Дайте да ви депресирам още малко…
Преди няколко дни статия на Euronews започна с това, че сме на 8-мо място в света по смъртност. Точно между Сомалия и Афганистан. Първата ми реакция – това е поредната стъкмистика. Проверих обаче цифрите на НСИ и действително е така.
14.7 души си отиват на година на всеки 1000. Реших да се разровя из таблиците, за да намеря причини или опровержение. Често разлики в методиката на събиране на информация води до погрешни изводи. Тъй като знам от къде да взема данните за Германия, направих сравнение с тях. Те имат 10.43 на 1000 за 2011-та.
Първата ми теза беше, че у нас има значително по-голяма смъртност сред възрастните хора заради по-лошото здравеопазване. Оказа се обаче, че не е така. На следващата графика виждате смъртността разбита по възрастови групи с логаритмична вертикална скала. Видно е, че тенденциите в различните възрасти са близки. Жълтата линия е процентната разлика между БГ и DE. Движи се между 35% и 150%, а средното ниво е 41%. Оказва се, че при смъртността сред младите разликата е значително по-голяма, отколкото сред възрастните. Тук може да видите същата графика с линейна скала.
Натисни графиката, за да я отвориш в пълен размер
Следващата стъпка бе да сравня процентната разлика в смъртността между БГ и DE при мъже и жени в различни възрастови групи. Долната графика показва колко повече смъртност има в България при съотвения пол и възраст. „180% при жените между 25 и 29“ означава, че у нас си отиват с 80% повече на година, отколкото в Германия. Не трябва да забравяме, че все пак говорим само за 4.5 жени на всеки 10000, но в Германия са едва 2.5. Този скок сред жените в края на 30-те е доста забележителен. След 40-те обаче жените са доста по-близко до немските нива, отколкото мъжете. Цифрите са пак притеснителни, но при мъжете говорим за двойни нива.
Натисни графиката, за да я отвориш в пълен размер
Толкова голяма разлика в смъртността вероятно би трябва да се очаква предвид по-високата продължителност на живота в Германия – 83 години. Затова исках да сравня горните данни с тези в съседна Румъния. Там продължителност на живота е подобна на тази у нас – около 78 години. За съжаление, не успях да се оправя със сайта на статистическата им служба. Ако някой успее да извади данните, ще се радвам да ги прати или да пусне сам анализи. Все пак, може да сравним общата смъртност през годините, която виждате на следващата графика. В Румъния е вече под 12 на 1000, докато при нас леко нараства. Това именно показва нещо, за което трябва да се притесним сериозно. При близки разходи и качество на задравеопазването, подобен начин на живот и структура на населението виждаме сериозни различия в смъртността.
Натисни графиката, за да я отвориш в пълен размер
Интересно е да се види и причините за тази смъртност у нас. Според данните на НСИ около 71% от мъжете и 62% от жените си отиват заради болести свързани с кръвообращението. Ракът взима живота на 16.7% от случаите. Катастрофите и други „външни“ причини, на които медиите обръщат толкова огромно внимание, водят до едва 2.8% от смъртните случаи. Очевидно е, че имаме много сериозен проблем със сърдечните заболявания. Писах за това преди 3 години и от тогава проблемът се е задълбочил още повече (* виж допълнението)..
Лошото е, че не се говори сериозно за това. Сигналите са там, но някак остават встрани от вниманието. Ако някоя медия говори за тях, то ще е в графата сензации в стил „вижте колко сме зле“ и толкова. Възможно е, разбира се, разлики в методологията на НСИ да води до изкривяване на данните. Гледайки обаче цифрите не мисля, че е така. Не мисля и че основният проблем тук е здравната система, макар западащото ѝ качество в последните 30 години да е сериозен проблем. Твърде много от нас – включително и аз – гледаме на превенцията, спорта и контролните прегледи като нещо безсмислено. В тази статия разглеждаме някакви цветни линийки, но ефектите от тази масова култура са ясно видими и фрапиращи.
Е предупредих, че ще ви депресирам още…
Допълнение – 9 юли
Коментарът на Невена под статията ме накара да се замисля, че можем да представим причините за смъртността по-добре. Имаме данните за последните 8 години и можем да покажем тенденцията по години. Графиките на Евростат взимат за база броя починали на всеки 100000 души по определена причина през 2005-та и показват как се променя тази бройка през времето.
Първоначално реших да сметна как се променя делът на всяка причина/заболяване спрямо общия брой смъртни случаи, но след това открих на практика, че методът на Евростат е по-добър, защото разглежда всяка причина независимо от другите. Накратко казано, долните графики показват на всеки 1000 души колко повече или по-малко хора си отиват от сърдечни заболявания, например. След дискусията в коментарите, разделих случаите на две групи – под 65 и над 65 годнини.
Натисни графиките, за да ги отвориш в пълен размер
Има плавен спад при фаталните сърдечни и дихателни заболявания в последните години. Другите причини за смърт обаче са скочили драстично през 2012-та. Нямам обяснение за това. Забелязва се рязък спад при „външните“ причини между 2008-ма и 2012-та – катастрофи, инциденти, натравяния, самоубийства и т.н. Тези данни са известни и от справките на КАТ. Ако сравним двете възрастови групи, вижда се, че профилите на респираторните заболявания са доста различни през годините. В абсолютни стойности причините за смърт също са доста различни – проблемите с кръвоносната система са виновни за около 43% от смъртните случаи под 65 години. Пак е сериозен процент, но не се вижда добре от графиките в началото на статията.
Източници и данни
Таблици с данните и графиките в първата част – OpenОffice и Excel
Таблици с данните и графиките в допълнението – OpenOffice и Excel
Данни на НСИ за здравеопазването
Данни на Немския статистически институт
Eurostat: Статистически данни за причините за смърт
Данни на Световната банка за смъртността
Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията? 
Тая жълта линия в първата графика сега осъзнавам, че е малко безмислена, защото не се вижда разликата между високата и ниската точка. Трябваше да я сложа във втората графика, където съм я разделил на двата пола. Данните са подредени в таблиците накрая на статията – там ще може да видите цифрите по-точно.
И аз съм писал за това. Но като цяло проблемите у нас, с сърдечно и съдовите заболявания, не е от вчера а още от тошово време и си ние в културата – ние ядем препечено, мазно и най-вече с мнооооого сол 🙂 Което е разбираемо за южна държава с култура несвикнала на хладилници 🙂
В западните държави имат много сериозна култура на превантивност – масови контролни прегледи, изпращат се напомнящи писма на рисковите групи. Затова и смъртността при тях е по-малка. В България има и много лоша практика да се яде много тесто, пържено и сладко, а ракийката след работа се счита за нещо нормално, а то не е. Спортът му е майката, но в България му ебахме мамата. Трудно се намират зали и места за спорт и то само ако имаш силно вътрешно желание и мотивация. Фитнесите са или много скъпи или в ужасно състояние. Всичко това си оказва влиянието. Тук държавата не е толкова виновна, колкото племнната ни обремененост, но все пак и държавата има много какво да направи, за да стимулира превантивните мерки – така се пестят пари от скъпо лечение и добре образовани и работещи хора остават да работят в икономиката, вместо да се инвалидизират или умират.
@Маруш Денчев – не мисля, че може да се обощава така „западни“ и други държави. Кения и Танзания имат същите цифри като Германия. Някъде другаде е истината тук. Имам сериозни съмнения, че логката на този индекс е различна и изводите в статията са тотално объркани. Не открих обаче никакви индикации за това. Обяснението на crude death rate си е доста праволинейно – брой смъртни случаи на година разделени на населението по средата на годината умножено по 1000.
Мисля, че имам обяснение защо цифрите в статията ми са такива. Ще питам НСИ за методологията им, но имайки предвид какво ми разказаха за ражданията, има вероятност да смятат смъртните случаи по регистрираните в ГРАО. Тези обаче включват и тези на българите зад граница. Така трябва да включим към сметката и 1.2 милиона българи в чужбина. Така индексът пада до 12.6 на 1000. Вече въпросът е другите как смятат такива случаи. Ще питам утре.
Аз мисля, че данните са ти верни и обяснението за това защо България е по-зле от Румъния се дължи на разликата в консумацията на тютюневи продукти:
List of countries by cigarette consumption per capita
Ако имаш данните за смъртността във всички тези страни можеш да установиш с регресионен анализ дали съществува корелация между тютюнопушене и смъртност и за кой пол тя е по-силна. Тютюнопушене плюс висок холестерол (и неконтролиран диабет) са двете основни причини за ръстта на сърдечно-съдови заболявания.
@Невена – Предполагам, че ефектите от пушенето за разпредлени между новообразуванията и болестите на дихателната система, а вероятно има малко и в сърдечните заболявания. Първите две представляват общо около 20% от смъртните случаи, но включват и респираторни заболявания и всички други видове ракове, които взимат доста повече жертви.
След бърза справка видях, че според WHO около 16% от всички смъртни случаи в Европа могат да се свържат някак с цигарите. Това включва повишени рискове от респираторни и сърдечни заболявания. Не ми е известно обаче да има сравнителни извадки колко от починалите в съответните категории са пушели. Ще е интересно да я видим.
Във всеки случай не правим нещо като хората. Холестеролът и спорта според мен са най-голям проблем. Все едно говоря за себе си де, но като го видя (поне аз) като данни, някак се сряскам повече.
Впрочем относно пушенето в Румъния, не знам тия цифри във Wiki от къде са, но намерих статии на FT, че в последните години нелегалните цигари там са се повишили от 35 на 50% от общата консумация. Тия цифри може отразяват само акцизните стоки, само за които може да има точни данни. В България ситуацията е подобна, но мисля, че процентът беше по-малък. Така преди години ни бяха изкарали, че сме на последно място по употреба на твърд алкохол в Европа. Смятай.
Не казвам, че данните не са точни – поставям всяка таблица под съмнение докато не видя методологията. Затова започнах и статията гора така – с въпроси до колко са точни цифрите и какво взимат под внимание.
Не открих статията в euronews и се чудех разглеждал ли си тези данни?
Eurostat: Статистически данни за причините за смърт
Не искам да превръщам поуста ти в медицинска лекция, затова ще се опитам максимално да опростя ефекта на цигарите до следното:
Smoking is a key risk factor for the three diseases that cause most deaths: ischaemic heart disease (инфаркт), cerebrovascular disease (инфаркт или инсулт) and lung cancer. Smokers are also at increased risk of developing chronic obstructive pulmonary disease and reduced lung function (след около 20 години редовно пушене това е 100% риск).
А комбинацията цигари + висок (лош) холестерол + (неконтролирано) високо кръвно налягане е гаранция за инфарк или инсулт. Въпросът не е дали, а кога. И от там и скока в смъртността в групата 35-55 годишни.
Да се върна на анализа ти: да, прав си, не е ясно колко изкривява контрабандата тези данни. НО консумацията може да бъде изчислена и чрез социологическо проучване, стига то да бъде добре изработено и представително. Струва си да се порови човек и да види дали има (и колко) корелация между тези фактори и смъртността. Тогава би могло да има и институционален диалог, медийно внимание и хората да осъзнаят, че ако те не поемат контрол над здравето си, няма кой да го направи. А и да си знаят рисковете.
@Боян Юруков – Аз съм сигурен, че НСИ брои смъртните актове. Само не разбрах, защо искаш да прибавиш към базата население още 1.2 милиона? Това би предполагало, че делът на смъртните актове от чужбина е пропорционален на тези 1.2 милиона. Съмнявам се това да е така.
При сравнението с Румъния трябва да се отчете по-ниската средна възраст там. Например, хората над 64 години са 14,5% срещу 18,5% в България, а това вероятно е съществен фактор.
@Невена – този доклад е доста интересен. Ще го погледна по-подробно. Даде ми идея за допълнение към статията с графика как се движи дялът на смъртност от различни заболявания от 2004-та насам.
@kyky – аз не съм сигурен. Има формуляри, които се попълват, а и май за починалите в чужбина също се вади български смъртен акт или поне се прилага. Затова методоката е важна. Въз основа на това ще видим дали трябва да се добавят тия 1.2 милиона. За смъртността зад граница нямам данни, но съдейки по рисковите фактори, бих казал, че вероятно е дори по-висока сред гастарбайтърите.
При ражданията, например, открих едни 10-15% разминавания в данните на МЗ и НСИ. Оказа се, че първите броят колко са родени/регистрирани в дадената болница, а другите – колко бебета са регистрирани по адресна регистрация на роднините. Така в някои региони има много малко родени, защото няма много болници.
@Спас Колев – и това е важно за средната смъртност. Затова сравнявам по възрастови групи с Германия. За Румъния ги нямам данните. В Германия обаче делът на възрастното население e дори по-голям 20.6 от населението. 17.9% при мъжете и 23.1% при жените. При това смъртността на година е средно с 40% по-ниска от нашата. Не ми е ясно как стават тия неща. Не ми е съвсем ясна и връзката между средна продължителност на живота, смъртност и процент възрастно население. Затова започвам така статията.
Какво да се депресираме! По-добре да си знаем!
Статията е интересна. Относно влиянието на здравеопазването върху смъртността при възрастните хора – то така е абдикирало през последната година, че това влияе върху млади и стари. Преди години се стараеха повече за младите хора. Сега мисля, че няма значение.
А за сърдечните заболявания, наскоро се замислих колко различно е ежедневието ми от това на дядо ми. С какво се е хранил той и как е живял. В сравнение с мен – много по-повече физически натоварвания, спокоен живот, чиста и прясна домашна храна. А ние сме запазили любовта си към свинското, но забравяме да го изхабим с физически труд.
По-добре да се депресираме, отколкото да не знаем и да не правим нищо. Поздравление, че отваряте темата.
@Анелия Ангелова – аз си да предупредя в началото 🙂 Ако разчитам данните правилно. Здравеопазването няма най-голямо влияние върху възрастните. Или поне не по-голямо от това върху младите. хубавото на тези данни е, че можем да видим реално как се променя здравето ни и да търсим какво да поправим.
Впрочем въз основа на линка, който Невена пусна по-горе, направих графика с тенденциите на причините за смъртните случаи в България. Намират се в допълнение след края на статията. Под него са таблиците с новите данни.
Тютюнопушене
Стрес
Замърсяване на околната среда
Канцерогенни
Чернобил
Диета – тлъстини и захарни
Алкохол
Липса на профилактични прегледи и култура на профилактика
Заседнал начин на живот
Ниска култура на шофиране и участие в движението
Наркотици
Бедност
Бедност
Бедност
@Асен – бедността е доста относително понятие. Не мога да го покажа с данни, но според мен в България няма бедност на такова ниво, че да повишава забележимо смъртността. Достъпът до здравеопазване е сред добрите в света, макар да не сме доволни от него. Жертвите по пътищата са наистина много, но не трябва да не отбележим голямото подобрение в последните години и да продължим с мерките. За останалото съм съгласен. Тези здравословни проблеми са типични за богатите общества и да, погледно в световен мащаб сме сред тях – и като доходи, и като здраве. Въпросът обаче е, че личната ни здравна култура води до толкова забележима разлика, която неизменно покачва броят смъртни случаи.
Коментарът на Асен е право в целта. Аз ще си позволя да го допълня с личното си мнение.
– Дезориентация, неинформираност и нисък инстинкт за самосъхранение са в основата за качеството на живот на съвременния българин. Предните фактори в комбинация с бедността, а в много от случаите и стари и неправилни хранителни навици, наследени от по-стари поколения, карат хората да ядат боклуците продавани по магазините. В тях се съдържа химия, канцерогени и Бог знае още какво което не е описано в опаковките. Тези продукти са евтини, символ на капитализма. – Те са създадени на принципа: Да правим пари на всяка цена, майната му на хорското здраве!. Нищо вече не е същото: ядем генно модифицирани зеленчуци и плодове, хормонално напомпани животни и месото им, всякакъв вид опаковани продукти пълни със захар и химия (така наречените „Е-та“) и т.н.
За съжаление цената на качествената храна расте с всяка секунда. Вече е абсолютно реален момента в който една салата е по-скъпа от комбинирано меню от верига за бързо хранене.
За съжаление за да се живее дълго и здавословно, се изисква огромна мотивация за хората от бедната и средната класа, те трябва да вложат време,и усилия, за да планират правилно менюто и стъпките си за здравословен живот, спорт и да си набавят нужната информация.
Препоръчвам на всеки който е заитересован от подобен тип информация да намери научнопопулярните филми на тази тема от торентите, да използва най-известната търсача за да търси информация и да посети един известен здравословен сайт който има в заглавието си „ББ“. Поне на мен тези бяха първите източници които преди години ми отвориха очите.
Успех на всички
що някой не сметне реалната средна заплата, щом 30% получават минимална заплата – последните 30% трябва да получават над 1000 лева, но не е така
Става дума за тази статия тук, нали?
Forbes: Why Governments Are Lying About Life Expectancy
Не ми е съвсем ясна статистиката за продължителността на живота, но знам, че се смята винаги към момента на раждане. Така, ако някой се роди сега в България, ще има около 78 години. С подобряване на здравеопазването и технологиите в следващите години обаче, тази възраст може да скочи до 100 години. Това е нещо, което според мен Чеймъбърс не отчита.
@Стефан – иска се възпитание. Това е всичко. Обичаме да обвиняваме държавата, училищата и бизнеса за всичко. Макар да носят не малка вина, възпитанието на децата в дома е най-важно.
Впрочем пуснах графики и информация за данните за раждаемостта в България. Там тръгвам в една по-различна посока:
http://yurukov.net/blog/2013/07/11/rajdaemost_bg/
Бедността не е само финансово понятие. В случая, макар Б-я да се нарежда финансово сред имащите страни, производствените взаимоотношения и общественото развитие, както и достъпът до здравословна диета не ни нареждат сред проспериращите икономики по отношение на „средно статистическия“ гражданин. Трудовите възнаграждения на работещите са крайно недостатъчни за подръжка на един нормален живот и здравословно хранене. С изключение на селата, където хората все още имат някаква лична градина и снабдяваща ги с пресни зеленчуци плодове, останалите граждани са на произвола на волята на пазара. Много „храни“ са боклуци в прекия и преносен смисъл, и единствената привлекателна стойност е вероятно по-ниската цена или противопоказни добавки, повишаващи вкусовите, но не и хранителните качества на продукта. Бедността има и друго измерение – депресирано, изнервено или озлобено, когато тя е визирана на фона на парвенющина и показност на богатства придобити по съмнително почтен път. Хората изпадат в дълбока депресия, като не са в състояние да достигнат един нормален и достоен уровен на живот, а да не говорим за липсващите „екстри“ – духовна култура, почивка и туризъм. България има цени на много потребителски стоки по-високи от тези в Америка, без да сме дали на работещите възможността да купят понякога елементарни ежедневни храни. Не говорим за отделни преуспяващи личности, а за обществото като цяло. Аз си спомням една не много отдавнашна картина, когато все още можеше да се говори за едно нормално потребление, но не и днес…
Бедността засяга и всички останали аспекти на превантивно то здравеопазване. Когато един пациент не може да си позволи прехрана, камо ли ваксинации, антиоксиданти, статин-терапия, контрол на кръвното налягане и кръвната захар, не може да се говори за едно богато общество.
@Асен – всъщност ако погледнеш статистиката, България се нарежда по средата в рамките на Европа по консумация на плодове и зеленчуци като процент от хранителната диета. Процентът от заплатата, които отиват за храна е по-голям от по-богатите членки, но и моделите на консумация и разходите са различни. В Германия, например, над 75% от населението живее под наем цял живот и плаща около 25 до 35% от семейния бюджет за наем. В България почти всеки притежава апартамент, а дори да го изплаща, сумата е по-малка от 20% от заплатата. Данъците в Германия са между 25 и 50%, докато в БГ са под 28%.
От гледна точка на типа хранете, в България хората ядат навън доста по-малко. Това най-често е заради липсата на излишни пари, но води до интересния ефект, че се готви повече в домашни условия. Това е доста по-полезно от пиците, дюнерите и дори сготвените полуфабрикати, които се ядат масово в тези страни, които ти посочваш.
Германия всъщност е малко по-особен случай, защото има мания за био-храни. Струват 3-4 пъти повече и могат да си ги позволят само хората с високи заплати дори за немските стандарти. Това обаче не е разпространено в други страни.