Ако Първа инвестиционна банка научи нещо през 2008-ма покрай инцидента „БГ Мама“, то е, че не можеш да контролираш това, което се говори в публичното пространство. Може само да участваш. Ако реагираш адекватно и навреме, кризите могат да бъдат избегнати.

Шест години по-късно този урок убягва на БНБ. Едно от последните им предложения е заплаха от затвор между 2 и 5 години за разпространяване на „грешна или подвеждаща информация“ за банковата ни система. Когато това доведе до „сериозни загуби“, наказанието е 10 години. Разбира се, тези определения са доста общи и подлежат на личната интерпретация и навярно нуждите на този, който ги прилага. Основателните опасения на всички са, че това е инструмент за заглушаване на критиката, а не опит за решение на системен проблем.

Универсален факт е, че когато липсва потенциал (т.е. не знаят как и/или не искат) да се реши един проблем, се въвеждат по-строги забрани и наказания, създават се регистри и се подменят значения на думи в публичното пространство. Това важи колкото за държавни органи, толкова и за компании. Обикновено с този подход се постигат спорни резултати. Конкретното предложение обещава да убие и малкото останала имунна система на банковия сектор, а именно – качествената журналистика.

Отделни медии и журналисти отдавна бият камбаната на спорните сделки, свързаните лица и скритите пасиви. Това най-често се посреща на нож от БНБ, които санкционират без оглед дали твърденията имат почва или не. Когато трябваше пък да накажат медии за безотговорно препечатване на слухове, те спяха. На пръв поглед, това е в услуга на банките, защото избягват критика. То обаче създава вакум на информация, в която ясно виждаме как избуяват слухове и спекулации.

Нека разгледаме следния сценарий. Да кажем, че въведат промените в НК. Всички спират да пишат за банките, освен разбира се дословни цитати на прес-съобщения. Дори абстрактни текстове като този изчезват. БНБ декларира банковата система за стабилна и всички й вярваме поради липса на друга информация. Един ден обаче сайтът на БНБ бива хакнат и от тяхно име се публикуват няколко съобщения за фалит на банки. Тук не говорим за хакване на банкови системи и точене на сметки, а на един прост сайт – нещо, което се случва всеки месец в държавната ни администрация. В условия на информационен вакум и заглушени медии това само по себе си ще е пагубно.

Точно банки трябва да се противопоставят на промените на НК, защото могат много повече да разчитат на журналистите, отколкото на адекватна реакция на БНБ. Парадоксално, но факт. Ако по политически причини не бяха пренебрегнати сигналите на КТБ, най-вероятно нямаше да се стигне до тук. Надали някой щеше да обърне внимание и на слуховете за ПИБ.

Точно Първа инвестиционна банка трябва да знае много добре какви последствия има мълчането и пренебрегването на такива сигнали. В условията на България всяка уважаваща себе си банка е в риск, докато има финансови институции уязвими като КТБ.

Вместо това, трябва да се борят и да дават пример с по-голяма прозрачност – лоши кредити, инвестиции, финансови резултати и прочие. Трябва да изискат от БНБ самата тя да бъде по-прозрачна. Добро начало би било да публикуват резултатите от стрес тестовете си. Единствено тези неща биха довели до доверие на обществото и стабилност в системата. Промените в НК са голяма стъпка в обратната посока.

Първа инвестиционна банка е в уникална позиция да направи първите стъпки. От днешната криза спечелиха най-вече уважението на вложителите си. Реагираха бързо и адекватно. Надали могат да кажат същото за централната банка. Въпросът при сегашния модел на работа е не дали, а кога ще е следващата такава криза? Секторът е толкова силен, колкото най-слабото му звено и пълно информационно затъмнение само култивира такава спекула.