Индекс на фалшивите индекси

Седнах тази седмица и нормализирах данните от индекса на корупцията, който излезе тая седмица, с данните от индекса за нещастието то миналата седмица. Тезата ми беше, че крайният негативизъм – навярно вече единствената разпознаваема национална черта – изкривява възприятията ни. Елиминирайки негативизма като фактор в измерването на корупцията, навярно индексът ще стане по-точен и обективен. Взех втория индекс, махнах компонента „нещастие заради корупция“ и изравних стойностите. Подреждането по корупция обаче не се различаваше много. Минахме навярно 1-2 места напред, но само толкова. Интересен факт обаче е, че в индекса на нещастието беше отбелязано, че почти никой българин не беше казал, че корупцията му пречи.

Разрових се по-дълбоко в данните и методологията. Открих най-важното – и двата споменати индекса са въздух под налягане. Като се разровите в източниците виждате, че са разпитвали между 100 и 1000 души от всяка държава. Методологията и въпросите на някои от изследванията не са дори съвместими. Затова, както каза Dilbert, можеше да умножа данните и резултатите щяха да са също толкова смислени. В този смисъл ви препоръчвам този материал за то как да направим фалшивите данни да имат някакъв смисъл. Методите прозират доста добре в споменатите индекси.

Целта на този тип изследвания е да се вдига шум, медиите да имат дъвка за преживяне, а ние да препотвърждаваме вмененото ни чувство за непълноценност с още безсмислена информация. Вече ни е като рефлекс да поемаме такава информация за чиста монета и да отхвърляме позитивната.

6 коментара

  1. Едва ли?? ЕДВА ЛИ??

    Къде е интереса, България да е на такава позиция?? Аз разбрах, че въпросите са били – „преди 5 години, по-добре ли бяхте“ и „след 5 години, по-добре ли ще сте“..

    Има огромен интерес, от пропагандата в България, да се чувстваме по-добре, да казваме това, защото трябва да сме пример за десен рай.

    Ти навярно, си от същата пропаганда??!!

    Ако не си, изчисли колко капитализъм има в България, колко пари от БВП отиват за заплати и за държава. И ни сравни по същият начин и с другите.

  2. @Либерал – „…ко не си, изчисли колко капитализъм има в България, колко пари от БВП отиват за заплати и за държава…“
    Изчисли го, де! Ама и дай данните заедно с методологията…

  3. Pingback: Индекс на фалшивите индекси - Glasove.bg
  4. Бояне,
    Трудно може да се генерализират данните на един или друг статистически поход. Методологията е от значение само и ако се употребява от статистически грамотни хора. В противен случай злоупотребата е сигурна. Един прост пример, базиран на мой личен опит – повечето данни, които могат да се изровят за това, че България е в първите места (в Европа или света – данните се разминават разбира се?!) по случаи на инфаркт и инсулт се получават до грубото събиране на данните, които всяко медицинско заведение в България предоставя на статистическата служба на Министерството на здравето и съответно на НСИ. Хората, които правят статистиката обаче не си дават сметка, че често самите лекари поставят диагноза инфаркт или инсулт на пациенти, които всъщност нямат това заболяване. Причината е проста – цената на здравната пътека за това заболяване е драстично по-висока от цената на други, по-леки заболявания и приходът за медицинското заведение и съответно за самите медицински работници е по-висок. Смело мога да кажа, че завишеният бройна тежки заболявания е продиктуван от системата по която една или друга пътека се плаща. Когато обаче имаш подобни данни, върху нея започват да се градят други статистически модели и да се правят съвсем произволни изводи, които са периферни за основната медицинска статистика – за проблеми със затлъстяването на населението, броят на хората занимаващи се активно със спорт и т. н.

  5. И едно допълнение – аз съм склонен да се доверявам повече на статистически източници, които са съставени от професионалисти в съответната област, а не на статистическите чиновници, които имат допир до математиката, но не професионално до съответната област – учителите биха ми дали много повече информация за статистическата динамика в училище, полицаите – за статистическата картина в полицията, лекарите – за състоянието в медицината и т. н.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.