Писал съм няколко пъти тук и в Twitter, че гледам да пазарувам само с хартиени торби. Излиза ми по-евтино в дългосрочен план, защото са по-здрави и ги използвам много пъти. В Германия използвам тези на Rewe – досущ са като хартиените в Kaufland в България. Винаги нося по няколко когато отивам на пазар. Имам в раницата винаги една и няколко в багажника.
Преди около година забелязах нещо интересно. Зачестиха случаите, в които на касата ме проверяват и разпитват. Тъй като обичам данните, реших да си записвам и да видя дали съм бил прав или е съвпадение. Всеки път, когато пазарувах през изминалата година, си отбелязвах на телефона. Ето както получих.
В 80% от случаите когато съм доста брадясал (за жалост е често срещано при мен), на касата ме питат дали торбичките не съм ги взел сега. Отговарям не. В около 15% от случаите ме питат повторно дали съм сигурен. 3 пъти охраната ми е проверявала раницата дали съм прибрал нещо, независимо, че се бях понесъл с препълнени чанти. Когато обаче съм обръснат или брадата ми е на ден-два, едва в 10% от случаите (2 от 20) са ме питали дали съм си носил хартиените торби.
Просто наблюдение. Не виня касиерките. Стереотипи просто.
Доза реализъм към добрите новини за имиграцията
Впрочем последния път, в който ме попитаха беше днес.
Интересно! И аз често го правя това в Реве, но торбите са найлонови. Брадата ми е малко като на талибан (true story), но засега охрана не ме е спирала. Никога не е късно обаче. 😉
Да, расовите стереотипи властват навсякъде. Лошото е, че е в сила за всички нас. Не си спомням в момента в коя книга го четох, но сме склонни да преценяваме хората само с един поглед. И на база на тази преценка дори можем да решим дали изобщо да си говорим с този човек. Да, понякога тези преценки са доста точни, но има случаи, в които ни подвеждат. Както е при теб.
Странно нещо сме хората.
В Billa на бул. България един път ми претърсваха раницата дали не съм откраднал нещо. Не бях брадясал, но сега като се замисля, бях с тениска с българския герб. Calculate
Памучните торби в dm са много здрави и са безплатни. 2 евро депозит и като се нацапа или скъса ти връщат 2 евро или си взимаш нова. В такава съм носил 30 кг на кормилото на колелото.
Със съпруга ми ходим с кецове, раници…като цяло – по-спортно облечени. И дори сега – с децата, на касите редовно питат какво имаме в раниците. Ако имам време се „разговаряме“ за това, къде са им камерите и, защо плащат за задкамерно устройство и такива работи…
Живея в Редута – квартал съчетал новото строителство и старите къщи и кооперации.Една разходка в местният парк и само на пръв поглед човек може да познае програмиста/IT гуру/LAN джедай.Неподдържана брада на 3-5 дена,прическа от дълга коса на конска опашка до гола глава за които е важно да са домашно правени.Фанелка на компютърна фирма,игра,софт…,комбат панталон/шорти, маратонки ултра издържлив планински модел или някое супер удобно цветно недуразумение на Асикс.Соре ама така изглеждат и половината наркомани по центъра ако не ги загледаш в детайлите.Същото е сравнението на хипстърите и клошарите – разпознават се само по ай-продуктите и миризмата.
Затова по-добре вместо да се сърдите на хората , че видиш ли имали задни мисли за брадати типове и майки планинарки използвайте този тип дрехи и окосмяване сред природата. 😉
Сетих се коя е книгата – Blink на Малкълм Гладуел.
А защо са изобщо тези драми с торбичките? Аз ползвах преди време от тези на Фантастико и на 2-3 други вериги. На касата ги подпечатваха при купуването и после не се налагаше да си играят на детективи.
И аз имам подобри случки с торбичките. За това сега когато ходя в големите вериги нося торбички от другите големи вериги!