12 коментара

1. Не мисля, че КТБ разчитат на влогове за да си осигурят оборотни средства. Имат някои значително по-изгодни източници: https://bivol.bg/vtb-ktb-syria.html

2. @Мартин – дори това да е вярно, тези пари са в Русия. Не мисля, че могат да ги мърдат толкова лесно. Говорим за крупни суми.

3. Освен това Bulsatcom се натискат да станат, четвъртия мобилен оператор в България, което си е конкуренция на Vivacom. Направете си връзката сами.

4. „За ваша информация, договорът ни с Булсатком е за разпространение на програмите на bTV само на територията на България. Това е така, защото правата, които ние плащаме за излъчване на чуждестранни продукции, са само за България. “

   На фона на този цитат се питам дали е възможно върху БТВ да има външен натиск. Ако Булсатком излъчва незаконно програмата в чужбина, дали това не води до глоби или предоговаряне на правата за БТВ за цените които които плаща за права.

5. @Йордан Иванов – Да, затова споменах Vivacom в списъка от „интереси“.

   @янко – Щяха да си го кажат. А и същото важи за всички останали програми. На практика и voyo не би трябвало да има право да се излъчва в чужбина. Затова го правят през друг сайт.

6. „лихви от 8.89%“

   Скоро търсих депозит и не намерих такъв лихвен процент в Корпоративна банка?

7. Няма да давам линк – депозита е за 4 месеца и на годишна база излиза 8.89%

8. Сигурен ли си, че си видял 8.89%, защото аз намерих максимум 8.85%? Може би настройват лихвата динамично, нали са „една от най-динамично развиващите се банки“.

9. @kyky – 8.85% е. Не знам защо съм видял .89. Ще го оправя.

10. Като помисля за корпоративните интереси, все ми се струва че БТВ и Булсатком са си стиснали ръцете и са родили voyo. От самото начало не беше ясно как населението дето си има договори към някой оператор, толкова ще оглупее, че да плаща още веднъж 1/2 месечна такса, специално за БТВ онлайн, за да гледа повторения и нови серии 1 седмица по-рано. Като всеки маркетингов трик след 3-4 месеца цъфна проблемче м/у горепосочените и още малко ще скарат народа- кой на коя страна е. А рекламната кампания на voyo се развива по учебник!- пък аз се чудех: къф* е тоя калпав продукт

11. Един пример на социална държава, цвързан с исканията на протестиращите

    Във връзка със социалната и политическа криза, т.е с уличните протести,представям един мой материал като поучителен пример, пъбликуван в Органа на Научно техническите съюзи в България – вестник „НАУКА И ОБЩЕСТВО“ бр.1/29 януари 2009

    ФИНЛАНДСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО

    През последните дни в средствата за масова информаци се появиха като новина кратки съобщения относно резултатите от проучване проведено в 100 страни от американското списание „Нюзуик”. По показателя „добро място за живеене” България е на 38 –мо място, на 42-ро място по показателите на образование и здравеопазване, на 37-мо по качество на живот, на 38-мо – по политическа среда и едва на 54-то по икономическа динанмика.
    Съгласно проучването, Финландия е най-добрата страна за живеене в света , според индексите за качество на живот, здравна и образователна система, икономическо развитие и политическа ситуация.
    На каво се дължи този феномен!?
    Финландският икономически бум през 70-те и 80-те години и особено през средата на 90-те години на ХХ век е оценено от специалистите като уникално икономическо чудо -”феномен”. От бедна страна през 60-те години на миналия век през 2007 г. Финландия вече е сред държавите с най-висок жизнен стандарт в света, като брутният и външен продукт (БВП), съгласно източници, достига 40 милиарда евро. За сравнение през 1995 г. той е почти на половината – около 23 милиарда евро. През 2005 и 2006 г по БВП на глава от населението Финландия изпреварва Германия и Япония. След 2001 г. до 2007 г. специлаистите определят Финландия като „най-динамична и най-конкурентноспособна икономика в света”, изпреварвайки дори и лидера САЩ. (Оценката е по критериите на класацията на авторитетния световен икономически форум [WEF], Institute for Manogement Development, UNDP, information Society Index , OECD и др.). През последните години са публикувани няколко книги на финландски социолози, които анализират и обясняват този бърз и неочакван просперитет, подкрепяйки изводите си със статистически, социологически и други данни и факти.
    Естествено възниква въпрос коя е причината за този неочакван на пръв поглед икономически бум. Тази страна не разполага с необходимите природни дадености за такъв бърз и неочакван растеж. Както е известно Финландия е северна страна със суров климат, без традиции и натрупан опит в дългогогишнo индустриално развитие, без особени финансови ресурси. Единствените природни богатства, с които разполага са големите водни ресурси (170000 хиляди езера) и дървен материал. Анализите на специалистите определят Финландия като твърде успешно съчетание, между два типа постиндустриално общество; от една страна на ’’информационното общество” или „обществото на знанието” с водещата роля на информационните и комуникационни технологии (IST), а от друга страна – на северния тип държава на благоденствието, т.н „ социална държава” ( Nordic welfare state) с изключителния авторитет на държавната политика отнасяща се до социалната сигурност и грижи.
    Съгласно източници, ролята на финландската държава се изразява в установяването и подържането на законността и човешките права, в изграждането на демократичните национални институции на парламентарната република и многопартийна политическа система и на свободната пазарна икономика с ясно определяне и защита правата на собственост (наследено от господстващото преди модерно за времето си шведско право, а не е аналог на нарасналата абсолютна власт на руската империя по времето когато след 7 века шведско господство над нея (от 1155 до 1809 г.). Както е известно след поредна война, Швеция отстъпва Финландия на Русия. Но и тогава тя не е поробена като България, кретала под 500 годишния мрак на османско владичество. Финландия е била под особен статут, като велико полу автономно княжество до обявяването на националната й независимост на 6 декември 1917 г. Независило от това и в исторически аспект съдбата на Финландия много прилича на тази на България. След Втората световна война почти до края на 70-те години на ХХ век Финландия се развива по законите на класическия капитализъм в условията на икономическа самостоятелност и стремеж за независимост и то в условията на ”студената война”. След този период започва оценка на бъдещата стратегия на самостоятелно екстензивно икономическо развитие на много и различни крупни сектори, които да бъдат гаранти на независимостта на икономиката й. Финландия възприема по подходящия за малките страни път на развитие свързан със специализацията на производството в отделни сектори, търсене и намиране на точните пазари и едновремено пълно и широко отваряне на границите за международните икономически отношения и обмен. Съгласно източници, съчетанието между тези нови условия на глобализиращия се свят и необходимостта от собствени иновации с много активното развитие на информационните и комуникационните технологии е тайната на финландския феномен. Най-същественото е, че тази страна за изключително кратко време от 3-4 десетилетия с бързи темпове изминава пътя от едно аграрно общество с определелено развитие на горско стопанство, чрез индустриализация и специсализация, към постиндустриално общество. След 60-те години на миналия век, когато Финландия е все още бедна аграрна страна, следват 15 години на „голямата миграция” (усилена урбанизация) съпроводена с рязка промяна на заетостта, с няколкоратно увеличаване на индустриалния и обслужващия сектор. Към средата на 70-те години се очертават основните характеристики, отнасящи се до останалите северни развити страни. И през 80-те години специалистите вече определят Финландия като ”Северната Япония”. Следва поредното „съзидателно разрушаване”. Съгласно източници в началото на 90-те години в резултат на промените в бившия СССР, Финландия губи 20% от износа си , фалиране на много банки и предпрития в периода 1990-1993 г., висока безработица достигаща до 22%, рязко ограничаване на социалните плащания. През тези години на тежки изпитания ръководните управляващи среди достигат до извода, че във страната трябва да се развива такъв тип икономика, която да е малко зависима от производство базиращо се на природни ресурси, като дърводобработването и машиностроенето.. По този начин Финландия се ориентира към икономиката на ”информационното общество”. За кратко време около средата на 90-те години икономическата криза със съпътстващите я проблеми е преодоляна и през 2001 г. специализираните инситуции я обявяват за страна на най–динамична и конкурентно способна икономика в целия свят. Съгласно източници, през 2002 г. тя е определена на 2-ро място, след САЩ и през следващите 2003 и 2004 г. отново заема първо място в света, следвана от Сингапур и Швеция. Авторитетния световен икономически форум обявява Фнландия за „страна със най-забележителните успехи за последното десетилетие.”

    Приоритетното инвестиране в образованието като гаранция за успехи
    Финландското чудо, съгласно източници, се дължи на големите инвестиции във високото и модерно образование на гражданите в трудоспособна възраст и на следващите попълнения с млада работна сила. Най-важната цел на държавата е постоянното издигане на равнището на образованието, културата и науката. Отделя се специално внимание и стимулиране не само на бизнеса, но и на другите средни предприемчиви слоеве – на интелигенцията, администраторите и мениджарите, подобно на страните с най-напреднала икономика и с най-бързи темпове на икономическо развитие (САЩ, Япония, Германия, Китай, и страните от т.н. наречените ”азиатски тигри”.
    Специалистите са установили, че скоростта на преобразуване на социалната структура във Финландия е невероятно голяма. Oт безспорното пребладаване на работниците на физическия труд в аграрния и горския сектор, в дървообработването и тежката промишленост в резултат на специализацията на високотехнологични продукти (електрониката) и услуги и на значителните инвестиции в изследователската, развойна и приложна дейност, делът на финландските специалисти и техници работещи в областта на информационните технологии, на работещите със знание ( knowledge workers), съгласно източници се увеличава над 3 пъти, като в началото на ХХI век те са вече около 50 % от всички трудово заети. Значително се засилва ”класовата поляризация на професионалната компетентност и доходи” между работещите със знание и останалите групи на работещите. Тези специалисти и техници на знанието представляват съвкупност от мениджари и администратори , професионалисти, специалисти, експерти и техници са преспективните работници Днес те играят важна и определяща роля в информационното общество, където знанието измества по значимост традиционно преобладаващите фактори на производството, като капитала, суровините и енергията. Понастоящем работещите със знание обхващат най-голямата и най-важната „производителна” съставна част на финландската произвоителна сила.. Голямата и мощна високообразована и квалифицирана работна сила създава и значитеlни възможности на различни и ефектни промени, за бърза промяна и усвоявяане на дадени производства. Като малка страна Финландия проявява завидна гъвкавост и бърза способност за приспособяване към постоянно променящия се трудов пазар в днешните напреднали капиталистически икономики, умело и рационално използваща висококвалифицирана работна сила вътре в страната и в чужбина. Например, в отраслите на електрониката, елетротехниката, машинното инженерство и машиностроенето около 200000 са работните места в самата Финландия, но и 160000 извън страната (Специалистите отбелязват, че финландското икономическо чудо далече не се изчерпвяа с безпорните успехи на гиганта „Нокия”).
    Специализираните оценъчни институции установяват, че не технологията сама по себе си, а човешкият и интелектуален капитал на ”специалистите и техниците на знанието”, в това число високото образователно ниво на гражданите, както и способността на съответните организации да предоставят възможност за развитието на този капитал, рационалното управление на този ценен човешки ресурс е едно от условията за успеха на финландската държава, за икономическия скок, стабилността и сплотеността на обществото. Съгласно източници през последните години Финландия се превръща в прекрасен пример за ”Нова икономика” опираща се на технологично know-how и на високообразованите кадри. Основните политически и държавни фактори са заложили на решаващата роля и значение на образованието и науката за финландското общество. Ясно е осъзнато, че без осигуряването на възпроизводство на образована и квалифицирана работна сила всякакви намерения за ускорено развитие остават неосъществими мечти и голословие. Някои примери; съгласно източници към 2005 г. -74,6% от населението на Финландия между 25-60 г. има завършено средно образование, 32% имат университетско образование или колеж (оценено е, че това е най-високият процент сред страните на Европейския съюз., 72,2% от финландското население имат собствен персонален компютър, 67%- са свързани с Интернет в дома си, 96,4% от населението притежават мобилни телефони (специалистите я определат като най-добре свързаната страна в света) , 47% гледат модерна дигитална телевизия в къщи. Финландия е страна с най-високо образована работна сила, тя е сред петте страни с най-висок творчески потенциал (Creativity Index) наред със Швеция, САЩ, Холандия и Дания.
    Успехите на Фнландия се дължат на доброто сътруднчества между бизнеса, държавните изследователски институти и политиците. Финландия е първа в света с функционираща нацонална система за иновации, като основа на неината научна и технологична политика и стратегия. Тази система обхваща образованието, науката, изследователската и развойната дейност. Над нивото на министерствата работят много активно Съвет за научна технологична политика, ръководен от министър предедателя, включват се представители на правителството, индустрията, науката и трудовия пазар. Съобщава се, че в периода 1989-2000 г. разходите за наука и изследвания са се увеличили 5 пъти, през 2006 г. разходите за образование на Финландия по бюджета са 6 милиарда и 470 милиона евро. Припомня се за сравнение, че разходите по бюджета на парламента, на финландската президентска институця и министерския съвет, взети заедно са 174 милиона евро за 2006 г. Разходите за министерсвото на вътрешните работи са 5-6 пъти по-ниски от тези на министерството на образованието, че последното е с по-висок бюджет от военното министерство, че е с 6 пъти по- висок бюджет от външното министерство. По-вече разходи от образователното министерство имат само в областта на социалното и здравното осигуряване. С други думи става дума за приоритетите на ”социалната държава”(Още известния и обичан от финландците държавник Урхо Хеконен на времето с цел да разбере мислите и действията на най- бедните е прекарвал годишните си отпуски в колиби в условията които те живеят.) Според социолога Ричард Флорида тайната на Финландското чудо се крие в единството на”трите-Т-та”; технология, талант и толерантност. Социалното равнопоставяне и усещането за наличието на определена реална социална справедливост е много ефективен управленски и психологически лост, чрез който във Финландия се постига жизнено необходимата за всяко общество толерантност, сплотеност и доверие, като гарант за просперитет, фактори на които унас не се обръща необходимото вимание. Финландските граждани са разбрали, че интеграцията в обществото и толерантността са много важна и ефективна ”Производителна сила”.

    Социалната политика на феномена ”Финландия”
    Социалната справедливост във Финландия , съгласно експерти се изразява в съобразяване със съотношението между равнищата на месечните възнаграждения. Не съществува и не се допуска голяма ”ножица” между най-ниската и най-висока заплати. Съгласно източници, най-високите заплати са около 5-6 хиляди евро на месец, а най-ниските- около 2000 евро, .т.е. спазва се съотношението 1 към 3. Според финдаменталните трудове на комунизма, това съотношение трябваше да бъде 1 към 4. Финландците са го усъвършенствали. (Любопитно е какво е това съотношениео в България днес, след като има такива хора на заплата като Ал. Томов, които получават 50 000 и повече хиляди на месец, спрямо немалкото получаващи 180-200 лева)., Това легитимно социално неравенство, произлизащо от благоприятното съотношение 1 към 3 при заплащането на труда, се приема от хората като основателно, социално справедливо и стимулиращо. Съгласно източници, през януари –март 2006 г. средната месечна заплата за мъжете е била 2832 евро, за жените-2273 евро, а заплатите на ниско квалифицираните работници са около 2000-2200 евро, заплатите на висшите политици, като депутатите-5000-5200 евро на месeц. Учените и по специално професорите в науката и образованието получават една и съща заплата с депутатите, а това е добра основа за ефективно взаимодейстеие между наука и политика, респ. управление.
    Горното е сигурна предпоставка за създаване на трайно доверие на финландските граждани към официалните институции. С много високо доверие се ползват органите на властта и обществения ред. Съобщава се, че сътрудничеството на гражданите на органите на властта е утвърдена практика. Сътрудничеството с полицията е въпрос на чест и граждански дълг и принос към личната, фамилна и национална сигурност. ( На времето у нас имаше твърде полезни „доброволни отряди). Те имат силно развито гражданско чувство за отговорност, активност, солидарност. В обслужващия сектор съществува доверие и толерантност на твърде високо ниво. Лекарят не предрешава начинът за лечение, той обсъжда с пациента възможните варианти и двамата заедно избират най-доброто и приемливо решение. Толерантността, доверието, солидарността определят душевността на финландците. Финландия е пример на страна с толерантно отношение към съседите си.
    За разлика от нашата страна Финландия е пример достоен за подражание по отношение на антукорупционната си политика. Съгласно източници, тя води класациите на Transparency international по практическа липса на каквато и да е корупция (според гражданите). Според Международната организация на труда (ILO) Финландия е предпочитано място за живот. Съобщава се, че заедно с Норвегия, Дания и Холандия, тя е в челото на най-добрите страни за работещите на заплата. Посочва се, че в същата класация по данни от 2004 г. Великобритания е на 15-то място, САЩ на 25-то
    За успехите на финландците и най-вече за тяхната силна социална сплотеност и интеграция допринася сигурно и спецификата на финландската душевност. Финландия не носи наслоения от предишни политически режими, тя ги е загърбила, нещо много характерно за източноевропейските страни, включително и за България..
    Финландия определя важна роля и на жените в обществото. Съгласно източници, въпреки феминизирането на нископлатения труд, което е характерна тенденция за съвременния свят, жените навлизат и в управлението на държавата. За втори 6-годишен мандат за президент е избрана Таря Халонен. Има последователно 2 жени премиери. Във Финландия за първи път в цял свят се въвеждат пълни политически права за жените (през 1906 г.)
    Във Финландия съществува добра координация, взаимодействие и съгласуваност между основните институции; правителство, бизнес, държавно изследователски институции и трудовия пазар. Важността на образованието и науката за просперитета на Финландия е безспорна и се откроява като приоритет.. Не случайно се твърди, че успеха на Финландия във високите технологии през последните години е тристранното сътрудничество между частните компании, държавните университети и държавните изследователни институти.
    Необходимо е да се спомене и за изключително важната роля, която изпълняват профсъюзите (синдикатите) при вземането на решения в процеса на разпределение на доходите и защита на работещите. Съгласно източници, у нас членуването в синдикатите общо е около 10%. Поради това те нямат силно представителство на икономически активните в процеса на колективното договаряне (вероятно като отглас от миналото, когато профсъюзите бяха безгласна буква ,т.е ”трансмисия” между властта и труда). Съгласно източници, във Финландските профсъюзи понастоящем членуват над 70% от работещите (а със смпатизантите –над 80%). Те са и реална мощна сила при организиране на работещите и при вземането на важни решения

    Състояние на проблемите в България и може ли тя да се поучи от Финландския феномен
    Възниква въпрос може ли България, която по много показатели прилича на Финландия (бедни на природни ресурси и малки по брой на населението- Финландия-5,2 милиона, България окло 7 милиона) да се поучи от нея , макар че сме южна страна с по-мек климат. Можем ли на базата на опита на Финландия да се измъкнем от незавидното дъно, т. е от продължителните кризи и твърде бавното развитие. Историческата съдба на България е твърде близка до тази на Финландия. Разликата е, че едната е северна, а другата южна страна, че едната има ясно изградена стратегия за развитие, а другата все още не може да се ориентира, че едната е установила приоритетното развитие на ония отрасли, които й гарантират просперитет и я нареждат между световните лидери, а другата стои на опашката сред страните от ЕС, че едната се е превъранала в ”социална държава”, т.е осигуряваща социална справедливост, сигурност и толерантност покриващи се с понятието за реалния комунизъм, а другата е в епохата на ”дивия капитализъм”. Който и сектор да подложим на сравнение със северна Финландия ще се установи, че България е южна нейна противоположност. Можеше ли у нас да се извърши ”съзидателно, градивно разрушаване”. В първите години след.т.н ”нежна революция” у нас се извърши безконтролно необмислено разрушаване, без необходимия анализ и подготовка, без ясен поглед и стратегия. Дълго трупаният полезен опит в някои сектори, като здравееопазване, образование, култура, електроника, селско стопанство, пък и в енергетиката и машиностроенето, бе подложен на небивало изпитание и деградивно разрушаване. А можеше да се стъпи на положителното и да се набележят мерки за преструктуриране чез отстраняване на недостатъците и грешките. Коя е била причината, сляпата борба за надмощие и власт на политическите сили и някои лидери, необосновано бързият стремеж към забогатяване и създаване на политчески, т.е на управленски неподготвен елит или бързия просперитет на народ и държава!?. Въпроси, отговорите на които вероятно ще даде историята.
    Ако се направят сравнения например с инвестициите в образованието и науката у нас, включително с материалното и духовно заплащане и стимулиране на работещите в сферата на образованието и науката, лесно биха могли да се открият подобни печеливши стратегии. Имено липсата на такива стратегии са едни от най-вероятните прични за все още за забавения растеж у нас. Качеството на средното и висще образование у нас е паднало на много ниско равнище. Неграмотността беше ликвидирана. Отново тя започва да става наше бреме. В научните институти една част от научните кадри, предимно знаешите, можещите и всеотдайните бяха съкратени, уволнени или пенсионирани, а друга част бе принудена да напусне и да емигрира. У нас вече се чуства кризата от липса на квалифицирани средни и висши кадри за различните отрасли на икономиката. Голите призиви за връщане на емигрантите, без да им се създадат необходимите условия за заплащане и развитие, каквито те са видяли в напредналите страни, едва ли ще имат необходимия ефект. България ще се принуди да внася работна сила от вън. И вече се чуват такива гласове. Квалифицираните кадри докарани отвън ще искат високо заплащане.
    Автономността на научните институции създаде възможност и условия за извършване на срамни, недостойни и прикрити действия, остатък от миналото у някои наши изследователски институти, научните степени и звания се дават не за научни постижения, а за административни длъжности, което подсигурява възможност на властимащите лесно да управляват и да сеограждат с посредствени подържници, както и да бъдат вписвани имената им и то на първо място в научните трудове, без самите те да знаят за какво става въпрос. Следователно, научното ръководство е в ръцете на не малка част посредствени ръководители, които не са в състояние да генерират сериозни научни идеи, да вземат сериозни и ефективни научни решения и да тласкат научния прогрес. Ако не бъдат вписвани властимащите административни началници, съответните подчинени изследователи или изпадат в немилост или биват съкращавани или принуждавани да напускат. Това дава възможност за лесно придобиване на научни степени и звания у някои чисти администратори и посредствени учени, достигайки дори до най-високото стъпало ”академик”. До научните степени и звания се докопват чрез раболепие (остатък от минолото) много често кариеристи, хитри нагаждачи и подлезурки. Липсва хоризонтално развитие на научните кадри – характерно за страните с научни традиции и просперитет. По места се създават групи и групички с водачи – лидери, които прилагат съвременни модерни средства за пречки не много различаващи се от средновековната научна инквизиция(без физически изтезания разбира се), често те се стимулират и подкрепят от властимащи администратори в науката прикриващи се като ”учени” зад високи научни степени и звания.. Покойният бивш председател на БАН акад. Ангел. Балевски често обичаше да казва: ”Когато някой у нас се опита да направи и напише нещо по сериозно в науката, все ще се намери друг злонамерен, който да обедини около себе си група от завистливи сподвижници с цел да го спре, смачка и унищожи”.Пагубно неконтролируемо зло характерно за българската наука. Всеотдайните и работливите са напълно беззащитни и безпомощни, а в болшинството от случаите, имено те са носителите на творчеството. Това го знаят хитрите водачи на тези групи и групички, които много умело и хитро с раболепие и подвеждане прикриват своите срамни и неправомерни действия пред по горните институции., които за жалост на свой ред неволно прикриват подобни действия на някои институти и техни ръководители!? Научният морал и етика, злобата и завистта са пуснали такива големи и страшни корени и пипала като охтопод, че смачкват и ликвидират не само отделни научни работници, техните идеи и творчество, но действуват пагубно и на науката, бият върху авторитета на БАН, МОН, МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ и НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, респ. върху този на Република България. Силно намаляват желаешите млади хора да се занимават с научна дейност. Няма стимули. Липсва приемственост, като гаранция за развитие и успехи.. Необичайно е за научната практика един научен работник от постъпването на работа като младеж под 25-30 г, да се пенсионира като младши научен работник, и то без да може да предаде опита си на млад приемник.. Масово явление у нас. При обективна атестация, такъв научен работник или трябва скоро да бъде освободен, ако няма необходимите данни или ако остане трябва да се развива.
    Много са проблемите в стопанската, социалната и други области, но немалко са те и в областта на науката, която заедно с културата е лицето и душата на страната пред света. Необходимо е да се създаде нова законова база /и институция/ за обективна оценка и стимули на дейността на научните кадри, особено на всеотдайните, на такива с предварителни отзиви за съществени приноси или разкриване на направление в дадена област, с признание и в чужбина. С цел обективност в оценките, при нужда е редно научните трудове да се представят за рецензии, мнения, становища и предложения и в чужбина. Прекрасни условия за това създава Глобализацията и членството ни в Европейския съюз. Колкото и тъжно да е в нашата страна на базата на общия фон, обвързаността между научните и други институции, структурата, организацията и ръководството на научната дейност създават условия и възможности за силово влияние, манипулиране и въздействие върху институциите, кадрите и рецензентите. Това създава условия за срамни удари под кръста, за погазване на научния морал и етика и става причина за насаждане на страх, заплахи или поръчкови пречки, умело и хитро прикривани с подвеждане и раболепие пред по-висшите инстанции. Ако в политиката и бизнеса се правят поръчкови физически убийства, то моралните, научни и духовни “убийства” в науката и културата са не по-малко опасни. Реално у нас липсва институция, която да помага на заинтересованите и всеотдайните в работата кадри, да ги защитава. Липсва справедливост, обективна оценка и подходящо признание на труда на обикновените научни работници, които на практика са напълно безпомощни и са основните носители на научните достижения. Нещо по-точно у нас в някои научни институти е невъзможно да се търси справедливост свързана с работата, с оценка на научния труд и резултати, с признание и стимул, да се устои на срамните пречки, на безконтролната завист и злоба, стимулирана от някои ”ръководители”.
    Лесно се прави наука от властни кариеристи някои удостоени с високи начни степени и звания, бламиращи с разни мними достижения. Но това е до определено време. Истинските учени по света са обръщали внимание и са оценявали и оценяват трудове на други лица, изказвали са и изказват мнение с обикновена лична кореспонденция, нещо което у нас е мираж и е в основата на голяма част от не малкото проблеми в българската наука и морал, пречещи за нейното нормално развитие и просперитет.Те познават научните постижения от научни списания, форуми; конгреси, симпозиуми и др.. За жалост у нас на практика няма такава институция и това се прикрива по какъв ли не начин, чрез прехвърляне на топката между различните институции и с какви ли не други средства. Явно има и заинтересовани от това, което създава най-много пречки във всички сфери на материалния, социален и духовен живот. Едва ли с такива средства, с безгрижие и безхаберие може да се очаква добро бъдеще и просперитет на наука, народ и държава.
    От друга страна с цел да оцелеят някои научни институти, включително и академични се превърнаха в ТПК, вместо да се занимават с разработване и внедряване на върхови технологии. Има властимащи и други „утвърдени учени” с научни степени и звания, които едновремено развиват частна дейност в собствени фирми, използават работна сила и други от държавните институти за личното си обогатяване, под умелото прикритието на научната държавна дейност и автономността. Освен това като гаранция за просперитет липсва необходимата права и обратна връзка (ефективно изпитана от пишещия тези редове в продължение на десетки години),:
    Фундаментални изследвания––– Приложни изследвния –– Развойна дейносt ––- Производство –– Потребление
    С цел по-малко разходи за производство и печалба, фирмите не се интересуват от новости, развитие и усъвърщенстване на индустриалните технологии. Това неизбежно ще ги доведе до фалит, тъй като продукцията, която произвеждат няма да е конкурентно способна на световния пазар. Оцелелите фирми ще се принудят да харчат не малко средства, за да създават собствени изследователски кадри, които да внедряват световните достижения или да разработват собствени конкурентносособни. От друга страна инженерно-техническите квалифицирани кадри застрашително намаляват. Не случайно се отчита, че интертесът на бизнеса към европейските фондове намалява, намалява броят на проектите към ”Оперативна работна програма ”Конкурентноспособност”. Във фирмите работят кадри с ниска квалификация. С такива кадри, с остаряла техника и технологии не може да се очаква конкуретноспособна продукция на европейския и световен пазар . Не е на необходимото ниво у нас и връзката „ политика (управление) – наука – бизнес (производство)”. В библиотеките (например в Централната научно-техническа библиотека-София) има натрупани толкова много нови разработки представляваши върхови научно-приложни достижения, които чакат своите внедрители, но и интересът към библиотеките съхраняващи български и световни достижения е намалял до застрашителен и отчайващ минимум..
    Възниква въпросът има ли какво да научи България от Финландското чудо!? За да бъде равностоен и уважаван партнъор, като член на Европейския съюз, България не може да остане безучастна към развитието и просперитета на другите европейски страни. Ако нашите политици, държавници и депутати, респ. ръководители на различни институции и фирми милеят за народ и Отечество и се превърнат в истински слуги на народа, то България не след дълго, учейки се от примера на Финландия, чрез определяне на приоритетните сектори на развитие (например образованието, науката, социалната сфера), би могла да се превърне в бързо просперираща държава.

    Пример от едно проучване в машиностроителния бранш у нас, съгласно научни източници
    Съгласно специализирани източници, машиностроителният сектор все още си остава един от най-ниско ефективните в икономиката. Това се дължи преди всичко на остарелите технологии, респективно машини и друго оборудване и на тяхната ниска степен на приложение.
    Конкурентноспособността на машиностреоенето се снижава и от факта, че то е един от най-големие потребители на енергия. А това е свързано с разходи, които снижават конкурентноспособността му и ограничават възможностите за развитие , Съгласно източници, произведената продукция е с ниска добавена стойност . Машиностроителните предприятия са затруднени да създадат собствени възможности за инвестиции и по нататъшно развитие.
    Посочва се, че проблемът свързан с доходността е от първостепенно значение за работта на машиностроителните фирми. Впрочем това е проблем и за страни с водещо машиностроене в света, като Германия, Япония, САЩ. В тези и други развити страни са реализирани програмите за намаляване на разходите и са оптимизирани процесите във фирмите. Съгласно източници, в повечето български фирми тези проблеми са започнали да се решават. Експертите очакват, че машиностроителните фирми ще се озоват в ситуация налагаща необходимостта от непрекъснато доказване на пазара. Според тях ще оцелеят само ония, които постоянно работят за повишаване на ефективността и конкурентноспособността, както това става в развитите страни. Там машиностроенето непрекъснато се развива. Има фирми, които фалират. У нас това се очертава като основен бъдещ проблем. Малко са фирмите, които се интересуват от научните новости и достижения и още по-малко са тези, които търсят тяхното внедряване в производството. Взаимната обмяна на информация между изследователи от институти (други научни звена), производители и потребители се оказва икономически най-изгодна и технологически най-целесъобразна.
    Разработената от японскатото автомобилостроене формула
    ”базови (фунданентални) изследвания→прилжни изследваия → развойна дейност → производство”

    намира вече приложение в редица страни и на ЕС. В продължение на няколко десетеки години, още преди 1989 г., (подготвилият този материал, е работил съвместно със специалисти производственици в областта на металолеенето) и в резултат е доказана ефективността на усъвършенстваната формула ”базови (фундаментални) изследвания ↔ приложни изследвания ↔ развойна дейност ↔ производство ↔ потребление”. Оказва се, че тази разработена формула, независимо от японската автомобилна промишленост е по-ефективна, тъй като за разлика от тази на японците създаваща връзка на заинтересованите звена по формулата само от ляво на дясно, при новата формула това е осъществено в двете посоки (от ляво на дясно и обратно). Това създава гъвкавост и оперативност при вземане на бързи и ефективни решения. За успешното развитие на съвременния бизнес от съществено значение е да се знае всичко за клиента, за неговите проблеми, нужди и поведение на мащиностроителната продукция като потребител. В това отношение активна помощ може да оказва т.н ”електронна търговия”. Кризата на инженери, икономисти и друг висш кадър в отрасъла също е причина за незаинтересованост към новостите и достиженията .
    Съгласно източници, голям е процентът от фирмите, които все още нямат намерение да се обръщат към банките и лизинговите компании, за да финансират дейността си, и се очакваше да се опрат на възможностите, предлагани от структурните ЕС. Все още недостатъчно са познати насоките и общите правила за кандидатстване по структурните фондове и оперативната програма; ”Развитие на конкурентно способността на Българската икономика ”. Големите, средни и малки предприатия и микропредприятията могат да получават финансова подкрепа от Министерството на икономиката и промишлеността, чрез нейния подопечен орган ”Изпълнителна агенция за подпомагане на малки и средни предприятия”. Дирекция ”Европейски фондове за конкурентноспособност”, като управляващ орган на горепосочената оперативна програма за периода 2007-2013 г., редовно обявява конкурси по няколко приоритетни оси свързани с; а) развитие на икономиката, чрез базиране на знанието и иновативните дейности (подкрепа и внедряване в производството на иновативни продукти; подкрепа, създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия), б).Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда, в) Финансови ресурси за развитие на предприятията, г) Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика, д) Техническа помощ.
    Целта е реализация на технологична модернизация на големи, средни и малки предприятия, покриване на международно признати стандарти, подкрепа за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги, насърчаване на ефектвно инвестиране и т.н.. Само по този начин в страната ще може да се развие динамична икономика способна да излезе успешно на европейския и световен пазар.
    Съгласно източници и експертни специализирани браншови проучвания в областта намашиностроенето, най-големите пречки и трудности, които се срещат при анкетиране се оказват следните (запитаните са дали повече от един отговор):
    1. Липсата на квалифицирана работна ръка (50%) и ниското качество на административното обслужване (55%). Предишните години процентите са били доста по-ниски. Явно старите кадри постепенно се пенсионират, а младите не работят по предназначение..
    2. Високото

12. От Нетера спряха BTV ….

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.