Миналата седмица писах в Twitter и Facebook за справка от ГРАО за българчетата родени в чужбина. Ще пиша подробно тези дни за това как я получих и ще пусна интерактивна карта с анализ. Сега обаче искам да обърна внимание на един интересен за мен аспект от данните.
За последните 10 години 96653 деца са били родени в чужбина и родителите им са изкарали български акт за раждане. Тези деца се вписват в статистиката на НСИ, защото ГРАО вижда, че имат издадени ЕГН-та. Писал съм и други пъти за статистиката около раждаемостта у нас и как почти всички медии се оплитат в цифрите. Приблизително може да приемем, че годишно се раждат 70000 българчета с лека тенденция на повишение от тази година. Това прави около 95 деца на всеки 10000 българи. Изключвайки родените в чужбина, цифрата клони към 82-85.
Поглеждайки данните получени от ГРАО, бързо се вижда, че в САЩ и Канада има много по-малко регистрирани деца спрямо други държави. Взимайки предвид приблизителни оценки за българското население там, излиза, че на всеки 10000 българи се раждат и регистрират съответно 21 и 25 деца. От Германия и Испания са регистрирани съответно 74 и 79 българчета на всеки 10000. Ще забележите, че тези цифри са доста под статистиката за България дори отчитайки занижените стойности на МЗ за ражданията в български болници. Има доста причини за това, но тук ще се концентрираме върху тройната разлика между регистрираните раждания в Европа и Северна Америка.
Единствената логична причина за това разминаване са усложнените административни процедури и липсата на информираност. За да се извади български акт за раждане, на този издаден в чужбина трябва да постави апостил и да се преведе. След това трябва да се предаде лично в общината по адрес на майката и след две-три седмици чакане се изважда български акт за раждане. Повечето българи зад граница не знаят, че по принцип служителите приемат документи подадени от близки и родителите няма нужда да присъстват лично. Някои се сблъскват с доста по-сложна процедура, защото не са извадили акт за раждане до 6-тия месец. Преди това е лесно, ако си подготвен. Ефектът е, че повечето българи вадят акт за раждане на децата си чак когато се прибират от чужбина и намерят повече време.
Всичко това може да се улесни неимоверно, ако се въведе услуга за изваждане на акт за раждане в консулските служби. Това вече се прави за паспорти и лични карти. Такава услуга се предлага от консулствата на много други държави. За целта е достатъчно да се предостави акта за раждане с апостил на консулството и те да се погрижат за превода и процедурата в съответната община. Това, разбира се, ще струва повече и ще отнеме повече време, отколкото като се прави на място в България. Улеснението обаче ще е огромно и при получаване на документа ще може веднага да се поръча паспорт за детето. Консулствата пък ще имат още един източник за приходи.
Друга малко известна подробност е, че от декември 2013-та България подписа Конвенция за издаване на многоезични извлечения. Това означава, че актове за гражданско състояние (раждане, смърт, брак) от 23 държави нямат нужда от апостил. Това е допълнително улеснение за родителите. Тъй като обаче най-често са на латиница, документите ще имат нужда от превод, който може да бъде заверен в консулските служби.
Какъв ще е ефектът от подобна марка е трудно да се прецени, но ако предположим, че много родители в щатите не минават процедурата, защото не могат да пътуват до България, то консервативните оценки са за годишно увеличение от 70% на регистрираните деца. В това число включвам и повишаване на регистрациите в Европа и Азия. Така ще получим около 10% увеличение в статистиката на НСИ за раждаемостта и 20% понижение в сегашния ни отрицателен прираст. Това, разбира се, няма да е реално повишаване в раждаемостта, а по-скоро промяна в начина на броене. Ще отчитаме обаче по-добре реалните стойности за родените българчета в цял свят.
За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа
Българската телевизия в щатите – BiT говори снощи за данните. Не съм съгласен с някои неща, които споменаха интервюираните родители, но за това ще пиша друг път. Тук ще видите записа от 25 август:
Съгласен съм с написаното от автора, но щом до тук го докарахме за да „повишаваме раждаемостта“ …
Регистрират ги като БГ граждани майките да вземат 200-300лв. е на долния етаж комшийката е женена за французин , взе си някой лев от Българската държава..
Най-убиващия фактор за Раждаемостта е пенсионната система , тя убива семейството и раждаемостта..
Да кажем че няма пенсионна система , тогава човек ще гледа да има повече деца и да ги възпита добре да го гледат на стари години..
Пенсионната система е измислена от ционистите да ограбват човеците.
Парите от пенсионната система отиват на борсата уж в сигурни акции и облигации.. През 10 години ционистите и билдербергите правят криза и ограбват парите за пенсии на човеците..
Аз плащах няколко за доброволен фонд в Алианц вместо да има приход , то излезнах минус.. имало викат криза ..
Долара САЩ рано или късно ще фалират може би в нашия живот и тогава всички в ЕС и НАТО ще изгубят пенсиите си ще станат колкото за 2 комата хляб.
@Д – Признавам, че заглавието нарочно беше направено да жълтее, но такава услуга би улеснила неимоверно родителите зад граница. Статистиката и сега включва децата родени в чужбина и по този начин ще отразява по-реално стойности.
@Novko novkow –
За разликата между ЕС и САЩ/Канада може да има и друга причина. Интегрирането и „обезродяването“ на българите в САЩ е в доста по-напреднала фаза в сравнение с ЕС. Това ясно се вижда от изборната активност на българите там. Тя е в пъти по-ниска в сравнение с ЕС: това ще проличи след един месец. Гледайки какво става там, разбираме какво ще се случи с българите в ЕС след 10 години. Разбира се, административният геноцид над българите в чужбина не допринася с нищо за подобряване нещата. Необходима е фундаментална промяна на отношението на държавата към своите граждани в чужбина, а не само някакви административни подобрения.
Регистрирането на бебе, родено в Германия, като български гражданин е като вадене на зъб без упойка. Преди броени дни минах през процедурата и толкова се „вдъхнових“, че започнах блог, в който описвам през какви административни перипетии минаваме. Тази статия е плод на 7 месеца опити да контактувам с общини, консулски служби, ритуални зали (не е грешка, в ритуалните зали в София се регистрират децата, родени в чужбина) и прочие. Най-актуална информация получих от Фейсбук групите на майки в Германия. Eто го и прословутото описание как се вади паспорт на бебе, родено в Германия: http://germany.sophista.info/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5/
Процедурата е доста проста даже. Прочетох това, което си написала и сме минали по подобен път.
Немски акт за раждане не ти дават – той се пази в общината, където е родено детето. Има Geburtsbescheinigung, който на практика си получила в няколко копия. Няма нужда от апостил, защото България влезе в съюз за правна помощ и актове за гражданско състояние се признават. Преводът е задължителен, защото актовете в Германия са на латиница.
До тук всичко ти е съвсем нормална немска бюрокрация. За да излезе детето от страната трябва пасаван, което също е нормално. Ако има немско гражданство може да се изкара и Kinderpass, за който отново трябва двамата родители с детето и снимка лично да се явят във въпросната служба.
След това е лесно – взима се преведеня немски акт за раждане, отива се в общината на майката и се подават документи там. Няма нужда да е лично – може и роднина. Ако човек иска да вземе ония 250 лв. държавна помощ имало малко повече документи и трябвало да се дадае банкова сметка на името на майката, но това е.
По-интересно е смяната на името, защото немците понякога отказват да приложат българското законодателство. Принципно имаме право да го искаме, когато детето няма немско гражданство. Трябва обаче да си го знаеш, че не го казват и да настояваш, че спорят. Както винаги в Германия – чиновникът е цар и не склонява лесно. Ако детето е с немско гражданство е още по-трудно и е на късмет. Не само за бащиното име (което може да се впише като второ собствено), но и за фамилията да отговаря на рода.
Ще пиша и аз цяла статия по темата, но в България също не добавят бащино име на база немски акт за раждане, защото по закон не могат. Интересното в случая е, че българите спазват ЕС регламента по-добре от немците. Това е изискването. Може да се добави после със смяна на името, което минава през съда. Това правя в момента. Ще пиша като мине всичко.
До тук всичко описано е абсолютно нормални процедури и бих казал, че са доста улеснени предвид колко важни са тези документи и колко държавите внимават да не станат злоупотреби. Лесни са, когато си седнал да прочетеш за какво става дума. Затова и ще пиша скоро по темата.
Впрочем разгледах блога ти. Харесва ми. Тая седмица ще споделя някои мисли там, защото доколкото виждам, сме минали през едни и същи неща. И аз пътувах по този път с кола и бебе, но през юли.
Конвенцията за многоезичните актове за гражданско състояние влезе в сила, докато бях бременна и точно покрай Коледа – 18 декември. Множество майки, прибрали се за Коледа с идеята, че ще изкарат документи на детето си, ги върнаха да слагат апостили, защото служителките не били уведомени.
От януари до май аз звъних периодично в община Триадица и в ритуалната зала, за да се осведомя „от извора“ какво става. Получавах разнородни отговори. Първо ми казаха, че не искат превод на многоезичния акт. Месец по-късно им спуснаха директива, че искат. В други общини, различни от София, продължиха да искат апостили и в началото на годината. Дори все още искат, например в Радомир, от лични разговори с майки ми е информацията. Една майка пусна и жалба до омбудсмана, не знам дали има отговор.
За името, за щастие, не са ни правили проблеми. Описала съм как го записахме – име и бащино като Vornamen, но пише Name und Vatersname в скоби.
Исках да драсна и още за еднократната помощ за раждане – тя се полага само на деца, отглеждани в България. Тъй като това обстоятелство обаче не се доказва, а само се декларира, реално става за всеки, който подаде документи. Подавали сме за голямата ми дъщеря, докато още живеехме в България. Задържаха оригиналния акт за раждане един месец и после ни го върнаха омачкан като баница с един печат отзад, че е получена помощта за раждане. Много се ядосах, че първо ни взимат оригинален документ, второ го държат цял месец и накрая го връщат в окаян вид. За второ дете тази помощ е 600 лв., но за мен не си струва нервите.
Благодаря за отзивите за блога, още е нов, надявам се да имам постоянство да го пъддържам. 🙂
След като се запознах с аналогичната процедура в една друга държава, която иначе много прилича на България, вече съм на мнение, че българската бюрокрация в случая е много даже търпима и служителите са много разбрани хора. Но както виждам на практика няма два еднакви случая. Ние нито имахме проблеми със записването на бащиното име в българския акт (удостоверение) за раждане нито са ни лутали между общината и ритуалната зала. Доста съм учуден как Боян е опрял до съда точно по този въпрос. Подозирам, че и двамата родители имат второ немско гражданство и по тази причина не могат да претендират за свободен избор на именната система? В Германия е минало някак, а в България са се сецнали?
А в немския ни документ записаха бащиното име като второ собствено. За фатерснаме в скоби не успяхме да се преборим.
Коментирал си голямата разлика в броя на бебетата с ЕГН в Европа и САЩ спрямо броят българските граждани, но за САЩ си взел за отправна точка таблицата на МВнР с неясен произход, подвизаваща се като снимка в Уикипедия? Не бих имал нито грам вяра на тази таблица докато от МВнР не кажат откъде черпят информацият за САЩ при положение, че не е общодостъпна.
@Snezhina Velcheva – Да, наистина доста от служителите не бяха уведомени. Затова през януари писах на няколко места да питам. Казаха ми, че няма нужда от апостил, но си сложих за всеки случай, за да не стане проблем. Сега, доколкото чувам, вече знаят, че не трябва и не изискват. Във всеки случай е лесно да се звънне в ГРАО и да се спори по въпроса, макар и досадно.
@kyky – Не, нямаме. Работата е, че когато детето има немско гражданство, в Германия не му дават бащино име. След това служителката в България е решила да спази закона и изискванията на европейската конвенция и да впише както е по немски акт. От там нататък единствения път е през съдебно решение. Удобството в България е, че можеш да се разбереш със служителката и да не се стига до там. Затова някои хора имат друг опит.
В Германия също съм чувал, че се получавало, но само когато детето няма право на немско гражданство. Чувал съм обаче, че се опъвали да прилагат българския закон за имената дори в тези случаи, твърдейки, че никъде не го пишело. Затова трябва да се подготви човек и да си настоява. Не съм чувал обаче да позволяват бащино име при условие, че детето има немско гражданство.
@Боян Юруков – Значи да разбирам, че фамилното име са го склонили правилно според българските норми (обосновката за което е Art. 10 (3) EGBGB [проблем става, ако и двамата родители имат немско гражданство, макар и като двойно, защото тогава този параграф не е еднозначно приложим]) и проблемът е само, че са ви отказали бащино име. На нас също ни отказаха бащино име, т.е. не написаха в скоби Vatersname (причината за което наистина е немското гражданство на детето плюс факта, че е родено в Германия, т.е. актът за раждане следва да се издаде първо в Германия). Но винаги остава възможността да впишат бащиното име като второ собствено име. После с апостил и превод към ритуалната зала по постоянен адрес в България. Така беше при нас и в българското удостоверение си написаха спокойно бащиното име където му е мястото. Все пак не познавам друго семейство в точно същата ситуация (ние сме с малко повече гражданства), за да мога да кажа, че всичко е утъпкана пътека.
@Снежина: Можеш ли да конкретизираш вие и детето с какви гражданства сте, защото ми е интересно това как е станало:
„име и бащино като Vornamen, но пише Name und Vatersname в скоби.“
Фамилното име го писаха на майката. Така скедващото дете ще е пак с -а, независимо дали е момче или момиче. Бащино име може да се пише кати второ собствено, но на мен ми отказаха с аргумента, че им е ясно, че е бащино, а това не давали. Изглеждало им като второ фамилно. Както му хрумне на чиновника общи взето.
@Боян Юруков – Това значи, че са ви обработили под §1617 BGB, т.е. изобщо не са приложили българската норма. Което обаче не пречи когато ви се роди момченце да си настоявате на българската норма.
Ние сме само с българско гражданство както и детето. При нас би трябвало да са приложили българската норма. Майка ми са я накарали да добави обяснение към молбата в България, че бащиното име е наистина бащино.
Би трябвало, но е важно да се въоръжиш с членовете на закона и да настояваш. В Германия чиновникът е цар.
Моето дете е родено в Канада, регистрирахме го като български гражданин на 5 години, след като дойдохме в България. Противно на всеобщото мнение, че изкарването на български документи е ходене по мъките, ние не срещнаме никакви проблеми. В общината бяха изключително любезни и издадоха документа за седмица. В канадският акт за раждане детето е вписано с три имена според българската система, от българското посолство взехме апостил, в България дадохме документа за превод и легализация и след това отидохме в общината, всичко отне по-малко от две седмици.
По отношение на „интегрирането и обезродяването“ на българите в Северна Америка има нещо вярно, немалко българи считат българските документи и език ненужени за децата си, което е жалко, защото човек никога не трябва да забравя и да се отрича от корените си.
И аз чувам подобни неща. Интересното е, че същата процедура би могло да се извъши направо в консулството, макар и по-скъпо и бавно. Почти никой обаче не знае, а и самите консулства явно не им се занимава и не дават информация. Попитах Външно колко акта са изкарани така и ми казаха, че нямат информация. Т.е. разбирайте, че не искат да ми кажат, защото няма.