От гледна точка на типа хранете, в България хората ядат навън доста по-малко. Това най-често е заради липсата на излишни пари, но води до интересния ефект, че се готви повече в домашни условия. Това е доста по-полезно от пиците, дюнерите и дори сготвените полуфабрикати, които се ядат масово в тези страни, които ти посочваш.

Германия всъщност е малко по-особен случай, защото има мания за био-храни. Струват 3-4 пъти повече и могат да си ги позволят само хората с високи заплати дори за немските стандарти. Това обаче не е разпространено в други страни.

Не ми е съвсем ясна статистиката за продължителността на живота, но знам, че се смята винаги към момента на раждане. Така, ако някой се роди сега в България, ще има около 78 години. С подобряване на здравеопазването и технологиите в следващите години обаче, тази възраст може да скочи до 100 години. Това е нещо, което според мен Чеймъбърс не отчита.

– Дезориентация, неинформираност и нисък инстинкт за самосъхранение са в основата за качеството на живот на съвременния българин. Предните фактори в комбинация с бедността, а в много от случаите и стари и неправилни хранителни навици, наследени от по-стари поколения, карат хората да ядат боклуците продавани по магазините. В тях се съдържа химия, канцерогени и Бог знае още какво което не е описано в опаковките. Тези продукти са евтини, символ на капитализма. – Те са създадени на принципа: Да правим пари на всяка цена, майната му на хорското здраве!. Нищо вече не е същото: ядем генно модифицирани зеленчуци и плодове, хормонално напомпани животни и месото им, всякакъв вид опаковани продукти пълни със захар и химия (така наречените „Е-та“) и т.н.
За съжаление цената на качествената храна расте с всяка секунда. Вече е абсолютно реален момента в който една салата е по-скъпа от комбинирано меню от верига за бързо хранене.
За съжаление за да се живее дълго и здавословно, се изисква огромна мотивация за хората от бедната и средната класа, те трябва да вложат време,и усилия, за да планират правилно менюто и стъпките си за здравословен живот, спорт и да си набавят нужната информация.

Препоръчвам на всеки който е заитересован от подобен тип информация да намери научнопопулярните филми на тази тема от торентите, да използва най-известната търсача за да търси информация и да посети един известен здравословен сайт който има в заглавието си „ББ“. Поне на мен тези бяха първите източници които преди години ми отвориха очите.

Успех на всички

Статията е интересна. Относно влиянието на здравеопазването върху смъртността при възрастните хора – то така е абдикирало през последната година, че това влияе върху млади и стари. Преди години се стараеха повече за младите хора. Сега мисля, че няма значение.

А за сърдечните заболявания, наскоро се замислих колко различно е ежедневието ми от това на дядо ми. С какво се е хранил той и как е живял. В сравнение с мен – много по-повече физически натоварвания, спокоен живот, чиста и прясна домашна храна. А ние сме запазили любовта си към свинското, но забравяме да го изхабим с физически труд.

По-добре да се депресираме, отколкото да не знаем и да не правим нищо. Поздравление, че отваряте темата.

@kyky – аз не съм сигурен. Има формуляри, които се попълват, а и май за починалите в чужбина също се вади български смъртен акт или поне се прилага. Затова методоката е важна. Въз основа на това ще видим дали трябва да се добавят тия 1.2 милиона. За смъртността зад граница нямам данни, но съдейки по рисковите фактори, бих казал, че вероятно е дори по-висока сред гастарбайтърите.

При ражданията, например, открих едни 10-15% разминавания в данните на МЗ и НСИ. Оказа се, че първите броят колко са родени/регистрирани в дадената болница, а другите – колко бебета са регистрирани по адресна регистрация на роднините. Така в някои региони има много малко родени, защото няма много болници.

Smoking is a key risk factor for the three diseases that cause most deaths: ischaemic heart disease (инфаркт), cerebrovascular disease (инфаркт или инсулт) and lung cancer. Smokers are also at increased risk of developing chronic obstructive pulmonary disease and reduced lung function (след около 20 години редовно пушене това е 100% риск).

А комбинацията цигари + висок (лош) холестерол + (неконтролирано) високо кръвно налягане е гаранция за инфарк или инсулт. Въпросът не е дали, а кога. И от там и скока в смъртността в групата 35-55 годишни.

Да се върна на анализа ти: да, прав си, не е ясно колко изкривява контрабандата тези данни. НО консумацията може да бъде изчислена и чрез социологическо проучване, стига то да бъде добре изработено и представително. Струва си да се порови човек и да види дали има (и колко) корелация между тези фактори и смъртността. Тогава би могло да има и институционален диалог, медийно внимание и хората да осъзнаят, че ако те не поемат контрол над здравето си, няма кой да го направи. А и да си знаят рисковете.

Не казвам, че данните не са точни – поставям всяка таблица под съмнение докато не видя методологията. Затова започнах и статията гора така – с въпроси до колко са точни цифрите и какво взимат под внимание.

След бърза справка видях, че според WHO около 16% от всички смъртни случаи в Европа могат да се свържат някак с цигарите. Това включва повишени рискове от респираторни и сърдечни заболявания. Не ми е известно обаче да има сравнителни извадки колко от починалите в съответните категории са пушели. Ще е интересно да я видим.

Във всеки случай не правим нещо като хората. Холестеролът и спорта според мен са най-голям проблем. Все едно говоря за себе си де, но като го видя (поне аз) като данни, някак се сряскам повече.