Засадих цветя на балкона през пролетта. Преди седмица застудя и реших да ги прибера на топло. Пред входната ми врата има доста място и реших да ги изкарам там. Така е коридорът във входа, че никой не минава точно от това място и на никой нямаше да пречат. Още повече, че има и други, които оставят я някоя голяма саксия, я шкаф за обувки.
Не минаха обаче и два дни, когато забелязах, че единият корен е счупен. Някой беше стъпил в саксията. И то не случайно спъване, а дълбока ясно очертана стъпка на възрастен човек. Реших на реагирам с майтап и сложих табелка на тъжна стъпкана китка.
След още два дни видях, че във вътрешната саксия някой беше стъпил по същия начин. Интересното е, че трябва нарочно да се е разкрачил, за да стъпи точно там. Тогава реших, че цветята имат по-голям шанс на минусовите температури отвън, отколкото в компанията на съседите ми. Търся голям найлон да ги покрия в импровизиран парник.
А да, на мястото на цветята сложих друга бележка. В Германия явно се действа само пасивно-агресивно.
Поздравления за статията и реакцията!
Кой ти рисува бележките?
@Ася – благодаря 🙂
@MilenG – c’était moi.
сори батка, напих се и залитнах 🙂
@monk – ти като си бил пиян пак, че друго не си направил в градинката…
Завистливи боклуци, които мразят чужденците, но ги е срам да си го признаят, за да не ги набедиш за нацита…
Аз щях да го дебна докато не го хвана…и после жална му леля.
monk, ти ако беше пиян нямаше да уцелиш саксията 😉 или викаш да не те подценявам? 🙂
@Пепо – половината ни съседи не са немци. Не можем да знаем кой е. Предвид цените на наемите тук обаче, няма пенари. Кофти възпитанието обаче не се променя с възможностите.
@Жижи – нямам нерви и време. Здраве да е.
Чудесни цветя!
Ние си посадихме в саксия пред офиса. На пролет цъфнаха прекрасни розови лалета. Бяха невероятни.
Всяка сутрин, тръгвайки към офиса се чудех дали ще бъде покрусен деня ми. И се молех да ги обере някой влюбен младеж. А не някой злобар.
За моя радост прецъфтяха в саксията.
Явно съседът с голямата стъпка се чувства застрашен и собственик на общите части. Само не мога да разбера защо няма смелост и да каже направо че му пречат.
Позволявам си да пиша дълго, защото такива случки направо ме разбиват.! Късмет за цветя ти.
@Анелия Ангелова – имаше и още една саксия и още корени, но след една почивка бяха умрели повечето. Тези тук са явно доста издържливи. Мушкатото особено ме шашка.