Призивът „Следвайте ме“

„Запазете си монетите – искам промяна“ Banksy

Има каузи. Каузи много. Залети сме отвсякъде с призиви за внимание, за действие, за състрадание и гняв. Разпращаме си един на друг снимки, статии, лозунги и темите на деня. Запитах се какво значи всичко това и има ли значение.

„Хиляди секат клоните на злото,
но никой не замахва с брадва към корените“

Хенри Дейвид Торо

Надявам се вече да сте чули за ACTA. Преди два дни описах заложените в нея опасности маскирани като опазване на интелектуалната собственост. Напоследък избледнява скандалът с шистовя газ, но вероятно си спомняте картините на пустиня и смърт, която ни рисуваха от една страна и тези с корумпирани еколози и зловещото влияние на Русия – от друга. Сега медиите съобщават за пребити от полицията престъпници и освободените от Ангел Марин чудовища, изнасилвачи и трафиканти.

Казват, че една картина предава хиляда думи, но често се налага картината да е страшна, опасна, скандална и гротескна. Всички се суетим около ежедневните си проблеми и нещо трябва да ни разтърси, за да вдигнем поглед и да се включим в дадена тема. Затова навсякъде от плакати и брошури ни гледат гладни, слаби и болни деца и животни. Всичко обаче има странични ефекти – пренасищането от шокиращи снимки ни кара да изградим защитна стена от безчувствие. Също както прекомерното количество шоколад или адреналин спира да ни радва след време – привикваме с тези стимули.

Тази хипер-стимулация ни вреди. Първият ефект е, че не усещаме сравнително слабите сигнали на страдание и тревога у околните. Вина за това имат не само стимулиращите картини, статии и лозунги, но и самите ние, защото не сме не сме подходили критично към тях.

Има обаче и дори по-вреден ефект – тези които мислят критично, разгледат фактите и чуват различни мнения, биват неизменно отблъсквани от крайността на отделни картини. Говоря за апокалиптичните прогнози за онова, което „би могло да стане“. Мислещият ум разбира (или решава да вярва), че те са малко вероятни и от практични съображения ги отхвърля – често заедно с правилни аргументи и важни предупреждения.

„Никога не се съмнявайте, че малка,
интелигентна и целеустремена група от хора
може да промени света. В действителност,
това са единствените, които са го правили.“

Маргарет Мид

Така всяка кауза – като анти-ACTA, политическата прозрачност, борбата с глада – се сблъсква с противоречие – как да убеди хората, че проблемът е реален и трябва действие. Силата на една малка група от активисти идва от вярата на мнозинството, което от своя страна натиска силните на деня. Трябва добър баланс между силните съобщения, които привличат масата и обстойните аргументи, които привличат мислещите. Липсата на баланс помага само на неизменната медийна контраатака. Тя включва осмиване на гротесковото, всяване на съмнения в аргументите и още по-лошо – претоварване с информация и заглушаване на протестните гласове. Този вихър от нападки и разнопосочни аргументи се подема от масовите медии докато вече никой не знае кое е истина и кое не. Заглавието в днешния брой на в. Труд за ACTA е само ранен сигнал.

„Всички политики се базират на
безразличието на мнозинството“

Джеймс Рестън

Ние, обикновените граждани, виждаме само хиляди каузи и послания, които ни заливат всеки ден. Често им обръщаме толкова внимание, колкото да препратим покана за следване на кауза или страница във фейса. Понякога и самите призиви са точно такива – „Следвайте ни във Facebook, за да опазите …„. Това се нарича „дигитален активизъм“ и често се дава за пример като олицетворение на безразличието и липсата на реално действие. Макар и често направен недобре, той далеч не е за подценяване, защото може истински да промени мисленето на много хора, за разлика от показните протести и безсмислените вотове на недоверие. За жалост обаче, и този метод за привличане на подкрепа страда от същото раздвоение – аргументи срещу ужаси, повърхностна масова кампания срещу задълбочени дискусии.

Как да надвикаме „жълтите“ скандали, дребнавите политиканствания и зомбиращите сериали? Илюзия е, че има пазарен принцип във вниманието на обществото (маловажните теми и каузи да не оцеляват) и мисля, че на всички това ни е пределно ясно. Погледът ни винаги е прикован към хиперстимулантите във всичките им разновидности. Може би се налага силен шок, за да ни извади от този транс и да ни накара да мислим. Всеки, разбира се, има право да не му пука. По същия начин ние имаме право да му кажем, че неутрална позиция реално няма и че е заел грешната страна.

„Светът е опасно място не заради тези, които вършат злини,
а заради онези, които гледат и не правят нищо.“

Алберт Айнщайн

10 коментара

  1. Ето, че вече има залъгали се изпълнители след статията на Труд – Мария Илиева в страницата си във Facebook:
    „След години борба с пиратството на интелектуална собственост, една малка победа в полза на изкуството! 🙂 Честито!“

  2. Вчера намерих това за СОПА:
    Надявам се, че все още АКТА не може да спре свалянето 🙂
    И още нещо:
    В предишната си статия беше дал връзка към договора АКТА. Той е прекалено дълъг и прекалено специфичен като четиво. Аз не го доизчетох. Би било добре да се посочат конкретните текстове, които създават безпокойство в него.

  3. @ivo_isa – Опитах се да изготвя такъв анализ през последните няколко дни, но наистина документа е доста заплетен. Базираме се на анализи, които други специалисти са направили – такива в Европейският Парламент и в правозащитни организации. Погледни този коментар на Нели Огнянова от днес:
    http://nellyo.wordpress.com/2012/01/30/acta-23/

  4. Pingback: ACTA и нарастващата вълна на недоволство – Блогът на Дани
  5. Pingback: petar boyadzhiev
  6. Г-Н. ЮРУКОВ,

    ПИША КОМЕНТАРА СИ НА ЧИСТA КИРИЛИЦА / български ЕЗИК, А БЛОГА ВИ НЕ МИ ГО ПРИЕМА, КАЗВАЙКИ „Русский — нет! « Назад / Back“
    КАКВО ЗНАЧИ ТОВА?

    Народ който не си храни собствена армия, ще трябва да храни чужда!
    „Стара Славянска поговорка“

    С уважение:
    И.П.Енчев / enchev_ip@abv.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *