Face control в магазина

Писал съм няколко пъти тук и в Twitter, че гледам да пазарувам само с хартиени торби. Излиза ми по-евтино в дългосрочен план, защото са по-здрави и ги използвам много пъти. В Германия използвам тези на Rewe – досущ са като хартиените в Kaufland в България. Винаги нося по няколко когато отивам на пазар. Имам в раницата винаги една и няколко в багажника.

Преди около година забелязах нещо интересно. Зачестиха случаите, в които на касата ме проверяват и разпитват. Тъй като обичам данните, реших да си записвам и да видя дали съм бил прав или е съвпадение. Всеки път, когато пазарувах през изминалата година, си отбелязвах на телефона. Ето както получих.

В 80% от случаите когато съм доста брадясал (за жалост е често срещано при мен), на касата ме питат дали торбичките не съм ги взел сега. Отговарям не. В около 15% от случаите ме питат повторно дали съм сигурен. 3 пъти охраната ми е проверявала раницата дали съм прибрал нещо, независимо, че се бях понесъл с препълнени чанти. Когато обаче съм обръснат или брадата ми е на ден-два, едва в 10% от случаите (2 от 20) са ме питали дали съм си носил хартиените торби.

Просто наблюдение. Не виня касиерките. Стереотипи просто.

10 коментара

  1. Интересно! И аз често го правя това в Реве, но торбите са найлонови. Брадата ми е малко като на талибан (true story), но засега охрана не ме е спирала. Никога не е късно обаче. 😉

  2. Да, расовите стереотипи властват навсякъде. Лошото е, че е в сила за всички нас. Не си спомням в момента в коя книга го четох, но сме склонни да преценяваме хората само с един поглед. И на база на тази преценка дори можем да решим дали изобщо да си говорим с този човек. Да, понякога тези преценки са доста точни, но има случаи, в които ни подвеждат. Както е при теб.

    Странно нещо сме хората.

  3. В Billa на бул. България един път ми претърсваха раницата дали не съм откраднал нещо. Не бях брадясал, но сега като се замисля, бях с тениска с българския герб. Calculate

  4. Памучните торби в dm са много здрави и са безплатни. 2 евро депозит и като се нацапа или скъса ти връщат 2 евро или си взимаш нова. В такава съм носил 30 кг на кормилото на колелото.

  5. Със съпруга ми ходим с кецове, раници…като цяло – по-спортно облечени. И дори сега – с децата, на касите редовно питат какво имаме в раниците. Ако имам време се „разговаряме“ за това, къде са им камерите и, защо плащат за задкамерно устройство и такива работи…

  6. Живея в Редута – квартал съчетал новото строителство и старите къщи и кооперации.Една разходка в местният парк и само на пръв поглед човек може да познае програмиста/IT гуру/LAN джедай.Неподдържана брада на 3-5 дена,прическа от дълга коса на конска опашка до гола глава за които е важно да са домашно правени.Фанелка на компютърна фирма,игра,софт…,комбат панталон/шорти, маратонки ултра издържлив планински модел или някое супер удобно цветно недуразумение на Асикс.Соре ама така изглеждат и половината наркомани по центъра ако не ги загледаш в детайлите.Същото е сравнението на хипстърите и клошарите – разпознават се само по ай-продуктите и миризмата.
    Затова по-добре вместо да се сърдите на хората , че видиш ли имали задни мисли за брадати типове и майки планинарки използвайте този тип дрехи и окосмяване сред природата. 😉

  7. Сетих се коя е книгата – Blink на Малкълм Гладуел.

  8. А защо са изобщо тези драми с торбичките? Аз ползвах преди време от тези на Фантастико и на 2-3 други вериги. На касата ги подпечатваха при купуването и после не се налагаше да си играят на детективи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.