Причината да опиша в мнението си действията на Людмила е, защото цялата тази буря в чаша вода се върти именно около нея. „Случаят Франкфурт“, както избрахте да го наречете, всъщност не се отнася до изборни нарушения, а експлоатирането на законови механизми за създаване на изкуствено напрежение заради личната неприязън на един човек към определени етноси. Опита се и мен да подведе на база думите ѝ да подкрепя жалбата ѝ, но не се съгласих. Изглежда други са го направили.

@Karamelski – именно. Декларациите се използват само при установено нарушение в съда. Следващия път ще искам становище на ЦИК черно на бяло и ще ги помоля да го включат това в инструкцията към консулствата зад граница и в самите декларации.

Т.е. сме сивидетели на много шум за нищо и демонстрация на его. То е явно че само това е в основата на този така наречен „случай Франкфурт“.

Жалко за служителките на посолството на които им се наложи да повторят едни и същи неща около 2600 пъти (почти на всеки повтаряха изискването, на мен 3 пъти). Те запазиха страхотно самообладание и настроение през целия ден за което им свалям шапка. Аз само след 1 час сигурно щях тихичко да се обеся зад ъгъла.

Относно многократното гласуване – и аз си мислих, че нищо не се прави. Порових се преди няколко месеца и се оказа, че всичко се контролира от години. В месеците след изборите всички дописани лица в списъците се въвеждат от ГРАО в система и се проверява дали са гласували на друго място. Това се прави в България и за чужбина. До сега мисля, че е имало само няколко случая на двойно гласуване и са съответно глобени. Същото нещо се прави на европейските избори, но допълнително се споделя информацията за онези гласували в чужбина със съответните държави (примерно Германия), за да се провери дали същите не са гласували и на местния вот (т.е. и за български, и за немски кандидати). Доколкото знам е имало вече глобени за последното.

Интересно е дали хората гласували в Азия са писали на килица адреса си който най вероятно изобщо не се транслира правилно на кирилица.
От друга страна това е официален български документ и трябва да е на български за да е валиден.

Може би най добре е ЦИК да излезе с решение по въпроса за да се избегнат в бъдеще подобни инциденти.

Това са детайли разбира се. Основният проблем е: многокатно гласуване и издирване на нарушителите. Ако това не се прави ние можем да дебатираме за декларациите колкото си искаме. Интересно е дали има заведени дела за такива случаи. И дали има прекратени такива за неправилно попълнени декларации. Ако последното е вярно тогава ЦИК ще има интерес да даде точни указания за декларациите. Ако не, то това е буря в чаша вода.

А най глупавото в целят този случй (включително с статията в Eurochicago) e нагнетяването и раздухването на конфликт за такова дребно нещо. Това носи само загуби точно за хората на които им пука.

Направихте гаф. Обяснимо е, случва се. Проблемът е, че вместо да се извините, решихте да защитите себе си и пикантната история, която сте захванали, с лични нападки за това, че някой имало нещо да крие. Не прави добро впечатление просто. Това е всичко.

В случая председателката на комисята изискваше да се спазва закона до последната запетайка. В това няма нищо лошо и е важно да се прави. Но в момента в който и се прави забележка, че хора от нейната партия не са легитимирани според буквата на закона, започва яростна персонална атака.

Аналогичен случай с авторката на статията в Eurochicago. Изпращам мнение до едиствения адрес за връзка и писмото ми се появява фризирано с снимка която е намерена някък си. Като им се каже че не може така (авторските права са най малкят проблем, по големия е чия е снимката?) и че трябва да внимават както и как пишат последваха лични нападки и намеци че не ми е чиста работата…

Това поведение е доста характерно за определени стреди и медии. Наблюдава се непрекъснато в общественото пространсто. Малко е жалко че се е пренесло и зад граница …