OGP, България и какво е направено за прозрачността

В четвъртък в Лондон започва годишната среща на Open Government Partnership, за който писах доста до сега. България се включи в партньорството декларирайки редица цели в отваряне на данни и процедури в администрацията. На срещата трябва да представим доклад за напредъка си.

Напредък?!

През юни 2012-та излезе общ план в 33 точки за различни мерки за прозрачност. Точно тя бяха изпратени на OGP като официални цели. Очакваше се да последва стратегия с конкретни мерки по ресори, но доколкото ми е известно това не стана. От идеите само по една беше направена нещо – всяка бюджетна институция да пуска ежедневно справка с бюджетните си плащания. Тези справки обаче са практически неизползваеми – не са в отворен формат; пръснати са из сайтовете на ведомствата; не съдържат данни за отделни плащания, а за общи суми по направление; липсва документация за качеството, отговорните лица и прочие. Няма никаква техническа пречка всички тези проблеми да бъдат оправени от администраторите на финансовото министерство. Трябва само да бъде спусната заповед с точни инструкции от МС.

Знам, че са били водени разговори през последната година и половина за изготвяне на opendata портал. Продукт на Microsoft е бил дискутиран. Моето предложение все още е CKAN, който се използва от много подобни национални портали. В специалната страница за OGP в Strategy.bg няма нищо ново от март 2012-та. В началото на 2013-та беше създаден Обществен съвет „Прозрачност“ към транспортното министерство. В него се обсъждаха различни идеи и технологии. През юни излезе linked data търсачка за документите на Министерски съвет, която е дело на Пейо Попов. Към Egov.bg има и страница за оперативна съвместимост с регистър към различни данни. Изглежда обаче е попълнен само с тестова информация.

Още стратегии

След изборите ми писаха от дирекция в МС, която явно се занимава специално с отворени данни. Тогава им изпратих всичко, което съм изготвил като технически спецификации, предложения, примери, доклади и прочие. Знам, че изготвят стратегия за отворени данни, но не съм я видял до сега. Единствено на 9-ти август излезе решение на Съвета за административната реформа за въвеждане на opendata и директива 2013/37/ЕС (повторно използване на публична информация). Изготвянето на стратегия, както сме видели многократно до сега, само по себе си нищо не означава. Надеждата ми е обаче, че законодателните промени около директивата ще се случат по-скоро. Дай боже и да се изготви технически изисквания за публичните данни – нещо, за което говорим от години.

Стратегията на тази дирекция, доколкото разбирам, ще пренапише целите от юни 2012-та. По последните на практика няма движение нито от миналия, нито от сегашния кабинет. Затова ми е много интересно какво ще бъде съобщено в края на седмицата. Попитах няколко пъти, но не получих отговори дали ще имаме представител и какво би представил в Лондон.

Open Data Преброяване

Междувременно излезе един вид индекс на отворените данни изготвен от OKFN. Интересна статия за него ще намерите в Economist. България има сравнително добър резултат, но това далеч не е заради усилията на публичната администрация. С Пейо се постарахме да изровим колкото се може за България, за да покажем, че нещо се случва въобще. Повечето данни съществуват всъщност заради манията в последното десетилетие да правим регистри за всичко. Проблемът обаче е, че при липсата на единни стандарти, всеки регистър или публична информация се качва според както му хрумне на клетия чиновник натоварен със задачата. Така се стига до комични ситуации като снимка на екран с таблица. По този критерий се проваляме драстично – има ги данните, но не са използваеми. Проваляме се и с данните за фирмите – тези от търговския регистър се заплащат против всякаква бизнес и държавническа логика.

Още по темата за отворени данни може да прочие ще намерите в предишните ми статии. Погледнете и някои от проектите ми за отваряне на данни и визуализирането им. Ще продължа да пускам новини за OGP в Twitter.

Карта от The Guardian на най-добре справящите се с opendata страни

3 коментара

  1. Българите най-малко в ЕС се занимават с култура. 86% от българите не са участвали активно в каквато и да е културна дейност през последните 12 месеца. От останалите българи само 1% посочили занимаване с кино или фотография, с творческо писане или актьорска игра. 2% от сънародниците ни казали, че използват компютър за креативна дейност, свирят на инструмент или се занимават с рисуване, скулптура или занаят.

    Всеки шести българин е ползвал интернет за намиране на информация на културна тема, но 35% никога не са го правили.

    ДЯСНО!!!!!!! Дясното е против подпомагането на човешкото развитие от държавата. Ако дясното успее 100% .значи ще сме със сто години назад, а колко са били образовани тогава и са правили нещо културно. Колко кино, театър, библиотеки и читалища може да има само от изгода. Колко магисграли, метро и училища ще има построени от изгода. ??????????? Градските песни в дясното са само чалга!!

    Карта на страни с плосък данък: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e3/Flat_personal_income_tax.png/800px-Flat_personal_income_tax.png Страни с плосък данък:

    Абхазия 10%
    Албания 10%
    Андора 10%
    Anguilla 3%
    Беларус 12%
    Belize 25%
    Боливия 13%
    Босна и Херцеговина 10%
    България 10%
    Източен Тимор 10%
    Естония 21%
    Georgia 20%
    Гренландия 37-46% (в зависимост от общината )
    Гренада 30%
    Guernsey 20%
    Гвиана 33.33%
    Унгария 16%
    Jamaica 25%
    Джърси 20%
    Казахстан 10%
    Киргизстан 10%
    Latvia 25%
    Lithuania 15%
    Македония 10%
    Мадагаскар 22%
    Мавриций 15%
    Монголия 10%
    Черна гора 9%
    Нагорни Карабах 5%
    Румъния 16%
    Русия 13%
    Света Елена 25%
    Саудитска Арабия 2,5% зекят (гражданите на ССЗ страните, за мюсулманите които не са бедни, бедните мюсулмани не го плащат а го получават, султанът със свои средства идържа администрацията и държавата – с плоският данък от неверниците)
    20% данък върху доходите (неверниците)
    Сърбия 12%
    Сейшелските острови 15%
    Южна Осетия 12%
    Приднестровието 10%
    Тринидад и Тобаго 25%
    Туркменистан 10%
    Тувалу 30%
    Украйна 15%

    Държави, които са имали плосък данък в миналото:

    Чехия въведе плосък данък от 15% върху доходите на физическите лица през 2008 г., и втори по-висока ставка от 22% през 2013.
    Исландия въведе плосък данък върху доходите на физическите лица през 2007 г., на национално ниво на 22.75%. С допълнителна общински ставка, общата данъчна ставка е до 36%. През 2010 г. Исландия заменя своята плоска данъчна система с прогресивни национална ставки от 24,1 до 33%, и комбинирано (национално и общинско) най-високото ниво от 46.28 %.
    Словакия въведе плосък данък от 19% върху доходите на физическите лица през 2004 г., и втори по-висока ставка от 25% през 2013.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *