Този текст би бил сатиричен отговор на статията „Скок от ръба на блогосферата“ на Дона Делова във в. Труд, ако не беше пълен с доста жалки истини.
Журналистването е интересно явление. Нещо като „Good night and good luck“ (1), но наобратно – в единия случай усърдно защитаваш правото на независимост и свобода на медиите, а в другия усърдно бълваш удобни хвалебствия към властта в очакване на договори за реклама и покана за интервю с Големия. Изобщо, т.н. преход разви слугинството в медиите до стандарт неподвластен на съмнение или критика, но това е друга тема.
Има, разбира се, сериозни медии. Има и смешни. И полезни. Но в общи линии средностатистическият журналист е като излязал от Fox News – по цял ден пие безплатно кафе по пресконференции, клюкарства с колегите и слухти за пикантни безвкустни истории. „Пожълтяването“ на медиите е в разцвета си. А класическият български таблоид, както знаем, си има строги канони. За да станеш пожълтял журналист, ти трябват няколко задължителни елемента:
1. Бойко, Бойко, Бойко
Добре е хладният непреклонен образ на първия в държавата да бъде раздвижен с „човешки“ елементи – къде спи, с кой е ритал като малък, какви шеги пуска на министрите и какви проблеми има с кучетата си. Тези дълбоко критични и проницателни въпроси са задължителни за премиерските интервюта, а както знаем последните са задължителни за всяко себеуважаващо се медийно търговско предприятие. Впрочем, един приятел сега ме светна, че Борисов съвсем няма да е толкова тренди, ако загуби изборите. Също както когато дойде на власт – всички придворни медии ще обърнат лопатата. Няма значение кой е на трона – придворните и слугинското им отношение са едни и същи.
2. Кръв
Напълнете вестника си с кървави истории и снимки. Добавете полицейска небрежност, политическа интрига и престъпник с прякор неподходящ за който и да е благоприличен ефир, но да звучи добре – например Гъза. Посвещавайте цели предавания на снощните катастрофи. Изказвания като „докато семейството тъгува, ние питаме кой е отговорен за полицейския надзор в този квартал“ са табу, вместо това пишете „семейството не пожела да застане пред камерата ни и вероятно има какво да крие“. Или направо цитирайте дословно Цветанов и Станишев цяла вечер.
3. Снимки
Много е важно с какви кадри ще бъде сервирана новината. Поровете се за най-тъмните тайни на убития, изнасилената, отвлечения, изчезналата или която и да е там нещастна душа, с която ще чешете ушите на зрителите тази вечер. Разнесете такава история сред съседи, близки, полиция, случайни леко подпийнали граждани на улицата в търсене на „хексклузивно“ интервю. Близкият кадър на пръснат мозък на тротоара и бутането на микрофона в устата на плачеща майка са задължителни. Ако нямате факти подкрепящи по какъвто и да е начин репортажа ви, постарайте се да не си личи.
4. Подмазване
Трябва да е подмолно, иначе не върши работа. На кой е без значение, важното е още преди да е дошъл на власт да започнете да го обличате като крал с думи. Също така, трябва да сте критични към опонените му, за да киха достатъчно за реклама и да не изглеждате все едно клякате пред всеки срещнат. Защото вие ще клякате. Много ще клякате. Защо сте станали журналист иначе?
5. Анализът
Не е задължителен елемент, но е добре да го има. Би могъл да ви оправдае за бруталната жълтиния от т.3, както и да го сочите като пример за сериозна журналистика насам-натам при необходимост. Желателно е да се съчетава добре с безпочвената критика към който е било нужно по-рано, да не включва разследвания, да не сочи никой виновен с пръст, да не задава сериозни въпроси или да накарва хората да мислят. Все пак в института не сте учили това за анализа или поне не това сте запомнили.
6. Субсидиите
Най-важният елемент. С него ще осмисляте и оправдавате пред не толкова възторжената си съвест своето писане. Принципно няма особено значение какво сте публикували стига да е лесно, достъпно и бързо… за писане. Кой и как ще го чете няма значение, стига да няма елементарна обща култура. Публиката ви е гарантирана, защото сте отдавна в бизнеса – канят ви да пишете в няколко вестника и да коментирате по сутрешни предавания. Канят ви, защото сте безопасни като мнение при отразяване на важните медийни теми на деня. Такава отговорна журналистика носи субсидии и от двата фланга – и от властта, и от тези, които нямат връзки във властта. Вие сте просто тръбач на изказванията им и гордо носите тази отговорност на гърба си.
7. И накрая – експертите
Много е важно да имате експерти (не специалисти) в репортажите и предаванията си, които да кимат неуморно и да подкрепят тезата ви. Няма значение дали имат дълбоко разбиране от дадената тема или просто са споделили няколко статии във Facebook. Ако има кофти гости „за цвят“ – активисти, еколози, блогъри, досадните истински знаещи или разпалени вярващи, ще пресичате каквото там дръкат – няма да ви развалят композицията я! Ако са блогъри може дори да си позволите жлъчни забележки с нервно преглътнати псувни – все пак кои са тези жалки генно увредени човечета, които твърдят, че са по-добри от вас във вашето царство.
Това са алфата и омегата на българската медийна среда. Каквото и да ви говорят хейтърите, не ги слушайте.
Затова аз също съм замислил един проект (точно така – проект!) покрай Коледа. Ще се казва „Дъ риъл джурналя, или животът е това, което се отразява в печата и ефира“. Проектът ще представлява поредица фотографии в няколко части.
Ден първи – последните мигове на нечия политическа кариера. Ще има лошо гледащи хора, кръв и насилие, витаещо във въздуха, малко като военна фотография, сещате се. Може да има макро кадри на сълза в очите на политика, за по-разтърсващо, както и по-общи на опарените от въпросната далавера за по-журналистически елемент.
Ден втори – Спонсорът ви (влиятелен човек с много контакти на важни места) разфасова някой на улицата. Облечен е в скъп костюм с небрежни 120 килограмови тежковъоражени аксесоари возещи се във втория джип. Скачате първо на поредната бруталност произтичаща от упадъка на нашето изстрадало общество докато не разбирате кой всъщност е м’латил горкото момче с колелото затова, че е песекъл на зелено. Тогава се фокусирате над наркоманското му минало (съквартиранта му е хванат с джойнт). Отключвате богатия си журналистически опит, за да измъчвате близките с извратени снимки и теории, докато спонсорът (или негов приятел, бизнес партньор или просто който и да е съдия) бива гален с перце, за да се прикрие цялата кал докато отшумят нещата.
Ден трети – Бойко Борисов. Вие, стоите удобно в кресло в Неговия кабинет и си говорите за прословутата филия с мас. Журналистиката, която се извива, предава на всяка логика и себеуважение нереален вид. Противници и съратници, скандали и магистрали и прочее. Няма нужда да са ви казали да не задавате неудобни въпроси – вие знаете, че ще си имате проблеми с редактора, ако сте граховото зърно под завивките. Той какви интереси има – за вас няма значение. Задача е да се държите толкова слугински, че на премиера да му стане неудобно. Не от въпросите – от влажния ви поглед.
Ден четвърти – миловидно детенце (светло българче) подскача щастливо на обновена площадка финасирана от еди-коя си банка или компания. Бутате му микрофон голям колкото главата, за да изтърси нещо срамежливо пред милия поглед на майка си и веднага се втурвате да разпитвате шефовете на фирмата. Изключително важно е камерата внимателно да избягва разхърлените остри железа останали след ремонта или неизчистените боклуци на 10 метра от площадката. Не забравяйте да питате благодетелите за новия им мол или клон. След интервюто непременно ги поканете в редакцията на кафе – току се навили да пуснат реклама. Попитайте и за пресконференции – там поне кафето ще е по-малко гадно от това в редакцията ви, а може и бюфет да има.
При успех същият проект може да се осъществи и за изборите – с агитации, непровокирани анализи за провалите на този или онзи политик, със скандални разкрития от подхвърлени флашки или фрази. Както виждате, концепцията ми е готова, заредил съм чантата с тефтери и касетки за диктофона (лаптопите са за нездравомислещите блогъри) и очаквам само да ме поканят на пресконференция. Очаквайте ме скоро.
Ако някъде ви се струва, че има тафтологии, прекалено дълги изречения или пукнтуационни грешки, то това най-вероятно е нарочно. 70% е взет директно от оригиналната стария, включително словореда в някои изречения.
Това е най – добрата и всеобхватна критика към днешната българска журналистика, която съм чел наскоро. Разкрива положението на масовия журналист и редактор – услужливо надигнат завършек на гърба отстоящ от земята на по – голямо разстояние от покорно сведената ни-и-и-иско (често празна) главица. Добър отговор на нелепата статия на Труд 🙂
Драмата на родната журналистика се нарича ниво на компетентност! С обща култура, можеш само кочина да си сковеш…
@Димо Желев – В интерес на истината исках само да обърна същия текст, структура и аргументи и да опиша журналистите. След като прочетох текста се оказа обаче, че има доста истини и верни примери. Жалкото е, че всички журналисти твърдят, че „има и такива, но е обидно да твърдите, че аз съм такъв“. С две думи… другите го правят, а аз трябва да оцелявам някак в тази корумпирана среда като запазвам морала си. Познавам журналисти, които наистина пишат качествено и са съвестни, но всички правят всяка седмица един или повече компромисите от текста. И това е лошо.
@Фасулко Коматков – Това е много важен въпрос. Не смятам, че журналистите трябва да са специалисти по всичко, но е важно да уважават фактите и да настояват за точност на текстовете. Има достатъчно истински специалисти, на които им е писнало да се пишат глупости от олигофрени за техните сфери. Затова на драго сърце биха обяснили как наистина стоят нещата. Ако някой слушаше де. Любовникът на поредната чалгарка обаче е по-интересен.
@Боян Юруков
Аз не случайно съм писал „масовия журналист и РЕДАКТОР“. Не съдя никого. Капитализма изисква от медиите съобразяване с финансовия фактор, но аз като краен потребител на журналистиката не мога да приема поклона пред властта и големите пари, без значение чия е властта и чии са парите. Вярвам, че медиите все пак трябва да са медиатор и да свеждат случващата се реалност до хората. Трябва да представят анализи, които да изясняват ситуацията на хората, а не да ги омотават в желанието си да представят „обслужваща гледна точка“.
Разбирам напълно, че в сегашната обстановка това звучи като реч на наивен мечтател, но все пак бих се радвал харесвани от мен журналисти да не са натикани в малки „бутикови“ микро издания или в пещерни телевизионни студиа. Бих се радвал НЯКОЛКО големи икономически групировки да притежават издания подобни на тези на Прокопиев, за да има баланс. Нужна ни е и свръх прозрачност над собствеността и съответно защитаваните интереси на тези сериозни медии.
Не може по най – гледаните предавания и по най – четените издания да се изявяват журналисти, изтласкани заради липсата си на критичност, включая и пълни кухоглавци. Тук съм съгласен с @Фасулко Коматков за изжълтяванто на сериозни издания чрез натрапване на некомпетенти журналя и търсенето на клюката, неубиждаща никой важен фактор. Най четените (жълти) вестници са пощенски ПР кутии, в които всеки може да публикува каквото реши срещу 5-10к, стига да не нарушава основния тренд на угодничество към генралните спонсори. Малко се отплеснах…
Относно безумните статии на изжълтелите вестници на теми недоразбрани от тях като IT, Социални мрежи и реално всичко далеч от масовата политика и икономика за шир потреба – тук вече става дума за слаба подготовка, мързел и недонапрягане на най -горната част от човешкия организъм.
Поздрави и усмивки, чета блога с удовоствие!
@Димо Желев – Прав си наистина. Финансовите интереси са неизбежни, още повече, че компаниите бързо осъзнават, че да притежаваш медия е най-евтиният PR. Трябва обаче да има прозрачност в тези интереси, за да знаем кой от коя камбанария говори. И сега знаем, но като обществена тайна.
Хахахах, готино:))
П.П. Не съм журналист, свободна кокошка съм:)
@Дона Делова – е, сатирата не е обърната към теб конкретно. Иначе аз не правя разлика между журналисти на щат, свободни журналисти или професионални блогъри. Разграничението и термините се налага единствено от „медийни експерти“ с остарели разбирания.
Темата какви са блогърите и журналистите е стара, сложна и в крайна сметка безмислена като спор. Затова във фейса писах, че не исках да я засягам пак предвид какво стана след предишните ми статии. Текстът ти обаче беше достатъчно провокативен, за да ме накара да го обърна срещу журналистиката в България.
В него си права за някои неща, но примерите ти, дори като се разграничим от преекспонирането им, са просто неправилни. Най-вече обаче в началото на статията нападаш блогърите като цяло, а след това вклиняваш тезата в определени случаи на определен вид блогъри. Така текста взима качества и критиката ти за отделни хора и ги приписва на цялата общност.
Може би и това е причината текста горе да се оказа толкова сполучлив – взимам твоята структура и голяма част от терминологията и сменям примерите.
Глей ся. Не само, че прочетох тоя пост по диагонал, ами трябваше (ме накара) да прочета и оназ жълта простотия. 😀
Защо си го тагнал като България, Политика? „карикатура; заяждане“ е по-подходящо.
@mc_martin – Е, сега, не мога да имам категории за всичко я? 🙂 Обещавам тази седмица по-кратки статии с повече снимки.
Вероятно объркването идва оттам, че статията е публикувана в раздел „Анализи“, а не е писана с претенцията да бъде анализ, камо ли сериозен, експертен и журналистически. Това е личното ми, иронично и лаишко мнение на свободна кокошка (както казах по-горе) 🙂
@Дона Делова – не мисля, че има объркване. Повечето анализи в Труд са точно такива – с този тон, тази лаичност и ирония. За жалост това е факт и за много други медии.
Всеки има право на лично мнение и всяка журналистическа статия е точно това – отразяване на личен поглед на дадена тема на базата (дай боже) на опит и консултации с експерти. Независимо от претенциите за журналистическа етика, обективност или точност на фактите, дори в най-добрите журналистически разследвания и материали има ясни нотки на лично мнение. Това е нещо нормално, колкото и журналистите да го отричат и да настояват за абсолютен плурализъм.
Субективизмът е приемлив обаче единствено при наличието на останалите елементи – качествена журналистика, фактология, ясни рамки на дебата и някакъв резултат. Няма такова нещо като разграничение между „журналистически“ и „лични“ материали. Има статии, читатели и отговорност. Това не изключва шеговитите и полу-несериозни материали, но и не дава жокер „лично мнение“ всеки път като някой сгафи с изказване или непроверени факти. Аз нямам отговорностите на журналист и пак си признавам и извинявам когато се окаже, че не съм прав в статия. Колко пъти Труд са го правили в последната година?
Странно нещо е „армадата“ недоволни интелектуални титани изправили се срещу един интересен памфлет за блогърстващите домакини.Има някаква тотална подмяна на понятията. Да не говорим за това ,че май липсва грам кавалерство….И ако втората сатира е с „национално психоотговорни мераци и социооздравителни напъни за медиен пургатив“, то първата е напипала не по-малко съществени елементи от подмененото ни общуване и масовата болна самооценка. …В нещо цялата разправия ми прилича на разприте сред висшия клир на БПЦ за предстоящите патриаршески номинации.
Останете си със здраве!
Странно нещо е “армадата” недоволни интелектуални титани изправили се срещу един интересен памфлет за безскрупулните журналисти. Има някаква тотална подмяна на морал. Да не говорим за това, че май липсва грам вина… И ако първата статия е с “повърхностно самодоволни мераци и медиооздравителни напъни за ефирен монопол и елитаризъм”, то втората е напипала не по-малко съществени елементи от подмененото отразяване на новините и журналистическата болна самооценка. …В нещо цялата разправия ми прилича на разприте през 15-ти век дали печатната преса ще унищожи качеството и свещенността на книгите и създаването им.
Ето нещо и от Асен Генов:
Медиите не успяват да отговорят на потребностите от критичен анализ
Господин Юруков,
Определено Ви свалям шапка за виртуозното боравене с чужди текстове.Не съм имал удоволствието да Ви следя въпреки , че понякога съм Ви чел. Трудно ми е да разбера все пак това практика ли е в майсторството Ви или просто е инспирация от един уместен текст?
@Юлиан Апостат – От опит с т.н. тролове знам, че който и да е спор не може да бъде спечелен с аргументи, освен, ако не са облечени в стилистиката използвана от самият трол. Затова реших този път вместо да излагам сухи цитати и анализи, да покажа, че вкарвайки малко логика и факти в същата структура на иначе нескопосан като аргументи текст, може да се отговори подобаващо на троловете.
С други думи – с вашите камъни по вашата глава.
Спечелихте допълнителна популярност на чужд гръб.
Трябва да почерпите!
А след последния Ви отговор ,мисля че не си струва софистичните Ви жонглирания да бъдат предмет поне на моя интерес. Благодаря за отделеното време и внимание!
Ако наистина мислите, че това е целта на статията, значи наистина не сте следили блога ми. Щом вероятно такава е презумпцията Ви за всеки написан материал, интересно ми е на чии гръб смятате се е опитвала г-жа Делова да спечели популярност? Ако, разбира се, тази наистина притеснителна мисъл е достойна за интереса Ви.