Както навярно сте чули днес, Румъния има нов президент. Надали сте запомнили името му – навярно само, че е немец и че спечелил надпреварата с досегашния министър председател Понта благодарение на чуждестранния вот. Всъщност, Йоханис не е немец, но родителите му са от немското малцинство. Румънците настояват това да стане ясно. Интересно е и възхищението, което се шири в българската мрежа след избирането му, но за това по-късно.

Какво всъщност се случи вчера?

Нека погледнем изборите в Румъния. Ключова роля на втория тур изиграха гласовете в чужбина. Окончателната бройка не е излязла още, но различни оценки ги поставят между 300 и 480 хиляди. На първия тур са гласували около 150 хиляди. Причината за ниската активност сред поне трите милиона румънци зад граница се смята очакванията първия тур да не доведе до окончателен резултат. Никой обаче не е очаквал на втория да излязат 2-3 пъти повече.

В чужбина румънците можеха да гласуват в 294 секции. За сравнение, на последните парламентарни избори ние гласувахме е 428. Тъй като се е очаквало, че вота в чужбина ще отиде предимно за Йоханис, спекулациите са, че е направено всичко възможно да се затрудни чисто административно гласуването. Пример за това е, че в секцията в Бон са чакали 7 часа и половина, за да гласуват. Всичко това изглежда е накарало още повече румънци да излязат и гласуват напук. В социалните мрежи дори са се надпреварвали да споделят кой колко часа е загубил за вота и какви проблеми е видял.

Това може да бъде поука за родните политици – опитите да се ограничат правата на която и да част от обществото често постигат обратния ефект. Това се отнася и до всички призоваващи за забрана за гласуване в чужбина, на различни етноси и социални групи. Освен неморални, тези призиви са сериозно незаконни.

Иначе активността на румънците не е кой знае каква, ако погледнем цифрите. Нито общата активност на изборите трябва да ни изненадва, нито гласувалите в чужбина като бройка са нещо особено. Ако пресметнем спрямо размерът на емиграцията, активността им е сравнима с тази на последните български избори. Мерките, които бяха взети за улесняване на отварянето на секции, ще увеличи дори още броя гласували българи на следващия вот. Това, което изглежда наистина изкарва хората да гласуват, е опитите да им се нарушат правата. Не мислете, че всички са очаровани от „немеца“, както го въртят в нашите медии – гласовете в чужбина са повлияли единствено, защото изборите са били на кантар. Аналогично у нас 144000 гласа ще имат голямо отражение, ако и двамата кандидати са на границата.

„Избраха си немец“ и комплексите ни

За мен по-интересното в тази ситуация обаче е сензацията, на която се залага в отразяването на тази победа у нас. „Румънците си избраха немец“. Фокусът върху етническият му произход и религията представя този вот като революционен, прогресивен и съдбоносен за румънците. Едва ли не – вижте, взеха си немец да ги оправи, а ние все комуняги. Самите румънци въобще не виждат нещата така – за тях този е същия като предишния. Поне такова впечатление предават румънските блогъри, с които разговарях. Произходът му няма значение. Просто предишния е управлявал до сега и е време за смяна на пелените, както се казваше в онзи виц.

Фиксацията, която забелязваме в родните медии и социални мрежи днес, за мен говори за огледална форма на това, което в Африка наричат „комплекс на белия спасител“ (white savior complex). От край време отношението на страни като Великобритания, Франция, Германия, щатите и Италия към африканските страни е като на нещо, което трябва да бъде спасено и че тяхно призвание е да бъдат спасителите. Затова са излети трилиони долари в помощи с идеята, че ако се приложат западните модели и ресурси, континентът ще се оправи. Изписани са много трудове защо това мислене е погрешно и как тази помощ всъщност унищожава Африка десетилетия наред. Последният пример за това е борбата с ебола.

У нас обаче този комплекс има обратен знак. Ние сякаш чакаме някой „от запада“ да „дойде да ни оправи“. Някои в мрежата въздъхнаха, „ей, защо не дойде един немец кмет да направи града ни като китно немско градче“. В по-общ план се чуват често призиви за изнасяне на отговорността на редица институции към Брюксел – прокуратура, банков надзор, формиране на бюджета. В тях има плюсове и минуси, но по тях дори няма дебат. До такава степен не желаем да взимаме решения и да говорим помежду си за проблемите, че предпочитаме изцяло да предадем автономността си на някой навън. Това ще е резултатът от тези призиви и именно това прозира в благоговеенето, което струи днес.

Да чакаме ли някой „от там“ да ни оправи?

Толкова години не узряхме за идеята, че няма някой да дойде да ни оправи. Това мислене се забелязва сякаш най-много в шумните коментатори псуващи съгражданите си колко са глупави, че са гласували за този или онзи. Брюксел няма да има нищо против да поеме контрола над ключови сфери от държавата ни, но трябва да разберем, че Брюксел е нищо повече от сбор от силните на деня в Европа. Трябва да осъзнаем и че ние не сме сред тях. Германия, Великобритания и Франция нямат непременно интерес България и Румъния да са добре. Германия със сигурност – иначе ще секне притока на квалифицирани кадри, от каквито те имат жестока нужда. Друго са отворените пазари и липсата на конкуренция. Да не говорим, че решенията и методите на онези, които определяме расистки като „белите страни“, може въобще да не са добра идея у нас или съседите.

Всичко това трябва да ви говори, че не трябва с лека ръка да сдаваме правата си, макар да изглежда като добра идея облягайки се на предразсъдъци. Именно опитът да се ограничат правата им изкара толкова румънци да гласуват в чужбина. Макар индиректно, търсенето на „спасител“ в лицето на западна Европа и Брюксел (изглежда за някой и в Русия), води единствено до загуба на гласа ни в управлението на собствената ни държава.

Затова нека не се прехласваме какъв е произходът на родителите на новия румънски президент. Нека и не решаваме веднага, че изборите там показват някакво израстване на обществото им. Ако тръгнем по тази права, вместо това трябва да се замислим дали е възможно да изберат президент с ромски корени или навярно по-важното – как би реагирало нашето общество на такъв вот.

Какво ще направи Йоханис на поста ще видим тепърва. Във всеки случай има доста да ги догонваме. Най-вече в съдебната система и борбата с корупцията. Това не може да се оправи само с избори.