За вота във Франкфурт и един член на комисията

В неделя порталът EuroChicago публикува материал за парламентарните избори във Франкфурт. Съдържаше интервю на председателката на една от комисиите с твърдения за изборни измами и упражнен натиск. С доста от познатите ми в града сме говорили по този въпрос, какви са впечатленията им от този и предишните вотове. Не съм срещал човек, който да смята, че твърденията ѝ имат нещо общо с истината. В същото време обаче никой не се решава да я обори – в публичното пространство или по процедурния ред. Ефектът е, че единствено нейните думи се въртят в медиите, които охотно ги препечатват заради пикантната история. Налага се едно грешно впечатление до такава степен, че в един момент всеки глас в обратна посока се пренебрегва.

Затова реших да опиша другата страна на нещата и помолих EuroChicago да публикува мнението ми редом с нейното. Вярвах, че ще го направят, защото многократно са препечатвали статии от този блог, използвали са мои данни и интервюта. Текстът по-долу беше публикуван днес на сайта им. Надявам се, че и други гласували във Франкфурт ще изразят мнение по въпроса преди лъжата да бъде повторена 100 пъти и да стане истина.


Живея в региона на Франкфурт от 10 години и съм гласувал на всички избори до сега. Следя отблизо изборния процес, участвал съм в два вота като член на комисия и съм подпомагал организацията на всички останали, помагам в информационни кампании и поддържам портала Glasuvam.org с изборна информационна услуга и карта на секциите. В последните месеци с раздразненене забелязвам редица материали из мрежата, където една и съща измислица за изборите във Франкфурт се повтаря и доукрасява. Забелязах още един такъв на Людмила Шнайдер на сайта EuroChicago от 12-ти октомври, неделя. Такива слухове се разпространяват, защото историята изглежда скандална, а никой от онези, които се възмущават на наглостта, не им се занимава да надигнат глас.

Познавам Люси от доста години. Запознахме се покрай българското училище в града. Занимавам се с доста социални каузи и ѝ помогнах да му направи сайт и страница във Facebook. Приветствах включването ѝ в комисията за евро вота, защото мислех, че е човек на място и ще помогне на изборния процес. В денят нямаше никакви проблеми, организацията беше на ниво и всичко вървеше бързо. Също както винаги до сега. Задържах се доста пред секцията говорейки с познати, които чакаха да гласуват, така че събрах впечатления.

Няколко дни след вота, Люси ми се обади и разговаряхме надълго за изборите. Спомена, че има притеснения и иска да подаде жалба срещу доброволците пред секцията. Тогава твърдеше, че имали достъп до лични данни, притискали гласоподавателите и въобще не им е мястото там. Това будеше в мен недоумение, защото от една страна тя не е била свидетел на нищо такова бидейки част от комисията вътре в сградата. От друга страна, доброволци винаги е имало на вота – те обясняват правата на хората, че имат нужда от една декларация или друга и помагат да не става блъсканица пред секцията. Самият аз съм бил доброволец и съм правил абсолютно същото както тези момчета. Говорих с тях пред секцията – бяха вежливи и помагаха на всички. По-късно разпитах познати гласували там и всички бяха също толкова учудени, колкото и аз.

Люси настояваше, че не им е било работата там, защото били български турци. Попита ме как да подаде жалба до ЦИК и дали бих се подписал заедно с нея „за по-голяма тежест“. Обясних ѝ, че не смятам нищо от това, което ми наговори, за истина и съвсем естествено не бих се подписал. Подаването на жалба обаче е нейно право и ѝ обясних каква е процедурата. Посочих ѝ също, че ако е знаела за нарушения, е трябвало да се повдигне този въпрос в комисията и да го напише в протокола. Това е процедурата да се пресекат веднага каквито и да е нарушения. Всичко останало води единствено до вдигане на медиен шум. Вместо това тя е посочила, че е нямало никакви проблеми. Няколко седмици по-късно видях жалбата ѝ, която беше доста украсена версия на това, което ми разказа по-рано. Бяха се включили и още няколко души, но ЦИК я отхвърли и сега се съдят. Интересното в случая, че тогава още не твърдеше, че е имало купуване на гласове. В текста си в EuroChicago също така за пръв път споменава, че от секцията е подала сигнал по телефона до ЦИК – нещо, което тогава тя изрично ми каза, че не е правила.

На последните избори Люси беше отново председател на комисията и този път е забранила да има доброволци пред секцията. Това закономерно забави гласуването. Както стана ясно по-късно, налагала е и случайни условия на определени гласоподаватели – немският адрес в декларацията да е на кирилица и да носят регистрацията в немската община. Нито едно от тези изисквания не е разписано в закона и тя няма право да отказва гласуване по тях. За жалост, никой не е подал жалба до ЦИК, навярно, защото не са си знаели правата си или не им се е занимавало.

Поддържам на доброволни начала много страници във Facebook и една от тях е неофициалната страница на консулството във Франкфурт. Стана неофициална след като консулството не можеше да следи и отговаря на всичко там. Тъй като вече беше събрала доста българи в Германия, реших да я запазя посочвайки редовно и навсякъде, че не е официална. Всички въпроси се препращат към официалния мейл на консулството и страницата се използва единствено за разпространение на събития и новини. Имаше недоволни, но като цяло реакциите към решението ми са положителни.

Знаейки всичко това, няколко дни преди изборите, Люси ми писа, да публикувам нейна картинка във Facebook. Представляваше трибагреник с обяснение, че купуването и продаването на гласове е престъпление и че ако някой види такова, да се обади на немската полиция и на членовете на комисията. Казах ѝ, че идеята да изясним правата на гласоподавателите е добра, но няма да пусна точно нейната снимка, защото не е вярна. Немската полиция няма никакво отношение към българските избори и в своя нота изрично са казали, че ще съблюдават единствено спазването на обществения ред. Вместо това, на страницата описах процедурата както е по Изборния кодекс – сигнал до СИК и Външно. Добавих, че ако някой види нарушение на самата комисия, има право да изиска обяснение в писмен вид и да подаде сигнал на ЦИК. Всичко това не се понрави на Люси, защото ме заплаши със съд и жалба до ЦИК, че не изпълнявам точно разпорежданията ѝ като председател на комисия. Настоя, че подвеждам хората, че подпомагам купуването на гласове и че нарушавам немската конституция. Жалба така и не видях, навярно, защото е разбрала, че позицията на председател на СИК не ѝ дава неограничена власт.

Наскоро попаднах обаче на нова жалба срещу консулството – този път за натиск. Причината е, че самите те са спазили задължението си да ѝ съобщят за нарушение в изборния процес и да ѝ припомнят да си изпълни своите. Става дума за двама наблюдатели без баджове. Според нея е било задължение на консулството да им осигури такива, въпреки, че отново това не е разписано никъде. Дори напротив – има образец на ЦИК, който наблюдателите е трябвало сами да подготвят, както е направил другия наблюдател от Глас народен. Възприела е сигнала като заплаха, навярно защото нарушителите са представители на същата партия като нея – Атака. Твърди също така, че върху нея е оказано натиск да не пише забележки в протокола. Междувременно другите членове на комисията, както и същите тези двама наблюдатели присъствали през цялото време, са писали, че е нямало никакви нарушения и не са видели натиска, за което тя говори. Впрочем последните двама са същите подписали се под жалбата ѝ след евро изборите.

В изборните в България има много нарушения. Някой са престъпления, много са причинени от неграмостност и непознаване на закона. Всички те вредят еднакво на демократичния процес в страната и трябва да бъдат санкционирани. За едно нещо Людмила беше права в текста си – трябва да знаем правата си и да подаваме сигнали когато смятаме, че са нарушени. Грешката на много хора в изборния ден е, че не са го направили възмущавайки се на дискриминативното ѝ отношение и измислени изисквания. Така сега украсената ѝ история виси единствена в пространството и създават грешни представи как протича изборният процес във Франкфурт. Време е да надигаме глас не само когато виждаме нередности, а и когато виждаме, че нещо се прави както трябва. Иначе единици ще експлоатират нетърпимостта към нарушения, за да вредят на същия този изборен процес и да отказват още повече хора да гласуват.

С уважение,
Боян Юруков

17 коментара

  1. Много кофти ситуация……. Според мен постъпваш правилно като изясняваш истината за изборния процес в Франкфурт !!!

  2. @свищов – реших, че е крайно време някой да каже нещо по въпроса, защото в последните няколко месеца се повтори 100 пъти една лъжа

  3. Тази случка както и статията са в стил „нападаме смело без да гледаме какви ги вършим“ но когато някой сложи огледало пред съответното лице виждаме: „опала какво тука стана“.. и започват лични нападки защото е най лесно.

    В случая председателката на комисята изискваше да се спазва закона до последната запетайка. В това няма нищо лошо и е важно да се прави. Но в момента в който и се прави забележка, че хора от нейната партия не са легитимирани според буквата на закона, започва яростна персонална атака.

    Аналогичен случай с авторката на статията в Eurochicago. Изпращам мнение до едиствения адрес за връзка и писмото ми се появява фризирано с снимка която е намерена някък си. Като им се каже че не може така (авторските права са най малкят проблем, по големия е чия е снимката?) и че трябва да внимават както и как пишат последваха лични нападки и намеци че не ми е чиста работата…

    Това поведение е доста характерно за определени стреди и медии. Наблюдава се непрекъснато в общественото пространсто. Малко е жалко че се е пренесло и зад граница …

  4. @Karamelski – Работата е, че председателката нарушаваше закона. Изисквала е попълване на адресът е декларациите да е на кирилица и на някои е искала адресна регистрация. Нищо от това в закона го няма и тя е налагала свои изисквания ограничавайки правата на определени хора.

  5. Да изпрати човек текст на редакционния мейл на някоя медия, г-н Карамелски, не е като изпрати писмо до някой познат, за да му сподели мнението си. А ако иска човек да изрази гражданската си позиция – а вашето писмо така бе разбрано (а в противен случай би излязло, че просто сте искал да изпратите донос, извинете, че го казвам) – той не вдига после шумни скандали за това, че неговата гражданска позиция е станала публична… Въобще не реагира така, както вие реагирахте
    .

  6. @Мариана Христова – всъщност в ръководствата за журналистически стандарти на повечето медии се споменава, че ако в мнение изпратено до редакцията не е упоменато изрично, че може да бъде публикувано, както беше в моят мейл, то то се отнася единствено за информиране на редакцията за проблеми с отразяването на определени събития и обективността. Като правило в бизнеса и журналистиката всяка кореспонденция в лична, освен ако изрично не е споменато обратното. Възраженията на някой срещу публикуването на лична кореспонденция не водят автоматично до изводи „че има какво да крие“ или за доноси.

    Направихте гаф. Обяснимо е, случва се. Проблемът е, че вместо да се извините, решихте да защитите себе си и пикантната история, която сте захванали, с лични нападки за това, че някой имало нещо да крие. Не прави добро впечатление просто. Това е всичко.

  7. @Боян: това с кирилицата е малко сложен въпрос кой може да бъде отговорен от адвокат(и) или ЦИК. Валидна ли е декларация в която част е написана на латиница или канджи?

    Интересно е дали хората гласували в Азия са писали на килица адреса си който най вероятно изобщо не се транслира правилно на кирилица.
    От друга страна това е официален български документ и трябва да е на български за да е валиден.

    Може би най добре е ЦИК да излезе с решение по въпроса за да се избегнат в бъдеще подобни инциденти.

    Това са детайли разбира се. Основният проблем е: многокатно гласуване и издирване на нарушителите. Ако това не се прави ние можем да дебатираме за декларациите колкото си искаме. Интересно е дали има заведени дела за такива случаи. И дали има прекратени такива за неправилно попълнени декларации. Ако последното е вярно тогава ЦИК ще има интерес да даде точни указания за декларациите. Ако не, то това е буря в чаша вода.

    А най глупавото в целят този случй (включително с статията в Eurochicago) e нагнетяването и раздухването на конфликт за такова дребно нещо. Това носи само загуби точно за хората на които им пука.

  8. @Karamelski – Проверих още преди изборите в ИК и конкретно в точката за декларацията нищо не пише за начина на изписване. В предишната точка за заявлението обаче пише, че може да е на кирилица или латиница. Доколкото ми е известно в правото има правило, че когато няма изрично изискване, се гледат такива за подобни случаи и документи. Точно заради подобни въпроси проверих преди изборите. За следващите ще го искам черно на бяло от ЦИК.

    Относно многократното гласуване – и аз си мислих, че нищо не се прави. Порових се преди няколко месеца и се оказа, че всичко се контролира от години. В месеците след изборите всички дописани лица в списъците се въвеждат от ГРАО в система и се проверява дали са гласували на друго място. Това се прави в България и за чужбина. До сега мисля, че е имало само няколко случая на двойно гласуване и са съответно глобени. Същото нещо се прави на европейските избори, но допълнително се споделя информацията за онези гласували в чужбина със съответните държави (примерно Германия), за да се провери дали същите не са гласували и на местния вот (т.е. и за български, и за немски кандидати). Доколкото знам е имало вече глобени за последното.

  9. @Боян Юруков. Извинявам се, г-н Юруков, и на вас, и на г-н Кременски, че публикувах мненията ви. Защото истинските стандарти не са в буквата, а в духа на една журналистическа практика. Както и в други сфери е така. Но имитирането винаги е по-лесно.

  10. @Мариана Христова – Аз изрично исках мнението ми да бъде публикувано, защото всичко казано до сега за изборите във Франкфурт идват единствено и само от Людмила. Така се чува само една страна на нещата, която лесно се поема от много сайтове заради привидната си скандалност. Лесно е да се обърка човек при липса на противоположни мнения и затова реших, че е крайно време някой да обърне внимание на тези глупости. Както разбирам, получили сте доста такива по мейла в протест на начина по който са представени изборите във Франкфурт. Поисках моето да се публикува, за да стане ясно това, затова няма за какво да извинявате на мен.

  11. Знам какво сте поискал, г-н Юруков. А това, което излезе за изборите във Франкфурт – и за евроизборите най-вече, изобщо не е излязло само от Лидмила Шнайдер. И вие знаете това.

  12. @Боян: щом се контролира от години се предполага че няма ненамерени и неглобени заради декларации на латиница или канджи.

    Т.е. сме сивидетели на много шум за нищо и демонстрация на его. То е явно че само това е в основата на този така наречен „случай Франкфурт“.

    Жалко за служителките на посолството на които им се наложи да повторят едни и същи неща около 2600 пъти (почти на всеки повтаряха изискването, на мен 3 пъти). Те запазиха страхотно самообладание и настроение през целия ден за което им свалям шапка. Аз само след 1 час сигурно щях тихичко да се обеся зад ъгъла.

  13. @Мариана Христова – Следях цялата тази буря в чаша вода и знам добре от кой излезе. Другият жалба е баща ѝ, а останалите сигнали са написани пак от нея. Припомням ви, че аз ѝ обясних как се подава жалба и се е консултирала няколко пъти с мен за това. Просто не съм предполагал, че ще напише такива измислици вътре.

    @Karamelski – именно. Декларациите се използват само при установено нарушение в съда. Следващия път ще искам становище на ЦИК черно на бяло и ще ги помоля да го включат това в инструкцията към консулствата зад граница и в самите декларации.

  14. @Боян Уруков – Аз не знам кой на кого е баща, кой на кого приятел и пр. Дали примерно Костадин Атанас Костадинов – зам.-председател на секция № 322800142 във Франкфурт на евроизборите, дали Божидар Тодоров Живков или Мария Георгиева Живков, или пък Ганчо Ганчев – но е факт, че има няколко подадени жалби. Има и снимки и видеоматериали, публикували в различни медии, във връзка с гласуването в сециите във Франкфурт на евроизборите, които не свителстват в подкрепа на вашата теза. Така че тази фиксация върху личността на г-жа Шнайдер не изглежда нормална. Тя би била нормална, ако някой си позволеше върху вашата личност примерно да се фиксира, понеже вашата теза, че всичко е било наред на евроизборите във Франкфурт, не съвпада с това, което човек може да си състави като цялостна картина за това гласуване. А то не би било редно нали върху вашата личност някой се фиксира, и не би било приятно, предполагам.

  15. @Мариана Христова – Ако разгледате жалбите (достъпни са на сайта на ЦИК), ще забележите, че са идентични, с изключение на една. Всъщност особеното мнение на ЦИК в отказа да приемат жалбите е именно, че тази последната е трябвало да се разгледа отделно. Снимките и видеоматериалите, за които говорите, са всъщност един репортаж на Нова Телевизия сниман след изборите. Записите са всъщност на хора чакащи за личните си документи, каквито има често там. Използвали са тези кадри, за да внушат кой е бил на опашката в деня на вота. Това лесно може да се разпознае, ако сравните снимки от изборите, които са достъпни на страницата на консулството, с записа на Нова.

    Причината да опиша в мнението си действията на Людмила е, защото цялата тази буря в чаша вода се върти именно около нея. „Случаят Франкфурт“, както избрахте да го наречете, всъщност не се отнася до изборни нарушения, а експлоатирането на законови механизми за създаване на изкуствено напрежение заради личната неприязън на един човек към определени етноси. Опита се и мен да подведе на база думите ѝ да подкрепя жалбата ѝ, но не се съгласих. Изглежда други са го направили.

  16. Г-н Юруков, надявам се, че разбирате, че това, че един твърди едно, друг – друго, само по себе си не е доказателство. Всякакви трактовки може да има. Може да има и трактовки от рода на това, че е удобно в подкрепа на някаква теза да се изкара една определена личност еди каква си. Важен обаче е самият въпрос за това, че при наличие в различни страни членки на ЕС на достатъчно български емигранти, които са неграмотни и/или икономически зависими, не е трудно да се организира скрито контролиран вот – на едно или на друго място, в един или в друг град. И тези неща наистина не работят за каузата за равни права на български граждани в страната и извън нея. Най-лесно да се постъпи в случая, както постъпват някои политически сили или техни лидери – и да се акцентира върху етническата принадлежност, и да се каже сакън нали, вие сте ксенофоби. И така да не се види, че има друг проблем, за който има различни индикации от различни места от доста време насам. Не знам за вас – може лично вие смятате, че никакви подобни проблеми няма никъде по време на български избори в някои страни или градове в ЕС, но въпросът според мен наистина е по-общ и той трябва да се види от всичките му страни. Фиксирането в една или друга личност не помага за подобен по-общ и по-дълбок, ако щете, поглед към този въпрос.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *