Получавам често мейли по различни теми и инициативи. Тези дни обаче преобладаващата част бяха срещу закона за горите и съпътстващи съмнителни решения. Започнах да чета цялата информация, която намерих, но сами ще видите, че е необхватна. Има доста примери защо законите са вредни за природата и бизнеса в дългосрочен план. Не смятам, че ще мога да предам също толкова пълно аргументите, затова просто ще прикача три от писмата, които получих. В тях ще намерите много линкове, клипове, аргументи, новини и призиви:
Не съм от типа хора, които ще ви кажат, че най-добрият начин да се запази природата е да я оставим изцяло намира. И това е нужно и за целта си има резервати. Трябва да се развива бизнес, да се печели от тези красоти и да се развива затъналата местна икономика. От тази гледна точка са прави инвеститорите, които настояват и лобират умело за тези законови промени.
Има обаче два проблема, които се пропускат. Първият е този, на който еколозите залагат – че инвеститорите идват и използват тези природни ресурси за определен период от време. Вредата, която те правят, ще остане ако не за винаги, то поне за няколко поколения. Още повече, че според сегашната политика и предложените промени в закона, те няма да бъдат наказвани за нея. Както знаем, рискът в едно престъпление е баланс между това колко можеш да спечелиш и какъв е шанса да те хванат че правиш нещо нередно. От това, което прочетох за промените, рискът практически се елеминира.
Друг важен момент обаче е печалбата от тези инвестиции. Сериозен аргумент в полза на строителството в защитени региони на комплекси, ски писти и прочие е, че местното население ще има поминък. Тезата е, че инвестициите в хотели ще подобрят живота на хората. Ако говорим за заплати, това най-вероятно е вярно. Колко обаче от местното население ще бъде наето? Колко от тях имат нужната квалификация и кой ще плати за преквалифицирането им? Имат ли населените места нужната инфраструктура – канализация, пътища, ток? Кой ще плати за изграждането им и колко време ще отнеме това?
Това, което се опитвам да кажа е, че в крайна сметка излиза, че някой инвестира определени пари, строи си хотели и писти, наема на местните на нискоквалифицирни и слабо платени позиции, държавата прави някаква инфраструктура, сече се и за замърсява навсякъде, а контрол липсва. В крайна сметка местните имат временен поминък, природата е в окаяно състояние, инфраструктурата им е претоварена, от което самите те страдат, а цялата печалба отива в инвеститорите.
Когато се използва аргумента, че опазването на природата обрича местното население на глад, трябва да се показва дали моделът „инвестиции заради инвестициите“ прави обратното. Логическата връзка далеч не е толкова проста. Компромис определено трябва да има, но заедно със строг контрол и последствия при нарушения. Как да вярвам, че такъв ще има, щом вместо да наказват очевидно престъпление като незаконно строителство, те ги награждават?
Дори да предпочитате развитието на туризма пред природата, не може да не се възмутите от това. За останалите – погледнете писмата горе.
За медиите даже няма да говоря – писах вече вчера.
Управляват ни нискообразовани физкултурници с интернатско възпитание.
Те не обичат да учат и да изучават, защото от мозъчни напъни ги заболява главата.
Пешеходният туризъм им е непознат – считат го за губене на време.
Конкуренцията за победа им е втълпена като висша ценност в тяхната скала на ценностите и заради нея, както знаем, състезаващите се спортисти дават сили, младост, любов, здраве и дори щастието си.
Колко му е да жертват и същите неща, които са ценност за нас, техните сънародници.
Имаме голям проблем с възпитанието на тези наши „любимци“!!!
Съществува една отлична възпитателна мярка, нарича се обществен натиск. Усвоим ли нея, те ще усвоят какво е ценно за нас.
Управляващи и лобисти за застрояването на парковете и изсичането на горите продължават да лъжат в медиите, за да заблудят хората, че това няма да се случи. Медиите от своя страна поместват лъжите, но не и изобличаващия ги отговор:
1. Лъжите, с които шефката на земеделската комисия Десислава Танева прикрива същността на поправката в закона за горите.
http://spasi-vitosha.blogspot.com/2012/04/lajite-desislava-taneva.html
2. Лъжите на Филип Цанов (поместени в мастита медия), опровергани от Тома Белев (чийто отговор не намира място на страниците на въпросния вестник):
„В моите студентски години имах преподавател, който имаше един постоянен израз предназначен за колегите явили се неподготвени на изпит – „Колега, колега то не се иска само амбиция, иска се и амуниция”. Припомних си тази крилата фраза за Лесотехническия университет когато четох статията на г-н Филип Цанов „Митовете в промените в закона за горите”. Явно е, че автора не е лесовъд, не познава терминологията и не се е задълбочил в източниците и законите които цитира. Като преподавател по защитени територии, бих скъсал всеки студент, който ми говори за „национални природни паркове” и не знае, че националните и природни паркове са две различни категории защитени територии. Използваните изрази като „свръхприраст” , „урбанизирана зона” могат да звучат науко или законообразно, но само в очите на неспециалиста. Да твърдиш, че българските гори имали свръхприраст е като да заявиш че в България има свръхраждаемост.
Автора си позволява да цитира данни в защитата на своята теза които са много далеч от истината и чрез тях създава нови митове, вместо да обори съществуващи такива. Ето няколко примера:
– 89% от горите у нас са публична държавна собственост, твърди г-н Цанов. Още през 2008 г. дела на държавните гори спадна на 74.4% от всички гори, а публичните държавни гори никога не са надвишавали 1/6 от всички държавни гори.
– 100 % от планинските ни гори където може да се развива ски-туризъм са публична държавна собственост. Не е така – публична държавна собственост са горите в защитените територии, военните обекти, дендрариумите и санитарно-охранителните пояси за питейни водовземания – пояс I. За съжаление защитените територии у нас заемат едва 5 % от общата ни територия (при средно 17 % в Европа) и под 10% от горите. Огромните площи в Западни Родопи (вкл. Пампорово и Чепеларе), Рила (вкл Боровец, Паничище, Бодрост, Семково, Говедарци, Мальовица) и Стара планина (вкл. Беклемето и бъдещия голям ски курорт под вр. Ком), Осогово и т.н. не попадат в защитени територии, т.е. не са публична държавна собственост.
– Твърдението че всички планински гори са защитени от законите за горите, за защитените територии, за опазване на биоразнообразието, за опазване на околната среда е далеч от истината. Както вече посочихме едва 10% от нашите гори попадат под разпоредбите на Закона за защитените тритории, около 53% от горите попадат в обхавата на НАТУРА 2000 мрежата – т.е. в регламентите на закона за опазване на биоразнообразието.
– Твърдението, че за всички ски-писти или ски -лифтове се изисква задължителна оценка за въздействието на околната среда също е невярно – на задължителен ОВОС се подлагат ски-писти и лифтове с дължина над 1000 метра (т.37б на приложение 1 на ЗООС). Няма задължителен ОВОС за една писта от 990 метра дължина и ширина от 300 метра например.
– За всеки лифт или писта се изисква задължително оценка за съвместимост с НАТУРА 2000. За съжаление не е вярно. На подобно внимание от страна на МОСВ могат да бъдат съоръженията в НАТУРА 2000, която заема само 1/3 от площта на страната. Подчертавам „могат” защото МОСВ може да реши да не ги подлага, както направи с новия лифт в м. платото в НАционалния парк Пирин.
– Всички проекти подлежат на оспорване пред съда, продължава г-н ЦАнов. В момента това е така, но точно критикуваните предложения в закона за горите ще отхвърлят задължителните в случая областни планове за развитие на горите и предвиждат сечта за писти и лифтове да става само с ПУП – метода, който бетонира родното Черноморие. В него гражданите не могат да оспорват решенията пред съда, нещо повече – те няма и да узнаят за тях , докато не видят изсечените гори. Промяната на начина на трайно ползване на един имот от гора в писта или просека за лифт е административна процедура която се развива само между инвеститора и МЗХ и там мнението на гражданите не с е търси.
– Г-н Цанов цитира доклад на Юростат твърдейки че ползването на дървесина у нас е само 5 милиона куб. метри дървесина. Явно очите са го излъгали и осемте милиона кубика са се превърнали в 5. Ако се беше позачел миторазбивача в същият този доклад щеше да види, че никъде в Европа не се ползва целия прираст на горите и България е точно в златната среда на дърводобива – ползваща между 50 и 60 % от прираста си, където са и всички южни държави. И това се дължи на типа и вида гори които имаме, а не на организацията на дърводобива. Вероятно идеята на г-н Цанов да покажем колко много гори имаме и колко малко искаме да изсечем е силен мотив за преувеличи и други числа в доклада си.
– Според него там, където имало проект за ски зона инвеститорът щял да залеси за всяко отсечено дърво 3 нови. Само дето практиката посочва точно обратното – в ОВОС на ски-зоната в Банско бе заложено компенсационно залесяване, което не се случи. Вместо него концесионерът застрои допълнително над 650 декара гори. Собственикът на ски-съоръженията на Витоша също нещо не споделя тези идеи на г-н Цанов – когато хиляди софиянци и десетки фирми залесяваха оголените от короядите площи, Витоша ски АД бяха заети с взривяването на морени.
След като любителите на бетонирането на планините разбраха колко са неуместни сравняванията им на България ( с 472м. средна надморска височина) с Австрия (910 м.н.в) и Швейцария (1307м.н.в.) сега преминаха към по-абсурдните сравнения на Рила, Витоша и Пирин с Алпите, Доломитите, Карпатите и Андите. В този случай всякакви коментари са излишни, но е интересно защо са пропуснали Хималаите, Кордилерите и Кавказ?
Опитвайки се да скрие истината за мотивите за лобистките промени в закона за горите, г-н Филип Цанов се обърква и ги изтъква непрекъснато. А те са ясни за обществото – тези промени са насочени към завладяването на публичните гори за дълги периоди напред и тяхното застрояване без възможност обществото да си каже мнението.
Като бивш директор на парка Витоша съм длъжен да припомня, че високите части на планината са отчуждени през 1927 година от всички частни вещни права, за което държавата е платила близо 3 милиона златни български лева. През следващите 85 години не е продаден нито един кв.м. земя, нито са учредени някакви вещни права на частни лица, защото законите не го допускаха. Готвените промени в закона за горите ще позволят тази национална ценност отново да може да се застроява в полза на комерсиални интереси. При това много евтино – ако промените се приемат, учредяването на право на строеж за вечни времена ще се извършва без търг срещу 5,06 лева на кв. м. Само за сравнение – таксата която се плаща на Столична община за издаване на разрешителното за строеж е 3 лв/кв.м.
Запомнете тази цифра 5,06 лв/кв.м. , защото разликата от нея до реалната от около 200 лв/кв.м е държавната помощ която всички ние български данъкоплатци ще платим като глоба в бюджета на ЕС. Това означава,че за всеки 100 ха писти и лифтове построени без търг по реда на проекто закона, нашия общ бюджет ще олеква с 195 милиона лева, за сметките на печалбата на група олигарси.“
В коментар към:
http://offnews.bg//index.php/39009/8-promeni-koito-shte-ubiyat-gorite
8 промени, които ще убият горите – OFFNews новини
offnews.offroad-bulgaria.com
8 промени, които ще убият горите