Аз съм от ония тип хора, който винаги гледа да изрови нещо хубаво за България. По същия начин се опитвам да покажа лошите неща в контекста на останалата част от света и как негативизма ни пречи. Защо и дали съм прав е дълга тема. Затова вчера споделих и прекрасния текст на британския посланик за България. Дори той обаче стана причина за доста жлъчни коментари.
На такива съм се нарадвал доста през годините и ми се ще накратко да ги обобщя. Уж не е голяма работа, мрънкаме си тука, но нещата се трупат. Независимо дали сте се опитали да покажете нещо хубаво или да похвалите някой, неизменно отдолу ще започне спор в тези шест фази:
1. Всичко е зле, около нас е зле, правят ни зле
2. Кой си ти да ми казваш, че не е зле? Не си тук, не си като мен
3. Ония развалят нещата, престъпници, мафиоти, комунисти
4. Другите са идиоти, слепи, избират, избягаха, слугуват на ония
5. Кой си ти да ме учиш? К’ъв ти е интереса, на кой слугуваш?
6. Аз си знам колко е зле, нищо не може да се направи, само ни тъпчат
Сега, сами разбирате, че и този текст попада в някоя от тези точки – оплакване, другите са ми виновни и прочие, но трябваше да го напиша. За щастие тук и във Facebook ме следват доста положителни хора и се случва – рядко, но се случва – цял ден никой да не започне да троли под текста. Бил той за отличие за България, сравнение на цените на тока, похвала за даден политик или критика към нечие оплакване (като това вчера, че шофьорите в Пловдив били бесни от 10 минутните задръствания о.О).
Неизменно обаче налазват и се впускаме в едни и същи полемики. А хората искат нещо положително. Не розови очила, а да е малко по-цветно всичко. Заливаме се един друг с черно и бяло – политиците черни, Европата бяла, бизнесът черен, пенсионерите бели, после пенсионерите черни, пък лекарите бели и тъй нататък. Как да не се депресира човек? Как да не повярваш, че всичко е черно? Ами не е черно… не непременно бяло, но често клони натам. Сещате ли се за примери? Сетете се за нещо хубаво, което сте видели днес, хубава инициатива, човек, които искате да поздравите или човек, който е направил добро.
В нощта преди да гласуват кабинета водех спор с Вигенин във фейса. Първата част от тезата ми беше, че не може като политик да говори такива неща (визирайки изказването му за комунизма, което плъзна из мрежата) и трябва да се съобразява с чувствителността на обществото към периода. Той каза, че виждам нещата в черно и бяло и той не разсъждавал така.
Нищо в конкретното изказване и последвалите нападки от левицата, а и от останалите политици, не може да се категоризира като „разноцветно“. Винаги останалите са мафиоти, педали, престъпници, чуждопоклонници и прочие. Единствено май земеделският министър каза нещо хубаво за предшественика си.
Втората ми теза към Вигенин беше, че цялата му реакция към темата с изказването беше грешка и създаде лошо впечатление. Казвал съм го на няколко политици в подобни интернет разговори. Малко, впрочем, въобще се захващат с такива, за което му казвам браво. Никой от тях обаче не е схващал къде греши, което не прави Вигенин по различен.
Споменах въпросния разговор единствено, за да изтъкна как всички си мислим, че разглеждаме цялостната картина, че сме широко скроени и възприемаме чуждите мнения и критики, макар да не се съгласяваме непременно с тях. В действителност обаче това далеч не е така. Определено важи с пълна сила относно жлъчта, която излива всеки от нас за собствената ни държава и народ.
Браво за написаното, аз съм на същия акъл. Познавам още няколко хора които са в известна степен положително настроени, и това което намирам общо между тях, че са били в чужбина (или още са там). Аз май съм изключение 🙂 Май от тук е трудно да се види всичко това за което приказваш. Разбирам хората с крайния негативизъм и нихилизъм, иронията е в това, че те сами трябва да си променят мирогледа, и всичките спорове и дискусии с тях много трудно може да променят нещо. Понякога обаче става. Много често „негативните“ хора са (неосъзнато) груби – или се опитват да ти вменят, че си глупав или наивен, и отново смятам, че го правят без да се осъзнават – просто вътрешно така си обесняват нещата. Много помага да си учтив в спора, и да уважаваш другата страна, дори с цената на „много делакатна внимателност“ и чести превантивни извинения. Наистина много помага – освен в редките случаи когато се получава нещо като Ганди срещу Хитлер 🙂
Също много често липсата на детайли по дадено събитие или новиа карат хотата много по-лесно да се поляризират и да изпадат в крайности. Примери много: от това например как точно Опиц е стрелял, както точно са направени рекламите за „Invest in Bulgaria“, какво точно е предложението за майчиния език, и т.н. Повечето информация и светлина върху нещата карат хората сами да видят, че нещата не са бели и черни както ти пишеш. Отново важното е да си учтив и да не се дразниш на неразбирането и „непопиването“ на другата страна – най-често те също го праят афектирани и подтикнати от някакви силни (моменти) емоции.
Знаеш, че съм ти фен, въпреки че отдавна не съм коментирал в блога, ама във FB е по-лесно 😉 Отново – успех!
Хубаво е да виждаш български фирми, които предлагат качествени продукти на запад.
Мен ми хареса, че преди три дни в Амстердам видях около 15 български фирми на изложение за продукти за търговски вериги. Имаше фирми за вафли и бонбони, храни за диви птички, козметика и парфюмерия, детски храни, пуканки, опаковки, консерви, безалкохолни напитки, почистващи препарати и др.
Предишни години не е имало толкова участници от България.
Другото, което ми хареса е, че някои от българските мениджъри осъзнават какво може да даде марката „Made in Bulgaria“. Една от фирмите предложи, независимо от това, че държавата не подпомага по някакъв начин участието на панаира, всички BG участници да поставят на щандовете си при бъдещи участия логото на България (с оранжевата роза, че новото е много туристическо).
За мен ти си един от будните хора, които имат обективна преценка за нещата, които се случват в България, до колкото може да е обективна една оценка, пречупена през собствения мироглед, но по-трезва от тази на повечето българи. Не знам защо сънародниците ми масово си слагат капаци на очите, не знам защо е толкова трудно да приемем, че определени неща се случват и в „белия свят“ и не знам защо въобще има понятие „бял свят“ и защо е още в ежедневието ни… Но твоите статии и нещата които споделяш ме карат да вярвам, че няма да се самозатрием като нация. Затова, продължавай, моля! 🙂
Към точките по-горе, бих добавил и:
„Това само в България може да се случи“ и „Вечно гледаме паницата на другия, все другите са ни виновни“…
Извинявам се, че това (или нещо подобно) го пиша за трети път в твоя блог, но националната идентичност на много българи се формира на базата на идеята, че ние сме най-зле и по-зле няма накъде. У някой хора това е в комбинация с идеята, че ние сме най-умни, най-красиви, най-работливи. Сбора от тези две неща означава, че ние не може да сме виновни за първото. Щом ние не сме виновни, виновни са „другите“ [insert suitable scapegoat here]. Някои парламентарно представени партии стъпват на точно тази идеология.
Това също не е само български проблем. Човека по принцип е социално животно и обича да е в група, а хомогенна група се формира най-лесно срещу общ враг. Исторически някакъв вид враг на етнически или религиозен принцип е най-достъпен, но в днешно време това не е приемлив вариант за някои хора, за т`ва те насочват омразата си към правителството, това ги обединява не само по между им, но и със тези, за които са достъпни традиционните обекти на обща омраза.
Ти ще кажеш, че е така, но че при нас тоя начин на мислене е твърде популярен. Може би има нещо такова. Аз още помня как от ООН ни казаха, че вече сме твърде богати, за да получаваме помощи от другите страни членки и че вече ще трябва да даваме (8 септември 2005)
Т`ва естествено бе прието на нож, защото както вероятно знаеш от клишетата на американските филми (и политици) хората са борят най-яростно, когато трябва да „защитят начина си на живот“, а когато си обясняваш света през това, че си най-беден, една такава новина заплашва да срути реалността. Просто трябва време, за да се промени това мислене. И за да завърша позитивно, ще кажа, че според мен наистина вече се забелязват признаци за такава промяна.
@Калоян Цветков – съгласен съм с теб. Интересното е, че би трябвало човек като излезе да види „навън“ как е, да му стане ясно, че нещата далеч не са розови навсякъде. Реално е едно и също. Зависи обаче какво си видял в България и какво преживяваш в чужбина. Една картина се гледа с различни очи. Хора, с които сме преживяли различни трудности в Германия, имат коренно виждане за България и българите от мен.
Странното е, че всеки реагира точно с това за крайностите и наивитета. Сякаш като казваш нещо хубаво си сляп за лошото и пропуските. Манрата е, че ако има нещо лошото в дадена тема, то трябва да бъде изкарано за учише, преекспонирано и натикано пред очите на всеки. Ефектът е, че не само хората спират да обръщат внимание и да се опитват да оправят нещата, а спират да вярват, че има и хубаво и че нещата могат да се оправят.
@MilenG – Забелязват се фирмите малко по малко. За сега май наистина предимно с хранителни продукти и услуги, но има вече и високотехнологични фирми като тези например:
Технологична седморка в Божурище
Впрочем покрай работата ми забелязвам, че всеки повече IT услуги към големите международни банки и компании са в България. Дават ми контакт към техническия персонал и се оказва с +359 отпред.
@Цветелин Павлов – Благодаря 🙂 Разбирам защо хората смятат така. Честно казано покрай изборите и новото правителство и аз бях в тая дупка няколко седмици. Личи си по активността ми във фейса. После обаче реших да поставя нещата в преспектива – каква е политиката в Германия, как се образува правителствата в други европейски държави след дълга политическа криза. Чуваме само как някой си подал оставката след минимален скандал, но другите неща не им обръщаме внимание. Тия политически игри са нормални, но като го кажеш на някой се минава отново през горните 6 точки.
Трудно е да се прекара тоя мироглед на хора, които имат само лоши примери или поне само на тях обръщат внимание. В един момент те е срам да се похвалиш за нещо и виждам, че много точно това правят – траят си, че са си ок. Не непременно, че са добре, а че са ок. Това също е въпрос на отношение.
@mi3 – Познато. Водел съм разговори, в които се твърди, че сме по-зле от африканска държава. Това всъщност е рефрен, който се върти постоянно по телевизията. Настрана от изключително остарялото и неправилно определение за „африканска държава“, далеч сме пред тях като социално и икономическо развитие. Дори пред тези, за които се води, че са с по-голям БВП на глава от населението от нас.