Представете си, че отивате на празненство – парти, среща на класа или нещо подобно. Познавате доста от присъстващите, но има предимно непознати лица. Тиха музика, приятни разговори. Всичко минава добре, прибирате се вкъщи и почти забравяте за него. След няколко дни научавате, че на партито е било ужасно, масово са били обрани чанти, едно момиче е било пребито, а вместо тихата музика, която си спомняте, се е дънила мазна чалга. Всичко това ви се струва странно, разпитвате познатите си, които сте срещнали там и всички са също толкова изненадани. Споменавате на няколко места, че това са глупости и набързо ви обвиняват, че вие сте крали чанти, че сте поръчвали чалгата и че прикривате онези пребили момичето.

Какво?

Приблизително това се случва в последните 6 месеца около изборите във Франкфурт, Германия. От Европейските избори насам се въртят истории за изборни измами, контролиран вот от страна на наблюдатели и доброволци, купуване на гласове и дори лични заплахи към член на комисия. Всички тези нападки се подкрепят по-късно с жалби до ЦИК и съда.

Честно казано от самото начало си обещах да не се занимавам с всичко това. Мислех, че ако не се дава публичност на нечии глупости, то те ще бъдат отхвърлени от общественото съзнание като такива. Оказа се обаче точно обратното – от думите на няколко души се изфабрикува скандал, който беше постепенно украсяван и доразвиван. Тъй като много като мен не им се занимаваше, тези думи останаха единствената история висяща в пространството и бяха превърнати във факт. Сто пъти повторена лъжа и прочие.

Какво точно?

Под статията съм описал хронологията на всички жалби и решенията по тях. От тях и протоколите стават ясни няколко неща. Всички разгледани жалби за нарушения в изборите във Франкфурт са отхвърлени. ЦИК не потвърждава, че е имало нарушения, а отхвърля проект за решение написан от един неин член. Този проект и твърденията в него обаче се тиражират като факт. Жалбата до ВАС е подадена след законовия срок с ясното съзнание, че ще бъде отхвърлена. Две жалби подадени 6 месеца след евроизборите са написана сякаш нарочно така, че да бъдат отхвърлени – не съдържат никаква фактология и възможност да бъдат ясно идентифицирани евентуалните нарушители. И накрая, жалбата за отказ от гласуване срещу председателката на комисията Людмила Шнайдер се разглежда сега от прокуратурата.

Тук може да добавим и становището на останалите членове на секционната комисия, че единственият проблем по време на изборите е било държанието на Шнайдер. Това се подкрепя от наблюдателите на изборите, включително онези от партията, която я е предложила за председател. Никой от присъствалите на самите избори пък не е видял купуването на гласове и контролирания вот, за който се говори в сигналите на Шнайдер, роднините и приятелите ѝ. Самият аз останах доста време пред секцията на евроизборите, за да говоря с познати в опашката. Затова мога да кажа, че определенията в последните две жалби са пълна глупост. Освен, разбира се, ако не подадем ухо на последвалите нападки, че съм купувал гласове за ДПС пред секцията.

Къде е проблемът?

Сега би трябвало да разбирате защо започнах с историята за партито. Макар никой да не е видял нарушения (освен тези на самата председателка), реално не може да се твърди, че такива въобще е нямало. Странно е обаче, че всички жалби са подадени като ответна реакция на предишни сигнали – часове, дни и месеци по-късно. Цитирането на един отхвърлен проект на ЦИК като фактология, непознаването на процедурите и изискванията в Избирателния кодекс нямат значение при създаването на една сензация. Отхвърлянето на жалби като неоснователни или закъснели се представя като дългата ръка на мафията, която брани статуквото.

Няма дим без огън. За обзетото ни от цинизъм общество това е основна максима. Затова въобще не е нужно да доказваш нещо или някой да отсъди, че си прав. Достатъчно е да пуснеш достатъчно димки, за да решат всички, че огънят е факт. Журналистите ще го поемат с охота и също както с наводненията, ще показват несвързани преекспонирани кадри, за да илюстрират история, която вероятно не съществува. Скандалите донасят зрители. Отхвърлените жалби до ЦИК – не. Скандали на етническа основа носят подкрепа на отделни партии. Жалбите за нарушения срещу членове на комисии и наблюдатели от същите тези парии – по-скоро не.

За насъщната драма се борим

Ситуацията е малко дума срещу дума. При толкова ниско доверие в ЦИК и съда и принципната им непоследователност е съвсем естествено да не виждаме авторитет в отсъжданията им. В тази среда всяко обвинение – безпочвено или не – набира сила и популярност. Това пречи също толкова на демократичния процес, колкото и несанкционираните случаи на контролиран вот и изборни измами.

Бях си обещал да не се занимавам със случая и навярно не трябваше. Всичко обаче започна от едно обаждане малко след евровота и някак се разви пред очите ми в последните месеци. Работил съм доста по организацията на изборите в чужбина и знам колко е трудно да се направи нещо както трябва. Учудващо е обаче колко лесно личните предразсъдъци на един човек могат да нанесат толкова вреда. Затова реших да пусна всичко. Документите са публични. Който му се чете – да чете и да си направи изводите. За останалите остава медийната драма и патос.

Хронология на жалбите и решенията по тях:

• 25.05 – Евроизбори във Франкфурт. Изборният ден преминава спокойно. Няма никакви жалби и забележки в протоколите на двете секции – тук и тук
• 27.05 – получавам обаждане от председателката на едната комисия Людмила Шнайдер, че иска да пусне жалба срещу доброволците пред секцията помагащи с декларациите. Повече за разговорa ще намерите тук. Предлага да подпиша нейната жалба „за повече тежест“ и отказвам, защото не съм съгласен с твърденията ѝ.
• 28.05 – 12.06 – пуснати са три приблизително идентични сигнала описващи контролиран вот, кражба на лични данни, фалшиви документи (надраскана лична карта) и нарушения от страна на консула. Един от сигналите е на Людмила Шнайдер и баща ѝ – членове на комисиите подписали се по-рано, че няма никакви нарушения на изборния процес – ЕП-22-757, ЕП-22-766, ЕП-22-757, ЕП-22-781
• 13.06 – писмо от изпълняващия длъжността консул Иван Йорданов във Франкфурт до Външно и ЦИК относно обвиненията в сигналите описващо какво е направило консулството в изборния ден – ЕП-04-01-133
• 13.06 – репортаж на Миролюба Бенатова по Нова за „контролирания вот“. Показват се драматични кадри несвързани с изборите на цигани чакащи за документи пред консулството.
• 18.06 – възражение на Людмила Шнайдер срещу писмото на Йорданов цитиращо дискусията ми с нея на стената ми във Facebook – ЕП-22-757
• 19.06 – предложение от единия член на ЦИК за решение по жалбите е отхвърлено с мнозинство – 605-ЕП
• 23.06 – жалба до ВАС срещу решението на ЦИК. Адвокат е Капка Гергинова – ЕП-08-29
• 26.06 – ВАС отхвърля жалбата, защото е подадена повече от 3 дни след решението на ЦИК. Определението не подлежи на обжалване, но те все пак се опитват да го обжалват… пред ЦИК – 8435-2014
• 05.10 – две жалби от Людмила Шнайдер, че в секцията са допуснати наблюдатели на Атака без обозначителен бадж и че изпълняващ длъжността консул Иван Йорданов е използвал груб и заплашителен тон в личен разговор. Първата жалба е била в 13:24, а втората – три часа и половина по-късно описваща събития случили се преди първата жалба. Интересното в случая е, че тя е председател на комисията, тоест първият сигнал го подава срещу себе си. Вторият сигнал пък е бил за това, че Йорданов ѝ е отбелязал, че има наблюдатели на Атака без бадж и ако не предприеме действия като председател, ще подаде сам сигнал до ЦИК. Въпросните наблюдатели са двама от подалите жалби заедно с Шнайдер на европейските избори (точка 3) – С-75 и С-145-222
• 05.10 – протоколът на едната секция завършва без забележки. В протокола на секцията на Шнайдер е записано, че е подала жалба директно до ЦИК и твърденията в тази жалба не са били представени и обсъждани в СИК-а – тук и тук
• 13.10 – декларация от останалите четирима членове на СИК-а до ЦИК и Външно описващи изборния ден като „спокоен и законосъобразен“. Благодарят на служителите на консулството и консула Йорданов за помощта и отбелязват, че за съжаление Шнайдер „не допринесе за създаване на колегиална атмосфера и условия за своевременно приключване на работата в комисията“ – тук (получена от член на ЦИК)
• 13.10 – жалба/питане от Андрей Златинов срещу Людмила Шнайдер за отказ от гласуване. В жалбата се казва, че е бил върнат, защото е написал немския си адрес на латиница, а след това, защото не е носил със себе си немска адресна регистрация. Нито едно от тези изисквания не присъства в ИК. От двете секции единствено в едната по нареждане на Людмила Шнайдер са връщали хора за тези неща. Следвайки стандартната процедура, ЦИК изпраща сигнала до прокуратурата и Външно – НС-00-502
• 20.10 – Людмила Шнайдер изпраща жалба до ЦИК за това, че са препратили сигнала срещу нея на прокуратурата. Интересното в случая е, че нито жалбата на Златинов е публикувана тогава на страницата на ЦИК, нито има публично решение. Препращането по компетенция е стандартна практика в такива случаи. Въпреки това, Людмила незнайно как е научила за сигнал срещу себе си и протестира срещу процедурата. ЦИК решава да не разглежда жалбата ѝ – НС-1348
• 21.10 и 22.10 – Постъпват идентични сигнали за европейските избори от две жени твърдейки, че „30-33 годишен мъж“ им е предложил 120 евро да гласуват за ДПС. След като са отказали „защото са патриоти“, им е било отказано въобще да гласуват, защото не носят адресна регистрация. Жалбите също така описват „бит пазар“ за купуване на гласове пред секцията и множество автобуси с български турци докарани да гласуват. Текстовете не включват конкретни имена или описание на участниците в целия този пазар, правещи невъзможно идентифицирането на който и да е било от жалбата. Не са подали сигнал до СИК или ЦИК на място, което съвсем обезмисля упражнението им. Интересено е, че в заглавията посочат, че жалбите са срещу комисиите, докато вътре пише съвсем друго. Обяснението за 6-те месеца закъснение е „поради провокация от лужите в интернет пространството“ (запазил съм правописа) – ЕП-22-803, ЕП-22-804
• 26.10 и 29.10 – Людмила Шнайдер и адвокатката ѝ Капка Гергинова обжалват в съда решението на ЦИК (НС-1348) да не разгледа жалбата ѝ срещу това, че ЦИК са препратили другата жалба срещу Шнайдер до прокуратурата. ВАС решава, че ЦИК са действали правилно и отхвърля обжалването – жалба срещу НС-1348, определение№ 12861