Раждаемостта в България

Преди година Министерството на Здравеопазването пусна регистър на ражданията. Целта му беше всяко родилно отделение в страната да въвежда данни за всяко раждане – кой екип, какви проблеми е имало, данните на детето и прочие. В публичната част на регистъра виждаме ежедневно броя родени по области. Както се досещате, още като го пуснаха отворих данните и направих проста визуализация.

През изминалата година и половина на няколко пъти се свързах с тези, които поддържат регистъра. Писах за множеството проблеми с данните в него и го дадох на няколко места като анти-пример за отворено управление. Дори като изключим това, че ме блокираха няколко пъти и въведоха captcha, за да не може да се свалят „публичните данни“, отрано се оказа, че самото въвеждане на информация от болниците е непълно. Разбираемо е да има няколко дни забавяне, какъвто толеранс са въвели в инструкциите, но на места явно срокът доста по-голям. Успявах обаче да обновявам данните и да поддържам графиките.

Натиснете графиката за по-голям размерКалендар по седмици показващ дните, в които е имало повече или по-малко раждания от средното за годината. Месеците са заградени в черна рамка.

Наскоро реших да анализирам данните за 2012-та и да ги сравня с тези на НСИ. Останах стъписан – в някои региони има разлики от порядъка на два пъти. По-притеснително е, че 8.31% от ражданията регистрирани от НСИ не са отразени в регистъра на ражданията на МЗ. Това са 5787 деца.

Неточности и неясноти

Тезата ми за тях е, че регистъра на МЗ отразява само родените в болниците докато НСИ – всички регистрирани в ГРАО. Така разликата вероятно идва от децата родени в чужбина и получили автоматично гражданство. Докато за 2012-та ражданията в България излизат около 95 на 10000 души, то според горните цифри в чужбина има 57 родени на 10000 (приемайки условно 1 милион зад граница). Не успях обаче да потвърдя тази теза.

Натиснете графиката за по-голям размерДеца родени извън областта в %

След разговор с НСИ обаче разбрах защо има такива големи разминавания при областите. НСИ взима информация от ГРАО и записва ражданията по адресна регистрация на родителите. Така, ако едно дете е родено в София, но родителите му имат постоянен адрес в Благоевград, НСИ ще сметне раждането в Благоевград, а МЗ (евентуално) в София. На горната графика се вижда това разминаване. В зелено са областите, където са родени много деца с адреси в други области. В червено са областите, където родилките са предпочели да отидат другаде. Разбираемо жените от София-област раждат предимно в София. Интересното е, че същото важи за Ямбол, които раждат в Сливен. На графиката по-долу виждате къде са родени най-много деца за 2012-та спрямо населението между 20 и 59 години.

За жалост, тези данни не са точни заради проблемите с регистъра на МЗ. Попитах и тях за тези разминавания и за методологията им. Когато ми отговориха (най-накрая и не много охотно) се оказа, че въвеждането на информация не се проверява. Разчита се на коректността на болниците без те да имат реален стимул. Това обяснява защо откривам 2% разлика между данните, които съм зареждал в течение на 2012-та и тези, които виждаме сега – няколко месеца по-късно. В Габрово, например, са пропуснали да въведат 15% от ражданията си навреме.

Натиснете графиката за по-голям размерБрой раждания на всеки 10000 души

Разбира се, това че някакъв си списък в мрежата не е точен говори единствено за лоша организация в Министерството на здравеопазването – нещо, което знаем така или иначе. Публичната таблица не показва много, но регистърът може да е доста полезен. Първоначалната му цел е била да се използва за анализ на проблемите в болниците и при ражданията. Разминаванията, които виждам, говорят, че това е невъзможно предвид некачествените данни.

Модел на поведение в администрацията

Ще попитате какво пък такова значение има един регистър. Вероятно не чак толкова голямо, макар за него и сега да се харчат пари и стотици човекочаса за поддръжка и въвеждане. Този модел на работа обаче е типичен за всеки регистър, на който съм попадал в администрацията ни. И това, и предишните правителства говорят за отчетност и прозрачност. Истината е, че ако нахвърлим случайни цифри на Excel таблица и я пуснем в мрежата резултатът ще е далеч по-добър – анализите ще са също толкова точни, но поне няма да се харчат милиони за неизползвани правилно и принципно неизползваеми системи. Липсва стратегия за публичност на информацията, описание на методологията, стандарти за публикуване, поддържани и съвместимост на данните.

Ще завърша с част от разговора ми с Валери Борисов през юли 2010-та – тогава шеф на дирекция „Електронно управление“.


Както знаете, постоянно се пускат обществени поръчки и се създават вътрешно софтуерни системи, изискванията за които се изготвят от чиновници и поддържащ персонал без съгласуваност. Макар понякога изискванията към новите сайтове и услуги да съвпадат със стратегията, която представяте, често това не е случая. Такъв пример е поръчката за новият сайт на НС.

В този смисъл, ако има централно ръководство с препоръчителни изисквания, стандарти, формати и структура на данните, ще се постигнат три цели. Първо, тези, които изготвят поръчките ще имат на разположение рамка, върху която да работят. Второ, при създаването на сайтовете, много от отворените данни ще са на разположение дори преди началото на изпълнение на стратегията за ЕУ. Това ще е от полза както на бизнеса и хората, така и на самата стратегия за ЕУ, защото ще осигури пазар за продукта, който ЕУ предоставя и ще елиминира няколко то рисковите фактори споменати в края на плана. И не на последно място – когато проектите по ЕУ започнат, интеграцията на старите системи на различните институции ще е много по-лесно, заради това, че са изготвени по подобни стандарти и изисквания.

Същите неща повтарям от доста време и малко се е променило. През 2012-та несъвместимостта на системите беше основното извинение за липсата на напредък в eGov от страна на кабинета. Очаквам и следващите да го повтарят, докато в същото време парадират с прозрачността си.

Допълнителна информация

Сравнение на статистиката за ражданията – OpenOffice и Excel
Регистъра на ражданията на МЗ
Данни за ражданията на НСИ
Малко графики за смъртността и причините за нея в България

12 коментара

  1. Сега въпросния регистър технически се поддържал от „Национален център за опазване на общественото здраве“, където има още няколко регистъра, които ще е интересно да видим като нормално представени данни. Гледайки това горе обаче се чудя до колко има смисъл.

  2. Бонус оплакване – до към началото на тази година Министерството на Здравеопазването не приемаше мейли от Gmail или Yahoo. Администраторите им ми казаха, че са ги блокирали заради много спам. Препоръчаха ми да си направя мейл в Mail.bg или Abv. Смятай…

  3. Относно по-малкото раждания в събота и неделя – вижте това тук:
    http://sugarfreenora.wordpress.com/2013/07/12/7th-floor/

    Разликата между ражданията през седмицата в събота/неделя е драстична. Ако кажем, че в даден град на седмица се раждат 1000 деца, средно в работен ден ще се родят 157 деца. В почивните дни ще бъдат едва 107. Някой отдават това на увеличената бройка раждания със секцио с цел планиране на раждането.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *