34 коментара

1. Pingback: Боян Юруков
2. Pingback: LiberalCulture

3. потвърждавам частта за паспортите, но не си прав, че вътре в Европа е глупост, тъй като преди 2007 не се движехме свободно. на нас (мен и жена ми) ни се наложи да ходим два пъти до паспортна служба за удостоверение, че на еди кои си дати сме напуснали България, таксата, това лято, беше 10 лв.

4. „В България може (на теория) да използвате европейска здравна карта от друга държава. Най-вероятно обаче както на повечето места в ЕС ще трябва да си платите кеш и после да възстановявате разходи. “

   Да предположим, че си български гражданин и имаш немска здравна карта, но живееш в България. В България няма здравни карти, т.е. няма как да покажеш някаква (чужбинска) здравна карта и разплащането да стане през нея. Извън ЕС плащаш в кеш и после ти връщат разходите. В този случай касата покрива неотложни услуги. Но в България немската каса покрива същите услуги както и българската. А реалността в България е, че щом нямаш направление, значи нямаш покритие от касата. За неотложни услуги винаги плащаш на ръка. Ако България не беше в ЕС нещата щяха да са по-ясни, защото немската каса нямаше да се интересува какво и кога покрива българската, а щеше да оценява услугите – дали са неотложни или не. А неотложните услуги са тези, които не могат да почакат докато се върнеш в Германия. Какво става обаче, ако основното ти местожителство не е в Германия, ами някъде другаде в ЕС, например в България? Тогава няма как да се връщаш до Германия да се лекуваш, защото просто не живееш там. Но щом живееш в България задължително си застрахован в българската осигуровка. Т.е. никой не се интересува какви други здравни осигуровки имаш, защото по ЕГН веднага те идентифицират като здравноосигурен. Чуждата здравна осигуровка не се включва в никой момент и няма никакви разходи, т.е. не можеш да я ползваш по никой начин. Това нямаше да е така, ако в България се ползваха здравни карти. Тогава щеше да можеш да покажеш немската си карта и немската каса щеше да плаща разходите без да има нужда от направления и т.н. както е при българската каса. Впрочем немските каси твърдят, че рамките на ЕС няма алтернатива на здравните карти. Не знам дали има и други държави, които не ги признават освен България

5. @roc3n – в случая говоря за връщане на здравни за студенти в ЕС, а това е възможно едва за след 2007-ма. За опрощаване на вноски с бележка от университет в чужбина няма нужда от удостоверение от паспортното – декларация стига, но някои служители се правят на ударени.

   @kyky – В доста ЕС държави няма възможност да си използваш здравната карта поради липсата на инфраструктура за целта – четци и информационна система. Така се готви от няколко години и има слухове, че ще започне да се тества в следващите две години.

   Има едно много хубаво приложение за телефони на Европейската Комисия, в което са описани на всички европейски езици всички изисквания, права и възможности за използване на европейската здравна карта във всички други страни. Има различни режими за признаване на разходите, но в повечето случаи са длъжни да ти ги признаят, ако представиш преведено медицинско, рецептите и касовите бележки. Разбира се, това няма да има смисъл при малки суми, но за големи работи. В повечето случаи хората си правят допълнителни здравни за пътуване в чужбина, за да има кой да се занимава с тези неща, а и да им е осигурен медицински транспорт до болница в тяхната държава. Основните неща обаче се покриват макар да варира от държава на държава определението „основни“.

6. Аз заминавам скоро да работя в Норвегия, която не е част от ЕС, но членува с ЕЕА и доколкото разбрах условията за здравно осигуряване са същите. Ще работя за норвежка фирма и те ще си ме осигуряват по тяхната система. Нарочно отидох до НЗОК, на адреса посочен за подобни въпроси. Дадоха ми заявление Е104, което оттук трябвало да занеса там, за да се знае, че досега съм осигурявана в България. Като се връщам пак същото заявление по обратния път. Бях адски учудена, че като отивам трябва да нося документ понеже не го прочетох никъде, но така ми беше обяснено – има ли такова нещо?

7. Много полезна статия! Продължавай да ни информираш по този начин.

8. Бояне, ти вършиш повече работа от ДАБЧ, които по закон са длъжни да ни информират. На честването на 20-годишнината на ДАБЧ на 1 октомври в НДК, те се хвалеха че поддържат контакти с над 800 български организации по света. Те обаче още не са ги информирали за промените в здравния закон. Сигурно бюджет от един милион лева не е достатъчен за това. Ето съобщението на временните обществени съвети, публикувано по Фейсбук и другаде. Ние използвахме информация от сайта на българското посолство в Лондон – вероятно най-добре информираната българска дипломатическа служба в чужбина (виж по-долу)
   ––––––––-

   Обществени съвети на българите в чужбина
   Здравно осигуряване на българските граждани, живеещи в чужбина

   Освобождаване от задължение за здравни вноски в България

   От 1 януари 2012 г. са в сила важни промени в Закона за здравното осигуряване. Българите, живеещи предимно в чужбина вече имат възможност да се освободят от плащането на здравно-осигурителни вноски и за стари периоди, ако не са живели в България по това време.

   Съгласно приети
   те промени лицата, напуснали страната преди 31 декември 2011 г. и неподали предварително заявление, могат да го подадат в срок до 31 декември 2012 г. Към заявлението лицата прилагат декларация по образец, изготвена от Националната агенция за приходите, за датата на напускане на страната.
   http://www.bulgarianembassy-london.org/index.php?option=com_content&task=view&id=363&Itemid=298

9. има информация на сайта на ДАБЧ

10. ето

    http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=1391
    http://www.aba.government.bg/?legal=5

11. на вниманието на г-н/г-жа анонимен служител на ДАБЧ

    Публикувахте препечатка от агенция „Фокус“ едва на 17 септември, след като закона е влязъл в сила на 1ви януари 2012. 9 месеца ви трябваха за този огромен труд ? Изпратихме ви писмо по ЗДОИ за информация, на коя дата сте известили българите в чужбина и това ви стресна, нали? Поне един мейл да бяхте пратили, нали поддържате списък на 800 български организации? Не се ли притеснявате от собственото си безхаберие?

    _____________________
    съобщение на ДАБЧ, на тяхната си страница от 17 септември
    Българите в чужбина се освобождават от здравни осигуровки от 2012 г.
    17.09.2012

    17.09.2012г.

    Българските граждани, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 година, могат да се освободят от плащането на здравни вноски и за стари периоди, ако по това време не са пребивавали в България. Това заяви говорителят на Националната агенция за приходите (НАП) Росен Бъчваров пред радио „Фокус“. Той подчерта, че през последните 20 години броят на напусналите родината надхвърля един милион души.

12. вие коментирате само препечатката от пресата, а не забелязвате че има още една публикация

13. @anonimen, отговор №12:

    коя е тази „публикация“ – онази , скрита дълбоко в криптираното „Администратовно облсужване“ >> Изберете услуга >> По молба на наши сънародници (6-ти ред от 10 в списъка) ?!?!?

    Тези 800 адреси на организации на сайта на ДАБЧ за какво са? Значи ДАБЧ чака българските граждани от чужбина да дойдат на сайта им и да обиколят всички връзки , за да стигнат до това забутано в някаква странна „секция“ и заглавие (и неясно кога публикувано)? При това „copy/paste“ от закона, без грам участие с няколко думи да се каже на прост език какво се разбира от това и какво могат да направят с него българските граждани?

    Що за отношение към няколкостотин хиляди – ако не и милион – български граждани в чужбина?

14. привет на групата на хейтърите

15. Това заяждане е абсурдно. Единственият начин ДАБЧ да направи това, което вие си представяте е да посети всеки един български гражданин лично в дома му. И не само живеещите в чужбина, ами всички, защото законите не засягат поименно определени хора. Не може да е задължение на ДАБЧ да информира за законови промени. Мен могат да ме интересуват куп други закони. Къде спи ДАБЧ и защо още не са ми се обадили поне по телефона?

    Нормалното в случая е НАП или здравната каса да имат координатите на всички свои длъжници / застраховани и да могат да идентифицират „Лицата по чл. 40а, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г.“. За целта гражданите би трябвало да вземат насериозно адресната си регистрация или да актуализират адреса си директно в НАП. Тогава НАП да им изпрати по едно писмо. Това задължение на НАП също трябва да е записано в горепосочения закон. Всъщност претенциите на Красимир Гаджоков и Любо трябва да са към законодателните органи, които не са регламентирали този механизъм.

16. Истината е, че Агенцията за българите в чужбина не може да информира всички зад граница поради една проста причина – мисли си, че е трудно и не си прави труда. В действителност не е трудно, но изисква един критичен момент, който е немислим за която и да е държавна институция – да разбере, че не може да контролира всичко, да комуникира човешки с хората по места и да даде повече права за решения на служителите си.

    Единственият начин да се работи с българите зад граница е като се общува със сдруженията им и се търси актовно начини да ги подпомага, да им подава информация и да ги моли за помощ. Сега Агенцията не прави почти нищо от това. Има няколко интересни програми, но в цялостта си се оправяме кой както може. Много от сдруженията зад граница не искат да имат нищо общо с българската държава и държавни институции точно поради тази причина.

    Подаването на информация като тази за здравните върви по същата права. Наивно е да си мислите, че пускайки информация на сайта си Агенцията си е свършила работата. Поне 2/3 от българите зад граница въобще не знаят за съществуването на Агенцията, пък камо ли, че има сайт. Това говори много от една страна, но и показва, че трябва проактивен подход за информирането на гражданите.

    За целта трябва да се предприемат две стъпки. Първата е да се отбележат ключови органицазии и хора, които могат да информират големи групи от българи около себе си. Пример за това са сдруженията регистрирани на сайта им, новинарски сайтове и блогове като този тук, студенти и дори университети, в които се знае, че има много българи. Втората задача е да се направи информационна система подобна на http://glasuvam.org/. Предложих нещо такова преди 2 години на посланника ни в Германия, но така си останаха нещата. В нея ще може всеки да се регистира с региона, в който присъства (без точен адрес, ако не желае) и да получава новини за законодателството в България и от местен характер като предупреждения, събития, конкретни особености на регулациите. За целта не трябва нито голям бюджет, нито голям персонал. Може дори да се направи от няколко човека в рамките на сегашния бюджет на Агенцията и сегашния му персонал.

    Единствената причина обаче това и други неща да не се случват нито с ДАБЧ, нито с комуникацията с емиграцията е, че никой в администрацията не желае или не знае как да загуби това, което сам за себе си възприема като „контрол над българите зад граница“ и да седне наравно с тях да се разбере като хората.

17. има и трезвомислещи хора
    последните два коментара го доказват

18. За жалост обаче ДАБЧ не прави нищо, за да промени ситуацията, а е в позицията да го стори има възможностите за това. Ако 2/3 от българите не знаеха дори, че има здравно министерство, вероятно щяха да го закрият. В случая работата на агенцията е просто невидима, което говори за нейното качесто.

19. Боян го каза много точно, но с много думи.

    Аз ще го кажа мнгоо по-просто и с малко думи:

    – служител на ДАБЧ отваря емейл
    – копира всички емейли от страницата на ДАБЧ и ги paste-вате вътре
    – слага subject „ВАЖНО: промени в закона касаещи българите в чужбина“
    – написва катърк текст, който да ПОЯСНЯВА за какво става дума на разбираем език (а не copy/paste на закона)
    – добавя линк към медийно съобщение и към самия закон
    – натиска „send“

    Готово.

    Има огромна разлика: няма нужда българите в чужбина да бъдат информирани за всеки закон. А само за специално, директно касаещите ги. Особено когато ги задължава финансово.

    Огромната разика е, че сънародниците в България са бомбардирани от новини постоянно и няма как да пропуснат важни неща.
    Докато тези в чужбина не са залети от БГ новини.

    Елементарен здрав разум е.

    Получих официален отговор на запитване по ЗДОИ от ДАБЧ точно защо не са информирали с емейл адресите от собствената си страница. Отговора е три страници, които се сумират накратко в следното: „нямаме задължения да информираме“ („има го на сайта“ – ама това че е забито някъде дето никой не би се сетил да свърже с този въпрос …)

20. Здравейте, Юруков, Гаврилов, Гаджоков! Благодаря за хубавата информация, която обаче на места е доста неточна.. и на практика нещата изглеждат малко по-различно:

    1) Не е чак толкова лесно да се получи информация от НАП чрез посочения мейл. На мое запитване до НАП от 03.10.12 се отговори, че запитването ми трябвало да има електронен подпис или да е подписано собственноръчно, сканирано и пратено отново… Това условие никъде не се споменава. Въпреки изпълнение на исканото, отговор на въпросите ми още нямам. Но се питам все пак: Как ще процедират хората, които нямат/не желаят достъп до интернет, нямат електронен подпис или нямат скенер?
    2) Изключването от здравна осигуровка чрез подписване на заявлението и декларацията не означава, че задълженията за изминали периоди се заличават/опрощават/погасяват, защото ако прочетете заявлението, ще видите, че там подписвате, че се задължавате в случай на „постоянно“ завръщане да д о к а ж е т е престоя си в чужбина за всички изминали периоди по години.
    3) Данните на голяма част от българските граждани (може би на всички) са съхранени от много години в национална база данни. Те съдържат повече информация, отколкото можете да си представите. Твърдението, че не знаели и затова начислявали задължения вече 12 години – месец след месец – е, меко казано, безочливо нахалство.
    4) Ако някой все пак не успее да „докаже“ престоя си за повече от 183 дни на година в чужбина, трябва да се знае, че задълженията за изминали повече от 5 год. периоди не се заличават по давност.
    5) Никой не казва дали чрез тези задължения за изминали периоди лицето от 01.01.13 не попада в списъка на длъжниците на НАП, както е обичайна практика за НАП, и какво става след това.. но всъщност вие можете да видите сами как НАП процедира с длъжниците си на сайта на НАП.
    6) .. и мн. мн. др. (вижте дискусиите в групите във фейсбук и особено коментарите на хората, които са се опитали да извършат всичките тези процедури)

    Надявам се вие тримата да получите компетентен и о б в ъ р з в а щ отговор на всичките тия неизяснени моменти по време на „световното събитие“ в Брюксел в разговор на чаша шампанско с вицепрезидента на Република България и ще ни предложите информация, на която може да се разчита. Благодаря предварително.

21. @velka jordan-jonkmanns – по първата точка – зависи какво си питала. Ако си питала нещо изискващо разкриване на лична информация е естествено, че трябва да има подписан документ. Такива запитвания и документите за отказване от здравни е напълно нормално да ги искат по официален път. Който не може да използва интернет, няма проблем да ги отпечата и изпрати по пощата. Ако човека няма принтер и компютър, може съвсем спокойно да се върне в БГ за няколко дни да си оправи документите. Технологиите спестяват пари и време. Никой не е длъжен на тези, които не искат да ги използват.

    Втора точка: ако се върнете е съвсем естествено да искат да ги платите за задни периоди. За да има човек застраховка трябва да има платени вноски. Иначе може някой да не плаща години, да замине за няколко месеца зад граница, да попълни документите и да се върне. Ако живеете в рамките на ЕС пък може да се признае застраховката от другата държава за периода и няма да трябва да се плаща нищо. Ако не сте в ЕС, доказването на престоя в чужбина става лесно – ще имате печати на паспорта си.

    Трета точка: това са глупости. Наивно е да се смята, че базите данни са свързани. Трябва, но практически не се случва почти никъде в света. Нарича се бюрокрация. НАП няма как да знае, че излизате от страната, освен, ако държавата няма точни данни къде сте по всяко време, какво правите и прочие. Това естествено не го искаме, нали? Това е специфичен проблем и във всяка страна се справят с него както могат

    Четвърта точка: Естествено, че има давност. Мисля, че беше 6 години. Само, че не се заличават, а просто не ги търси държавата и нямат значание при определяне на здравните права. Никой обаче няма да ви ги заличи, защото просто не са платени. А няма начин да не може да си докажете излизането от БГ, ако сте излезли от ЕС. В ЕС механизма е друг.

    Пета: Ако сте в ЕС – не попадате, защото си плащате здравните другате и тогава не трябва да имате здравна в България. Ако сте извън ЕС, трябва да си попълните документите и да си кажете, че се отказвате от здравна. Отдавна има процедура, с която се отказвате за постоянно от права. Ако не го сторите, то това е същото както с договор за телефон – дори да се напуснете страната ще ви търсят пари от телекома, ако не сте спрели договорът си. Защо с държавата да е различно?

    Шеста точка: познавам хора в щатите, които вече попълниха документите и всичко е минало напълно нормално.

22. Извинявай, Бояне, минавам и аз на ти, макар че не знам нищо за теб – юрист ли си (със специалност межд. право или здравно осигуряване) или експерт НАП, но така както компетентно разясняваш тематиката сигурно поне си ауторизиран да консултираш. Отговарям по точките:
    1) задала съм въпросите не конкретно за себе си и не искам лична информация, а искам общо сведение по въпроси, чиито отговори не съм намерила в разясненията на НАП…
    2) явно много неща, които на теб ти се струват естествени, на мен – не. На мен не ми се струва естествено да се въвежда закон за услуга, който да задължава и граждани, които от няколко десетилетия нямат възможността да ползват тази услуга и освен това дори не са информирани за това. Дори и сега се дават информации по този въпрос от най-различен род.
    3) НАП има достъп до данните. Това го видях с очите си. Нагло е да се карат гражданите да доказват нещо, което НАП има черно на бяло в базата си данни.
    4) Да, явно тук сме единодушни отчасти. Според нас двамата дълговете трябва да имат давност. Според мен нещо, което има давност, се заличава след определения срок, защото няма никакава правна стойност. Според теб то не се заличава, а не се търси от държавата и си остава като дълг, цитат: „Само, че не се заличават, а просто не ги търси държавата. Никой обаче няма да ви ги заличи, защото просто не са платени.“ (тук нещо ми се губи логиката).
    5) Здравните застраховки в Германия са задължителни едва от 4 години. Какво правят хората, които са нямали застраховка за периодите преди това? Плащат за някаква услуга, за която те дори не знаят, че е можело да я ползват.
    П. С. Глупаво е да се сравнява договор за телефон, който човек е сключил с подписа си и дори е имал време и възможност да анулира договора, и за който има срок за съкращение, да се сравнява със закон, за чийто съществувание десетилетия дори и не е чувал, камо ли да е подписал.
    6) Аз пък познавам хора, които казват: „Къде е проблемът? Аз имам познат в НАП и той каза, че ще ми оправи въпроса…“ Обаче тук не става въпрос за това… За мен е важно да ясно на всички и да се процедира справедливо…

23. Между другото: днес получих съобщение от НАП, че писмото с въпросите ми е „заведено“ !?!? За това автомат нямат ли? Ей това се казва бюрокрация… Вместо да отговарят, завеждат…

24. @velka jordan-jonkmanns – Ако бях специалист в НАП или юрист, за това, което правя тук щеше да ми се плаща.

    Всяка държава си има определени закони е задължение на гражданите да ги знаят и спазват. Гражданите на щатите са длъжни да плащат данъци за доходите си в чужбина независимо къде живеят и какво правят. Ако постоянен адрес в Германия си длъжна да си плащаш таксите и здравните там независимо какво правиш.

    В рамките на ЕС всеки може да има само една здравна застраховка. Затова в България не се водиш длъжник на държавата, ако си си плащала здравна в Германия след 2007-ма. Преди това се водиш в чужда държава и е трябвало да се откажеш със специална декларация от здравното осигуряване в България.

    В България здравните са задължителни. Не се търсят само когато човек плаща здравни в друга държава на ЕС. В противен случай всеки неплатил се води длъжник на НАП. Всички такива задължения имат определена давност и изтичането на давността на означава, че задълженията се премахват – просто държавата няма право да си ги изисква повече. Разликата е само техническа, но е причината да виждаш задължения в сайта им, които обаче да нямат значение и да не ти се търсят.

    Факт е, че всеки трябва да се интересува от тези неща. В Германия по аналогичен начин всеки е длъжен да си знае задълженията и да си плаща определените от закона данъци и такси.

25. Г- н Юруков, моля изкоментиеайте материала от този линк:

    Благодаря предварително.

26. Pingback: Консултации за трудовоте и социално осигуряване в Германия | Блогът на Юруков

27. Изглежда нещата не спират до тук. Оказва се, че трябва да подадем декларациите иначе ни очакват доста капани. Почетете статията в bulgariasega.com.

28. Здравейте г-н Юруков,

    през м. юни т.г. бях в териториалното подразделение на НАП по постоянен с цел да подам въпросната декларация—от там ми отговориха, че това не е нужно и че, напр. формуляр E 104, който да представя при завръщането ми в България е достатъчен. Живея от две години в Германия и се осигурявам тук. Все пак вчера си направих труда да отправя запитване към НАП, откъдето ми отговориха да се консултирам с информацията в този документ: цък. По специално бих обърнал внимание на следната част:

    Българите, които живеят в страна-членка на ЕС, за периода след 1 януари 2007 г. следва да имат предвид, че разпоредбите на чл. 40а от ЗЗО, съответно § 19п в ПЗР на ЗЗО, не се прилагат по отношение на периоди, за които съгласно европейските регламенти се прилага законодателството на другата държава-членка на ЕС. Ако спрямо лицето през периода на трудова заетост в другата държава-членка е приложимо законодателството на съответната държава, за този период то ще бъде освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК. За да удостовери този факт пред Националната агенция за приходите, лицето може да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка. Въз основа на данните, посочени в документа, месеците без данни за здравно осигуряване ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителния му статус.

    С оглед на горното аз лично не възнамерявам да подавам декларация.

29. Аз съм упълномощено лице! Сина ми живее в САЩ от 2008г., като до 05.2012г. тук в българия всички ЗО са му платени.По препоръка на компетентни лица пуснах документи- декларация по чл.19, заявление за напускане, искане за възстановяване на ЗОВ на 01.10.2012г.
    Не ми беше уважено само искането за възстановяване, като това се случи след 3-4 месечно разтакване и отказа се дължи /ми обясниха/ , че по пар. 19 не е било подадено заявление за напускане на страната предварително, а всъщност пише: декларацията се подава от български граждани, които отговарят на условията по чл. 40а от ЗЗО, но не са подали заявлението преди напускане на страната.трябва ли да възстановят средствата , за времето в което сме плащали и той не е живял тук! Моля, ако е от вашата компетентност !!!

30. Здравей Юруков!

    Много полезна статия, а и блога ти като цяло!

    Бих искам да питам, тази декларация и заявление, която се изискваше от НАП до 31.12.2012, важат ли за студенти в ЕС? Аз едва сега научих за тия неща и се ядосвам. От къде може човек да знае, какво става в БГ… Както и да е, срока така и така съм го изтървал, ако е трябвало да подам нещо, но трябвало ли е изобщо е въпросът… Знаеш ли нещо? Гледах в сайта на НАП, но не намерих нищо конкретно отнасящо се до студенти в ЕС….

    Мерси и приятелски поздрави,
    Ангел

31. Искам да кажа едно голямо благодаря 🙂 Информацията е много полезна

32. А дали някой може да ми помогне със следния въпрос – какво става след като си навършил 26 години и продължаваш да следваш и живееш с Германия? Къде и как можеш или трябва да се осигуряваш? В Германия или в България? В моя случай досега бях осигрен в България чрез заверените уверения от университета.

33. Здравейте,

    въпреки че проверих за настъпили евентуални промени, искам да попитам дали информацията е все още актуална.

    Благодаря.

34. Здр. Имам един въпрос ….
    Ако си отида за винаги от Германия ,мога ли да си взема парите от здравна каса ,ако желая да се осигорявам в България ?
    Ако това е възможна ,как да процедирам?

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.