През март 2011-та пуснах статия за някои аспекти от работата, здравните и пенсионните вноски в Германия. Събрах важни според мен точки взети от личен опит и от среща с консултант от социалното министерство прикрепен към посолството ни в Берлин. В рамките на следващата година пуснах още 2-3 статии и ефектът беше стотици мейли с въпроси от всякакво естество. На всички отговях, че не съм специалист и насочвах към тези, които могат да отворят. Пускал съм я много пъти и я давам пак – на тази страница има много отговори, мейли, телефони и дати на безплатни консултации из България и Германия за хора работещи или работили в чужбина.

Вчера ми изкипя и пуснах не много дипломатичен коментар за работата на Външно и представителствата ни. Споменах обаче, че и ние не си търсим информация и не си знаем правата. Сред мейлите, които получих, имаше много чели-недочели. Имаше работещи легално и нелегално в Германия. Имаше такива, които не са си плащали данъците и са вбесени, че България не ги защитава пред немците. Имаше фалирали заради липса на работа в Германия и вбесени, че консулството не им плаща билета към София. Имаше неплащали здравни при работа в DE и чудещи се защо българската каса не им поема нищо. Скапана държава, а?

Най-много обаче имаше такива, които не разбират немски, не са си чели договорите със здравни, адвокати, работодатели или хазаи. Социалното и данъчното законодателство в Германия е изключително сложно. Има много вратички, изключения, разпоредби и капани. Затова повечето немци си наемат данъчни консултанти и адвокати – за да не им излезе по-скъпо като пропуснат някоя клауза. Често обаче е достатъчно да прочетеш внимателно договора и да се разровиш добре за информация. Работата е, че доста хора не могат да разберат текстовете или просто не сядат да ги прочетат. И аз съм го правил. Разчита се най-вече на дочуто от приятели или статии като моята, която само маркира общи неща. Понякога се бъркаме и заради частни случаи – някой някога е минал тънко еди-как си и си мислим, че и ние може. Такива има и в моите статии и съм го писал изрично – това, че нещо е важало преди години за студент не значи, че ще важи сега за зидаря Пешо от Сливен.

Всеки прекарал повече време в чужбина знае, че Външно не защитават адекватно българите зад граница, не предоставят достатъчно хора и ресурси на консулствата, отношението към гражданите е като с натрапници и не се подкрепят онези, които реално вършат работа въпреки всичко изброено до тук. Всичко това е вярно. Вярно е обаче, че и ние не си знаем законите и правата. Очакваме неща от консулствата, които не са ѝ работа. Повечето от работещите легално не виждат, например, колко българи се въртят из немските арести всеки ден, а консулите трябва да се занимават с тях. Не търсим информация дори за малкото полезни услуги, които представителствата ни предоставят, като консултациите, за които говорих горе или електронната регистрация за избори.

Пиша всичко това не за друго, а за да напомня на търсещите информация, че не всичко в мрежата или дочуто от приятели е актуално, надеждно, универсално или дори вярно. Извинението „ами един така ми каза“ не важи пред данъчните, здравната каса или полицията.