@gosh – Имаш интересна илюзия за това какво е в западна Европа спрямо ситуацията на жилищата в България. Не те виня – масова е заблудата и единствено подхранва самосъжалението, което е единствената ни характерна национална черта.

Впрочем вече сме намерили ново жилище. Казвам, че след 3 месеца се местим, защото толкова е срока за прекратяване на договор в Германия.

@RG – Благодаря, оправих го.

@Радослав Тодоров – Darmstadt – на 20 км южно от Frankfurt. Това е един от най-богатите и уредени региони на Германия. Като изключим и определени квартали в големите градове средно регионът е и от най-скъпите за живеене.

@MilenG – Има сериозна разлика между възпитание и лицемерие, така е. Не мога да кажа, че немците като цяло са особено възпитани или аналогично – че са лицемерни. Немското общество (изключваме емигрантите, макар да са съществена част от него), е силно разслоено икономически и по произход. Децата на голяма част от т.н. средна класа (две деца, две коли, предимно бащата работи, имат под наем апартамент и след 50-те си взимат къща) се държат ужасна на публични места. По-ниската класа си се държат като селяни, а най-ниската класа са пенарите – пънкари-просяци. Често хора от нашата култура бърка въздържанието с лицемерие, но за 8 години няма как да не забележа разликата, нали?

Цените на апартаментите варират от мястото, сградата и транспорта. За 50 квадрата с включени вода, парно и консумативи (такси, домоуправител, т.н.) може да излезе и 600 евро, ако е в най-далечните квартали. по-близко до центъра (30 мин. с трамвай) евтините са около 700-800 евро. Това не включва ток и телефон.

А това за съседките в БГ, които „блогвали за дс“ си го има навсякъде практически. Ако ня вярваш, поживи в Германия и ще забележиш, че от време на време някой съсед също пише писма/жалби до полицията или някоя служба за какво ли не.

Силно подкрепям Боян за това. В БГ весниците, телевизиите е пълно с лоши примери. Всички се оплакват от състоянието на нещата в БГ, а Западна Европа се хвали навсякъде секаш е рай на земята. Това е доста неправилно. Аз също като Боян от години живея зад граница и виждам и добро и лошо. На запад има много добри неща, от които можем да се учим, но има и огромни проблеми, които също не трябва да се игнорират. Можем да се поучим от дисциплината на немците, но да не забравяме за топлината, която съществува при славянските народи. Както казах, бил съм на много места и на мен лично животът в Източна Европа (не само БГ) ми допада повече.

Моят съвет е спокойно да се поогледаш за по-добро място. С малко късмет ще си намериш добра квартира за само 100-150€ отгоре. Най-големият разход според мен е търсенето, ремонтите, преместването… Просто разкажи на приятели че си търсиш квартира – вероятно скоро някой ще ти звънне и каже че при него нещо се освобождава. Ще минеш и без тлъстата комисионна.

Иначе и аз съм имал проблеми със съседи в Германия. Обикновено при мен е нямало такива ексцесии, но честото мрънкане за щяло и нещяло дразни понякога. За сметка на това, плюсът е че моите съседи са били и са относително дисциплинирани, подредени и като цяло ок.

За: Възпитанието
Лицемерните усмивки на добре-възпитаните европейци може би не се нравят на много българи. Веднъж в Париж попаднахме на българка – сервитьорка в италиански ресторант. Тя беше много готина и разговора с нея беше толкова приятен, че тя заряза за момент работата си и седна на нашата маса. Каза колко мрази лицемерието на французите, които и се усмихват и и говорят приятелски, а зад гърба й я критикуват и се оплакват на шефа и. Веднъж трябвало да занесе 3 пици на една маса, и когато тя занесла първите две, един я попитал къде е третата. Тя казала „не виждате ли, че имам само две ръце“, в следствие на което те се оплакали на шефа и, че се държи грубо с тях.
Аз мисля, че доброто възпитание е много полезно, когато много хора трябва да живеят и работят заедно.

Възпитанието и лицемерието са различни неща, въпреки че имат общи проявления. Познавам хора, които казват 1:1 какво мислят за даден човек в очите му. Добре, те са прями и откровени, но кой има полза от това? Ако направиш критика на даден човек, рискуваш, много рискуваш критиката да има само отрицателни последствия: за теб и за човека, който критикуваш.

При първите си стъпки в бизнеса, аз също много критикувах (карах се с) хора, които не се държаха коректно. След това се научих, че е по-правилно, когато говоря със свободни хора, да го правя винаги спокойно и с усмивка, независимо, че считам техните действия за неправилни. Ако не ми харесва какво правят или говорят, мога да:
1) спра да работя с тях;
2) да предупредя други хора (шефове, клиенти, контрагенти) за тяхното поведение;
3) да подам жалба в съда или на други места … (има няколко души, на които съм им запорирал сметките, и въпреки това, като ги видя им се усмихвам и ги питам как са, а ако се нуждаят от някаква помощ (без финансова) бих им помогнал).
Винаги обаче запазвам добрия тон, с хората, които не са коректни, защото от опит знам, че с усмивка е по-вероятно да се промени тяхното поведение от колкото, ако им се карам и им се мръщя.

С други думи, доброто възпитание е ценност, която помага повече хора да живеят без да си пречат, а напротив – всеки да е по-полезен на останалите.

За: Наемите в Германия
Какви пари струва на месец един малък апартамент във Франкфурт?