Електронно гласуване и доверието в изборите

Темата отново влезе в дневния ред с демонстрацията на една система за машинно гласуване. Разочарованието на любимата ни депутатка от БСП показва силно неразбиране на материята. Технологията на гласуване не е просто низ от ключови думи, които се вплитат в един изборен закон. Демонстрираната машина за гласуване е само една от многото разновидности.

Показаното от Scytl реално не променя начина, по който гласуваме – отиваме до секцията, даваме лична карта, пускаме бюлетина. Разликата е, че паралелно с хартиените бюлетини, гласовете се записват и в компютър. Това практически ще елиминира процеса на броене, съпътстващите грешки и много от възможностите за измама включващи участие на комисията. Този тип машинно гласуване надгражда стандартното гласуване като запазва физическата бюлетина. Това е изключително важно по две причини. Първата е доверието на гласоподавателя, който вижда с очите си как се отразява гласът му, взима отпечатаната бюлетина и я пуска сам в урната. Втората е повторната проверка. Ако има съмнения за измама, спиране на тока, срив в системата или проблем при преноса на данни, бюлетините могат да се преборят ръчно както до сега.

Тези елементи липсват при изцяло машинното гласуване, където всеки глас се пази само електронно. Липсва физическа документация отразяваща гласа, което поражда съмнения у избирателите какво реално е записано. Разбира се, отварянето на програмния код решава донякъде този проблем, давайки възможност за критична оценка от страна на неправителствения сектор. В повечето случаи обаче това е невъзможно, защото машините и софтуерът се купуват от доставчици като Scytl. Те не биха предоставили кода си свободно. Създаването на собствено софтуерно решение от страна на държавата пък е повече от неразумно.

Аналогичен е проблемът с гласуването online. Софтуерът, който най-вероятно ще бъде използван, ще е собственост на частна компания. Навярно би могло да се даде достъп на одиторска компания да се рови за грешки в кода, но той няма да бъде пуснат свободно. Освен опазване на бизнес тайни, една от причините е сигурност – няма перфектен софтуер и пробивите са реална възможност. Интернет вотът обаче позволява бързо и лесно гласуване от разстояние. Надеждата при евентуалното му въвеждане е, че ще се спестят милиони от традиционните изборни секции, ще се гласува много повече заради улеснението и ще се намалят грешките при отчитането на резултата.

Защо още нямаме online гласуване е сложна тема. Преди година в личен разговор официално лице от Външно ми каза, че изборите в интернет ще повишат значително купуването на гласове. Това негово мнение се споделя от значителна част от администрацията. Истината е, че който може и иска да си продаде гласа, го прави и сега. Предвид какви стереотипи имаме за тези хора, надали поставянето на компютър вместо урна ще промени нещата. Пример са последните избори, където българите в чужбина можеха да се запишат електронно вместо както до сега с печатна декларация. Докато мнозинството от българи по света се възползваха от тази възможност, в Турция едва 3% се вписаха през интернет.

Най-важното, което трябва да разберем е, че доверието в избирателната система не може да се постигне с технологии. Независимо какво ще е електронното гласуване – машинно, през интернет или хибридна форма с хартиени бюлетини, избирателите винаги ще имат съмнения за подмяна. Голяма роля за това има политиците и медиите, които умишлено всяват страх като експлоатират липсата на информираност у сънародниците ни. Истината е, че и сегашната система на гласуване предпазва изключително добре от измами. Скандалите, на които ставаме свидетели, в повечето случаи са буря в чаша вода. Аналогични проблеми има и в Германия – подмяна на бюлетини, невъзможност за някои да гласуват и прочие. Разликата е, че не им се придава такава важност, защото ефектът върху крайния резултат е статистически незначим.

Това, в което технологиите наистина могат да помогнат, е улесняване на процеса на гласуване, намаляване на грешките в броенето и свиване на значителните иначе разходи. Не е ясно доколко машинното гласуване ще е улеснение за технически по-неграмотната част от населението. Online гласуването определено ще увеличи активността сред младите и хората на средна възраст. Електронното преброяване е доказателство за това. Най-съществена разлика обаче ще има при броенето на гласовете. Не се говори достатъчно за това, колко неподготвени са изборните комисии. Това е основната причина за масови грешки и нередности в процеса на гласуване. Отново аналогично на преброяването, електронното гласуване с подходяща технология ще намали както грешките, така и разходите.

Можем да говорим доста и за електронни сертификати в личните ни карти, възможността да подписваме гласа си, да проверяваме дали е преброен правилно запазвайки анонимността на вота. Тези неща обаче надали ще са скоро реалност в България. Няма да ги видим въобще, ако като общество останем разочаровани от технологиите. Насаждат се високи очакванията, че електронното гласуване повиши доверието в избирателната ни система. То решава редица проблеми в процедурите, но няма да донесе само по себе си повече прозрачност, отговорност и доверие у ЦИК, партиите и политиците. Всъщност дори прозрачността не е непременно инструмент за доверие, а често точно обратното – показва ни защо именно не трябва да им вярваме. Доверието се гради постепенно и промяна на изборния кодекс преди всеки вот е поредна стъпка назад.

Снимка: Красимир Юскеселиев @ Дневник

8 коментара

  1. Две неща да добавя:
    Понеже съм работил със Scytl – при тях системата на машинно гласуване, освен всичко друго, подготвя онлайн гласуването. Всъщност това, в което те са по-добри, е именно гласуването от дистанция.

    И благодаря, че ме цитираш :)))) Онлайн гласуването между другото е доста напреднало в последните години. Технологиите предоставят различни възможности за защита от купуване на гласовете: ограничаване на гласуването от един компютър, регистрации, ограничаване на времето за гласуване и тн. Но като имаме примера от последните избори, очевидно другият проблем остава: има прекалено много хора, които са готови да използват изборите. Каква би ни била реакцията, ако някой излезе в изборния ден и каже: онлайн гласуването води до съмнителна активност в ромските гласове. Абсурдно твърдение, което обаче ще удари още повече общественото доверие в изборите.
    СПоред мен име няколко много смислени неща, които могат да бъдат направени по изборния процес, за да успокоим обществото и те не струват много пари. Но както и в предишни години изборите са много чувствителна тема и много хора искат да си играят с нея.

  2. Според мен онлайн гласуването действително би улеснило купуването на гласове.

    Основен проблем при купуването е как купувачът проследява изпълнението на сделката. По тази причина обикновено се купуват цели секции. Доста елементи на процедурата в момента са насочени в тази посока – ограничения за изнасяне на бюлетини от секциите и т.н. При онлайн гласуване контролът върху купените гласове е значително по-лесен.

  3. Според мен това електронно гласуване с машини, което демонстрираха е малко демоде (ние в БГ не знаем за пътнически чекове защото се появиха картите…). Наистина не променя нищо в процеса. Ако отиде човек до урната – дали ще драсне на лист или ще цъкне на таблет – разликата е само за доставчиците на хартия/таблети.
    Не разбирам защо не се работи по онлайн гласуването? Да – за момента не са много хората с личен е-подпис, но пък са много фирмените подписи издадени на ЕГН на управителя всъщност. Е – защо той да не може да гласува с този подпис?
    Или поне регистрацията за чужбина – тук поне работи за настоящ адрес.
    Бих се радвала данъците ми да отиват крачка напред вместо просто да купим една техника… не знам някой дали е смятал кое е по-изгодно днес или след 3 г

  4. Pingback: 9INI » Електрическото гласуване
  5. В България е немислимо да има електронно гласуване, причините са няколко:
    1. Електронното гласуване ще премахне тайната на личния избор, виждали сме как българските работници са готови да рискуват живота си за да запазят работата си, нищо не пречи на работодателите им да ги накарат заедно със семействата им да гласуват в присъствието на някой партиен емисар. (така или иначе много работодатели нарушават закони за безопасност, работно време, осигуровки и много други)
    2. Отпадне ли тайната на вота ще стане много по-лесно купуването и продаването на гласове.
    3. В света няма толкова сигурна система, която да е 100% защитена от хакери
    4. Разработчиците на системата за електронно гласуване ще могат да манипулират резултатите
    Ако и вие сте против електронното гласуване можете да харесате фейсбук страницата „Не на електронното гласуване“ https://www.facebook.com/NeElektronno

  6. Тази машина, която ни се показва като някакво последно свръхпостижение на нещастниците от БАН е криптографски разбита в Щатите още през 80те и тотално изхвърлена и забранена за употреба от САЩ, Канада, Холандия, Германия … и Индия с решение на Върховния съд за съответната страна.
    В Интернет има клип как за по-малко от няколко минути може да се подмени EEPROM-а с изборните резултати. Даже напоследък не е необходимо и да се разглобява машината – EEPROM-ът се сканира, изтрива и презаписва автоматично за няколко наносекунди с RF скенер.
    Отн.: Великата Естония (която ни се дава непрекъснато за пример)
    1. Клиентът (софтуерът за гласуване при потребителя) им не е с открит код, което означава, че никой не знае нито какво има в него като код, нито защо. Обяснението е, че не бил с открит код за да не се пробвали хакери … даже и след изборите, обаче така и никой не може да провери какво става и кога какво се случва.
    3. Над 75% от естонците има електронна идентификация – електронна карта с която банкират, подават данъчни декларации … и гласуват. Електронна им карта за идентификация (национално признат електронен подпис) е с два RSA ключа (личен и публичен). RSA? това пък откъде ни беше толкова познато? Да не беше онзи тотално разбит криптографски алгоритъм с асиметричната задна врата на елептичната крива … заложена още в стандарта?
    4. Те могат да гласуват по 18 пъти – валиден е последният вот. С две думи системата работи така: който гласувал – гласувал, накрая се минава с едно истинско гласуване и ‘всичко е точно’ – според изказването след бутилка и половина водка на шефа на охраната по сигурността на изчислителния център ‘Системата е много добра, защото избира правилните хора на точното място’ … каквото и да означава това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.