да са изпипани, че да не допускат злоупотреби или поне щетите от злоупотребата да са по-малки от проблема който се опитват да разрешат. ACTA с неговият обтекаем текст е типичен пример за закон с огромни пробойни за злоупотреба.

  12. @Кирил Кирилов – Абсолютно. Затова и казвам, че този си вид в никакъв случай не може да се приеме, както и че никакви корекции не са достатъчни. Но не може да се отрече, че някои от вложените мерки касаещи граничният контрол и съдействието на службите са нужни.

  13. Pingback: ACTA и лъжливото овчарче | Кутията за всичко
  14. @Боян Юруков – Има обаче и една разлика – ти посочваш друг вълк – прози, които лобистите викат. Аз посочвам този, които ние самите викаме – че ако не излезем веднага на улицата, на следващия ден ще е апокалипсис.

  15. @Боян Юруков – Гаранции за защита на потребителите липсват и при торентите. Предлагам в Закона за защита на потребителите да се предвиди торент сайтовете да се филтрират.
    А какво гарантира на българския законодател, че Амазон ще ти спазва правата? Предлагам и Амазон да бъде филтриран.
    Освен това по ютюб може някой да вземе телефонния номер на дъщеря ти с разговор в коментарите. Трябва да бъде филтриран.
    В Туитър може да се разпространяват лъжи, петнящи доброто име на български граждани…

    Чудесно е държавата да се опитва да изкарва пари, събирайки данъци от алкохол, цигари, хазарт, ама не трябва да се опитва да филтрира информация, защото това, за радост, не работи. Законът е безсмислен и вреден, защото създава на държавата заблуда, че тя прави нещо, а тя нищо не прави.
    Да седнат да измислят как да привлечем всички големи хазартни сайтове да си преместят бизнеса, хостинга и съпорта в България – е това ще се казва свършена работа. А не дребнави милиционерски номерца. Писва ми от милиционери.

  16. @Боян Юруков – За лъжливото овчарче обаче си прав. Малко почна да ми писва всичко да е толкова съдбовно, а то да е булшит.

  17. Pingback: ACTA и лъжливото овчарче

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.